РЕШЕНИЕ
№ 1570
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330102129 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искове на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3, против Ж. Ф.
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в ********************.
Според фактите, така , както са изложени в исковата молба , на дата 02.03.2017г. между Г.
и трето на спора лице, „Провидент Файненшънъл България„ ООД, ЕИК ********* бил
сключен договор за кредит № ******. С него Г. получила назаем сума от 2350 лева , която
се задължила да върне , ведно със договорна лихва за срока на договора в размер от 463.50
лева, платими на общо 60 равни седмични вноски. Първата погасителна вноска била
дължима на 21.03.2017г , последната – на 08.05.2018г. Отделно, ответникът се съгласил да
заплати 117.50 лева такса за оценка на кредитното си досие, също разсрочена към
седмичните вноски. По този начин, общия размер на дължимата сума станал 2931 лева - 60
седмични вноски по 48.85 лева, при годишен процент на разходите от 48 % и договорна
лихва в размер на 31. 82 % , фиксирана за целия период на договора.
Г. не изпълнила задължението си точно.
На дата 01.07.2017г бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания ( цесия)
и приложение към същия между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Провидент
1
Файненшънъл България„ ООД, с която вземането на последното дружество било
прехвърлено на “Изи Асет Мениджмънт“ АД като цесионер. На свой ред , на 01.10.2019г.
това дружество прехвърлило вземането по договора на ищеца, с приложение към рамков
договор от дата 30.01.2017г. . „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
********* била упълномощена от цедента да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, и се твърди това да е сторено с писмото на лист 18 от делото ,
приложено към връчената искова молба.
Чрез подадено на дата 05.10.2020г заявление, кредиторът „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3, се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение , с която са заповядани за плащане следните суми , остатък за плащане по
договорите, кото суми са предмет и на настоящия иск: 1585.88 лв. главница; 187.47 лв.
договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 21.03.2017 до 08.05.2019г., обезщетение за
забава в размер на 377.67 лева за периода от 09.05.2018117.50г до 13.12.2019г и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението - 05.10.2020г до
окончателното изплащане на вземането. Длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК
срещу заповедта, при което се иска от съда да поставени решение , с което със сила на
пресъдено нещо да признае горните вземания за съществуващи. Претендира се и
присъждане на сторените по двете производства разноски.
Ответникът оспорва иска, отрича съществуването на договор – такъв не бил изобщо
сключен, а ако се установяло , че е сключен, то същия бил изцяло недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не били спазени част от
императивните изисквания на този закон касателно договорите за потребителски кредит.
Затова следвало ответника да върне само чистата стойност на кредита. Релевирано е и
възражение за прихващане на вече платеното по нищожните клаузи или недействителния
договор с чистата стойност на кредита , ако съдът приеме , че чистата стойност се дължи.
Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят направените разноски.
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, че след
приспадане на платеното от начислените задължения, остават за плащане 1585.88 лв. от
главницата, 187.47 лв. договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 21.03.2017 до
08.05.2019г., обезщетение за забава в размер на 377.67 лева за периода от 09.05.2018г до
13.12.2019г. Остатъка от пълния размер на договорените плащания е заплатен на кредитора
„Провидент Файненшъл България „ ООД.
Проведена е и техническа експертиза , която дава заключение, че договора е изпълнен
със шрифт в размер от 12 пункта.
Искове с правна квалификация в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от същия закон, чл. 86 и
99 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 422 от ГПК и чл. 9 и сл. от
Закона за потребителския кредит.
2
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени, като има
идентичност между вземането, така както е заповядано за плащане със заповедта по чл. 410
от ГПК , и това , описано в исковата молба.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях
доказателства , съобрази следното :
На л. 6 от делото е представено копие от договор за потребителски кредит с дата
02.03.2017г и номер **********, сключен между „Провидент Файненшъл България „ ООД
и ответника. Договорено е Г. да получи в заем ( за потребление ) сума от 2350 лева , която
следвало да върне на 60 броя седмични плащания, заедно със фиксирана като размер лихва
на стойност от 463.50 лева, или 31.82 % на годишна база. Договорена била такса за оценка
на кредитното досие на Г. – 117.50 лева, платима от длъжника като част от седмичните
вноски. Така, крайния размер на седмичната вноска става 48.85 лева. В договора има
подписи на страните , клауза с характер на разписка за получаване от страна на длъжника на
сумата от 2350 лева ( чл. 27 ), и доколкото договора е реален, то съдът приема да е сключен.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит
, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е
написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен , съдържа
посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по
кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия
срок на договора , неприложими към същия са изискванията за : посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания ,както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това
право може да бъде упражнено.
Същевременно обаче, в противоречие с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , в
договора отсъства погасителен план. Има единствено посочване на размера на вноската и
броя и периодичността на погасителните вноски ( 60 броя, платими ежеседмично ) , но
отсъства посочване на датите на плащане на погасителните вноски и на последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, тоест, потребителя не
знае коя част от вземането – лихви , главница или такси - ще плаща, включително в
3
случаите на частично изпълнение. Планът следва ( т.12 ) да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, но това не е направено.
Няма и информация за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора
съгласно чл. 29 ЗПК.
Само заради горното, договорът е недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК. Дължи
се само връщане на чистата стойност на кредита, при което всички платени по договора
такси и възнаграждения на кредитора са недължимо платени – те са дадени при изначална
липса на основание за това плащане, и затова следва да бъдат прихванати срещу
насрещното задължение на длъжника да плати чистата стойност на кредита, съобразно
искането на страната.
На следващо място , на л. 11 от делото фигурира и копие, заверено от страната , от рамков
договор за цесия от дата 30.01.2017 между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, като се
установява от приложението към същия , че вземането на цедента против ответника е
предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора , действителен
носител на материалното право. Отсъства валидно уведомление до Г. за извършената цесия ,
което да е връчено преди датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
плащане. Към исковата молба има обаче приложено и връчено на ответника уведомление за
цесията, чието действие не може да бъде отречено. Тоест, с връчването на исковата молба,
цесията е породила действие и в отношенията между длъжника и цесионера; в това
отношение, съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е
редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за цесия би
могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния кредитор,
цедента, след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за
нея. При липса на каквото и да било плащане, а такова не се твърди , е без значение това,
дали цесията е съобщена на длъжника.
В тази връзка , съдат следва да отбележи , че по делото отсъства представено копие от
първия във времеви план договор за цесия , с който “Изи Асет Мениджмънт“ АД придобива
вземането на кредитодателя „Провидент Файненшънъл „ АД . Представени са обаче на л. 71
и 72 от делото два изходящи от страните по този договор частни документа, от който
съществуването на договора личи. Съдът кредитира тези два документа – удостоверение за
съответствие и потвърждение за извършена цесия като годни да докажат съществуването на
договора , по следните причини :
В ЗЗД отсъства предвидено за страните задължение да закрепят във нарочна форма
договор за цесия. Той може да бъде сключен и устно, при което не може да бъде доказван
чрез свидетелски показания , ако е на стойност над 5000 лева. Ценени обаче в съвкупност ,
изходящите от страните по такъв договор частни документи, от които личи съгласието им
да се прехвърли точно индивидуализирано вземане, са годни да докажат съществуването на
такъв договор, дори и да не е посочена цена като насрещна престация по този договор,
4
защото цената не е съществен елемент на договора: прехвърлянето може да бъде и
безвъзмездно. Тъй като в отговора на исковата молба не са правени възражения против
съществуването на този договор и двата коментирани частни документа не са оспорени в
качеството си на доказателства, съдът прима съществуването на договора за цесия. Не на
последно място, “Изи Асет Мениджмънт“ АД не черпи от този договор никакви права
против Г., а вместо това на свои ред прехвърля вземането на трето лице , и затова и
отсъства нужда и смисъл ответника да бъде уведомен за тази цесия , като условие да се
зачетат от съда правата на ищеца.
С оглед изложеното , съдът не отрича и действието на цесията със страни “Изи Асет
Мениджмънт“ АД и и „Провидент Файненшънъл България„ ООД. Ищецът е легитимиран
като кредитор по прехвърленото вземане.
В резюме, ответника следва да плати само чистата стойност на договора- главницата по
него, от която обаче съобразно основателното възражение за прихващане , следва да се
приспаднат платените без основание суми за възнаградителна лихва и такса „Оценка на
досие „ в общ размер от 348.68 лева. Така , иска за главницата е основателен до размер от
1237.20 лева , като се дължи върху тази сума и законната лихва от дата 09.05.2018г до до
25.09.2020г., която по изчисления на съда възлиза на стойност от 173.91 лева, и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. В тази връзка, съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице , като обективно и компетентно изготвено.
Предвид изхода на спора, разноските следва да се понесат от ответника, пропорционално
на уважената част от исковете. По списъка по чл. 80 от ГПК на л. 70 от делото, общия
размер на разходите на ищеца за защита е 953.47 лева, от които дължат се 625.49 лева (
953.47/2151.02*1411.11 лева , колкото е уважения размер на исковете). На адвоката на
ответната страна се дължи хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като
съдът не може да отрече наличието на предпоставки по смисъла на тази разпоредба.
Хонорарът се определя да е минималния , този записан в списъка по чл. 80 от ГПК на л. 98
от делото , и съответно се дължи пропорционална част от него , на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК, в размер от 131.05 лева ( 381/2151.02*739.91 лева)
Воден от изложеното , съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Ж. Ф. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в
*******************, че в отношенията между страните , ответникът дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3, плащане на следните суми по
договор за паричен заем с № ************* с „Провидент Файненшънъл България„ ООД,
5
ЕИК *********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
260629/07.10.2020г. по частното дело № 12777 по описа на ПРС за 2020г. :
1237.20 лева - главница ,ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 05.10.2020г до окончателното изплащане на задължението,
и 173.91 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата от дата 09.05.2018г до
до 25.09.2020г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ:
а) за главницата – над размер от 1237.20 лева до пълния предявен размер от 1585.88 лева
( поради уважено възражение за прихващане в хода на процеса);
б) за обезщетение за забава за периода от 09.05.2018г до до 25.09.2020г.– над размер от
173.91 лева до пълния претендиран размер от 377.67 лева, и
в) за установяване на вземане за сума от 187.47 лв. договорна ( възнаградителна ) лихва за
периода на договора, като неоснователни.
Осъжда Ж. Ф. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в
*******************************, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов „ № 29 ет.3, разноски по двете производства в размер от 625.49 лева.
Осъжда „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов „ № 29 ет. 3 да заплати на
адвокат Р.Н. Г. , личен номер на адвокат ********************, адрес на дейност
***********************, сумата от 131.05 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата
на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6