Р Е Ш Е Н И Е №260205
Град Несебър, 03.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 420 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.38, ал.1, във
връзка с чл.11, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 и чл.50, ал.2, т.1 от Закона за
управление на етажната собственост.
В исковата молба ищецът Етажната
собственост на жилищен комплекс “****”, блок 1, с адрес: град Несебър, местност
“****”, в сграда с идентификатор ****, представлявана от Председателя на
Управителния съвет на ЕС О.Ю.Б., твърди, че ответникът Е.М.М., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, комплекс “****”, блок 1,
местност “****”, етаж *, ап.**, Код по Булстат *********, е собственик по
силата на Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ *** дело № ****/2010г. на
нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.**, находящ
се в жилищен комплекс “****”, блок 1, етаж 5, ап.**, местност “****” в град
Несебър, с площ 79,53 кв.м., ведно с 14,45 кв.м. идеални части от общите части
на сградата, както и че на 29.03.2019г. е проведено Общо събрание на Етажната
собственост. С решение по т.4 от дневния ред на събранието са определени и
приети идеалните части, припадащи се на всеки самостоятелен обект, а с други
решения са били определени размерите на припадащите се към всеки самостоятелен
обект суми и сроковете за тяхното заплащане. Така с решения по т.7 и т.8 от дневния
ред са били определени размерите на таксите за управление и поддръжка на общите
части и на вноските във фонд “Ремонт и обновяване”, а съобразно притежаваните
от ответника площи от Етажната собственост, дължи следните суми: за периода
2015/2016г. – 2 399,70 лева, за периода 2016/2017г. – 1 638,57 лева,
за периода 2017/2018г. – 1 655,90 лева, и за периода 2018/2019г. –
1 949,61 лева, или общо сума в размер на 7 **3,78 лева, която е
следвало да бъде заплатена в срок до 30.04.2019г. Извършено е частично плащане,
а именно в периода 17.09.2015г. – 11.09.2017г. ответникът е заплатил сумата в
размер на 1 466,17 лева, а оставащата неплатена сума е в размер на
6 177,61 лева. На 25.10.2019г. е било проведено друго Общо събрание на ЕС,
на което с решения по т.9 и т.10 от дневния ред и съгласно площта от
самостоятелния обект на ответника, е прието, че последният дължи за 2019/2020г.
сумата в размер на 1 751,81 лева, включваща такса управление и поддръжка
на общите части и вноската във фонд “Ремонт и обновяване”, която е следвало да
бъде заплатена до 30.11.2019г., и от която ответникът е заплатил сумата в
размер на 534,11 лева, като остава да дължи 1 217,70 лева. Моли ответникът
да бъде осъден да заплати дължимите суми по отделните главници за посочените
пет периода, ведно със законната лихва върху тях, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумите, както и сумата в размер на 710,43
лева, представляваща мораторна лихва
върху сумата от 6 177,61 лева за периода от 01.05.2019г. до 17.06.2020г.,
и сумата в размер на 67,65 лева – мораторна лихва върху главницата от
1 217,70 лева за периода от 01.12.2019г. до 17.06.2020г. Претендира
разноски.
В отговора на исковата молба се
изразява становище за неоснователност на исковете, като ответникът твърди, че
на събранието, проведено на 29.03.2019г., не са вземани решения, с които да са
определяни размерите на таксите за управление и поддръжка на общите части за
претендираните периоди. Наред с това решенията, взети на събранията на ЕС,
проведени от 2016г., са отменени по уважени искове с правно основание чл.40 от ЗУЕС. ОСЕС не може да приема решения за минали периоди, респ. решенията
действат само занапред, а като им е предал обратно действие, ОСЕС е надхвърлило
своята компетентност. Въпросът за дължимостта на претендираните суми за периода
2015/2016г. е решен с влязъл в сила съдебен акт, с който е отхвърлен иска от ЕС
срещу ответника за тяхното заплащане, макар сумата, претендирана тогава, да е
различна от претендираната понастоящем за същия период. Решенията по т.6 и т.7 от
дневния ред, касаещи останалите периоди, не произвеждат действие, като тяхното
приемане е имало за цел да заобиколи влезлите в сила решения на съда, с които претенциите за заплащане
на суми за същите тези периоди, са били отменени, както и да се преодолее
погасяването на сумите за претендираните периоди поради изтекла давност. Освен,
че с посочените решения таксите и вноските са определени в противоречие с чл.50
и чл.51 от ЗУЕС, липсва решение, с което да е приет бюджет на ЕС, с който да се
разпределят приходите от дължимите от всеки етажен собственик и то за всеки от
предходните периоди. Различни са и процентите на припадащите се към
самостоятелния обект на ответника идеални части от общите части на етажната
собственост през различните периоди, според протоколите от отделните ОСЕС,
включително и тези, решенията по които са отменени. И на проведеното на
25.10.2019г. събрание не е вземано решение, с което да са определяни и посочени
по ясен начин, таксите са различни за различните самостоятелни обекти. С оглед
недължимостта на главниците, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за
лихви. Като друго основание за недължимост на таксите за управление и поддръжка
въвежда и обстоятелството, че не е пребивавала през процесните периоди в
етажната собственост за повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
позовавайки се на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС и на твърдението, че е
подавал уведомления по чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът –
Етажната собственост, се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че
поддържа исковата молба. Намира доводите на ответницата, изложени в отговора на
исковата молба, за неоснователни, като едно от съображенията за това е обстоятелството,
че решенията на ОСЕС, на които Етажната собственост се позовава и въз основа на
които претендира плащане, т.е. изпълнение от ответника – етажен собственик, са
влезли в сила, същите не са атакувани, включително и от ответницата, като освен
това тя е била надлежо уведомявана за проведените събрания. Посочва, че
семейството на ответницата се състои от четири човека, а обстоятелството, че то
не е ползвано лично от нея като собственик, не предполага, че то не е обитавано
от членовете на нейното семейство или домакинство. Размерите на таксите са
правилно определени след като са коригирани идеалните части от общите части,
прилежащи към отделните самостоятелни обекти в Етажната собственост. Дължимите
такси и вноски за минали периоди са приети с решенията, като използването на
термина “потвърждава”, е по причина, че тогава са извършвани разходи за
управление и поддръжка на общите части, за ремонти и други, въпреки, че
решенията за определяне на таксите и вноските, които да се събират от етажните
собственици, са били отменени от съда, то тези решения са приемани въз основа
на бюджета за съответния годишен период.
Ответницата не се явява в съдебно
заседание, представлява се от процесуален представител, който счита, че
решенията, взети на проведеното на 29.03.2019г. ОСЕС, не представляват годно
основание да се претендират суми за минали периоди, като освен това, за част от
миналите периоди, а именно 2015/2016г., е постановено влязло в сила съдебно
решение, с което въпросът за дължимостта на сумите за този период е разрешен и
е недопустимо неговото пререшаване.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ответникът Е.М.М. е собственик по
силата на Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ 14589, дело № ****/2010г. на
нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, на следния недвижим имот, а именно: Апартамент № **, находящ се на
пети етаж в сграда, състояща се от подземен гараж, партерен етаж, шест етажа,
два терасовидни етажа, апартамента
състоящ се от дневна-трапезария-кухня, две спални, баня-тоалетна,
коридор и тераса, при граници: ап.№ 62, ап.№ 66, стълбищна клетка и коридор,
отдолу – ап.52, отгоре – ап.74, който апартамент представлява Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****.** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, одобрена със Заповед № 300-5-81/02.10.2003г. на
изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект в сграда – Заповед №
КД-14-02-367/07.04.2009г. на Началника на СГКК-Бургас, с адрес на имота: град
Несебър, ****, Рич, етаж 5, ап.**, предназначение на обекта: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: ****.66, ****.62, под обекта: ****.52, над обекта: ****.74, със застроена
площ на апартамента 79,53 кв.м., ведно с 14,45 кв.м. идеални части от общите
части на сграда № 1, като общата площ на апартамента ведно с общите части
възлиза на 93,98 кв.м., ведно със съответните идеални части кв.м. от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен
имот с идентификатор 51500.510.122 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, целият с площ от 3473 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана, при съседи: 51500.510.47, 51500.510.81, 51500.510.46, който имот
със Заповед № КД-14-02-1654/26.11.2007г. на началника на СГКК Бургас е
образуван чрез обединяване на имоти с идентификатори 51500.510.108 и
51500.510.120.
Със заявления, отправени от Е.М.М.
до Председателя на УС на ЕС – О.Ю.Б., от 10 юли 2017г., 22 август 2018г., 27
август 2019г. и 10 септември 2020г., същата е уведомявала, че тя и членове от
нейното домакинство ще посещават апартамента и ще го използва за по-малко от 30
дни за календарните 2017-а, 2018-а и 2020-а години, както и че през 2019г. няма
да пътуват до България и няма да използва апартамента. Заявявала е също, че не
отдава апартамента си под наем през никоя от посочените календарни години.
На 28/29 март 2019г. е било
проведено общо събрание на собствениците на обети в Етажната собственост на
комплекс “****”, блок 1, намиращ се в град Несебър, местност “****”, сграда с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, като в протокола от събранието е посочено, че прилежащите общи части
към самостоятелния обект, притежаван от Е.М.М., се равняват на 1,091%, а с
решение по т.4 от дневния ред, обективирано в същия този протокол от
събранието, са определени идеалните части от общите части на ЕС за всеки
самостоятелен обект в нея на основание чл.17, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС и са одобрени
тези идеални части съгласно чл.17, ал.6 от ЗУЕС. Според част от решението по
т.7 от дневния ред на събранието, ОС на ЕС е утвърдило изменението на
наименованията и сумите по фондове на бюджета на Етажната собственост за
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. съгласно приложения, за
които е посочено, че са неразделна част от протокола от събранието. С решението
по т.8 от дневния ред събранието е утвърдило и конкретните размери на
необходимите суми за същите четири години за всеки самостоятелен обект в
Етажната собственост за парични вноски във фонд “Ремонт и обновление” и
паричните вноски за управление и поддържане на общите части на Етажната собственост,
като се е отбелязано, че тези конкретни размери на дължимите суми се съдържат в
друго приложение. При обсъжданията и разискванията по тази точка е посочено, че
тези такси и вноски са съобразени с бюджета на ЕС за съответните години, като
таксите за управление и поддръжка са определени по правилата на чл.51 от ЗУЕС,
а вноските във фонд “Ремонт и обновяване” са определени съобразно процентите
идеални части от общите части на сградата са всеки самостоятелен обект. Всички
тези такси и вноски е прието да бъдат заплатени до 30 април съобразно решението
по т.9 от дневния ред на събранието.
Съгласно Приложение № 7 (към
решението по т.8 от събранието от 29 март 2019г.) Е.М. дължи следните суми: 1)
за 2015/2016г. - общо сумата размер на
2 399,70 лева, включваща 708,77 лева такса управление и поддръжка и
1 690,93 лева вноска във фонд “Ремонт и обновяване”; 2) за 2016:2017г. –
общо сумата в размер на 1 638,57 лева, включваща 1 259,99 лева такса
управление и поддръжка и 378,59 лева вноска във фонд “Ремонт и обновяване”; 3)
за 2017/2018г. – общо сумата в размер на 1 655,90 лева, включваща
1 444,47 лева такса управление и поддръжка и 211,44 лева вноска във фонд
“Ремонт и обновяване”; 4) за 2018/2019г. – общо сумата в размер на 1 949,61
лева, включваща 1 565,58 лева такса управление и поддръжка и 384,03 лева
вноска във фонд “Ремонт и обновяване”.
Съобщението за изготвения
протокол от събранието от 29 март 2019г. е съставено на 31 март 2019г., когато
е било поставено на информационното табло в рецепцията в сграда с идентификатор
****, комплекс “****”, блок 1, град Несебър, местност “****”.
О.Ю.Б. е била избрана за
Председател на Управителния съвет на ЕС, по силата на решението на УС на заседанието,
проведено на 29 март 2019г.
На последващото Общо събрание на
ЕС, проведено на 24/25 октомври 2020г.,
след като с решението по т.8 от дневния ред е утвърден бюджета на
Етажната собственост за 2019/2020г., с решението по т.9 от дневния ред са
утвърдени и конкретните размери на необходимите суми за периода 2019/2020г. за
всеки самостоятелен обект в Етажната собственост за парични вноски във фонд
“Ремонт и обновление” и паричните вноски за управление и поддържане на общите
части на Етажната собственост съгласно чл.50-51 от ЗУЕС. Според приложение № 5
към това решение Е.М. дължи за периода сумата в общ размер на 1 751,81
лева, която включва 1 599,07 лева – такса управление и поддръжка на общите
части, и 152,74 лева – вноска във фонд “Ремонт и обновяване”. С решението по
т.10 от дневния ред е прието вноските във фонд “Ремонт и обновяване” за
предходните седем месеца да бъдат заплатени до 30.11.2019г., а последващите да
се заплащат като ежемесечни такива, като по желание всеки собственик може да
извърши цялостно плащане на общата сума; крайният срок за плащане на вноските
за управление и поддържане на общите части на Етажната собственост е
30.11.2019г.
Съобщението за изготвения
протокол от събранието от 25 октомври 2019г. е съставено на 28 октомври 2019г.,
когато е било поставено на информационното табло пред рецепцията в сграда с
идентификатор ****, комплекс “****”, блок 1, град Несебър, местност “****”.
Според признанията на Етажната собственост
Е.М. е извършвала частични плащания на дължимите от нея суми, а именно на
17.09.2015г. е заплатила сумата в размер на 1 070 лева, на 11.09.2017г. е
заплатила 396,17 лева, и на 30.12.2019г. – сумата в размер на 534,11 лева, или
общо платена сума в размер на 2000,28 лева, в резултат на които плащания общият
размер на задължението от 9 395,59 лева за петте годишни периода е намален
на 7 395,31 лева, а плащанията са отнесени за погасяване на задълженията
съответно за периодите 2015/2016г., 2017/2018г. и 2019/2020г.
От служебно изисканата справка от
Главна дирекция “Гранична полиция” се установява че Е.М. е пребивавала в
Република България през 2015г. за период от 51 дни, през 2016г. – 51 дни, през
2017г. – 7 дни, през 2018г. – 17 дни и през 2019г. – 11 дни.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
В Определение № 89 от
22.05.2017г. по ч.гр.д.№ 11/2017г. на ВКС, I г.о., са разграничени
незаконосъобразните от нищожните решения на Общо събрание на Етажната
собственост, а като едно от основанията за нищожност на решенията е когато
Общото събрание на ЕС е упражнило правомощие, каквото от чл.11 от ЗУЕС не
произтича. Разяснено е, че срещу едно такова решение, с което ОС на ЕС е
надхвърлило своята компетентност, съдебната защита не може да се изключи дори и
тя да не е потърсена в преклузивния срок по чл.40 от ЗУЕС.
ЗУЕС предлага система от правила,
които съставляват единна система, чрез която да се уреждат отношенията между
етажните собственици, касаещи общите части, както във връзка тяхното
управление, така и правата и задълженията на етажните собсвевици и другите
субекти, визирани от закона. Затова нито една от разпоредбите на закона не
следва да се разглежда сама за себе си, изолирано от другите, а в във връзка и
в съотношение с останалите.
Когато Общото събрание на
Етажната собственост в случая е преценило, че има правомощията да определя
годишни размери на такси и вноски за минали периоди и то неограничено във
времето назад, било защото не са провеждани за тези годишни периоди събрания,
или решенията на събранието, които обхващат тези минали периоди са отменени по
уважен иск по чл.40 от ЗУЕС, по същество е приело, че законът не му забранява
това, съответно няма основание да се счита, че тези решения са
незаконосъобразни или са извън компетентността на Общото събрание на ЕС.
Етажният събственик пък изразява
становище, че решенията на ОС на ЕС имат действие само за напред, нямат
ретроактивно действие, а Общото събрание на ЕС с тези си действия на практика
заобикаля съдебните актове за отмяна на незаконосъобрази решения, взети по реда
на ЗУЕС.
Изходната точка за отговор на този
въпрос се явява разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗУЕС, която е императивна,
според която Общото събрание се свиква най-малко веднъж годишно, като е предвидил
механизми това да бъде сторено въпреки бездействието на различни субекти.
Според чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС, Общото събрание приема ГОДИШЕН бюджет,
съдържащ приходна и разходна част, както и одобрява ГОДИШНИТЕ отчети, но не
само по изпълнение на заплануваните и/или извършените дейности, но и по
изпълнението на изминалия годишен бюджет касаещ събраните приходи и извършените
разходи. За размерите на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части и тези за задължителния фонд „Ремонт и
обновяване“, не е изрично посочено в чл.11, т.5 и т.7 от ЗУЕС, че те касаят
същия този период за който се приема годишния бюджет, но изброяването на тези
вноски непосредствено след правомощието на Общото събрание да приема годишен
бюджет, не буди съмнение, че се касае за същия този годишен период, защото тези
вноски, между които и по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС, следва да бъдат предвидени като
приходи в бюджета, за да може от тях да се разходват средства. Тези набрани
средства следва да се изразходват за всички останали дейности, изброени в
чл.11, ал.1 от ЗУЕС, които предстои да се извършат и които са свързани с
разходване на средства, ако са запланувани и одобрени с решенията на
събранието. Това означава, че решенията, които Общото събрание приема според
правомощията му в посочената разпоредба, касаят винаги бъдещи, т.е. предстоящи
дейности, изразяващи се във възстановяване на общи части, ремонт или обновяване
на сградата, за които следва да се заплащат разходи, наред с обичайната
поддръжка на общите части. Следва да се отбележи, че бъдещия период не е
неопределен, а годишен такъв. Безсмислено се явява вземането на решения, които
да касаят период по-голям от една година занапред, защото задължителното годишно
събрание след това може да приеме различни решения, и именно те ще подлежат на
изпълнение от етажните собственици след влизането им в сила.
С оглед систематечното тълкуване на
закона и на разпоредбите, касаещи вземани на Общото събрание решения, между
които и за заплащане на такси за управление и поддръжка на общите части в
етажната собственост, се налага извода, че Законът за управление на етажната
собственост не разрешава Общото събрание с решеня да определя парични
задължения под формата на такси и вноски, които да се заплащат от етажните
собственици за минали периоди. Да се приеме обратното би означавало да не се
дължи сметка: дали тези етажни собственици, които имат това качество към
момента на провеждане на събранието, но да не са били такива, включително и да
не са притежавали собственост през тези минали периоди; кой да упражнява
контрола дали все пак такива такси и вноски за миналия период са били
заплащани, от предишни етажни събственици на съответния самостоятелен обект към
минал момент. Независимо, че решения на ОС на ЕС може да са били отменени по
уважен иск по чл.40 от ЗУЕС, но ако не е било спряно изпълнението им от съда,
до влизане в сила на съдебното решение те са подлежали на изпълнение. Съществен
въпрос е трябва ли етажен собственик да заплаща суми за дейности, които са
извършвани през период, когато той те е имал това качество, и не той, а друг
тогава се е възплолзвал от извършваните дейности и предодставените услуги, но
тези суми за извършени разходи, не са събрани тогава, не могат вече да се
търсят от предишния собственик, който е ползвал услугите, а същият следва да се
обогатява за сметка на новия етажен собственик. Тези, които считат, че могат да
„утвърждават“ предишни свои решения, взети на ОС на ЕС, които са били отменени
като незаконосъобразни по съдебен ред, означава, че открито не зачитат съдебните
актове и силата на присъдено нещо по смисъла на 297 от ГПК, който решен въпрос
процесуалния закон съдържа забрана за пререшаване според чл.299 от ГПК, но че
тази забрана за Общото събрание на ЕС не важи и на него му е позволено. Опитът
за обезсмисляне на съдебните решения, с които съдът се произнася по
законосъобразността на решенията на Общото събрани на етажната собственост,
чрез прегласуване на същите тези решения, под формата на “утвърждаване“, е
показателен пример за нищожно решение на Общото събрание на Етажната
собственост като взето извън неговата компетентност. С него се цели дори да
бъдат заличени последиците на евентуално настъпила погасителна давност за
парични вземания на Етажната собственост за минали периоди, без значение кой
тогава е бил задължен за тях, но да се плащат от сегашния собственик на
самостоятелен обект в Етажната собственост.
Ако общото събрание е искало да
покрие вече извършени разходи за конкретни дейности в Етажната собственост, е
можело, вместо да „утвърждава“ вече отменени от съда решения, независимо дали
защото такива разходи не са били тогава предвидени в бюджета, оказали са се
извънредни, наложителни или са бил инеотложни и спешни, за да се възстановят
тези разходи да се определят с отделни решения размер на вноски, които да се
заплатят от етажните собственици на същото общо събрание за тази цел, но те пак
ще представляват бъдещи плащания, които като приходи да бъдат предвидени в
годишния бюджет. Само едно такова решение би било съобразено със закона и ако
не бъде атакувано с иск по чл.40 от ЗУЕС и не бъде отменено от съда, ще подлежи
на изпълнение.
По отношение на годишния период 2019/2020г., който е би предмет на проведеното на 25.10.2019г. ОС на ЕС, с който са определени таксите и вноските, и претенциите срещу ответника за тяхната дължимост, следва да се отбележи, че последният се позовава на привилегията, кояго му дава чл. 51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, съгласно която разпоредба, не заплащат разходите по § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЕУС е императивна – така в Определение № 1097/17.11.2011г. на ВКС, Iг.о. по гр.д.№ 630/2011г., което настоящият съдебен състав изцяло споделя. В случая от името на ответника се противопоставя на ищеца именно възражението по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, като негова е доказателствената тежест да докаже и предпоставките за отпадане на задължението му да заплаща разходи за поддръжка и управление, решени от Общото събрание. За установяване на твърдените от ответната страна факти, същият е ангажирал писмено доказателство – Писмо от 10.02.2020г. на МВР, ГД „Гранична полиция“, от което е видно, че през календарната 2019г. ответникът Е. М. е пребивавала в Република България 11 дни – от 08-и до 18-и септември включително, а пред 2020г. не е пребивавала въобще в Република България, поради което следва да се приеме, че не повече от посочените дни през финансовия период ответникът е могъл да пребивава в етажната собственост, съответно в собствения си апартамент в сградата.
Предвид изложеното, ответникът по делото е доказал в хода на производството пълно и главно своето правоизключващо възражение по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, а именно, че е пребивававал в процесната Етажна собственост по-малко от 30 дни в рамките на годишния период, поради което същият не дължи заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС.
Ако от ищцовата страна се твърди, че апартаментът на ответника е обитаван повече от 30 дни годишно от трети лица, е имала възможност да ангажира доказателства, че това се е случило и че то е станало със знанието и съгласието, респ. без противопоставянето, на ответника, което в случая не е сторено, а ответникът не следва и няма интерес да доказва такъв отрицателен факт – че имотът му не е ползван от трети лица.
Чл.52, ал.2 от ЗУЕС предоставя привилегия на етажния собственик, но само по отношение недължимостта на таксата за управление и поддръжка, която съгласно приложението към протокола от ОС на ЕС от 25.10.2019г., е в размер на 1 599,07 лева, но не и за заплащане на дължимите вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, а в разпоредбите на чл.50 от ЗУЕС, в който те са предвидени, не е налице възможност за освобождаване от заплащането им. Тази вноска, дължима от ответника за същия период 2019/2020г., е в размер на 152,74 лева въз основа на същото това приложение към протокола от събранието. С оглед обаче признанието в исковата молба, че за този период от страна на ответника е извършено плащане в полза на Етажната собственост на сумата в размер на 534,11 лева, съдът намира, че за разлика от останалите претендирани от страна на ищеца парични задължения към ответника, които не са възникнали, това задължение е погасено поради плащане.
На тези основания всички предявени от Етажната собственост искове против ответника са неоснователни и недоказани, поради което такива се явяват и акцесорните претенции за лихви. Те подлежат на отхвърляне.
С оглед правилата на процеса на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат заплатени направените от него разноски в производството, а именно сумата в размер на 200 лева за платено адвокатско възнаграждение, която сума ищцовата страна следва да бъде осъдена да й заплати.
На ищеца не се следват разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК предвид изхода на спора, поради което претенцията му за заплащане на такива в размер на 745,86 лева съгласно списъка на разноските, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната собственост на жилищен комплекс “****”,
блок 1, с адрес: град Несебър, местност “****”, в сграда с идентификатор ****,
представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС О.Ю.Б., искове за
осъждане на Е.М.М., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес ***, комплекс “****”, блок 1, местност “****”, етаж 5, ап.**,
Код по Булстат *********, да му заплати следните суми: сумата в размер на
1 329,70 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и 70 ст.),
представляваща дължима вноска за периода 2015/2016г., сумата в размер на
1 638,57 лв. (хиляда шестстотин тридесет и осем лева и 57 ст.),
представляваща дължима вноска за периода 2016/2017г., сумата в размер на
1 259,73 лв. (хиляда двеста петдесет и девет лева и 73 ст.),
представляваща дължима вноска за 2017/2018г., сумата в размер на 1 949,61
лв. (хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и 61 ст.), представляваща
дължима вноска за периода 2018/2019г., ведно с общия размер на мораторната
лихва от 710,43 лева върху общия размер на главниците от 6 177,61 лева1
общо за периода от 01.05.2019г. до 17.06.2020г.; сумата в размер на
1 217,70 лв. (хиляда двеста и седемнадесет лева и 70 ст.), представляваща
дължима вноска за периода 2019/2020г., както и мораторната лихва върху тази
главница в размер на 67,65 лв. (шестдесет и седем лева и 65 ст.), начислена за
периода от 01.12.2019г. до 17.06.2020г., ведно със законната лихва върху
отделните главници, считано от 18.06.2020г. до окончателното им изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Етажната
собственост на жилищен комплекс “****”, блок 1, с адрес: град Несебър, местност
“****”, в сграда с идентификатор ****, представлявана от Председателя на
Управителния съвет на ЕС О.Ю.Б., за осъждане на Е.М.М., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, комплекс “****”, блок 1,
местност “****”, етаж *, ап.**, Код по Булстат *********, да му заплати сумата
в размер на 745,86 лв. (седемстотин четиридесет и пет лева и 86 ст.),
представляваща направени по делото разноски съгласно списъка на разноските.
ОСЪЖДА Етажната собственост на
жилищен комплекс “****”, блок 1, с адрес: град Несебър, местност “****”, в
сграда с идентификатор ****, представлявана от Председателя на Управителния
съвет на ЕС О.Ю.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.М., родена на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес ***, комплекс “****”, блок 1, местност “****”,
етаж 5, ап.**, Код по Булстат *********, сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: