Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Провадия, 08.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1692 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес ***.
В
исковата молба се твърди, че на 10.04.2013г. подала искова молба с правно
основание чл.45, вр. чл.50 и чл.51 от ЗЗД пред Районен съд- Варна срещу И. Н.и Г.
Д. да им заплатят в режим на солидарност сумата от 3000лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни
преживявания в размер на 2000лв. и причинени имуществени вреди в размер на
1000лв. за закупуването на лекарства и заплащането на медицински прегледи. След
подаване на исковата молба с разпореждане на съда от 13.04.2013г. исковата
молба била оставена без движение. С молба от 07.05.2013г. нередовностите били
отстранени. В същата молба Н. направил изменение на иска на основание чл.214 от ГПК. На 09.05.2013г. ВРС указал на страната да направи уточнение, намаление на
кой от предявените искове се иска и срещу кой ответник, въпреки, че това било
уточнено. На 20.05.201 Зг. предписанията били изпълнени.
На
06.06.201Зг. с Определение исковата молба ведно с уточнителните и приложенията
са изпратени за отговор по чл.131 от ГПК. На 08.07.2013г. постъпил отговор. На
03.09.2013г. с определение № 13331 районният съд изготвя проекто- доклад, била
допусната СТЕ, а делото боило насрочено за разглеждане в откритото съдебно
заседание за 05.02.2014г.. Срок, който излизал извън рамките на разумното. През
това време ответниците се възползваха от положението да използват вещта си в
неподходящия режим, като им причинили неудобство и притеснение. Ищцата била
притеснена и започнала да губи вярата си в съдебната система.
Месец
преди насроченото съдебно заседание на 08.01.2014г.вещото лице входирало в
деловодството на съда писмена молба, с която е поискало замяната му. За
събиране на доказателства съдебното заседание било насрочено почти три месеца
по- късно, което довело до негативни емоции и терзания. Изострили се
отношенията в семейството на ищцата, поради отправените упреци към нея от кръга
на близки и роднини във връзка с очакванията й за развитието на производството
в по-кратък срок.
На
23.04.2014г. било изслушано вещото лице и било прието заключението му, съдът не
се признесъл по искането за назначаване на повторно СТЕ. На 18.06.2014г. съдът
допуснал повторна СТЕ и делото било отложено за 15.10.2014г.. На проведеното
съдебно заседание заключението на вещото лице не било прието от съда. За да
бъде извършено замерване на шумово ниво и вибрации през зимния период
производството било отложено за 04.02.2015г., когато бил даден ход по същество.
Решението
по делото било издадено на 17.03.2015г., след задължителния едномесечен
срок.
На
31.03.2015г. ищцата и съпругът й обжалвали съдебното решение и на 05.05.2015г.
било образувано въззивно гр.д.№1369/2015г., което било прекратено и изпратено
на ВРС за произнасяне по искането за изменение на съдебното решение в частта за
определяне на разноските.
На
25.05.2015г. с разпореждане на председателя на 16-ти с-в ВРС на
жалбоподателите са дадени указания,
което не било необходимо. С уточняваща молба на 12.06.2015г. те изпълнили
указанията. С Определение №8046/06.07.2015г. искането им за изменение на
решението в частта за разноските било оставено без уважение. Неоправдано дълъг
бил срокът за произнасяне на районният съд по частната жалба, което довело до
по-голяма продължителност от приетата за обичайна и разумна ъгласно практиката
на ЕСПЧ. Отношението на ВРС разстройвало и притеснявало ищцата.
Делото
било изпратено на въззивната инстанция на 17.08.2015г. за произнасяне по
жалбите. На 20.08.2015г. било образувано въззивно гр.д. № 2444/2015г. и
приключи на 04.11.2015г.. Реалната продължителност на производството след
постановяване на първоинстанционното решаване на делото до окончателното му
приключване след постановяване на окончателен съдебен акт от въззивния съд била
от 31.03.2015г. до 04.11.2015г. и то при проведено само едно съдебно заседание.
В
резултат на действията на ответниците на ищцата били нанесени морални вреди,
изразяващи се в претърпени негативни емоции, стрес , унижение, потъпкване на
човешкото достойнство, потиснатост, нервно напрежение, следствие разглеждане на
делото и решаването му в срок, който надхвърля разумния, задълбочи състоянието
на съществуващите преди това ендокринологични заболявания, гастроинтестинанлни
заболявания, мигрена, влошаване на слуха, както и психоемоционални негативни
преживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, липса на социален
живот за периода края на м.септември 2013г. до датата на завеждане на исковата
молба. Всичко това било резултат от поведението на ответниците, които нарушили
основен принцип в гражданския процес - разумният срок за разглеждане и решаване
на делата, въздигнат в чл. 6 от ЕКЗПЧОС, в чл.7 от КРБ, чл. 60а ЗСВ и чл. 26 ЗОДОВ. Нямало легално фиксиран период, който де се приеме за „разумен срок”, за
такъв следвало да се приеме подходящия срок, в който разглеждането на едно дело
следва да бъде приключено според конкретните обстоятелства по начин, че да не
държи участниците в процеса прекалено дълго и необосновано в неизвестност и
несигурност. В настоящият случай ищцата била поставена необосновано дълго в
неизвестност относно търсената защита на накърненото право. Административната
процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а"от Закона
за съдебната власт била изчерпана и било отказано заплащане на обезщетение.Иска
се осъждане на Районен съд - Варна да
заплати на ищцата сума в размер на 5001лв. и на Окръжен съд-Варна сума в размер
на 100лв. неимуществени вреди в резултат на неспазването на принципа за разумен
срок за разглеждане на делото.
В
законоустановения срок от ответника РС Варна е постъпил отговор на искова
молба. В него се излага, че иска е допустим, но неоснователен. Делото било
разгледано в разумен срок според сложността му, поведението на участниците му и
факти имащи значение за правилното решаване на спора. Основателно делото било
без движение, тъй като исковата молба не отговаряла на изискванията на ГПК.
Отговора на исковата молба постъпил преди началото на съдебната ваканция,
делото не било от категорията на тези, които се разглеждали по време на
съдебната ваканция, ВРС бил един от най-натоварените първоинстанционни съдилища
в страната, което било причина за насрочването на делото в по-отдалечен момент
след пристигане на отговора на исковата молба. Делото било отлагано и поради
поведението на ищците и по обективни причини – намиране на компетентно вещо
лице, което да изготви допуснатата по делото СТЕ. Срокът за постановяване на
решението бил инструктивен, забавянето в произнасянето на съда било
незначително. Делото било с фактическа и правна сложност. Искането по чл.248 ГПК било обективирано във въззивната жалба към въззивния съд, а не към ВРС. Твърди се, че претендираните
неимуществени вреди не били в пряка причинно следствена връзка от поведението
на ВРС, оспорва се размера на претендираното обезщетение.
В
законоустановения срок от ответника ОС Варна е постъпил отговор на искова
молба. В него се излага, че иска е допустим, но неоснователен.
Административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета
"а"от Закона за съдебната власт била изчерпана.
ОС
Варна бил сезиран с подадена от ищцата и Е. Д. Н. въззивна жалба против решение
на РС-Варна, постановено постъпила в съда на 05.05.2015г. С разпореждане от
същата дата било образувано въззивно гражданско дело № 1369/2015г. С
Определение № 1630/20.05.2015г. делото било прекратено и върнато на
първоинстанционния съд за провеждане на производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Произнасянето на въззивния състав по редовността на производството било в
рамките на 15 дни, считано от датата на образуване на делото.
След
повторното постъпване на въззивната жалба на дата 20.08.2015г. било образувано
в.гр.д. № 2444/2015г. в периода на съдебната ваканция, регламентирана в чл. 329
от ЗСВ, поради това делото било насрочено и разгледано в открито съдебно
заседание на 12.10.2015г.. Решението на въззивния съд било постановено преди
изтичането на законоустановения Педномесечен срок - на 04.11.2015 г..
Продължителността на производството пред Варненски окръжен съд била 2 месеца и
15 дни.
Делото
пред ВОС било разгледано в разумен срок, при отчитане критериите по чл.2б ЗОДОВ. Нямало нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, поради което не били налице
предпоставките на чл.2б ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Окръжен съд -
Варна. Липсвала причинна връзка между твърдените от ищцата неблагоприятни
последици и действията/бездействията на магистрати от Варненски окръжен съд.
Посочените от ищцата негативни здравословни последици по същността си
съставлявали обостряния на съществуващи преди завеждането на делото
заболявания, които са част от обичайното им протичане, с оглед напредването на
възрастта, развитието на здравословното състояние на лицето и от конфликтните
взаимоотношения с ответниците по гр.д. 5152/201Зг. на РС-Варна, но нямат
причинна връзка с процесуалното поведение на съда при разглеждане на в.гр.д. №
1369/201 Зг., респ. в.гр.д. № 244/2015г.. Иска се отхвърляне на иска.
В
проведените съдебно заседание по делото ищецът чрез процесуалния си
представител моли за уважаване на исковете. Ответниците в писмени становища
молят за отхвърляне на предявените искове.
След като разгледа
извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и
събраните доказателства, съдът установи следното:
От
гр.д. № 5152/2013 г. по описа на Районен съд Варна се установява, че ищцата и
св.Н. са подали искова молба във ВРС срещу И. П. Н.и Г. С.Д. на 10.04.2013г. с
правно основание чл.45, вр. чл.50 и чл.51 от ЗЗД. По подадената искова молба е
образувано гр.дело № 5152/2013 г. разпределено 16-ти състав с председател -
съдия Р. Х..
С
разпореждане от 13.04.2013 г. исковата молба е оставена без движение за
представяне на препис от нея и доказателствата за ответниците и довнасяме на
държавна такса. С молба от 07.05.2013 г. нередовностите са отстранени. Като е
направено и искане на основание чл.214 от ГПК за изменение на размера на иска -
за сумата от 2000 лв.
В
разпореждане от 09.05.2015 г., съдът е указал на ищеца Н. да уточни по
отношение на кой иск претендира изменение и срещу кой ответник. Указанията са
изпълнени на 20.05.2013 г.
С
Определение № 8892/06.06.2013 г., съдът е изпратил исковата и уточнителната
молба ведно с приложенията за отговор, който е депозиран на 08.07.2013г.. С
определение от 03.09.2013 г. делото е насрочено за 05.02.2014 г., допуснати са
по двама свидетели на страните, съдебно-техническа експертиза. На 18.12.2013г.
ищците са внесли депозита за вещо лице. С молба от 04.20.2014г. ищците са
поискали даване ход на делото и отлагането му за друга дата, предвид
отсъствието на процесуалния им представител, неизготвяне на СТЕ и за събиране
на гласни доказателства. В съдебното заседание на 05.02.2014г. е окладвана
молба от вещото лице, депозирана на 08.01.2015 г., с която е заявило, че не
може да изготви заключението по възложената му задача, тъй като измерването на
шума се извършва от акредитирани лаборатории. В това заседание е изискано от
РЗИ Варна, респективно от Лаборатория „Физически фактори“ да посочи компетентно
лице. Заседанието е отложено за 23.04.2014г.. Заключението по СТЕ е прието в
с.з. на 23.04.2014 г., когато са разпитани и двама свидетели на ответниците.
Делото е отложено за 18.06.2014г. за събиране на гласни доказателства, поискани
от ищците. На 18.06.2014 г. са разпитани двама свидетели на ищците и по тяхно
искане е допусната повторна СТЕ.
В
съдебното заседание, проведено на 15.10.2014 г., с оглед изявлението на вещото
лице, процесуалният представител на ищците е поискал извършване на измерване на
нивото на шума и през зимния период, както и делото да се насрочи след м.
януари, поради отсъствието на процесуалния представител на ищците.
В
последното с.з. на 04.02.2015 г. е прието заключението на вещото лице и е даден
ход на устните състезания.
С
Решение № 1302/17.03.2015 г., съдът е отхвърлил предявените искове. Решението е
връчено на ищците на 19.03.2015 г..
От
в.гр.д. № 1369/2015 на ВОС.гр.д. и в.гр.д. № 2444/2015 г. по описа на ВОС се
установява, че ищците са обжалвали решението с въззивна жалба подадена на
31.03.2015г.. С разпореждане на 02.04.2015г. жалбата е изпратена за отговор. Отговора
е постъпил на 28.04.2015г., делото е резюлирано на 29.04.2015г. за изпращане на
ВОС. Там е образувано в.гр.д. № 1369/2015 на ВОС на 05.05.2015г. с Определение
от 12.05.2015г. е оставено без движение с дадени указания за довнасяне на
държавна такса. На 18.05.2015г. указанията са изпълнени. С определение от
20.05.2015г. делото е прекратено и е върнато на ВРС относно направено искане
във въззивната жалба за изменение на решението в частта за разноските. След
връщане на делото във ВРС с разпореждане от 25.05.2015 г., на ищците е даден
срок да аргументират искането си за изменение на решението в частта за
разноските и да представят препис за ответната страна.
След
депозиране на уточняващата молба на 12.06.2015 г. и отговора на ответниците, с
определение от 06.07.2015 г. искането на ищците за изменение на решението в
частта за разноските, относно адвокатското възнаграждение, присъдено на
ответниците, съобразно направено от ищците възнаграждение за прекомерност, е
оставено без уважение.
С
въззивна жалба, депозирана на 14.07.2015 г., процесуалният представител на ищците
е обжалвал горното определение. В з.з. на 15.07.2015 г., съдът им е указал да
внесат държавна такса, тя е внесена на 21.07.2015г.. След уведомяване на другите
страни за възможността им за отговор,
делото е изпратено във ВОС, на 17.08.2015 г., за произнасяне по жалбите. Там е
образувано в.гр.д. № 2444/2015 г. по описа на ВОС на 20.08.2015 г..
С
Определение от 09.09.2015 г. съдът е
оставил без уважение искането на въззивниците за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с извлечение от измерваните стойности по заключението
на вещото лице и е насрочил о.с.з. за 12.10.2015 г., когато е даден ход по
същество.
С
Решение № 1814/04.11.2015 г. обжалваните съдебни актове - решение и определение
от 06.07.2015 г., постановени по гр.дело № 5152/2013 г. по описа на Районен съд
- гр.Варна, са потвърдени. Решението не е подлежало на обжалване.
От
гр.д. № 926/2016 г. по описа на ВКС се установява, че на 03.02.2016 г. от
ищците е подадена молба за отмяна на Решение № 1302/17.0Д.2015 г., постановено
по гр.дело № 5152/2013 г. по описа на Районен съд - гр.Варна, с решение от 01.02.1017г. ВКС оставя молбата без уважение.
От
Писмо с изх. № РС-16-185/28.02.2017 г. и Констативен протокол с изх. №
РС-16-185/02.02.2017 г. се установява, че ищцата е подала на 05.05.2016г. до
Инспектората към ВСС заявление за констатиране на нарушаване правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.5152/2013г. по описа на ВРС.
Извършена е проверка от Инспектората към ВСС, която на 01.02.2017г. е съставила
констативен протокол, според който периода на разглеждане на гр.д.5152/2013г. по описа на ВРС е почти 2
/две/ години, като по голяма част от забава се дължи
на поведението на ищцата и на процесуалния й представител. Единствената забава,
която се констатира по делото е, че първото съдебно заседание е насрочено почти
7 месеца след представянето на отговора на исковата молба. При разглеждането на
в.гр.дело № 2444/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр.Варна, не се констатира
забава. Съдът е разгледал и приключил делото в рамките на 2 месеца и 15 дни. Министерството
на правосъдието на Р.България е оставило като неоснователно искането на ищцата
за изплащане на обезщетение за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.5152/2013г.
по описа на ВРС и на в.гр.дело № 2444/2015 г. по описа на ВОС, поради констатираното
в проверката на Инспектората към ВСС липса на забавяне в разглеждането и
решаването на тези дела.
Показанията
на св.Н. и св.Колева, съдът кредитира в частта за емоционалното и
здравословното състояние на ищцата, но не и в частта, че причината затова е
бавното разглеждане на гр.д.5152/2013г. по описа на ВРС и на в.гр.дело №
2444/2015 г. по описа на ВОС, тъй като това не кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства, св.Н. като син на ищцата и ищец и въззивник по
горепосочените дела е предубеден от изхода на това дело, както и св.К., която е
приятелка на св.Н. (видно от показанията на св.Н. от протокол от осз от
18.06.2014г. по гр.д.5152/2013г. по описа на ВРС). От показанията на тези
свидетели се установява, че ищцата завела дело във ВРС през 2013г. срещу
съседите си заради климатика им. Ищцата след подаване на молбата не знаела
какво става с делото й и защо не било насрочено за толкова дълго време. През
този период здравословните проблеми, които имала с щитовидната жлеза и гастро
ентерологични проблеми се обострили. Ищцата станала тревожна, раздразнителна, била
в безизходица. Оплаквала се от главоболие, нервен стомах, напрежение. След продължителния
срок за разглеждане на делото се променила в негативен аспект, станала тревожна,
раздразнителна, невярвала в институциите. По време на делото ответниците
техните съседи се отнасяли надменно с ищцата и сина й.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка по делото съдът прави следните правни
изводи:
Предявени
са обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове по чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ с искане за осъждане на Районен съд Варна да заплати на ищцата
сума в размер на 5001 лв. и на Окръжен съд Варна сума в размер на 100 лв.
неимуществени вреди в резултат на неспазването на принципа за разумен срок за
разглеждане на гр.д. 5152/201Зг. на РС Варна и на в.гр.д. № 244/2015г. на ВОС.
В
тежест на ищцата е да докаже, че е била ищец по гр.д. 5152/201Зг. на РС-Варна и
въззивник по в.гр.д. № 244/2015г. на ВОС, сроковете, в които са протекли
делата, претърпените от нея конкретни неимуществени вреди, периода през който
са претърпени, причинната връзка между
забавеното разглеждане на делата и претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
В
тежест на ответната страна е да докаже, че делото е било разгледано в разумен
срок, че липса пряка причинно следствена връзка между поведението на ВРС и
неимуществените вреди претендирани от ищцата, че негативни здравословни
последици описани в исковата молба от ищцата са обостряния на съществуващи
преди завеждането на делото заболявания.
Безспорно
между страните е, че ищцата е била ищец по гр.д. 5152/201Зг. на РС-Варна и
въззивник по в.гр.д. № 244/2015г. на ВОС. От събраните по делото писмени
доказателства се установи, че производството по гр.д. 5152/201Зг. на РС Варна е
образувано на 10.04.2013г. и е приключило с решение на 17.03.2015г. т.е. делото
е било разгледано и решено за период от почти 2 години. Същият период не може
да бъде определен като продължителен предвид извършените по делото процесуални
действия от страна на съда, страните и вещите лица. Съдът се е запознал с
подадената от ищцата искова молба четири дена след разпределяне на делото и
основателно е оставил молбата без движение предвид неизпълнение от ищците на
изискванията на чл.128, т.3 ГПК. Основателно е и указанието на съда ищецът Н.
да уточни изменението на иска, което прави тъй като макар и предявено като
солидарно искането за осъждането на ответниците, предявените искове от него са
два и съдът с окончателния си акт определя дали задължението, ако има такова е
солидарно, съответно трябва да е ясно срещу кой точно ответник какво изменение
на иска се прави. Поради това посоченото от ищцата в исковата молба като
неоснователно даване на указания от ВРС съдът намира за непълно необосновано.
Относно
ненасрочване на делото в периода от постъпване на отговора на исковата молба –
08.07.2013г. до 03.09.2013г. и насрочването му за 05.02.2014г. съдът намира
този срок за разумен. В периода от 15.07. до 01.09 е съдебна ваканция, делото
заведено от ищцата пред ВРС не е от тези които подлежат на разглеждане през
съдебната ваканция. ГПК не задължава съда да насрочи делото в определен срок
след постъпване на отговора на исковата молба. Обществено известен е факта, за
високата натовареност на съдиите от ВРС и предвид това датата, на която е било
насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание е била тази, на
която е било фактически възможно това. Страните следва да проявят разбиране на
факта, че тяхното дело не е единственото, което е разпределено на съдията и че
той следва да обърне еднакво внимание на всички дела, които са му разпределени,
за което се изисква време. Видно от материалите по гр.д. 5152/201Зг. На ВРС
съдията, на който е било разпределено делото е проявил нужното усърдие и
бързина за разглеждането и решаването му. Петте заседание проведени по делото
във ВРС се дължат единствено на поведението на ищците – неводене на свидетели,
искане за повторна СТЕ, с изключение на първото заседание, което е отложено
основно заради неизготвяне на СТЕ, поради нейната сложност и затрудненията
относно намиране на компетентно вещо лице за изготвянето й. Обстоятелството, че
решението по делото е изготвено 13 дена след инструктивния едномесечен срок
съдът също не намира за забавяне на делото предвид натовареността на съдиите от
ВРС.
По
отношение на твърдението, че ВРС е забавил производството пред въззивната
инстанция, като не се е произнесъл по искането за изменение на решението в
частта за разноските съдът го намира за неоснователно. В самата въззивна жалба
срещу решението на ВРС ищците са направили искане, което не е уточнено дали е
искане за изменение в частта за разноските, което следва да е отправено към ВРС
и то е коректно да е в отделна молба или се иска отмяна на решението и в частта
на разноските като последица от цялостната му отмяна.
Относно
забавяне на разглеждане и решаване на в.гр.д. № 244/2015г. на ВОС съдът го
намира за неоснователно предвид образуването на това дело на 20.08.2015г. и
решаването му на 04.11.2015 г., провеждането на едно открито съдебно заседание.
Обострянето
на заболяванията на ищцата и изпитвания от нея душевен дискомфорт по време на
водене на делото пред ВРС и ВОС се дължат по вътрешно убеждение и впечатление
на съда на характера на ищцата, на личностните й особености, на самото водене
на делата, на отношенията й с ответниците по на гр.д. 5152/201Зг. на РС-Варна и
на в.гр.д. № 244/2015г. на ВОС, на решенията по делата, на сблъсъка между
очакванията и реалността.
Не
е налице забавяне в разглеждането и решаването на гр.д. 5152/201Зг. на РС-Варна
и на в.гр.д. № 244/2015г. на ВОС, поради което няма как да е налице и причинна
връзка между физическото и душевното здраве на ищцата и забавяне на делата, тъй
като такова няма.
Предвид
гореизложеното предявените искове се явяват неоснователни.
Страните
не са претендирали разноски, а и предвид изхода на делото на ищцата не се
дължат такива.
Мотивиран
от изложеното, Провадийски Районен Съд
Р Е
Ш И:
ОТХЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ
от В.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу Районен съд гр.Варна с адрес
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ No 57 и Окръжен съд гр.Варна с адрес гр.Варна, пл.“Независимост“ No 2 за
осъждане на Районен съд Варна да заплати на ищцата сума в размер на 5001 лева и
за осъждане на Окръжен съд Варна да заплати на ищцата сума в размер на 100
лева, представляващи неимуществени вреди от неспазването на принципа за разумен
срок за разглеждане на гр.д. 5152/201Зг. на РС Варна и на в.гр.д. № 244/2015г.
на ОС Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………