№ 712
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 265450 от 16.08.2021г., постановено по гр.дело № 7621/2018г.
на Софийския градски съд, ГО, 25 състав ЗАД „Армеец“ АД е осъдено, на
основание чл. 226 КЗ(отм.), да плати на Г. Ж. А. сумата 54 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
24.02.2015г. на път II-29 (гр. Варна – гр. Добрич), причинено от водача на л.а.
„Фиат Браво“ с рег. № ***, заедно със законната лихва, считано от 24.02.2015г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 54
000 лева до претендираните 230 000 лева; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗАД
„Армеец” АД е осъдено да плати на адв. Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер
1 727,06 лева, с включен ДДС, както и да плати по сметка на Софийския градски
съд сумата 2 265,65 лева-разноски по делото за държавна такса и съдебни
експертизи, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Г. Ж. А. е осъден да плати на ЗАД
„Армеец” АД разноски по делото в размер 1 358,26 лева.
Въззивна жалба е подадена от Г. Ж. А., чрез пълномощника адв. Н.Д., против
решението на СГС в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 226 КЗ(отм.) за
разликата над 54 000 лева до 180 000 лева, с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на
обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливостта, като не е
съобразил в пълна степен вида, броя и характера на причинените при ПТП тежки
телесни увреждания, трайните негативни последици, които са оказали върху
живота и психическото и физическо здравето на пострадалия и лимита на
застрахователните покрития към датата на увреждането. Оспорва и извода на
1
съда, че ищецът е допринесъл с 40% за настъпването на вредоносния резултат,
като смята, че по делото не е категорично установено Г.А. да е нарушил правилата
за движение по пътищата и по този начин да е съпричинил настъпването на ПТП и
собственото си увреждане. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната
част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 226
КЗ(отм.) бъде уважен до сумата 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта. Претендират се и разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗАД „Армеец” Ад, чрез пълномощника юрк.
М., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като
неоснователна.
В предвидения в процесуалния закон срок е постъпила от ЗАД „Армеец” АД,
чрез юрк.М., насрещна въззивна жалба против решението на СГС, в частта, с
която дружеството е осъдено да плати на А. обезщетение за неимуществени вреди
в размер 54 000 лева. Този жалбоподател сочи, че по делото не са установени
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
предявеният иск е следвало да бъде изцяло отхвърлен. При условията на
евентуалност поддържа, че присъденото обезщетение е силно завишено, като при
определянето му съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че съдът е
определил занижен размер на приноса на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат, като смята, че с оглед данните по делото и заключението на
САТЕ съпричиняването следва да се определи над 50%. Твърди, че по силата на
чл. 6 ЗМДВИП дружеството не дължи законна лихва върху обезщетението за
периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. Искането е да бъде отменено решението в
осъдителните части и вместо това да бъде постановено решение, с което
предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се и разноски за въззивното
производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
от Г.А., чрез упълномощения адвокат, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Въззивната жалба и насрещната възззивна жалба са допустими-подадени са в
предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни против
валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Ж. А., с която
против ЗАД „Армеец” АД са предявени искове с правно основание чл. 226
КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца
застрахователно обезщетение в размер 230 000 лева за причинени при ПТП
неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.02.2015г. по пътя от гр. Варна към гр.
Добрич, на около 400 м след отклонението за с. Любен Каравелово, е настъпило
ПТП с участието на л.а.„Фиат Браво“ с рег.№ ***, управляван от Д. Н. и л.а.„Ауди
80” с рег.№ ***, управляван от ищеца, в резултат на което последният е получил
тежки телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има
2
водачът Д. Н., която след предприета маневра изпреварване не успява
своевременно да се прибере в своята пътна лента и реализира челен удар с
насрещно движещия се, в своята пътна лента, автомобил, управляван от Г.А..
Ищецът твърди, че при ПТП е получил сериозни телесни увреди-счупване на
горния край на лакътната кост, счупване на тялото на бедрената кост, фрактура на
черепа, черепно-мозъчна травма, съчетана травма, ХБ; че бил приет по спешност в
болницата в състояние на кома и с опасност за живота, където са му извършени
оперативни интервенции за наместване на счупените кости. Сочи, че престоят в
болницата продължил около 1 месец, след което за около 2 месеца ищецът бил
настанен в хоспис. Поддържа, че в резултат на инцидента е прикован на легло и
не може да се обслужва сам. Твърди, че ПТП и причинените увреждания са дали
отрицателно отражение и върху емоционалното му състояние и върху начина му
на живот.
В исковата молба се твърди, че към 24.02.2015г. за л.а.„Фиат Браво“ е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради
което се иска то да бъде осъдено да плати на ищеца претендираното обезщетение,
ведно със законната лихва, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че към датата на
ПТП е имало валидно сключена застраховка ГО за л.а. „Фиат Браво“. Сочи, че
причина за настъпването на инцидента е поведението на Г.А.- водач на л.а.„Ауди
80“. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че А. е нарушил
задължението си да управлява автомобила в най-дясната част на пътното платно
по посоката си на движение, движел се е с несъобразена с конкретните пътни
условия скорост, без включени светлини, не е предприел своевременно спиране
при възникналата опасност -предприето изпреварване от страна на движещо се
срещу него МПС и е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Оспорва
твърденията, че в резултат на ПТП са настъпили телесните увреждания на ищеца,
като прави възражение и, че същият е пътувал без поставен предпазен колан.
Смята, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 24.02.2015г. около 11,30 часа на път II-29 (между гр.Добрич и гр.Варна) е
настъпило ПТП между л.а.„Фиат Браво“ с рег.№ ***, управляван от Д. Н. и л.а.
„Ауди 80” с рег.№ ***, управляван от ищеца, в резултат на което на Г.А. са
причинени телесни увреждания.
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидента не са спорни пред тази
съдебна инстанция. Въз основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства-констативен протокол за ПТП от 24.02.2015 г. и
протокол за оглед на местопроизшествие от 24.02.2015г. и от заключението на
приетата САТЕ, изготвена от вещото лице инж. С. А., САС намира за установен
следният механизъм на ПТП: на 24.02.2015г. около 11,30 часа по път II-29 с
посока от гр.Добрич към гр.Варна с около 60 км/час се движи л.а. Фиат Браво с
3
рег. № ***, управляван от Д. Н.. В същото време в обратна посока от гр.Варна към
гр.Добрич се движи с около 65-70 км/час л.а. „Ауди 80” с рег. № ***, управляван
от Г.А.. На около 400 м преди отклонението за с. Любен Каравелово водачката Н.
предприема изпреварване, след което започнала да се прибира в своята пътна
лента. Преди прибирането на л.а. Фиат Браво в пътната му лента за движение
настъпва удар между двете МПС в предните им леви части. Вещото лице инж. А.,
изследвайки обективните данни от протокола за оглед на местопроизшествието, е
установило, че ударът е настъпил близо до разделителната линия между двете
ленти за движение – на 0,5м – 1,00 м в дясно от разделителната линия в лентата, в
която се е движел л.а. „Ауди 80“ и с оглед на неговата посока на движение (посока
към гр. Добрич). Посочил е категорично, че ударът между двата автомобила е
настъпил в лентата за движение, в която се е движел л.а. „Ауди 80“ (в посока към
гр. Добрич), като л.а. „Фиат Браво“ частично е преминал разделящата двете ленти
за движение осева линия. Експертът е направил този извод и съобразявайки
местоположението на автомобилите след удара, характера на оставените следи и
местата на изпадналите от удара предмети. Според инж. А., причина за
настъпване на ПТП е предприетата от водачката на л.а. Фиат Браво маневра
изпреварване при сложна пътна обстановка-мъгливо и облачно време, мокър
асфалт с пукнатини и изкърпвания, хълмист терен, допълнително ограничаващ
видимостта, както и несвоевременната реакция от страна на ищеца, като водач на
л.а. Ауди 80 да намали скоростта до пълно спиране на автомобила. Вещото лице е
обяснило, че при своевременното намаляване на скоростите на движение и на
двете МПС, те биха спрели на значително разстояние един от друг, при което удар
не би настъпил. Посочило е, че удар не би настъпил и ако водачът на л.а. Ауди 80
е предприел спиране, давайки възможност на водача на л.а. Фиат да се прибере в
своята пътна лента след маневрата изпреварване, както и ако ищецът се е движил
с автомобила си в крайната дясна част на своето платно, осигурявайки достатъчно
разстояние за разминаване на двете МПС. Инж. А. е установил също, че л.а. Ауди
80 е бил фабрично оборудван с предпазен колан на мястото на водача.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р А. М.-съдебен лекар, от чието заключение се установява, че в
резултат на ПТП от 24.02.2015г. Г.А. е получил черепно-мозъчна травма –
счупване на черепната основа, кръвоизлив в мозъка и контузия на мозъка;
многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост и счупване на лакетния
израстък на лявата лакетна кост. Вещото лице е установило от представената по
делото медицинска документация, че в резултат от получената черепно-мозъчна
травма ищецът е изпаднал в състояние на кома; за периода от 24.02.2015г. до
17.03.2015г. е бил настанен за лечение в МБАЛ „Света Анна” –Варна, където на
09.03.2015г. е била извършена оперативна интервенция за наместване и фиксация
на счупената бедрена кост и е поставен пирон, а по отношение на фрактурата на
лакътя е извършено открито наместване и е поставена гипсова имобилизация.
Посочено е, че черепно-мозъчната травма е лекувана консервативно. Д-р М. е
обяснил, че възстановяването от черепно-мозъчната травма е било за срок 6
месеца, че фрактурата на левия крак е довела до трайно-затруднение в
ежедневието на ищеца за срок не по-малък от 6 месеца при обичаен ход на
възстановяване; фрактурата на лявата ръка - за срок не по-малък от 2,5 месеца.
Вещото лице е посочило също, че по делото липсват данни за настъпили при
ищеца усложнения, но според медицинската документация на 12.03.2015г. А. е
бил консултиран от психиатър, който е поставил диагноза органичен мозъчен
4
психосиндром. Според данните в историята на заболяването ищецът е бил много
превъзбуден, агресивен, объркан, оплакващ се от силни болки, неорентиран за
време и емоционално лабилен, като паметта и интелектът му са болестно
затормозени.
Пред въззивния съд страните не спорят, че по време на ПТП ищецът е
пътувал без поставен колан, както и не се оспорват изводите на състава на СГС, че
с това нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, Г.А. не е допринесъл за
настъпването на собственото си увреждане.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Според показанията на свидетелката Е. Л. А.-съпруга на сина на ищеца, при
постъпване в болницата свекър й бил в кома за около 5 дни, след което го
поддържали в изкуствена кома заради болките. Сочи, че останал в болницата до
м.май 2015г., след което лечението продължило в къщи и тя се грижила за него,
бил на легло до месец септември 2015г., като в този период не можел да става и да
се обслужва сам. Твърди, че ангажирали рехабилитатори за да го раздвижват.
Сочи, че от продължителното залежаване (общо малко над шест месеца) ищецът
получил декубитални рани. Свидетелката твърди също, че след инцидента ищецът
не може да работи и тъй като изпитвал затруднения при движението на крака- не
можел да го свива и при движението на лявата ръка, имал нужда от помощ за да
се облече, обуе, че изпитвал трудности при хранене и ходене до тоалетната.
Твърди, че свекър й има страх от автомобили, има проблеми с паметта и не
помни добре имена.
Няма спор и че към 24.02.2015г. за л.а. Фиан Браво с рег. № *** е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния
извод, за наличието на предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за ангажиране
отговорността на ответника ЗАД „Армеец“ - застраховател на деликвента Д. Н. -
водач на л.а. „Фиат Браво”, спрямо увредения ищец, а именно: наличието на
действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване
на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление
на МПС в нарушение правилата на движение по пътищата-чл.42, ал.2, т.2 и чл. 43,
т.4 ЗДвП-задължаващи водачите на МПС при извършване на изпреварване да не
създават опасност за движещите се в насрещната пътна лента участници в
движението, както и забраната да не се предприема изпреварване, в случай, че
водачът няма да може да се върне безпрепятствено в своята лента за движение;
причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищеца; вредоносен резултат-
причиняване на неимуществени вреди на ищеца-болки и страдания от
причинените телесни увреди; причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат; виновност на дееца.
5
В тази връзка са неоснователни оплакванията в насрещната въззивна жалба
на ЗАД „Армеец” АД, че по делото не са установени елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Спорни пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивните
жалби на страните, са и въпросите относно справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца и съпричинил
ли е той настъпването на вредоносния резултат, нарушавайки задължението, като
водач на МПС да се движи възможно най-вдясно в своята пътна лента и да намали
скоростта и да спре при възникване на опасността и ако да, в каква степен.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в
ППВС № 4/1968 г.).
В случая за да определи справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой,
вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния
медикобиологичен характер: счупване на черепната основа, кръвоизлив в мозъка
и контузия на мозъка; многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост и
счупване на лакетния израстък на лявата лакетна кост; вида и продължителността
на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за пострадалия-
болнично лечение за 3 седмици, с проведена под обща анастезия оперативна
интервенция за открито наместване на счупената лява подбедрица, открито
наместване и поставяне на гипсова имобилизация на фрактурата на лакътната
става на лявата ръка, медикаментозно лечение и домашно амбулаторно за повече
от 2 месеца; продължителността на лечебния и възстановителен период,
установена от заключението на СМЕ и събраните гласни доказателства-общо за
повече от 6 месеца. САС съобрази, че повече от пет дни ищецът е бил в кома,
както и интензитета на търпените болки и страдания, настъпилата негативна
промяна в психичното състояние на пострадалия, както и обстоятелство, че по
време целия лечебен и възстановителен период е изпитвал сериозни затруднения и
неудобства от битов, социален и личен характер, че през целия лечебен и
възстановителен период е имал нужда от чужда помощ, че е бил в невъзможност
да работи през този период, промените в стереотипа и начина му на живот, както
и установения от СМЕ органичен мозъчен психосиндром. Съдът взе предвид
установените от гласните доказателства затруднения, които ищецът продължава
да изпитва при движението на двата увредени крайника.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 62
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 24.02.2015г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори,
САС намира, че сумата 90 000 лева би обезщетила справедливо ищеца за
претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
Следва да бъде посочено, че действително от най-съществено значение за
6
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на
ищеца, е тежката черепно-мозъчна травма и едновременната фрактура на долен
ляв и горен ляв крайник, причинени при инцидента, както и установения по
делото органичен мозъчен психосиндром, вследствие на получената черепно-
мозъчна травма. Тези обстоятелства сочат за нарушено качество на живот на
пострадалия и обосновават размер на обезщетението до 90 000 лева. Над този
размер до претендираните 180 000 лева САС намира, че претенцията е
необоснована. Негативните последици от причинените при ПТП травми е сведен
до минимум-установи се по делото, че процесът на лечение и възстановяване е
протекъл благоприятно, като липсват данни фрактурите на двата крайника да не
са зараснали, както и не се констатирани настъпили усложнения за ищеца от тях-
според показанията на свидетелката А. ищецът вече може да се обслужва сам.
Установи се и, че макар получената черепно-мозъчна травма да е предизвикала
смущения в нормалното функциониране на паметта на ищеца, проявите на
болестно затормозяване на паметта, четири години след инцидента са вече с по-
леко проявление, според показанията на свидетелката А.. Поради това преценката
на субективните в случая обстоятелства, както и обективните фактори, отнасящи
се до завишените нива на застрахователните покрития и обществено-
икономическите условия на живот през 2015г., не обосновават завишаване на
определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД над посочения размер 90 000 лева.
Следва да се вземе предвид и това, че макар да съществува вероятност от
негативни последици или усложнения заради черепно-мозъчната травма, по
делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за настъпили такива, освен
установените по делото в лека степен нарушения на паметта на ищеца.
По отношение на втория спорен въпрос:
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че за да бъде
редуцирано дължимото на пострадалия от деликт обезщетение за обезвреда по
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът му следва да бъде надлежно релевиран в
процеса чрез защитно възражение и да бъде доказан при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го твърди. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на категорично доказани конкретни
действия или бездействие на пострадалия, с които той обективно да е способствал
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства, установяващи механизма
на настъпването на процесния пътен инцидент води до категоричния извод, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
За да направи този извод, въззивният съд съобрази констатациите на инж. А.,
че причина за настъпването на ПТП са освен действията на водача на л.а. Фиат
Браво, която при сложна пътна обстановка е предприела маневра изпреварване,
без да извърши преценка относно времето, необходимо да се върне в своята пътна
лента, така и действията на водача на л.а. Аудо 80, изразяващи с в несвоевременно
намаляване на скоростта на движение, включително до пълно спиране,
предоставяйки възможност на водача на л.а. Фиат да се прибере в своята лента.
Вещото лице е категорично и, че ако водачът А. се е движил в крайната дясна част
на пътната си лента, би останало достатъчно разстояние двете МПС да се
разминат. Инж. А. е категоричен в изводите си, че по този начин с
7
предприемането на тези действия водачът А. е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП.
При така установеното, не може да се приеме, че ищецът, като водач на л.а.
Ауди 80 не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и че
единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на Д. Н. - водач на л.а.
Фиат Браво, както твърди жалбоподателят- ищец.
За да определи степента на принос на всеки от участниците в ПТП на
24.02.2014г., САС съобрази механизма на ПТП, поведението което двамата водачи
е следвало да съблюдават и извършените от тях нарушения на правилата за
движение, в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП, както и
обстоятелството, че ако водачът Н. не беше предприела изпреварването, то
ищецът не би бил длъжен да съобразява поведението си с тази маневра и
възникналата опасност вследствие на нея, и намира, че приносът на Г.А. следва да
бъде определен на 20%. При така установеният принос, обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на ищеца следва да бъде намалено на
72 000 лева, като искът на Г.А., с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) следва да
бъде уважен до този размер, в едно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
Приложение не може да намери разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г., тъй като според посочената норма лихви и неустойки не се дължат в
посочения от законодателя период единствено по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ.
Очевидно е, че конкретният случай не е такъв, поради което оплакванията в
насрещната въззивна жалба относно периода, за който е начислено обезщетение
за забава в размер на законната лихва е неоснователно.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първонистанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 226 КЗ(отм.) за разликата над
54 000 лева до 72 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП
до окончателното плащане, както и в частта, с която Г. Ж. А. е осъден да плати на
ЗАД „Армеец” АД разноски по делото над 1086,35 лева до 1 358,26 лева. Вместо
това следва да бъде постановено решение, с което ЗАД „Армеец“ АД бъде
осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, да плати на Г. Ж. А. още
18 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 24.02.2015г. до окончателното плащане; на основание
чл. 38 ЗАдв, ЗАД „Армеец“ АД следва да бъде осъдено да плати на адв. Н.Д. още
479,74 лева адвокатско възнаграждение с начислен ДДС за първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС
още 720 лева за държавна такса. В останалата обжалвана част решението на СГС
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, ЗАД „Армеец“ АД следва да бъде осъдено да плати
на адв. Н.Д.а адвокатско възнаграждение в размер 2 770,20 лева с начислен ДДС,
за осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство на Г.А..
Жалбоподателят ищец следва да бъде осъден да плати на ЗАД „Армеец“ АД
разноски за въззивното производство в общ размер 465,70 лева-за платена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената
част от иска.
8
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265450 от 16.08.2021г., постановено по гр.дело №
7621/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 25 състав, в частта, с която е
отхвърлен искът на Г. Ж. А., предявен против ЗАД „Армеец“ АД с правно
основание чл. 226 КЗ(отм.) за разликата над 54 000 лева до 72 000 лева , както и в
частта, с която Г. Ж. А. е осъден да плати на ЗАД „Армеец” АД разноски по
делото над 1086,35 лева до 1 358,26 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, ЗАД „Армеец“ АД да
плати на Г. Ж. А. още 18 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 24.02.2015г. на път II-29 (гр. Варна – гр. Добрич),
причинено от водача на л.а. „Фиат Браво“ с рег. № ***, ведно със законната
лихва, считано от 24.02.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД „Армеец“ АД да плати на адв.
Н.Д. още 479,74 лева адвокатско възнаграждение с начислен ДДС за
осъщественото пред СГС безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД да плати по сметка
на СГС още 720 лева за държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265450 от 16.08.2021г., постановено по
гр.дело № 7621/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 25 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, „Армеец“ АД да плати на адв. Н.Д.
адвокатско възнаграждение в размер 2 770,20 лева с начислен ДДС, за
осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство на Г.А..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Г. Ж. А. да плати на ЗАД
„Армеец“ АД разноски за въззивното производство в общ размер 465,70 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9