№ 245
гр. Кюстендил, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500270 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от адв. Ю. Д., в качеството й
на процесуален представител на Е. К. Х., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Д., ул. ***, и Н. Н. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д.,
ул. ***, насочена против Решение № 260008/18.03.2022 г., постановено от
Районен съд – Дупница по гр.д. № 2549/2019 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Дупница е
възложил на Г. Н. Г. допуснатия до делба имот: втори жилищен етаж от
сграда с идент. № 2, построена в ПИ 68789.606.157 в кв. 201 по плана на
гр.Дупница, с пазарна стойност към момента на постановяване на решението
на имота 58 000 лева. Осъдил е Г. Н. Г. да заплати на Е. К. Х. 29 000 лв. и на
Н. Н. Л. 14 500 лв. за стойността на дяловете им. Осъдил е Е. К. Х. да заплати
на Г. Н. Г. 4 646 лв. и Н. Н. Л. да му заплати 2 323 лв. - за извършени
подобрения.
Въззивниците навеждат аргументи за неправилност на
първоинстанционното решение като немотивирано, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно възложил
процесният имот на ищеца, приемайки, че той отговаря на условията за
възлагане съгласно чл. 349 ал. 2 ГПК. Подчертават, че съдът не се съобразил с
направеното възражение за непредставена от страна на Г. към молбата за
възлагане декларация за лично и имотно състояние и сочат, че такава
декларация била представена по делото на по[1]късен етап, а съдът допуснал
1
съществено процесуално нарушение, тъй като не я докладвал, нито връчил на
ответниците за изразяване на становището. Смятат, че имотът следвало да
бъде изнесен на публична продан предвид събраните по делото писмени
доказателства, че Г. притежава и други имоти. Възразяват като неправилен и
незаконосъобразен срещу извода на съда, че ищецът доказал, че ремонтите са
неотложни и необходими за запазване на сградата, а луксозен такъв.
Акцентират, че в съдебния акт не било коментирано направеното от
ответниците възражение за изразено от тяхна страна изрично несъгласие с
предприетия ремонт, за което били депозирани съответни жалби пред
Община Дупница и РП Дупница. Допълват, че районният съд не бил
коментирал и направените оспорвания от страна на ответниците, че
приложените от ищеца фактури не отговарят на изискванията на ЗСч и са
издавани на лица, които не са страна в производството и твърдят, че
представените договори и платежни документи са съставяни за нуждите на
делото. Посочват, че по делото не били представени приемно- предавателни
протоколи и КСС за извършените СМР, каквито били предвидени с
договорите за текущ ремонт, същевременно липсвали доказателства за
продължаване срока за изпълнение на договорите, а част от платежните
документи били съставяни година след м. юли 2016 г., за когато се твърдяло,
че е извършен ремонта. Въззивниците считат, че първостепенният съд
неправилно бил уважил и претенцията за извършените подобрения в
дворното място, като се аргументират, че предмет на делба била само
процесната сграда, но не и дворното място, което било съсобственост с други
лица и по отношение на което съсобствеността не била прекратена. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Г. Н. Г. чрез пълномощника му адв. С. Д. от САК, с който се оспорва
депозираната въззивна жалба като неоснователна. Въззиваемият излага
аргументи в подкрепа на становището, че молбата за възлагане е депозирана в
законоустановения срок и Г. Г. отговаря на условията на чл. 349, ал. 2 от ГПК
за възлагане на жилището. Възразява срещу твърденията на въззивниците за
направено от тяхна страна възражение срещу искането за възлагане и твърди,
че такова се прави за първи път с въззивната жалба, респ. същото е
несвоевременно и неоснователно. Акцентира, че ответниците не били
оспорили писмените доказателства, приложени към молбата му по чл. 346
ГПК, в предоставения им от съда срок. Определя възраженията им относно
липса на приемно-предавателни протоколи, КСС и несъответствие на
фактурите със ЗСчет като преклудирани, предвид въвеждането им за първи
път с въззивната жалба. Същевременно допълва, че предвид липсата на спор
относно качество и приемане на извършената работа между възложителя и
изпълнителя по договорите – трето лице, наведените доводи са неотносими
към спора. Навежда съображения, че при извършване на ремонта през м. юли
2016 г. Г. се съобразил с противопоставянето от страна на първата ответница
срещу ремонт на част от помещенията, а извършеният ремонт бил
законосъобразен. Подчертава, че нито една от ответниците не била възразила
срещу втория ремонт от м. август, 2016 г. към момента на извършването му, а
за първи път във въззивната жалба се сочело, че не следва да се уважават
претенции за подобрения в дворното място. Твърди, че ремонтите били
2
наложителни. Счита дворното място за обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС,
респ. сочи, че всеки притежаващ сграда или част от нея притежава съответна
част от правото на собственост върху земята. Възразява като невярно и
неподкрепено с доказателства срещу твърдението на въззивниците, че
представените договори и платежни документи са съставени за нуждите на
делото. Акцентира, че ищецът е претендирал само стойността на вложените
материали и наемен труд според писмените доказателства, а не по- високата
стойност, посочена от вещото лице. Иска се оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.
В хода на въззивното производство съделителят Г. Н. Г. е починал и на
негова страна на основание чл. 227 от ГПК са конституирани наследниците
му по закон: Г. Е. Г., Н. Г. Н. и Е. Г. Н..
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК , както и като взе
предвид становищата на страните намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от
надлежна страна с правен интерес от обжалване.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а
при извършената проверка на неговата правилност в условията на ограничен
въззив и с оглед оплакванията в жалбата, намира, че въззивната жалба е
неоснователна. Съображения:
С влязло в сила решение № 409/20.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1549/2019 г. по описа на РС- Дупница, е допуснато извършване на съдебна
делба между страните на процесния недвижим имот при права за Е. Х.- 2/3
ид.ч. и за Г. Г. и Н. Л. по 1/6 ид.ч. С решение № 260045/09.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 831/2020 г. на КнОС е отменено решението в частта,
в която са определени квотите на съделителите и са определени квоти както
следва: ½ ид.ч. за Е. Х. и по ¼ ид.ч. за Г. Г. и Н. Л..
С молба вх. № 266501/22.06.2021 г. постъпила в съда преди провеждане
на първото по делото заседание след влизане на решението в сила,
съделителят Г. Г. е направил искане за възлагане на допуснатия до делба
недвижим имот.
Относно обстоятелството, че Г. не притежава друг жилищен имот освен
идеалната част от процесния имот е представено Удостоверение изх.№
477/2021 г., издадено от Служба по вписванията гр. Дупница.
С друга молба, постъпила също преди провеждане на първото по делото
заседание след влизане на решението в сила, е предявил по реда на чл.346
ГПК претенции по сметки за заплащане на извършени през последните пет
години от него подобрения в съсобствения на страните недвижим имот, които
са подробно описани в молбата. Сочи се, че общата стойност на вложените от
Г. материали и труд за всички подобрения е общо 9 292.16 лв., като
претенциите са: от Е. Х. сумата 4 646.08 лв., представляваща съответната част
3
от припадащите й се съобразно нейната квота от съсобствеността от
стойността на направените от Г. подобрения и от Н. Л. сумата 2 323.04 лв.,
представляваща съответната част от припадащите й се съобразно нейната
квота от съсобствеността от стойността на направените от Г. подобрения.
Във връзка с претенциите по сметки на съделителя Г. е представен
Договор за текущ ремонт от 03.07.2016 г., от който е видно, че същият е
възложил извършването на подмяна на ел. инсталация в хол и спално
помещение, извеждане на водопровод от баня в хол, извеждане на мръсен
канал от хол, монтаж на вътрешна топлоизолация минерална вата и
гипсокартон в хол и спално помещение, монтаж на ламиниран паркет в хол и
спално помещение, изолация на тръбата за мръсен канал, външен монтаж на
разделително ел. табло. Стойността на договорените работи е 3 650 лв.
Представен е и Договор за текущ ремонт от 07.08.2016 г., от който е
видно, че Г. Г. е възложил извършването на следните строителни работи:
разкопаване на двора до основите на къщата, полагане на хидроизолация
течна и пластмасова, подмяна на отводните тръби от улука до двора, редене
на старите плочки в двора, къртене на старата мазилка в кухнята, антрето и
остъкленото предверие, измазване с нова мазилка на кухня, антре, остъклено
предверие, шпакловане и боядисване на кухня, антре, остъклено предверие и
баня, изваждане на нов водопровод за чешма в двора. Стойността на
договорените за изпълнение работи е 1 850 лв.
По делото на районен съд /от л.48 до 76/ са представени касови
бележки, стокови разписки и фактури, които удостоверяват закупуване на
различни видове строителни материали през м. юли- август 2016 г.
Приложена е жалба на Н. Л. адресирана до началника на РУ на МВР гр.
Дупница, съдържаща оплакване, че през лятото на 2016 г. брат й е предприел
ремонт, с който тя и майка й не били съгласни.
От писмо изх. № 94-Г-568/17.08.2016 г., изходящо от Община Дупница
е видно, че служители на общината са извършили проверка на място в
процесния имот и са установили извършването на следните строителни
дейности: монтиране на гипсокартонени плоскости по стени и тавани;
подмяна на съществуващо амортизирано дюшеме с ламинат; латексово
покритие на стени и тавани; ремонт на В и К и електроинсталации в сградата
и извън нея.
В показанията си свид. Г. Г., съпруга на ищеца сочи, че през 2016 г. са
правени два ремонта- през м. юли на етажа, тъй като покрива течал. Първо
поправили покрива, след което събрали пари и направили ремонт на стаите от
етажа, които обитавали, като не са правили ремонт в кухнята и банята, тъй
като се обитавали от свекърва й. Последната била съгласна с ремонта, както и
Н. била уведомена с него. След като закупили материалите Н., която живеела
в Англия чрез свекърва й, им казала, че трябва да спрат ремонта. Според
свидетелката са сложили гипсокантор с вътрешна изолация, защото къщата
не била измазана отвън, сложили ламинат, дограмата била сменена по- рано.
Сменени били ел. инсталацията и В и К. Вторият ремонт бил извършен през
м. август 2016 г. Тогава разкопали двора, сменили плочките, мръсния канал,
за да не тече вода в къщата, улуците се сменили. Според свидетелката този
ремонт бил наложителен, тъй като майсторите казали, че ще се срути. Бил
4
направен дренаж около къщата.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза,
изпълнена от вещото лице инж. Й. А. е че стойността на делбения имот е
58 000 лв., че имотът е неподеляем, както и че стойността на подобренията,
претендирани от ищеца са на стойност 9 292.16 лв. В съдебно заседание
вещото лице е заявило, че това са необходими ремонти.
От така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да бъде уважена претенцията на съделителя Г. Г. за възлагане на
процесния имот по чл. 349, ал.2 от З ГПК следва кумулативно да са налице
следните предпоставки: 1/ делбеният имот да е жилищен по своето
предназначение, 2/ да е реално неподеляем, 3/ съсобствеността върху него да
е възникнала от наследяването, 4/ съделителят с възлагателна претенция да е
живял в него при откриване на наследството и да не притежава друго
жилище.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че тези предпоставки са доказани. Няма спор, че процесният имот е
жилищен, че същият е неподеляем, както и че съсобствеността върху него е
възникнала по силата на наследяване от Н. Х.в. В показанията си свид. Г. Г.
сочи, че от 40 години с Г. са живяли в къщата, т.е. последният е ползвал
делбеното жилище за задоволяване на жилищните си нужди на себе си и на
семейството си към момента на откриване на наследството. Действително
тази свидетелка е била съпруга на Г., но показанията й не са оборени от
другите доказателства по делото. В частност те се подкрепят от изявленията
на съделителката Н. Л., съдържащи се в жалбите й адресирани до началника
на РУ на МВР гр. Дупница и до кмета на гр. Дупница, че в жилището живее
семейството на брат й. Вярно е, че с представеното удостоверение, издадено
от Служба по вписванията гр. Дупница се установява, че Г. е притежавал и
идеални части от поземлени имоти с идент. № 68789.13.341 и с идент. №
68789.13.342, но изискването на закона е да не притежава друго жилище.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че районният съд
не се съобразил с направеното възражение за непредставена от страна на Г.
към молбата за възлагане декларация за лично и имотно състояние. В тази
връзка следва да се посочи, че законодателят не е предвидил изискване за
представяне на такава декларация. Действително няма пречка
претендиращият възлагане съделител да декларира, че не притежава друго
жилище към момента на извършване на делбата и същата се ползва с
материална доказателствена сила относно установения факт, доколкото за
неистинността на декларираните обстоятелства деклараторът носи
наказателна отговорност, но няма законна пречка този факт да бъде установен
и със други доказателства, като в случая ищецът е установил този
правновнорелевантен факт с представеното от него удостоверение, издадено
от службата по вписванията.
По отношение на претенцията за извършените в делбения имот
подобрения.
Претенцията за присъждане на обезщетение за извършените подобрения
в делбения имот намира основанието си в принципа за недопустимост на
5
неоснователно обогатяване. При определяне правната квалификация, съдът
следва да се съобрази със задължителното тълкуване, дадено с ППВС №
6/1974 г. и ТР № 85/1968 г., касаещи отношенията между съсобственици,
когато един или няколко от съсобствениците извършат подобрения в
съсобствения имот. Приема се, че ако съсобственикът не е владелец на
частите на останалите съсобственици, а е държател на тези части, по
отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира
приложение чл.30, ал.3 от ЗС - ако те са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, а ако са извършени без съгласие на останалите
съсобственици и при тяхното противопоставяне, отношенията следва да се
уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл.60- 63
от ЗЗД.
Отчитайки посочените разяснения и имайки предвид, че съделителката
Н. Л. не е била съгласна и се е противопоставила на извършването им, както и
че не е била съгласна с тях и другата съделителка Е. Х., съдът намира, че
претенцията за извършени подобрения в съсобствения на страните недвижим
имот намират своето основание в разпоредбата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД. Г. Г. е
извършил подобренията в общия имот без да промени намерението, с което
държи частите на останалите съсобственици и без съгласие на последните,
поради което отношенията между него и останалите съсобственици се
уреждат според правилата за водене на чужда работа без пълномощия. В
хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, както и в хипотезата на чл.59 от ЗЗД, към
която препраща чл.61, ал.3 от ЗЗД дължимото от обогатилия се съсобственик
обезщетение е в размер на по- малката сума между стойността на направените
разноски и увеличената стойност на имота. Видно от заключението на вещото
лице инж. Й. А. извършените подобрения са увеличили стойността на имота с
10 500 лв., а разходите за извършване на подобренията са в размер на 9 292.16
лв. Следователно по- малката сума измежду направените разноски и
увеличената стойност на имота е тази на разходите за подобрения, поради
което дължимото обезщетение от съделителката Е. Х. е 4 646.08 лв.,
представляваща съответната част от припадащите й се съобразно нейната
квота от съсобствеността от стойността на направените от Г. подобрения и на
Н. Л. - 2 323.04 лв., представляваща съответната част от припадащите й се
съобразно нейната квота от съсобствеността от стойността на направените от
Г. подобрения.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на въззивниците, че
ищецът не е доказал, че ремонтите са неотложни и необходими за запазване
на сградата, а имат луксозен характер. Съдът счита, че направените от Г.
разноски за подмяна на водопроводна инсталация, подмяна на подови
настилки, изграждане на вътрешна топлоизолация, възстановяване на
мазилки, боядисване, ремонт на ел. инсталация, полагане на хидроизолация,
подмяна на отводнителна система, измазване на избени помещения,
шпакловане, боядисване и монтиране на нов водопровод са необходимите
разноски. Те са направени с оглед необходимостта от извършване на
ремонтни дейности в делбения имот, за да се запази доброто му състояние,
т.е. без тях състоянието на имота би се влошило съществено.
Съдът намира, че останалите твърдения, а именно за това, че
приложените от ищеца фактури не отговарят на изискванията на ЗСч, че са
6
издавани на лица, които не са страна в производството, че по делото не били
представени приемно- предавателни протоколи и КСС за извършените СМР,
каквито били предвидени с договорите за текущ ремонт, че липсвали
доказателства за продължаване срока за изпълнение на договорите, и относно
съставянето на платежните документи са ирелевантни към спора по делото.
Вземайки предвид гореизложеното, окръжен съд счита, че решението на
районен съд е законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемите следва
да се присъдят сторените във въззивното производство разноски, които са в
размер на 1200 лв. и следва да се изплатят на наследниците на Г. Г..
Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008/18.03.2022 г., постановено от
Районен съд – Дупница по гр.д. № 2549/2019 г. по описа на същия съд, с което
е възложен на Г. Н. Г. (починал в хода на въззивното производство и на
основание чл.227 ГПК в правата му са конституирани наследниците му по
закон Г. Е. Г., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН ********** и Е. Г. Н., ЕГН
**********) допуснатия до делба имот: втори жилищен етаж от сграда с
идент. № 2, построена в ПИ 68789.606.157 в кв. 201 по плана на гр.Дупница, с
пазарна стойност към момента на постановяване на решението на имота 58
000 лева, Г. Н. Г. (починал в хода на въззивното производство и на основание
чл.227 ГПК в правата му са конституирани наследниците му по закон Г. Е. Г.,
ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН ********** и Е. Г. Н., ЕГН **********) е
осъден да заплати на Е. К. Х., ЕГН ********** сумата от 29 000 лв. и на Н. Н.
Л., ЕГН ********** сумата 14 500 лв. за уравнение на дяловете им, както Е.
К. Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Г. Н. Г. (починал в хода на
въззивното производство и на основание чл.227 ГПК в правата му са
конституирани наследниците му по закон Г. Е. Г., ЕГН **********, Н. Г. Н.,
ЕГН ********** и Е. Г. Н., ЕГН **********) сумата 4 646 лв. представляваща
припадащите й се съобразно правата в съсобствеността от стойността на
направените от Г. подобрения и Н. Н. Л., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на Г. Н. Г. (починал в хода на въззивното производство и на
основание чл.227 ГПК в правата му са конституирани наследниците му по
закон Г. Е. Г., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН ********** и Е. Г. Н., ЕГН
**********) сумата 2 323 лв., представляваща припадащите й се съобразно
правата в съсобствеността от стойността на направените от Г. подобрения.
ОСЪЖДА Е. К. Х., ЕГН ********** и Н. Н. Л., ЕГН ********** да
заплатят на Г. Е. Г., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН ********** и Е. Г. Н.,
ЕГН ********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1
200 /хиляда и двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8