№ 2
гр. Ловеч, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500419 по описа за 2021 година
като разгледа в.гр.д.№ 419/2021г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение от 12.07.2021г.,пост.по гр.д.№673/2020г., РС-Тетевен е признал за
установено на основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК, съществуването на вземане на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление в
град София,***,представлявано от Дж. Кр. К., само заедно с който и да е друг от членовете
на Съвета, а именно Дж. Кр. К. заедно с М. Сл. или Дж. Кр. К. заедно с Я. Х.,чрез
пълномощника по делото адв.В. Г.-АК-София, към Д. П. Ц. с ЕГН ********** от
гр.Тетевен, в размер на 1091.79лв., представляваща стойност на незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг, сключен на 20.08.2018г.,заедно със законната лихва върху тази
сума,с начало от 29.05.2020г. до изплащане на вземането. Като неоснователен и недоказан е
отхвърлен предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,с горните данни, иск с правно
основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК, срещу Д. П. Ц. с ЕГН ********** от
гр.Тетевен, за вземане в размер на 340.60 лева, представляващо дължими и неплатени
месечни абонаментни такси за използвани мобилни услуги за периода от 18.08.2018г. до
17.11.2018г., по договор за мобилни услуги от 29.12.2015г. и допълнително споразумение
1
към същия от 20.08.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума,с начало от
29.05.2020г. С оглед изхода на спора Д.П. Ц. е осъден да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД,с ЕИК:**********, сумата от 886.81лв.,представляващи сторени
разноски,от които по ч.гр.д.№249/2020г. по описа на РС-Тетевен в размер на 226.81лв.,а по
гр.д.№673/2020г. по описа на РС-Тетевен-в размер на 600 лв.,като е отхвърлено искането за
присъждане на разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на
180лв.
Постъпила е въззивна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК
**********,със седалище и адрес на управление в гр.София,-1766, ***, против решението в
частта,с която е отхвърлен искът за неплатените такси и услуги в размер на 340.60лв.,с
твърдение, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли
съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което се
уважи предявеният иск за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги.
Въззивникът излага, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила като не е изготвил доклад по делото. В определението по
чл.140 от ГПК с № 260013/12.01.2021г. районният съд, в разрез с разпоредбата на
чл.146,ал.1,т.5 от ГПК, не е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, не са посочени обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права и възражения - чл. 146,ал.1,т.1 от ГПК; не е дадена правната квалификация на спора-
т. 2; не е посочено кои прави и обстоятелства се признават, както и кои обстоятелства не се
нуждаят от доказване, в случай, че са налице такива. С този си пропуск
първоинстанционният съд е нарушил принципът на служебното начало съгласно чл.7 от
ГПК. В отхвърлителните си мотиви съдът е посочил, че „…в тежест на ищеца е да проведе
пълно и главно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, задължението на съда е да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан..... В тежест на
ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане." Твърди, че
доколкото съдът е нарушил разпоредбите на чл.146,ал.1 и 2 ГПК, няма как да бъде
споделено, че е направено разпределение на доказателствена тежест в първоинстанционното
производство. От тук е нарушено и правото на защита на ищеца, чиято възможност да
поиска назначаването на съдебно-техническа експертиза за установяване предоставени ли са
на абоната мобилните услуги, не е преклудирана. Позовава се на съдебна практика на
ВКС(Реш.№60/10.04.2013г. по гр.д.№896/2012г., ІІІ-то ГО на ВКС). По аргумент за
противното, след като въззивникът твърди, че в първоинстанционното производство доклад
на съда въобще липсва, счита,че възможността да се ангажират нови доказателствени
средства в посока доказване изправността на мобилния оператор, все още не е
преклудирана. Позовава се и на т.2 на ТРеш. №1/09.12.2013г. по т.д.№8/2012г., където е
прието,че когато във въззивната жалба се съдържат обосновани оплаквания за допуснати
2
процесуални нарушения в първоинстанционното производство във връзка с доклада,
въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да
предприемат онези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства. Счита, че едва с постановяването на определението по чл.267 от ГПК се
преклудира възможността на ищеца да иска събиране на доказателства.
Твърди,че при произнасянето си съдът е нарушил материалния закон. В
първоинстанционното производство по безспорен начин, чрез изслушването на съдебно-
графическата експертиза, ищецът е установил наличието на валидни облигационни
отношения между него и ответника. Същото е прието и от съда. Релевантните за наличието
на задължение ежемесечно абонатът да дължи най-малко абонаментната такса по избрания
от него абонамент, писмени доказателства, по несъмнен начин, предвид графическата
експертиза, установяват наличието на облигационно отношение. Месечната абонаментна
такса по сключеното Допълнително споразумение от 20.08.2018г. е в размер на 44.99лв.
Договорът от 20.08.2018г. съдържа описание на съответния тарифен план, към него е
приложена Ц.а листа, посочени са още правата и задълженията на абоната, както и
последиците от неизпълнението им. Видно е от декларацията, подписана от ответника, че се
е запознал и е получил екземпляр от Общите условия на оператора и е подписал всички
документи във връзка с желанието си да получава телекомуникационни услуги от избрания
мобилен оператор. Договорът съдържа уговорка за ползване на стандартен месечен
абонамент, поради което счита, че назначаването на съдебно-техническа експертиза, би
установило единствено наличието на задълженията по предоставените на ответника
мобилни услуги, които са извън този предпочетен от него абонаментен план. Твърди, че след
като е прието за установено, че страните се намират във валидно облигационно отношение,
то само по силата на него ответникът дължи всеки месец на оператора сумата в размер на
44.99 лв.- колкото е цената на избрания план Тотал 44,99 с допълнителни 10000 MB.
Заключава,че след като е прието,че е налице валидно облигационно отношение, то по него
се дължи поне месечната абонаментна такса в размер на 44.99лв.
Счита мотивите на първоинстанционния съд за необосновани, направените
разсъждения- неправилни, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт-
противоречащ както на процесуалния, така и на материалния закон.
По изложените съображения моли да се отмени решението в обжалваната му част
и вместо него се постанови ново,с което се уважат претенциите на „Теленор България“ЕАД
и да се присъдят дължимите разноски. При условията на евентуалност, в случай че
предявената въззивна жалба се отхвърли изцяло, моли разноските да се присъдят съразмерно
с уважената й част.
Моли на основание чл.266,ал.3 от ГПК да се допусне назначаване на съдебно-
техническа експертиза,по която вещото лице да извърши проверка и отговори през
процесния период на потребление от 18.08.2018г. до 17.11.2018г. предоставено ли е
потребление на мобилни услуги на ползвания от абоната мобилен номер +359********* и в
какъв обем е то.
3
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от Д. П. Ц..
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Излага становището
си с писмена молба.
Въззиваемият се представлява от особен представител по реда на чл.47,ал.6 от
ГПК- адв.С.С.-ЛАК,който моли да се отхвърли въззивната жалба. Представя подробни
писмени бележки.
По допустимостта.
Съдът намира,че въззивна жалба отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и следва да се приеме за редовна. Жалбата е и допустима, като
подадена е в срок и от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт. При тези
констатации съставът приема,че въззивното производство е допустимо.
С оглед възраженията на въззивника и на основание чл.266,ал.3 от ГПК, съдът
допусна съдебно-икономическа експертиза.
След проверка в счетоводството на въззивника експертът дава заключение, че
през процесния период 18.08.2018г.- 17.11.2018г. ,въз основа на Договор за мобилни услуги
от 29.12.2015г.,с приложена Ц.а листа за абонаментни планове за частни лица и
Допълнително споразумение към договора от 20.08.2018г., „ТЕЛЕНОР България”ЕАД е
предоставило на Д. П. Ц. мобилни услуги по абонаментен номер № *************, по
абонаментна програма „ТОТАЛ-44.99лв.“ с 20% ДДС. За това потребление са издадени
фактури- ф-ра с №**********/18.09.2028г.-на стойност 207.59лв., ф-ра
№**********/18.10.2018г.- на стойност 96.98лв., ф-ра с №**********/18.10.2018г.- на
стойност 36.03лв. Обема на услугите и остойностяването им е пояснено на гърба на
фактурите. Общият размер на задължението по тези фактури е в размер на 340.60лв. Вещото
лице заключава,че счетоводната политика на „Теленор България“ЕАД е съобразена със
Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти и счетоводните принципи от
Националния сметкоплан. Сумите за изплащане по издадените фактури са заведени на отчет
в хронология по счетоводни сметки 411 „Вземания от клиенти“ и 4532 „ДДС на
продажбите“, а в Дневниците за продажби са посочени месеците,за които са
издадени,записани с поредни номера №890526, №880309 и №885720.
От събраните по делото доказателства- приложените ч.гр.д. №249/2020г. по описа
на РС-Тетевен, гр.д.№673/2020г.на РС-Тетевен, заключението на назначената съдебно-
икономическа експертиза, както и становищата на страните, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
4
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
От доказателствата се установява,че на 29.12.2015г. между „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД и Д. П. Ц. е сключен Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер
*************. Договорът е сключен при действието и на Общи условия на „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги,получаването на които потребителят е декларирал с подписа си. Сключен е за срок от
24 месеца, по стандартен месечен абонаментен план „Резерв Стандарт 39.99 с тарифиране на интервали
60 секунди”. Уговорен е стандартен месечен абонамент от 39.99лв.
На 20.08.2018г. е сключено Допълнително споразумение към договора, с което срокът на
действие е удължен до 20.05.2020г. и е предоставено устройство с марка „HUAWEI P20 Pro Dual
Black”. На същия ден е сключен и Договор за лизинг във връзка с полученото устройство. С оглед
обхвата на въведения с въззивната жалба контрол на настоящата инстанция, претенцията по договора за
лизинг не е предмет на настоящето разглеждане.
От страна на мобилния оператор са издадени данъчни фактури за използвани
мобилни услуги и абонаментна такса, както следва-
- ф-ра с №**********/18.09.2028г.-на стойност 207.59лв., за периода 18.08.2018г.-
17.09.2018г. ,в която са фактурирани ползвани мобилни услуги и разсрочената месечна
вноски по договора за лизинг.;
- ф-ра №**********/18.10.2018г.- на стойност 96.98лв., за периода 18.09.2018г.-
17.10.2018г. ,в която са фактурирани ползвани мобилни услуги и разсрочената месечна
вноска по договора за лизинг. Във фактурата е посочена и неизплатената от предходния
месец сума от 207.59лв.;
- ф-ра с №**********/18.10.2018г.- на стойност 36.03лв. за периода 18.10.2018г.-
17.11.2018г., формирана само от месечната лизингова вноска от 51.99лв., намалена с
извършена от оператора корекция в намаление на начислените месечни и еднократни
такси(-15.96лв.). Във фактурата са посочени и неизплатените от предходните месеци суми
общо 304.57 (207.59лв.+ 96.98лв.).
Общата сума по трите фактури е в размер на 340.60лв.
Видно от петитума на ищеца претенцията неизплатени лизингови вноски е за
периода след прекратяване на договора-от м.ХІІ.2018г. до м.VІІ.2020г.
От назначената по делото съдебна експертиза се потвърждава факта на
използвани от Д. П. Ц. мобилни услуги по процесния договор. Налице са неизплатени
задължения за ползвани мобилни услуги, абонаментна такса и дължимите за трите месеца
лизингови вноски по описаните по-горе три фактури. Експертът заключава,че счетоводните
записвания по процесните фактури са извършени в съответствие със Закона за
счетоводството, Националните счетоводни стандарти и Националния сметкоплан.
5
Не се спори, че на 29.05.2020г. „ТЕЛЕНОР България”ЕАД подава пред РС-Тетевен
заявление по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. П. Ц., за вземане, определено
общо като главница в размер на 1432.39лв., включващо стойност на предоставени услуги и лизингови
вноски,законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и за разноски по
заповедното производство. Със Заповед №96/16.06.2020г. РС-Тетевен уважава заявлението, като
разпорежда Д. П. Ц. да заплати следните суми: сборна главница в размер на 1432.39лв.,от която 340.60лв.-
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 1091.79лв.-
незаплатени лизингови вноски, законната лихва върху главницата,с начало от 29.05.2020г. до изплащане
на вземането и разноски по заповедното производство в общ размер на 226.81лв. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане от 17.09.2020г. заповедният съд е
дал указания на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Искът по чл.422 от ГПК е предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК-на 28.10.2020г., при
връчено съобщение на 30.09.2020г. Образувано е гр.д.№673/2020г. по описа на РС-Тетевен.
С Решение №48/12.07.2020г. РС-Тетевен е признал за установено на основание
чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК, съществуването на вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД в размер на в размер на 1091.79лв., представляваща стойност на
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг,сключен на 20.08.2018г.,заедно със
законната лихва върху тази сума,с начало от 29.05.2020г. до изплащане на вземането. Искът
е отхвърлен за вземането в размер на 340.60лв., представляващо дължими и неплатени
месечни абонаментни такси за използвани мобилни услуги за периода от 18.08.2018г. до
17.11.2018г., по договор за мобилни услуги от 29.12.2015г. и допълнително споразумение
към същия от 20.08.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума,с начало от
29.05.2020г. Съдът е приел,че с представените фактури мобилният оператор не доказва
наличието на реален дълг на потребителя на мобилни услуги.
При така установената фактическа обстановка, въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция иск по чл.422 от ГПК-установителен иск, предявен
като продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК. Иска се да бъде признато
съществуването на вземане на заявителя към длъжника, което е предявил по заповедното
производство по ч.гр.д. №249/2020г. по описа на РС-Тетевен. Качеството на кредитор и
съществувалата договорна връзка по предоставяне на мобилни услуги не се оспорва и е
доказана категорично от представените доказателства.
При съобразяване на ангажираните и пред настоящата инстанция доказателства,
съставът намира за доказан и факта на наличие на неизплатени абонаментни такси и
стойност на ползвани мобилни услуги по сключения от Д. П. Ц. и „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД Договор за мобилни услуги от 29.12.2015г. и Допълнително споразумение
към него от 20.08.2020г. От назначената съдебна експертиза се потвърждава твърдението на
ищеца,че абонатът Д.П. е използвал договорените услуги през процесния период-
18.08.2018г.-17.11.2018г. Потвърждава се и наличието на неизплатени задължения за този
период. Идентични данни са отразени и в издадените от мобилния оператор данъчни
фактури,с оглед на което съставът приема,че при така ангажираните доказателства се
6
потвърждава вписаното във фактурите.
Съставът споделя довода на РС-Тетевен,че сами по себе си издадените фактури
не установяват наличието на задължение. Правилно съдът е съобразил, че имат характер на
частен диспозитивен документ,който обективира изгодни за издателя факти, поради което и
при наличния спор,е нужно да бъдат доказани-а именно реалното използване на процесните
услуги и осчетоводената им стойност. Последното се извърши чрез назначената в
настоящето производство съдебна експертиза- фактът на използване от абоната на тези
услуги, в претендирания период и осчетоводената им стойност.
При тези данни съставът намира,че от ангажираните в първата и в настоящата
инстанция доказателства, може да се приеме,че ищецът е установил по категоричен начин
съществуването на вземане към Д. П. Ц. за неизплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги,както следва- за периода 18.08.2018г.- 17.09.2018г.-207.59лв. (издадена
фактура с № **********/18.09.2020г.)., за периода 18.09.2018г.- 17.10.2018г.- 96.98лв.
(фактура с №**********/18.10.2018г.) и за периода 18.10.2018г.- 17.11.2018г.- 36.03лв.
(фактура с № **********/18.11.2018г.), или в общ размер на 340.60лв.
С оглед на това Решение №48/12.07.2021г.,пост.по гр.д.№673/2020г. на РС-
Тетевен следва да се отмени в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422 от
ГПК на „ТЕЛЕНОР България”ЕАД за признаване съществуването на вземане срещу Д. П. Ц.
за неплатени абонаментни такси и мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ************* от 29.12.2015г. и Допълнително споразумение към него
от 20.08.2018г., за периода 18.08.2018г.- 17.11.2018г., за сумата 340.60лв.,като неправилно и
се уважи, като се признае съществуването и на това вземане.
При този изход съдът следва да се произнесе по направените в разноски.
В настоящето производство от „ТЕЛЕНОР България”ЕАД се представят
доказателства за внесена такса от 25лв., 200лв.-за съдебна експертиза, 400лв.-хонорар за
особения представител, които следва да се присъдят в негова полза, с оглед уважаване на
претенцията.
По правилото на т.12 от ТРеш.№4/18.06.2013г.,пост.по т.д.№4/2013г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе и за разноските в исковото,съотв.в заповедното
производства.
По ч.гр.д.№249/2020г. на РС-Тетевен заявлението е уважено изцяло и са
присъдени разноските в пълния претендиран размер от 226.81лв.,поради което не се налага
промяна.
По гр.д.№673/2020г. РС-Тетевен не е присъдил адвокатския хонорар от
180лв.,поради липса на изискваната съгл.ЗДДС фактура,което се споделя изцяло от
настоящия състав. В тази част въззивникът не обжалва решението, поради което възизвният
състав и не може да се произнася. Пъровинстанционният съд е присъдил направените
разноски за възнаграждение на вещото лице-150лв., възнаграждение на особения
представител-400лв., а държавната такса е присъдил с оглед частичното уважаване на
7
претенциите-до размера на 50лв.,съответстващ на претенцията за неплатени лизингови
вноски. С оглед изхода в настоящето производство следва да се присъди и остатък от
внесената държавна такса,дължима за уважената тук претенция- 21.35лв.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №48/12.07.2021г., постановено по гр.д.№ 673/2020г. по
описа на РС – Тетевен, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422
от ГПК на „ТЕЛЕНОР България”ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в град София,п.к.1766, ***,представлявано от Дж. Кр. К., само заедно с който и
да е друг от членовете на Съвета, а именно Дж. Кр. К. заедно с М. Сл. или Дж. Кр. К. заедно
с Я. Х.,чрез пълномощници по делото адв.В.Г.-САК, за признаване съществуването на
вземане срещу Д. П. Ц. с ЕГН **********,с постоянен адрес в гр.***, за неплатени
абонаментни такси и мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************* от 29.12.2015г. и Допълнително споразумение към него
от 20.08.2018г., за периода 18.08.2018г.- 17.11.2018г., за сумата 340.60лв., като неправилно
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1,вр. с чл.415 от ГПК,
съществуването на вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ,с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление в град София,***,представлявано от Дж. Кр. К., само
заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Дж. Кр. К. заедно с М. Сл. или
Дж. Кр. К. заедно с Я. Х.,чрез пълномощниците по делото адв.В.Г. САК, срещу Д. П. Ц. с
ЕГН **********,с постоянен адрес в гр.***, в размер на 340.60(триста и четирийсет лева
и шейсет стотинки), представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от
29.12.2015г. и Допълнително споразумение към него от 20.08.2018г., по Фактура с №
**********/18.09.2020г. за периода 18.08.2018г.- 17.09.2018г., по Фактура
№**********/18.10.2018г. за периода 18.09.2018г.- 17.10.2018г (фактура с.) и по Фактура с
№ **********/18.11.2018г., за периода 18.10.2018г.- 17.11.2018г., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК с
№96/16.06.2020г.,пост.по ч.гр.д.№249/2020г.на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА Д. П. Ц. с ЕГН **********,с постоянен адрес в гр.***, ДА ЗАПЛАТИ
на Окръжен съд-Ловеч допълнение към дължимата по гр.д.№673/2020г. на РС-Тетевен
държавна такса, в размер на 21.35(двайсет и един лева и трийсет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Д. П. Ц. с ЕГН **********,с постоянен адрес в гр.***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ,с ЕИК:**********, с горните данни, разноски по в.гр.д.
№419/2021г. на ОС-Ловеч,в общ размер от 625(шестстотин двайсет и пет)лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска и на
основание чл.280,ал.2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9