РЕШЕНИЕ
№ 36
гр.Бургас, 12.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети
касационен състав, в открито заседание на 17 декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от
съдията докладчик Белев КАНД № 2356 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател
е Бългериън уайт шелс ООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.Сливница 6А, ет.6, офис 12. Жалбоподателят участва в производството
чрез управителя С.В.В..
Ответник
по касация е дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас (ДИТ Бургас). Ответникът
по касация участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Николова.
Жалбата е
насочена срещу решение № 260236/02.10.2020г. по АНД № 3049/2020г. на Районен
съд Бургас. С последното е изменено наказателно постановление №
02-0002523/08.07.2020г. на ДИТ Бургас, с което на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция 300лв. за извършено нарушение по чл.415в ал.1 от
Кодекса на труда, като санкцията е намалена на 200лв.
В
обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за
установено, че Бългериън уайт шелс, в качеството на работодател, не изпълнил
задължително предписание на ДИТ Бургас, дадено с т.23 от протокол № ПР
2001258/07.02.2020г. да изплати на работника М.К., дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност с
начислена брутна сума 38,35 лв., съгласно изискванията на чл.224 ал.1 КТ, вр. с
чл.228 ал.3 КТ, със срок за изпълнение 02.03.2020г. В дадения срок указанието
не било изпълнено. Нарушението е установено при извършена последваща проверка
на 05.03.2020г. и 11.03.2020г., до приключване на която не били представени
доказателства за изпълнение на задължителното предписание. АНО посочил още, че
при разглеждане на административнонаказателната преписка се установило, че
нарушението било отстранено и от него не са настъпили вредни последици, поради
което приложил правната норма на чл.415в ал.1 КТ.
В
мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата обстановка за безспорно
установена от събраните по делото доказателства. Преценил, че АУАН съставен от
надлежно оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от
компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били
допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е възраженията на
жалбоподателя и приел, че фактите са били правилно квалифицирани от АНО, но е
наложена санкция в размер, който не съответства на спецификите на случая, което
наложило намаляване на санкцията в среден размер.
В
касационната жалба се повтарят възраженията, изложени пред районния съд. Сочи
се нарушение на принципа non bis in idem, тъй като при същата проверка, на
същата дата на дружеството били наложени няколко имуществени санкции за едно и
също нарушение. Сочат се още пороци в съдържанието и реквизитите на АУАН и НП
относно датата и мястото на нарушението. Твърди се, че по делото не било
установено въз основа на какъв ЮФ било възникнало трудовото правоотношение,
както и къде бил уреден размерът на възнаграждението. Оспорва се изводът за
доказаност на нарушението. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и
вместо него да се постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното
наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска приложение на
чл.415в от КТ или изменение към по-нисък размер имуществена санкция. Правят се
и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Не се сочат нови доказателства.
Участващият
в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата. Иска
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е
допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е
неблагоприятно.
За да се
произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.
По делото
липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на
обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание
чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
Относно
правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора
оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението с материалния
закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.
Не се
установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила при
провеждането на първоинстанционното съдебно производство.
Фактите
по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на
събраните доказателства. Същите като цяло са безспорни между страните и няма
представени нови доказателства пред настоящата инстанция. Установени са
описаните по-горе обстоятелства, намерили място в обстоятелствената част на
оспореното пред съда наказателно постановление.
Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател, според което за едно и също нарушение
на дружеството били наложени няколко санкции. По делото е безспорно доказано,
че при проверката, извършена от ДИТ Бургас били установени множество нарушения
на трудовото законодателство, извършени от Бългериън уайт шелс ООД. Тези
нарушения са описани в протокол ПР 2001258/07.02.2020г. Касаторът не оспорва
фактическите констатации, но счита, че протоколът съдържа само едно
властническо волеизявление, с което за него се създават и възлагат няколко
задължения за адресата, а тяхното неизпълнение съставлява едно административно
нарушение. Разпоредбата на чл.128 т.2 КТ
указва основанието за възникване на право на обезщетение за неизползван годишен
отпуск и начинът за изчисляване. С процесното НП касационният жалбоподател е
санкциониран за неизпълнение на предписание за изплащане на такова обезщетение
на работника М.К.. В хода на проверката са установени и други нарушения на
същата разпоредба, които касаят други физически лица-работници, поради което на
касатора са дадени няколко предписания. Въпреки, че те са материализирани в
един протокол, всяко от тях представлява отделно властническо волеизявление на
административния орган. Неизпълнението на всяко от предписанията съставлява
нарушение и е самостоятелно фактическо основание за налагане на предвидената в
закона санкция. За неизпълнението на вмененото административно задължение
спрямо М.К. е наложено едно единствено административно наказание.
Неоснователно е
възражението за наличие на пороци в съдържанието и реквизитите на АУАН и НП относно датата и
мястото на нарушението. Надлежно е описан срокът, даден от АНО за изпълнение на
предписанието, както и датата, на която е установено неизпълнение на същото.
Посочено е мястото на установяване на нарушението.
Неоснователно
е възражението, според което не било установено въз основа на какъв ЮФ било
възникнало трудовото правоотношение, както и къде бил уреден размерът на
възнаграждението. По делото е налично неоспорено от касационния жалбоподател
доказателство – фиш за работна заплата на лицето М.К., от който е виден
размерът на трудовото възнаграждение, и въз основа на което съдът приема, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение.
Правилно
АНО е приложил привилегирования състав на чл.415в от КТ (специален по отношение
на чл.28 ЗАНН). В конкретния случай нарушението е било отстранено в изпълнение
на предписанието и преди издаване на НП и от него не са настъпили вредни
последици за работника. В първоинстанционния съдебен акт съдът е изложил
мотиви, въз основа на които е изменил към по-нисък размера на наложената
санкция, които напълно се споделят от касационния състав, който на основание
чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Следва да се отбележи, че самият
административнонаказващ орган е установил наличие на предпоставки за приложение
на чл.415в КТ. Правилно Районният съд е приел, че с оглед тежестта на
нарушението справедливата санкция е в среден размер, а именно 200лв.
Предвид
тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява
неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва
да се остави в сила.
При този
резултат и предвид навременно направеното искане, в полза на администрацията
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., определено съобразно чл.63, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 Закон за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260236/02.10.2020г. по АНД №
3049/2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Бългериън уайт шелс ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Сливница 6А, ет.6,
офис 12, представлявано от управителя С.В.В., да заплати на дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Бургас, разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.