Мотиви към решение №317 от
18.07.2018г., по АНД № 1142/2018г. по описа на ВТРС.
Производство по чл.375 и сл. от НПК, вр. с чл.78а от НК.
Предложение от
прокурор при ВТРП, за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, обвиняемата В.П.Х., родена на *** г. в ***,
българска гражданка, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с висше
образование, омъжена, управител на ***, неосъждана, ЕГН **********, за това, че на 12.10.2017 г. в гр. Велико
Търново, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел
Астра" с per. № ВТ 5000 KB, по ул. „Козлодуй" в посока ул. „Мармарлийска",
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - при избиране на скоростта на движение
не се съобразила с конкретните условия на видимост, ограничена с оглед движението
й в кривата на десен завой и от попътно движещ се пред нея друг автомобил, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на
което блъснала с предната дясна част на автомобила пресичащата от ляво на дясно
платното за движение пешеходка*** и по непредпазливост й причинила средни
телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на горно и долно рамо на
срамната кост вдясно и на исшиадичната кост вляво, предизвикали нарушаване на
анатомичната цялост на тазовия пръстен, довели до трайно затрудняване на
движението на снагата да извършва активни и съгласувани действия с крайниците
за срок от около 10-12 месеца, и закрито счупване на капачката на лявата
колянна става, довело до трайно затрудняване на опорно-двигателната функция на
долния ляв крайник за срок от около 4 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 1
от ЗДвП.
Защитникът на
обвиняемата – адв.В., намира за правилно
установена фактическата обстановка в постановлението на прокурора, но оспорва
правните изводи за наличие на виновно поведение. Счита, че е наице случайно
деяние, като обстойно аргументира тезата си. Моли съда да признае обвиняемата Х.
за невинна и я оправдае по повдигнатото обвинение.
Обв. Х.,
поддържа тезата на защитника си.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното :
Обв.В. П. Х. е
родена в
гр. *** на *** г.,
българка, бълг. гр., с висше
обр., омъжена, работи,
с постоянен адрес ***. ====== **********, като видно от приложената по делото справка за
съдимост е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК.
От справка на сектор ПП при ОДМВР – В.Търново,
се установява, че обв. В.П.Х. е правоспособен
водач на МПС категория В.
Установената в постановлението на прокурора
фактическа обставновка не се спори между страните, подкрепя се от събраните в
досъседеното производство доказателства и се споделя от съда.
От показанията
на св.Берова и протокол за оглед на
местопроизшествие се установява, че пострадалата – св. И М Б
страдала от късогледство, и носела постоянно очила с диоптър 4-4,5. За да си
набави допълнителни доходи се грижела за възрастна жена, живуща ***, като я
посещавала всеки ден от 07.00 ч. до 09.00 ч. и от 17.00 ч. до 19.00 ч. На
12.10.2017 г. сутринта около 08.50 ч. св.Берова излязла от дома на жената, за
която полагала грижи, за да изхвърли боклука. Кошовете за боклук се намирали на
отсрещния тротоар и въпреки че наблизо, на кръстовището с ул.
„Мармарлийска", имало пешеходна пътека, тя решила да пресече ул. „Козлодуй"
на необозначено с пешеходна пътека място. Видно от протокол за оглед от
12.10.2017г., в този участък платното за движение било с обща широчина 9,90 м,
с двупосочно движение, без видима разделителна линия, тъй като надлъжната
хоризонтална пътна маркировка не била опреснявана. В южната пътна лента спрямо
посоката й на движение при пресичане на уличното платно имало налична
маркировка за успоредни паркоместа, на които имало паркирани автомобили. Св. Берова минала между паркираните на
обособените паркоместа автомобили и предприела пресичане на платното за
движение, след като предварително се огледала в двете посоки. Вървяла бавно,
защото била тромава, като в едната си ръка държала торбичка с боклук.
От обясненията
на обвиняемата Х., дадени в хода съдебното производство и показанията на
св.Стоянов, се установява, че по същото време В.П.Х. управлявала лекия
автомобил „Опел Астра" с per. № ВТ 5000 KB по ул. „Козлодуй" в посока
към кръстовището с ул. „Мармарлийска" непосредствено след десен по посоката
й на движение завой. Пред нея се движел друг неустановен автомобил, който
предприел рязка маневра заобикаляне отляво, за да избегне удар с пресичащата от
ляво на дясно уличното платно пешеходка пострадалата Иринка Берова. Тогава пострадалата Берова се
озовала пред управлявания от Х. автомобил. Х. също се опитала да избегне удара,
но не успяла и блъснала пешеходката с предната дясна част на автомобила.
Вследствие на удара Берова паднала върху предния капак на автомобила и ударила
главата си в предното стъкло, което се счупило. След спирането на автомобила се
плъзнала по предния капак и паднала на платното за движение на 1,65 м от
предната част на автомобила. Х. веднага излязла от автомобила и подала сигнал
на тел. 112.
На място първо дошъл екип на ЦСМП гр. Велико
Търново в състав свидетелите К.М. - лекари и П П -
медицински фелдшер. При пристигането им Берова лежала на пътното платно, като
имала слабо кървене от носа и по лицето. Била в съзнание и контактна. Откарали
я в Спешното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" гр. Велико Търново
за уточняване на състоянието й. След това на място дошли и служителите на
сектор „ПП" в ОД на МВР гр. Велико Търново, свидетелите М А и С С. Те установили самоличността и
правоспособността на водача на автомобила В.П.Х. и извършили проверка за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" ARB А с
фабр. № 0162, като резултатът бил отрицателен. На свидетелите обв. Х. обяснила,
механизма на реализиране на произшествието. Св.А съставил констативен протокол за ПТП и
запазили местопроизшествието до идването на дежурна група за извършване на
оглед.
Видно от
констатациите в протокол за оглед от 12.10.2017г., на местопроишествието е
открита спирачна следа с широчина 15 см и дължина 1,25 м, завършваща под
предното дясно колело на автомобила, както и червеникаво на цвят петно на
разстояние 1,65 м от предния десен край на автомобила и на 40 см. от северния
тротоар. При огледа на лекия автомобил „Опел Астра" с per. № ВТ 5000 KB са
установени счупено предно панорамно стъкло в най-дясната част на разстояние 30
см от долния край с диаметър на петното на деформацията 30 см, протриване по
предния капак над десния фар с дължина 70 см и широчина 5 см, и счупен десен
фар.
Видно от заключението на назначената автотехническата
експертиза скоростта на автомобила преди и по време удара, е била около 31 км/ч. При тази скорост на
движение опасната зона на спиране на автомобила е била около 13 м, която се
изминава за около 2 секунди. Ударът между пострадалата и автомобила е станал с
предната дясна част на същия, в областта на десния фар. Ударът е настъпил в
условната дясна лента за движение, на около 2 метра от северния ръб на платното
за движение. Отчитайки обстоятелството, че общата широчина на лентите за
движение заради паркираните автомобили е била около 7,5 м, и средната скорост
на движение на пешеходката с оглед възрастта й - около 2,4 км/ч, вещото лице е
изчислило, че пешеходката е изминала разстоянието от 5,5 м /от паркираните
автомобили до мястото на удара/ за около 2,3 секунди. В момента, в който
пешеходката е навлязла на платното за движение, лекият автомобил се е намирал
на около 20 м от мястото на удара. Разстоянието от автомобила от момента на
възможността за възприемане на опасността до мястото на удара е било 9,8 м,
което при изчислената скорост на движение от около 31 км/ч той е изминал за
1,15 секунди. За това време пешеходката е изминала разстояние от 2,76 м. Пред
лекия автомобил „Опел Астра" се е движел друг автомобил, който е закривал
видимостта му. Пешеходката вече е била навлязла на платното за движение и се е
намирала на около 4,8 м от северния тротоар. Пешеходката е предприела
пресичането на платното за движение преди момента на възможността за
възприемане на опасността. Опасната зона за спиране на автомобила /13 м/ е била
по-голяма от разстоянието от момента на възможността за възприемане на
опасността до мястото на удара /9,8 м/, поради което с избраната скорост на
движение водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
удара с пешеходката. Вещото лице е изчислило, че водачът на лекия автомобил е
могъл да избегне удара, ако се е движил със скорост до 20 км/ч.. Според
експерта водачът е трябвало да се съобрази с пътната обстановка и да намали
скоростта, предвид ограничената видимост от десния завой и
автомобила, движещ се пред него. Техническата възможност за предотвратяване на
ПТП от пешеходката е \ била предприемане на пресичане на платното за движение
на намиращата се западно от мястото на ПТП пешеходна пътека на кръстовището
между ул. „Козлодуй" и ул. „Мармарлийска". Пешеходката не се е
съобразила с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение преди да предприеме пресичане на платното за
движение. Съгласно заключението причините за настъпване на ПТП са
несъобразената скорост от страна на водача В.П.Х., както и неправилната
преценка за скоростта на идващите автомобили от страна на пешеходката Иринка
Маринова Берова и пресичането на платното за движение на нерегламентирано за
това място.
От
заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че
основните възли и системи на лекия автомобил „Опел Астра" с per. № ВТ 5000
KB , пряко свързани с безопасността на движение, са били изправни преди
настъпване на ПТП и водачът е бил в състояние безопасно да управлява и
контролира движението на автомобила. Установените при извършения оглед и
технически преглед неизправности и повреди по автомобила са вследствие ПТП и не
са в причинна връзка с неговото настъпване.
От
заключението по извършената съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП, пострадалата - св. Б е
получила закрито счупване на горно и долно рамо на дясната срамна кост, закрито
счупване на ишиадичната кост вляво в областта на ацетабулума и закрито счупване
на капачката /патела/ на лявата колянна става. Била й е оказана своевременна
медицинска помощ в ортопедичното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"
гр. Велико Търново, където е било извършено закрито наместване на
фрактурираните костни фрагменти, изграждащи тазовия пръстен, и поставена
директна скелетна екстензия. На 16,10.2017 г. била приведена в Клиниката по
ортопедия и травматология при ВМИ гр. Плевен, където на 23.10.2017 г. била
извършена оперативна интервенция - била постигната репозиция и чрез метална
остеосинтеза била постигната стабилност на тазовия пръстен. Тези увреждания
отговарят да бъдат получени от действие с или върху твърди тъпи предмети със
заоблени ръбове и ограничена площ, каквито са детайли или елементи на
преминаващ автомобил при право положение на пострадалата с внезапно придаден
инерционен момент на тялото и последващо падане върху терена. Същите отговарят
да бъдат причинени при възникналото на 12.10.2017 г. ПТП с Берова като
пешеходец, изключвайки друго време, място и начин на тяхното възникване.
Закритото счупване на горно и долно рамо на срамната кост вдясно и на
исшиадичната кост вляво са предизвикали нарушаване на анатомичната цялост на тазовия
пръстен и са довели до трайно затрудняване на движението на снагата да извършва
активни и съгласувани действия с крайниците за срок от около 10-12 месеца при
правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания.
Закритото счупване на капачката /патела/ на лявата колянна става е довело до
трайно затрудняване на опорно-двигателната функция на долния ляв крайник за
срок от около 4 месеца при правилен възстановително-оздравителен процес,
съпроводен с болка и страдания. По своята медико-биологична характеристика тези
увреждания представляват средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Закритата тазова травма /т. нар. фрактура Malgaine/ е довела и до тежък
травматичен шок, но не е от типа на остро протекло нараняване и засягащо
жизнено важни органи, което да създава опасност за живота и здравето й.
С оглед на
установеното се наложиха следните правни изводи :
Според съда
деянието на подс.Караилиев по повдигнатото обвинение е несъставомерно от
суективна страна, поради което не представлява престъпление.
От обективна
страна за състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, е необходимо да
се установят следните признаци - деяние, нарушаващо правилата за движение по
пътищата, съставомерен резултат и основна, пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между тях.
От обективна
страна се установи по безспорен начин вида и характера на телесните повреди,
както и причинната връзка между настъпилото ПТП и съставомерния резултат.
От субективна
страна престъплението се осъществява по непредпазливост, като са възможни двете
форми - небрежност или самонадеяност.
Специалното
правило, което прокурорът е приел за нарушено от обвиняемата Х. в процеса на управление на автомобила,
е това по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП. Всъщност нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП,
предвижда две правила за поведение - първото, задължава водачите на пътни
превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие и
второто - да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
/ТР-28-84-ОСНК/.
В конкретната
хипотеза обв.Х. се е движела със скорост в рамките на разрешената за населено
място, а експертизата дава заключение, че опасната зона за спиране на
автомобила /13 м/ е била по-голяма от разстоянието от момента на възможността
за възприемане на опасността до мястото на удара /9,8 м/, поради което с
избраната скорост на движение водачът не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара с пешеходката. Вещото лице е изчислило, че
водачът на лекия автомобил е могъл да избегне удара, ако се е движил със
скорост до 20 км/ч.. Видно е, че тази скорост е много по-ниска от разрешената,
а обв.Х. се е движела макар и с по-висока, то значително под въведеното от
закона ограничение от 50 км/ч.. Освен, че движението се е извършвало при
ентензивен трафик, не е имало други фактори които е следвало да се съобразят от
водача. Следва да се има предвид, че всички фактори подлежат на съобразяване,
за да се изпълни задължението за спиране пред всяко предвидими
препятствие. Съществения за
отговорността въпрос според съда е доколко
присъствието на св.Берова, на
пътното платно е било предвидимо за обв.Х.
и коя е основната причина за настъпване на ПТП, тази при отсъствието на
която не би се достигнало до ПТП.
В конкретния
пътен участък е имало тротоар, по който се предполага, че следва да се движат
пешеходците и в района е имало пешеходна,
по която правомерно е следвало да се извърши пресичане. Следователно от обективна страна за обв.Х. са липсвали фактори, които да обосноват
предположение, че на пътното платно е било възможно да се намират хора, тъй
като по силата на правилата за движение по пътищата, присъствието им е било
незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.108 от ЗДП, урежда изчерпателно и ясно, хипотезите в
които пешеходците могат да се движат по
пътното платно, а чл.113 от ЗДП, урежда правилата за неговото пресичане. Нормата на чл.114 от ЗДП, урежда изрично и
забраните за пешеходците - първите две от които са особено важни за конкретния
казус и са били нарушение от пострадалата Берова, а
именно - да навлизат внезапно на платното за движение
и да пресича платното за движение при
ограничена видимост, в случая поради интензивен трафик, предвид данните за
наличие на движение в колона. Ето защо, присъствието на пътното платно на св.Берова
е било незаконосъобразно и според съда, същото не спада към кръга на
предвидимите за конкретната пътна ситуация препятствия. При изпълнение на
задълженията на св.Б, като участник в движението и съобразяването с изричната
забрана, не би се стигнало до реализирания неблагоприятен резултат.
Въпреки
нарушенията от страна на св.Берова, нейното присъствие е било факт на пътното
платно и за обв.Х. е възникнало
задължението по чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДП, да намали скоростта и да спре. За
неизпълнението на това задължение обаче не е повдигнато обвинение, а в
практиката е достатъчно изяснен бланкетния характер на нормата по чл. 343, ал.
1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като деянието трябва да нарушава конкретно,
ясно и точно формулирано правило за поведение на водача на МПС, като участник в
движението по пътищата .
Ограничавайки
се параметрите на повдигнатото обвинение, съдът приема, че предмет на
наказателното производство е деянието на обв.Х., нарушаващо правилото за
поведение по чл. чл. 20, ал.2, изречение първо от ЗДвП, тъй като това е изрично
словесно конкретизирано в диспозитива на повдигнатото обвинение –нарушила правилата на движение, а именно чл. 20, ал.
2, изр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - при избиране на
скоростта на движение не се съобразила с конкретните условия на видимост,
ограничена с оглед движението й в кривата на десен завой и от попътно движещ се
пред нея друг автомобил, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, в резултат на което блъснала с предната дясна част на автомобила
пресичащата от ляво на дясно платното за движение пешеходка*** и по
непредпазливост й причинила средни телесни повреди . Следователно отново се поставя въпросът
присъствието на св.Берова на пътното платно било ли е препятствие от типа на
предвидимите, за да е възникнало задължението на обв.Х. да го съобрази при
избиране на скоростта на движение. Отговорът на този въпрос според съда е
отрицателен и обв.Х. не е била длъжна да предвиди незаконосъобразното поведение
на пострадалата, в следствие на което се е озовала на пътното платно. В подкрепа на този извод е и постановката
на Тълкувателно решение № 106 /83г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че водач
на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното
превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността - чл. 15 НК.
Ето защо, съдът приема, че е налице случайно
деяние по смисъла на предложение първо на чл.15 от НК и по така повдигнатото
обвинение деянието е несъставомерно.
По изложените
съображения, съдът призна обв.Х. за невинна по повдигнатото обвинение и на
осн. чл. 378, ал.4, т.2 от НПК, постанови решение с което оправда обвиняемата.
При този изход
на делото, на осн. чл.189, ал.4 от НПК,
направените разноски следва да останат за сметка на Държавата.
Районен съдия :