Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262123 29.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI –ри
граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4313 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени установителни искове предявени от СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника им- адв. А. Д. против А.М.М., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
394,62 лева – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/29.06.2017г.;
98,47 лева – възнаградителна лихва, начислена върху
ползваната главница за периода от 02.08.2017 г. до 30.09.2019 г. и 83,64 лева
обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 29.08.2017 г. до
30.09.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
17938/2019 г. по описа на РС-Пловдив, II бр.с. При условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 394,62 лева.
В срока за отговор на исковата
молба е предявен насрещен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът не дължи на ищеца сумите от 855,53 лева – договорна
неустойка за непредставено обезпечение, 309,45 лева – разноски за извънсъдебно
събиране на вземането и 30 лева такса за СМС известяване по договор за
потребителски кредит
№ ***/29.06.2017 г.
В исковата молба се твърди, че на
29.06.2017 г. между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, в качеството
на потребител бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който на ответника била предоставена в
заем сумата от 400 лева, а потребителят се задължил да я върне, заедно с
дължимото възнаграждение за нейното ползване, съгласно погасителен план.
Договорът бил сключен от разстояние. Съгласно действащите към момента на
сключване на договора ОУ страните използвали за комуникация електронни
съобщения от и до електронна поща, уебсайта на ищеца или телефон чрез гласови
услуги и текстови съобщения. Сключването
на договора било инициирано от ответника чрез създаване на личен акаунт на
уебсайта на ищеца, като на 29.06.2017г. ответникът подал заявка по електронен
път за кандидатстване за кредит от разстояние. Впоследствие бил проведен
телефонен разговор с ответника, който потвърдил, че кандидатства за отпускане
на кредит в размер от 400 лева, която сума да бъде заплатена на 12 равни
месечни погасителни вноски, включващи договорена възнаградителна
лихва и евентуално неустойки в размер на 125,38 лева всяка. След одобрение от
страна на ищеца, бил изпратен договор за кредит на електронната поща на
ответника. Договорът съдържал следните параметри: заемна сума 400 лева, срок за
погасяване 12 месеца, ГЛП 36 %, ГПР 42,57 %, неустойка в размер на 994,09 лева,
която се дължала при непредоставяне на обезпечение от страна на ищеца в
3-дневен срок от отпускане на заемната сума. Заемателят
изразил своето съгласие с параметрите на договора чрез кликване върху
електронно съобщение- линк и чрез въвеждане на избраната от него парола за
достъп, с което договорът бил сключен. Сумата
била преведена на ответника на 02.01.2018 г. по негова микросметка в „Изипей“ АД.
Въпреки настъпването на падежа на вземанията по договора на 01.07.2018 г.
ответникът не заплатил дължимите суми. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за претендираните суми, като
срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от страна на
ответника. Исковата молба била предявена в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 4 от ГПК. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответника. Ответникът
признава предявените искове в размер от 394,62 лева за главница, 98,47 лева възнаградителна лихва и в размер на 83,64 лихва за забава.
Твърди се, че неустойката предвидена в чл. 17
от договора е нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави, както и била
прекомерна. Ответникът се позовава на чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 ДР ЗПК. Сочи,
че клаузата за неустойка била недействителна и на осн.
чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето
същество се покриват от ГПР, като по този начин се заобикаляло изискването на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за неустойка противоречала и на материалния
закон чл. 71 от ЗЗД, както и на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Излага подробни
съображения в тази насока. Сочи, че начисляването на 309,45 лева разноски за
извънсъдебно събиране на вземането и 30 лева такса за СМС известяване на осн. 32 от договора било в противоречие с материалния
закон, доколкото тези разноски и такси представляват разходи по управлението на
кредита и като такива не се дължали на основание чл. 10а ЗПК. По изложените
съображения моли за уважаване на насрещния иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответника по насрещния иск е постъпил писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на исковете и се моли за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело №17938/2019г. по описа на Пловдивския районен съд, 2-ри брачен състав е
издадена Заповед № 10059/15.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.М.М. да заплати на „Стик Кредит” АД следните суми: главница
по договор за потребителски кредит № ***/29.06.2017г. в размер на 394,62 лева, възнаградителна лихва върху главницата в размер на 98,47
лева за периода от 02.08.2017г.-30.09.2019г., обезщетение за забава в размер на
224,51 лева за периода от 29.08.2017г.-30.09.2019г., договорна неустойка за
непредставяне на обезпечение в размер на 885,53 лева, разноски за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 309,45 лева и такса за СМС известяване в
размер на 30 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда- 04.11.2019г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски- 38,85 лева заплатена ДТ и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Предмет на предявените от първоначалния ищец установителни
искове са единствено сумите от 394,62
лева главница, възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 98,47 лева за
периода от 02.08.2017г.-30.09.2019г., обезщетение за забава в размер на 83,64 лева за периода от
29.08.2017г.-30.09.2019г., поради което и само дължимостта
на тези суми следва да обсъжда в настоящия процес. Доколкото е предявен
насрещен иск за недължимост на договорната неустойка за непредставяне на
обезпечение в размер на 885,53 лева, разноски за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 309,45 лева и такса за СМС известяване в размер на 30
лева, поради недействителност на клаузите от договора въз основа на които се
претендират, то съдът следва да обсъди и въпросът за действителността на
договора и твърдението за противоречието му с разпоредбите на ЗПК.
Между страните е обявен /в съдебно заседание, проведено на 17.06.2021г./ за
безспорен факта, че на 29.06.2017г. са сключили договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответната страна в заем
сумата от 400 лева, фактът, че дължимата и незаплатена главница по договора
възлиза на претендираната сума от 394,62 лева, че
върху главницата е начислена и дължима възнаградителна
лихва в размер на 98,47 лева за периода от 02.08.2017г. до 30.09.2019г.,както и
че е дължима законна лихва за забава върху главницата в размер на 83,64 лева за
периода от 29.08.2017г. до 30.09.2019г. Ответната страна А.М. признава
предявените установителни искове по основание и
размер и моли за постановяване на решение при признание на иска, поради което и
същите ще се уважат изцяло без съдът да излага мотиви по отношение на установителните искове с правна квалификация чл. чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Предявения при условията на евентуалност осъдителен иск
не следва да се разглежда, с оглед уважаване на главните искове и несбъдване на
условието, под което е предявен.
По предявения насрещен
иск:
Ищецът по този иск- А.М. е сезирала съдът с искане да
признае за установено спрямо ответното дружество „Стик Кредит” АД, че не дължи
сумата от 885,53 лева неустойка за непредставено обезпечение по процесния договор,
309,45 лева разноски за извънсъдебно събиране на вземането и 30 лева такса за
СМС известяване поради нищожност на клаузите от договора, въз основа на които
са начислени.
Между страните не е спорен нито факта на сключване на
договора, нито параметрите на същия а именно- заемна сума 400 лева, срок за
погасяване 12 месеца, ГЛП 36 %, ГПР 42,57 %, неустойка в размер на 994,09 лева,
която е предвидено да се дължи при
непредоставяне на обезпечение от страна на ищеца в 3-дневен срок от отпускане
на заемната сума.
По отношение на процесния договор следва да се приложат
разпоредбите на ЗПК. Същия има
характер на потребителски по смисъла на чл.
9 и сл. от ЗПК, поради което, като
условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от
12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора.
Ищецът по насрещния иск- А.М., чрез пълномощника си- адв.
Б. въвежда редица основания за недействителност на клаузите от процесния
договор, предвиждащи начисляването на неустойка при непредставяне на
обезпечение, както и на суми за извънсъдебно събиране на вземането и така за
СМС известяване, поради нарушаване на императивни разпоредби от ЗПК и поради
противоречие с материалния закон, които следва бъдат обсъдени от съда.
Съдът намира, че действително клаузата на чл. 17 от договора предвиждаща
неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 994,09 лева е нищожна.
Задължаването на кредитополучателя да предостави обезпечение на заема
посредством поръчителство на физически лица, отговарящи на множество
изисквания, регламентирани в договора и то в изключително кратък срок от три
дни създава затруднение за потребителя и го поставя в неравноправно положение.
Освен това размерът на неустойката надхвърля дори двукратния размер на предоставената
в заем сума и в този смисъл е прекомерен, а и противоречи на материалния закон
доколкото натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи. Същата
не отговаря и на целта на закона, тъй като няма обезщетителна
функция именно поради факта, че не са ясни вредите, които заемодателя би
претърпял от непредставянето на обезпечение. На практика посредством
неустойката се създават задължения за другата страна по договора, които са
покрити от ГПР, тъй като са свързани с изпълнение на задълженията на страните
по договора. По тези съображения клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна и следователно
предявения насрещен иск за установяване недължимост
на неустойка в размер на 885,53 лева е основателен и следва да се уважи.
Напълно се споделят от съда и
съображенията на процесуалния представител на ищцата по насрещния иск за недължимост на претендираните в
заповедното производство разноски за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 309,45 лева, както и такса за СМС известяване в размер на 30 поради противоречие на материалния закон и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Претендираните в заповедното
производство от ищеца по главния иск такси и разноски представляват разходи по
управлението на кредита, които поради своето естество се покриват от ГПР и на
това основание не се дължи отделното им заплащане.
Следва да се
посочи, че нито законът, нито
договорът и ОУ дават легално определение на понятието "управление на кредита",
но изхождайки от общоприетия му смисъл, както
и от целта на самия закон,
съдът намира, че то следва
да се схваща
като дейност,
свързана със събиране и осчетоводяване
на вземането, събиране
на информация за движението на
сумите по сметката на кредитополучателя,
проследяване на постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането.
Като се има
предвид това, следва да се
приеме, че и разходите
за извънсъдебно събиране на вземането, в това число и за СМС известяване са
такива по управление на кредита, без значение
как са наименувани. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон
"Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните
такси. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал.
1 ЗПК са такива услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните
– предоставяне на парична сума и връщане на същата
/заедно с възнаградителна лихва/ на определен
падеж. Допълнителни услуги са, например,
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото
задължение или за добросъвестното поведение на клиента.
Събирането на такси
и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, поради което и предявения насрещен иск ще се уважи
изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни. Предявените
главни установителни искове са уважени изцяло поради,
което и ответника по този иск следва да заплати на ищеца направените разноски в
размер на общо 411,15 лева, от които- заплатена ДТ в размер на 111,15 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Не се претендират разноските в
заповедното производство, поради което и съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
С оглед уважаване на
предявения насрещен иск, на ищеца по този иск- А.М. се дължат направените
разноски, но такива не се констатираха /страната е освободена от заплащането на
такси и разноски в процеса/.
На процесуалния й
представител- адв. Б. следва да се определи от съда
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, с каквото искане съдът е сезиран в
размер на 360 лева с ДДС и заплащането на тази сума следва да се възложи в
тежест на ответника по насрещния иск.
Доколкото ищцата по
насрещния иск е освободена от заплащането на държавна такса, то с оглед изхода
от спора- уважаване изцяло на насрещната претенция, ответника по този иск
следва да бъден осъден да заплати дължимата ДТ в размер на 50 лева по сметка на
Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.М.М.
с ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
представляван от пълномощника си- адв. А. Д. следните
суми: сумата от 394,62 лева –
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/29.06.2017г.; 98,47 лева – възнаградителна
лихва, начислена върху ползваната главница за периода от 02.08.2017 г. до
30.09.2019 г. и 83,64 лева
обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 29.08.2017 г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда- 04.11.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17938/2019 г. по описа на
РС-Пловдив, II бр.с.
ОСЪЖДА
А.М.М. с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на СТИК-КРЕДИТ“
АД, ЕИК *********, представляван от пълномощника си- адв.
А. Д. сумата от общо 411,15 лева
/четиристотин и единадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща
направени в настоящото производство разноски, от които- заплатена ДТ в размер
на 111,15 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, представляван от пълномощника си- адв. А. Д., че А.М.М. с ЕГН: **********,
с адрес *** не дължи следните суми по Договор за потребителски кредит № ***/29.06.2017г.: 885,53 лева неустойка за
непредставено обезпечение по процесния договор, 309,45 лева разноски за извънсъдебно събиране на вземането и 30 лева такса за СМС известяване поради
нищожност на клаузите от договора, въз основа на които са начислени.
ОСЪЖДА СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
представляван от пълномощника си- адв. А. Д. да
заплати на Адвокатско
дружество „Г.“, с Булстат: *********, с адрес в гр. П., ул. ****,
представлявано от у.С.А. Г. сумата от 360
лева /триста и шестдесет лева/, представляваща определено по реда на чл. 38
от ЗА адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото процесуално
представителство по насрещния иск.
ОСЪЖДА СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
представляван от пълномощника си- адв. А. Д. да
заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
РЦ