Решение по дело №437/2019 на Окръжен съд - Плевен

                               Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    №   /04 .10.2019

                                       гр.Плевен 04 .10.2019г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на четвърти септември    

през две хиляди и деветнадесета     година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                            : мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА

    при секретаря   Александра Сергева                                       и в присъствието  

    на  прокурора                                              като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                      въззивно гр.дело №437 /2019г.

    по     описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

           Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

 С решение на  Плевенски   Районен съд ,ІV-ти гр.с.№316   от 19.02. 2019г.,постановено по гр.д.№3449/2018г.по описа на същия  съд е  отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „***“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. , бул. “П.В. “, №21, Бизнес център „**- 6“, ет.2 против В.А.И. с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 634,91лв. по договор за потребителски кредит №1846904 от 19.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.06. 2017г.  по ч.гр.д. №4030/2017г. по описа на ПлРС.

         Недоволен  от така постановеното решение е    останал   ищецът пред ПРС-„***“  ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. ,който чрез своя пълномощник юрисконсулт К.Т.  ,преупълномощена от прокуриста на дружеството З.Д.  го обжалва пред ПОС като неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалното законодателство на РБ и в противоречие с трайно установената съдебна практика на съдилищата.Твърди се ,че при постановяване на решението ПРС неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД.Посочено е,че с договор за цесия  от 21.12.2015г.“У.К.Ф. ю“ЕАД като цедент е прехвърли на „К.И.И. “ЕАД като цесионер парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, подробно описани в приложение №1,неразделна част от договора, като в предмета на договора за цесия е и вземането по процесния договор за потребителски кредит, сключен между “У.К.Ф. ю“ ЕАД и В.А.И..Твърди се,че с пълномощно от 21.12.2015г. и съгласно чл.3.2. от сключения договор за цесия,цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на “У.К.Ф. ю“ЕАД всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземания,че на длъжника В.И. е изпратено такова уведомление по чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД, заедно с известие за настъпилата предсрочна изискуемост с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса,посочен в договора ,като същата е върната  с отбелязване,че получателят се е преместил на друг адрес.Въззивникът се позовава на разпоредбите на чл.96 ал.1 и чл.99 ал.1 ЗГР,като счита,че дружеството е положило необходимата грижа уведомлението за извършената цесия и известието за настъпилата предсрочна изискуемост  да бъдат връчени на длъжника В.И.,че това уведомление не е получено от последния по негова вина.Изложени са доводи,че към ИМ и приложенията към нея е представено и уведомление за извършеното прехвърляне на вземания,които са връчени  на особения представител на длъжника В.И.,поради което уведомлението за цесията  следва да се счита надлежно връчено.Твърди се,че въззиваемият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение  след като в нарушение на нормите на ЗГР напускайки постоянния си адрес в с.Г.,не е изпълнил задължението си да заяви промяната на настоящия си адрес. В заключение въззивникът  моли Окръжния съд  да отмени обжалваното решение на ПРС като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.В съдебното заседание на 04.09.2019г.,на което бе даден ход по същество не се е явил представител на въззивното дружество,като от същото е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.Претендират се направените по делото разноски,съгласно списък по чл.80 ГПК.

         Въззиваемият В.А.И. чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адвокат М.К. от ПАК  е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище, че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са доводи,че развитите в жалбата съображения са неправилни и незаконосъобразни,че с факта на изпращане на уведомление за извършената цесия до длъжника,което не е получено от последния,не е отпаднало задължението на цесионера да го уведоми за извършеното прехвърляне на вземането.Твърди,че с връченото на особения представител уведомление,не е изпълнено задължението на въззивника по чл.99 ал.3 ЗЗД.В заключение е взето становище,че решението на ПРС е правилно и законосъобразно,а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.В съд.заседание на 04.09.2019г.адвокат К. поддържа изразеното в отговора становище и моли съда да остави в сила решението на ПРС.

       Окръжният съд, като прецени посочените във  въззивната  жалба оплаквания,становищата на страните  и представените по делото доказателства,  приема за установено следното:

        Въззивната  жалба  е  подадена  в срока по чл. 259 ал.1  ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е   допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д.№4030/2017г. по описа на ПРС безспорно  се установява,че ищецът „***“ЕАД гр.С.  на 05.06.2017г.е депозирал пред ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника В.А.И.. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2625 от 06.06.2017г.по цитираното ч.гр.д. №4030/2017г.,с която е разпоредено длъжникът В.А.И. *** да заплати на кредитора „***“ЕАД гр.С.  сума в размер на 10 634,91лв.-главница, непогасено задължение по договор за потребителски кредит №1846904,сключен между „У.К.Ф. ю“ЕАД и В.И.,ведно със законна лихва върху  главницата от датата на подаване на заявлението 05.06.2017г.до окончателното погасяване на дълга,както  и направените деловодни разноски в размер на 212,70 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

         Горепосочена заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ПРС на основание чл.415 ал.1,т.2  ГПК е указал на  заявителя да предяви иск за установяване на вземането си .На това основание кредиторът- „***“ЕАД гр.С.  е предявил иск за установяване съществуване на вземането си в горепосочения размер.Така предявеният установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК е  предмет на разглеждане в настоящото производство.С молба от 01.02.2019г. ищецът е уточнил,че претендираната сума от 10 634,91лв.включва непогасена главница в размер на 10 045,78лв. и уговорена договорна лихва в размер на 589,13лв.В същата са изложени съображения,че доколкото кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, за него е неприложима разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ.

         От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че на 19.05.2015г.е сключен договор за потребителски паричен кредит №1846904 между „У.К.Ф. ю“ ЕАД като кредитодател и ответника В.И. като потребител,съгласно който „У.К.Ф. ю“ ЕАД е предоставил на ответника кредит в размер на 10 000лв.По договора е  уговорена такса  за разглеждане на кредита в размер на 300лв.;годишен лихвен процент в размер на 9,99%  и общо дължима сума от потребителя в размер на 12 477,20лв.Постигната е договореност кредитополучателят да погаси задължението си на 48 месечни вноски, всяка  в размер на 259,94лв.,последна изравнителна вноска в размер на 260,02лв., платими на 21-во число на съответния месец,с първа падежна дата 21. 05. 2015г. и последна погасителна вноска на 21.04.2019г.         С ИМ ищецът е признал факта, че ответникът е заплатил една пълна  месечна вноска от 259,94лв. и една частична вноска в размер на 7,27лв. или общо са извършени плащания в размер на 267,21лв.Не са ангажирани доказателства за извършени от ответника/ въззиваем  други плащания по договора за потребителски кредит , съгласно уговорения погасителен план .

         От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.12.2015г.,сключен между „У.К.Ф. ю“ ЕАД, в качеството на цедент и „***“ ЕАД, в качеството на цесионер се установява,че   цедентът  е прехвърлил на цесионера/ищец/ портфолио от необслужвани от длъжниците вземания,описани в Приложение 1, което е неразделна част от договора. Видно от представената извадка от  Приложение №1 към договора за цесия от 21.12.2015г.вземането към ответника В.А.И.  по горепосочения договор за кредит №1846904 е предмет на цесията за сумата  10 634,91лв. от която главница 10 045,78лв.и лихва  в размер на 589,13лв.С приемо-предавателен протокол от 21.12. 2015г. цедентът е предал на цесионера всички договори за кредит и съпътстващите ги документи,касаещи прехвърлените вземания.

         В чл.3.2 от договора за цесия страните са постигнали договореност,че след заплащането на пълния размер на цената,цесионерът ще се смята изрично упълномощен  за уведомяване на длъжниците ,чиито вземания се прехвърлят, че цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването  от името на цедента.В тази връзка е представено и изрично пълномощно,с което представляващия дружеството цедент „У.К.Ф. ю“ ЕАД е  упълномощил З.Д.  като представляващ  цесионера „***“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания, които са били цедирани с  договора за цесия от 21.12.2015г.

           Такова уведомление за извършеното прехвърляне на вземания е изпратено от цедента „У.К.Ф. ю“ ЕАД,чрез упълномощения цесионер“***“ЕАД на 04.01. 2015г. до В.И..Уведомлението за извършената цесия е изпратено на адреса на кредитополучателя,посочен в договора за кредит в с.Г., ул.“Г.Д. “№*,но не е получено от адресата.Съгласно приложената обратна разписка,оформена от Пощенска станция с.Г.  писмото е върнато с отбелязване, че получателят се е преместил на  друг адрес.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите установено ли е по основание и размер вземането на дружеството-ищец, цесионер  по договора за цесия от 21.12.2015г.,за което е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№4030/2017г.,прехвърлянето на процесното вземане има ли действие по отношение на ответника В.И., спазени ли са разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД за уведомяване на последния  като длъжник.

          За да отхвърли така предявения иск с правно основание чл.422 ГПК ПРС е приел ,че  е налице валидно  възникнало облигационно правоотношение между ответника,в качеството на заемател и „У.К.Ф. ю“ ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях договор за потребителски кредит №1846904 от 19.05.2015г.Съдът е приел,че кредитодателят е изпълнил основното си задължение да предостави на потребителя уговорената сума,а с оглед признанието на ищеца ,че ответникът е погасил само 267,21лв. от дължимите погасителни  вноски от общия размер на задължението от 12 477,20лв.,като след 21.06.2015г. не е извършил никакви плащания.Изложени са доводи,че към 22.07.2015г. са настъпили предвидените в чл.12, ал.2, б.“а“ от приложимите  Общи условия предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.ПРС е счел ,че  извършената от кредитора „У.К.Ф. ю“ ЕАД цесия не е произвела правно действие спрямо длъжника, т.к. не е била съобщена по правилото на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.Тези правни доводи на ПРС са правилни, кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

           За да има действие извършената цесия спрямо длъжника,същият следва да е  уведомен за извършването й,съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД. Разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД предвижда задължение за предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне,а според ал.4 прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,когато то му бъде съобщено.С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, както е направено и в конкретната хипотеза на база гореописаното пълномощно и чл.3.2 от договора за цесия.

         В конкретната хипотеза заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено от цесионера  „***“ ЕАД гр.С. ,частен  правоприемник на цедента “У.К.Ф. ю“ЕАД  по договора за цесия от 21.12.2015г. Съгласно  ТР на ОСГТК на ВКС № 4/18.06.2014 г.по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ - т.4г са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор.В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК, като съдът счита,че и в тази хипотеза  при наличие на частно правоприемство,основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.По делото е установено,че цедентът „У.К.Ф. ю“ ЕАД чрез надлежно упълномощения за това цесионер „***“ ЕАД е изпратил уведомление до длъжника В.И. за извършената цесия на 04.01.2015г.,преди подаване на заявлението на 05.06.2017г.Това уведомление не е получено от последния,с оглед отбелязването на обратната разписка,че получателят се е преместил на друг адрес.Дори да се приеме тезата във въззивната жалба,че длъжникът е нарушил разпоредбите на ЗГР и не е изпълнил задължението си да заяви промяната в постоянния или настоящия си адрес,това не обуславя извода,че е спазена процедурата по чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД. За да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне,както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал.3 от ЗЗД.В случая към момента на подаване на зявлението-05.06.2017г., въпреки положените усилия ,длъжникът В.И. не е бил надлежно  уведомен за извършената цесия и към този момент съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него, респ.вземането на новия кредитор –цесионер,произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, не е било изискуемо.

          Уведомяването  на длъжника по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД може да се извърши и в хода на съдебното производство и следва да бъде съобразено при решаване на делото с оглед чл.188 ал.3 ГПК /отм./,респ.чл.235 ал.3 ГПК,в който смисъл е практиката на ВКС-решение №123/24.06.2009г.по т.д. №12/2009г.,ІІ т.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,на което се позовава и въззивникът. Безспорно е,че в случая уведомлението за цесията е представено като писмено доказателство, приложение към ИМ,което е връчено на особения представител на ответника –адвокат М.К. от ПАК.Правилни и обосновани  са изводите на ПРС, че полученото уведомление за извършената цесия от особения представител на ответника не може да се приравни на връчване на уведомление до  длъжника. Окръжният съд изцяло споделя становището на ПРС,че представителната власт на особения представител се изчерпва единствено с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления,адресирани до отсъстващия ответник.Особеният представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК представлява страната и осъществява процесуално представителство по делото,като на него се връчват съдебните книжа.Ответникът  не е намерен на постоянния си адрес.Както  заповедта по чл.410 ГПК  ,така и ИМ и доказателствата към нея  са връчени чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК.Уведомлението за извършената цесия е връчено на адвокат М.К., особен представител на ответника  ,но не е достигнало до адресата-длъжника В.И.,тъй като особеният представител няма връзка със страната,която е назначен да представлява и е в невъзможност да доведе до знанието на длъжника уведомлението за извършената цесия. Различна е хипотезата,когато уведомлението е връчено на упълномощен адвокат, което предполага връзка с неговия клиент.

          По изложените съображения,Окръжният съд приема,че след като уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено на длъжника В.И.,същото  няма действие спрямо него.Вземането на кредитора цесионер спрямо последния като длъжник по договора за потребителски кредит,не е станало изискуемо.

         Вземането не е станало изискуемо и на друго основание.Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на кредита. Както е приел и ПРС налице са предпоставките на чл.12 ал.2,б.“а“ от Общите условия и кредиторът е имал правото да обяви целия кредит  за предсрочно изискуем,поради допуснато просрочие  и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита.По делото няма данни обявената от кредитора предсрочна изискуемост на кредита,да е съобщена на длъжника и то преди датата 05.06.2017г.,когато е депозирано заявлението по чл.410 ГПК.Съгласно дадените разяснения в т.18 от ТР на ОСГТК на ВКС № 4/18. 06.2014 г.по т.д. № 4/2013г.,в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски,вземането става изискуемо ,след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Неоснователно е направеното в молбата уточнение от 01. 02.2019г. възражение от ищеца,че чл.60 ал.2 ЗКИ не намира приложение спрямо дружеството,респ.и т.18 от цитираното ТР на ОСГТК на ВКС,поради обстоятелството,че „***“ЕАД е небанкова финансова институция.Въззивната инстанция изцяло възприема становището на ВКС в решение №114 от 07.09. 2016г. по т.д.№362/2015г.,ІІ т.о.,в което е прието ,че даденото разрешение в т.18 от цитираното по-горе ТР на ОСГТК на ВКС намира приложение и за договорите за потребителски кредит,тъй като разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗКИ намира приложение за всички видове договори за кредит.След като длъжникът В.И. не е уведомен от кредитора за предсрочната изискуемост, представляваща изменение на договора за потребителски кредит преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, вземането за предявения размер не е било изискуемо към датата на издаване на заповед №2625/06.06.2017г.по ч.гр. д.№4030/2017г.

         По изложените съображения,Окръжният съд счита,че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумите,за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д. №4030/2017г.по описа на същия съд е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.

         Предмет на разглеждане е търговски спор с цена на иска под 20 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

          Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски  Районен съд ,ІV-ти гр.с.№316  от 19.02.2019г.,постановено по гр.д.№3449 за 2018г.по описа на същия съд.

          Решението е окончателно и не   подлежи на  касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.1  ГПК.     

        

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ :