№ 1704
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110157838 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ срещу Т. И. Г. с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 220,29 лева, представляваща главница
за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 21.08.2021г. до 19.11.2021г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. Кремиковци, бл. 29, ап. 9, кл. № ****, ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 4,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2021г. до 27.01.2022г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6649/2022 г.
по описа на СРС, 175 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице правоотношение по договор за
доставка на електрическа енергия при общи условия, които съгласно чл. 98а ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане.
Ищецът излага, че за периода от 21.08.2021г. до 19.11.2021г. е доставил електрическа
енергия до процесния недвижим имот, за стойността на която са издадени 3 броя
индивидуални фактури. Ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане на така
фактурираната цена, поради което бил изпаднал в забава за плащането й, считано от падежа
на всяка от фактурите. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда
особен представител. Излага твърдения, че не е потребявана ел. енергия, както и че липсват
доказателства такава въобще да е доставена от ищеца. Оспорва наличието на облигационни
1
отношения между страните и развива съображения в тази насока. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва и претенцията за мораторна лихва. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да
бъдат основателни исковете, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства – по иска за главница: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия между страните,
количеството на реално доставената от него по договора енергия за процесния период и
нейната стойност; по иска за мораторна лихва - съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на
електрическа енергия съдът намира следното. Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ,
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е установена в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея законът свързва качеството
на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за
собствени битови нужди“, и не е уговорено друго с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право
на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот (така Решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о., ГК).
Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Чез Електро България " АД /предишното наименование на
„Електрохолд продажби“ ЕАД/. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието
"потребител на електрическа енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, крайният снабдител с
електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник. Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. В тази насока ищецът е представил сертификати
за публикации, издадени от ИК „Фортуна Прес“ ООД и вестник „Телеграф“, от които се
установява, че общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г. са
публикувани в изданието на вестник „Посредник“, бр. 229 от 26.11.2007г., както и в
2
изданието на вестник „Телеграф“, бр. 927 от 26.11.2007г.
В конкретния случай по делото от неоспорената справка чрез отдалечен достъп по
данни за физическо лице за всички Служби по вписванията за периода от 01.01.1991г. до
04.10.2022г. за лицето Т. И. Г. се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.05.2018г. Т. Г. е придобила собствеността върху процесния имот- ап.
9, находящ се в гр. София, Кремиковци, бл. 29, вх. А. Горното обстоятелство кореспондира с
посоченото от вещото лице по СТЕ, че титуляр на партидата за процесния имот в масивите
на „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение“ АД е именно ответницата, на чието
име за издадени справките за консумация за процесния имот и фактурите за процесния
период.
На следващо място, неоснователно е възражението, че приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗЗП, тъй като разпоредбите на ЗЕ са специални по отношение на
разпоредбите на ЗЗП. В допълнение самото съгласие за доставката и нежеланието за
преустановяването й съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да стана въпрос за
приложение на пар. 1 ДР ЗЗП. По делото е установено и от приетата ССчЕ, че са налице
данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури, като последното
плащане е от 09.10.2021г., т.е. ответницата е била съгласна с извършената доставка на ел.
енергия и е извършвала плащания за погашения на задълженията й за заплащане на цената
на същата.
На последно място, по възраженията на ответника, че не е живяла в процесния имот в
процесния период, респ. че не било доказано, че именно тя е ползвала доставената ел.
енергия, съдът намира същото за неотносимо, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, че правата и задълженията по договора за продажба на ел. енергия ще се
реализират от друго лице, т.е. не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията
на чл. 4, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество и за сключване на договор между
третите неучастващи в спора лица и дружеството-ищец. Следва да бъде посочено, че
обстоятелството че други лица са ползвали имота, а не потребителят на ел. енергия, е
непротивопоставимо на ищцовото дружество, а е предмет на вътрешни отношения между
ответника и лицата, които същият е допуснал до имота.
С оглед на гореизложеното ответницата, в качеството й на собственик на процесния
имот за процесния период, е била страна по неформалния договор за доставка на ел.
енергия, респ. е пасивно материално легитимирана да отговаря за задълженията към
ищцовото дружество за заплащане на цената на доставената ел. енергия.
Извършената доставка на електрическа енергия за процесния период и имот се
установява по безспорен начин от приетото експертно заключение по съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като изчерпателно и компетентно изготвено в
съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
От заключението се установява, че се касае за снабдяване с електроенергия на обект,
находящ се в гр. София, Кремиковци, бл. 29, ап. 9, както и че титуляр за процесния имот в
3
периода от 21.08.2021г. до 19.11.2021г. в електронния масив на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД е Т. И. Г. с кл. № ****. Експертът е посочил, че
измерването и отчитането на консумираната електрическа енергия е извършено със средство
за търговско измерване с фабр. № **********. От заключението се установява, че са
отчетени показания на СТИ на 20.08.2021г. със следните показания: I тарифа /нощна/ 5095;
II тарифа /дневна/ 24595. Били отчетени показания на СТИ и на 19.11.2021г., както следва: I
тарифа /нощна/ 5362; II тарифа /дневна/ 25353. Така измерената и очетена електрическа
енергия за процесния период била I тарифа /нощна/ 267 kWh; II тарифа /дневна/ 758 kWh.
Вещото лице е посочило, че отразените kWh в приложените по делото фактури съвпадат с
показаните като редовен отчет в електронния масив на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и
„ЧЕЗ Електро България“ АД. На следващо място, експертът е посочил, че средството за
търговско измерване с фабричен № ********** при монтажа си е било в техническа
изправност и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН, както и че е електромер за
активна електроенергия. С оглед изводите на вещото лице по СТЕ неоснователни са
възраженията на ответника, че ел. енергия не е била отчитана, както и че не е извършвана
проверка относно изправността на СТИ.
Стойността на доставената електрическа енергия се установява от представените по
делото преписи от фактури, издадени за процесния клиентски номер и имот, както и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК като компетентно изготвено. От така посочената доказателствена
съвкупност и в съответствие с установеното от СТЕ количество на доставената и отчетена
енергия се установява, че стойността на доставената енергия за процесния имот през
периода от 21.08.2021г. до 19.11.2021г. се равнява на 220,29 лева. Съгласно експертното
заключение на вещото лице, в счетоводството на ищцовото дружество няма отразяване на
извършено плащане, такова не се твърди и не се доказва от ответника.
Предвид гореизложеното, при кумулативното наличие на всички предпоставки за
възникване на процесното вземане, предявеният установителен иск за претендираната
главница се явява доказан по основание и размер.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на ползваната
електрическа енергия в рамките на срока по чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, на основание чл. 35 от ОУ за Т. И. Г. е възникнало задължение за заплащане в
полза на „Електрохолд продажби” ЕАД на обезщетение за забава за периода от 15.10.2021г.
до 27.01.2022г. в размер на законната лихва върху просрочената главница. Съобразно
цитираните клаузи от общите условия, месечното вземане за цена на доставена електрическа
енергия е такова с предварително определен падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради
което не е нужно кредиторът да кани длъжника, за да изпадне последният в забава. В тази
насока е и клаузата на чл. 19, ал. 7 от ОУ съгласно която неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на лихвата за
процесния период е 4 лева, поради което предявеният иск за установяване на вземането за
4
мораторна лихва също се явява изцяло основателен.
На последно място по своевременно релевираното възражение за изтекла давност съдът
намира следното:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
С оглед на периода, за който се отнасят процесните вземания- 21.08.2021г. до
19.11.2021г., и датата, на която е подадено заявлението по чл. 410 ГПК, с което давността е
прекъсната /10.02.2022г./ не са налице погасени по давност вземания.
С оглед на горното съдът намира, че предявените установителни искове са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцовото дружество. В
заповедното производство по ч.гр.д. № 6649/2022г. по описа на СРС, 175 състав ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 96 лева, тоест следва да му се присъдят разноски в общ размер от 121 лева. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева, за
депозити за възнаграждения на вещи лица в размер на 600 лева и за депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 400 лева. Претендира и
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 144 лева с ДДС, платено изцяло по
банков път. Общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 1169
лева, който следва да му бъдат присъдени изцяло.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. „Кремиковци“, бл. 29, ап. 9, дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес Център,
сумата от 220,29 лева, представляваща главница за доставена и потребена електрическа
енергия за периода от 21.08.2021г. до 19.11.2021г. в имот, находящ се в гр. София, кв.
„Кремиковци“, бл. 29, ап. 9, кл. № ****, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 4,00 лева, представляваща мораторна лихва за
5
периода от 15.10.2021г. до 27.01.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6649/2022г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА Т. И. Г. да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 121 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 1169 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6