Мотиви към Присъда № 260018,
постановена на 19.05.2022г. по н.о.х.д. № 5169 по описа на Районен съд –
Варна, 27 състав за 2020г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 679 по описа за 2019г. на 02 РУП при ОД на МВР – гр. Варна на Л.И.Ч. за това, че на 02.06.2019 г. в с. Каменар, обл.
Варна, причинил лека телесна повреда на З.Г.А. - бременна в осми лунарен месец
жена, изразяваща се в контузия на корема, охлузна
рана по корема и контузия на лява предмишница, в
своята съвкупност обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.
131, ал. 1, т.4 и т. 12, вр. чл. 130 ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като посочва, че авторството на извършените деяния се установява по
категоричен начин от събраните в хода на делото доказателства. Налице била и
причинно-следствена връзка между извършените от подсъдимия действия и
настъпилия вредоносен резултат. Излага, че деянието е плод на формирани у
подсъдимия хулигански подбуди, въпреки негативното му отношение към семейството
на пострадалата, тъй като то е ескалирало в незачитане на установените норми на
поведение и въведения обществен ред. Посочва, че смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са налице, а отегчаващо такова е предходната му
съдимост, поради което най-подходящо за него се явява наказанието „лишаване от
свобода“, определено при условията на чл. 54 НК, в размер на 9 месеца и
отложено на основание чл. 66, ал.1 НК с тригодишен изпитателен срок. Пледира в
тежест на подсъдимия да останат и сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. Ч.
от своя страна застъпва тезата, че в рамките на проведените досъдебно и съдебно
производство не са събрани категорични и убедителни доказателства, които да
обосновават, че именно подс. Л.Ч. е извършил
вмененото му във вина деяние. Акцентира върху противоречивите показания на
свидетелите, които посочвали, че не са сигурни че именно Л. е хвърлил предмета
срещу пострадалата. Оспорва наред с това, че деянието е било извършено по
хулигански подбуди, като посочва, че същите не били изследвани достатъчно
задълбочено. Изтъква, че в случая е налице конфликт между племенника на Л. – А.
и съпругът на пострадалата, като Л. е отишъл подтикван от личните си подбуди да
търси сметка на семейството на пострадалата, което е наранило член на
семейството на което той е бил глава. В деня на инцидента и двете страни
взаимно са хвърляли камъни едни спрямо други, като Л. в нито един момент не е
индивидуализирал точно З. като обект на престъпление, изобщо не си е дал сметка
че същата е там, а още по-малко, че е била бременна. Посочва, че показанията на
самата пострадала са вътрешно противоречиви, като веднъж тя категорично заявява,
че е видяла точно Л. да хвърля тухла към нея, а в следващия момент не е
сигурна, че точно той е хвърлил предмета, който я ударил, а още по-малко, че е
имал намерение да удари нея, защото той не я познавал. Наред с това от
показанията на един от полицейските служители, обслужили произшествието се
установявало, че пострадалата може да е била ударена след рикошет на камъка или
тухлата в стената, а от тези на М.С.-мъжът на пострадалата се установило,че З.
е видяла само средството с което е била ударена, но не и лицето, което я е
ударило. Оспорва още да е изяснено категорично какъв е бил предмета на
престъплението – камък или тухла. Твърди се, че в протокола за оглед на
местопроизшествие е била описана и заснета друга къща, поради която причина
изобщо не ставало ясно конкретното място на извършване на престъплението.
Посочва още, че инцидента със З. е възможно да се дължи на нейни проблеми с
брата на кмета на селото и състоянието й изобщо да не е следствие от инцидента
пред къщата. Поради изложеното и липса на преки и достатъчно категорични
косвени доказателства за виновността на подзащитният му пледира същият да бъде
оправдан изцяло по възведеното му обвинение.
Подс. Л.И.Ч., редовно призован
за датата на съдебното заседание, явява се лично и посочва, че не е удрял
пострадалата. На мястото имало много хора и всички хвърляли камъни, керемиди,
тухли, но момичето не било там. Признава си скандала с роднините й, но не й че
е ударил момичето.
В предоставеното му право на
последна дума моли съда да спре вече това нещо.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Л.И.Ч. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН **********.
Св. З.Г.А. живеела в къща с
двор в с. Каменар, обл. Варна, ул. „Бреза" № 43
на съпружески начала със св. М.Р.С. и малкото им дете. Къщата имала двор, който
нямал ограда. Там живеел и св. Я.А.И. - баща на св. С..
На същия адрес се намирали още
три къщи, двете от които били собственост на св. М.С.Д., който живеел там със
синовете си Р. З. Р. и С. З. Р..
Третата къща била собственост
на св. Б.Ц.Р., която живеела в нея със С. С.Д. - син на св. М.Д..
Подс. Л.И.Ч. и неговия брат - св.
А.И.Ч. живеели в къща на съседната улица „Р."***.
На 01.06.2019 г. възникнал
скандал между семейството на св. М. Д. и роднина на подс.
Ч..
На 02.06.2019 г. сутринта станало физическо спречкване
и между св. М.Р.С. и роднини и по-специално племенника на подс. Ч. – А.
(който имал психични проблеми по данни на близките му) по повод на събирана от
същия смет, за която С. претендирал, тъй като той и роднините му се занимавали
със сметопочистването в с. Каменар. Конфликтът ескалирал, като племенникът на подс. Ч. бил ударен и същият се оплакал на вуйчо си, който
понеже бил глава на рода, се почувствал призван да реагира на отправеното
спрямо негов роднина физическо нападение.
Именно горното станало повод подс. Ч. и негови роднини и съседи да отидат пред къщата на
св. С., като започнали да викат и да хвърлят камъни в двора.
По това време св. С. се намирал в дома си,
излязъл заедно с други членове на семейството си и също започнали да хвърлят
камъни по намиращите се на улицата хора от рода на подс.
Ч..
В този момент св. З.А., която
била бременна в осми лунарен месец решила да отиде до тоалетната, която се
намирала в двора на къщата.
Тогава чула подс. Ч.
да крещи и да псува.
А. излязла от тоалетната и
видяла, че Ч. и останалите придружаващи го хора, като те държали в ръцете си
всичко, което можело да хвърлят – камъни, парчета тухли и т.н., които
продължавали да хвърлят към къщата й. В
този момент един от хвърляните предмети – вероятно парче тухла (която част от
свидетелите наричат камък) ударил св. А. по корема.
Вследствие на удара
пострадалата се подхлъзнала и паднала на земята, но успяла да се изправи, като
нов предмет – камък ударил св. А. по лявата предмишница.
З.А. се изплашила и набързо се
прибрала в къщата.
Подс. Ч. и цялата група от хора
започнали да хвърлят камъни и по къщите на свидетелите М. Д. и Б. Р., като
счупили два стъклопакета от къщата на св. Р., два стъклопакета и армирано
стъкло от къщата на св. М. Д..
Св. Р. сигнализирала органите
на полицията, но преди пристигане на полицейските служители всички се
разотишли.
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза, св. З.Г.А. е получила следните
травматични увреждания - контузия на
корема, охлузна рана по корема, контузия на лявата предмишница. Описаните травматични увреждания били резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, вкл. такива с подчертани ръбове и
биха могли да се получат от удари с камъни и други подобни предмети. В своята
съвкупност всички те са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. В представените медицински документи не се установяват данни за усложнения
в протичането на бременността на пострадалата в резултат от травматичните
увреждания.
Видно от изисканата и приложена
по делото справка за съдимост, към датата на извършване на деянието подс. Ч. е бил неосъждан.
Изложената фактическа
обстановка се установи от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на св. М.П., И.В.Н., Б.Ц.Р. ( в това число
дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК), М.С.Д.( в това число
дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК), Р.З.Р.( в това число
дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК), С.Р., С.А.С. ( в това
число дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК), И.И., Б.И., отчасти от показанията на св. З.Г.А., обясненията
на подс. Л.Ч., показанията на св. А.И.Ч., М.Р.С.( в
това число дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК), Л.Ч., Р.Д. и Я.И.(
в това число дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК).
При анализа на гласните
доказателства съдът раздели условно същите на три ясно обособени групи – първа - на свидетелите твърдящи, че пряко или
косвено са възприели ударите по св. З.А. – самата А., св. Р.Д. и св. Я.И.,
както и св. М.Р.С., втора – свидетелите, които са били част от конфликта, но
твърдят, че не са възприели ударът да е бил нанесен от подсъдимия Ч. – св. А.Ч.,
св. Л.Ч., св. М.Д., св. Бисрека Р., св. Р.З.Р., С.Р., С.А.С., св. И. и Б. Иванови, както и обясненията на
самия Ч., и трета – свидетелите, които не са били част от конфликта – св. М.П.
и св. И.Н..
По отношение на първата група
свидетелски показания, онези от тях пряко установяващи, че ударите по св. З.А.
са били нанесени именно от подс. Л.Ч. са тези на
самата З.А., както и показанията на св. Р.Д..
При самостоятелния анализ на
показанията на А. съдът установи твърдяното и от защитата вътрешно противоречие
досежно на първо място средството, с което е бил нанесен първият удар – като
същата го обозначава като камък, но посочва, че то е нещо различно (по-голямо),
а на следващи места го нарича тухла (с дупки).
На второ място, противоречия се
установиха и досежно обстоятелството дали двата удара са били нанесени от едно
и също лице, дали това е лице е било именно Л.Ч. и на следващо място, ако е бил
той, дали същият е действал умишлено, т.е. дали е имал пряко и непосредствено
намерение да удари с хвърляните предмети именно нея.
Разпитана в съдебно заседание,
св. З.А. посочва, че всички участници в конфликта между двете семейства са
хвърляли камъни, но точно Л. е хвърлил към нея тухла (очевидно визирайки
средството, с което е бил нанесен първият удар в областта на корема).
По-долу в изложението си обаче
посочва, че така и не е разбрала дали той е искал да удари точно нея или го е
направил „без да иска“.
Аналогично стои въпросът за
втория й нанесен удар по ръката, като отново посочва, че дори не знае дали „той
разбра, че ме удари“.
При все това, посочва, че лице
назовано от нея като „Гюллю“, за което първоначално
смятала, че е жена на Л. (но разбрала, че не е), също я била ударила, но
впоследствие заявила, че не е ударена от нея, макар че тя също е била на
мястото, хвърляла е камъни и е обиждала.
Към края на разпита си, тя вече
заявява, че не знае дали Л. я е ударил с камък (очевидно визирайки втория
удар), но го е видяла да хвърля камъни, което пък я кара да смята, че дори да я
е ударил не е било „нарочно“.
Поради изложеното, съдът
намира, че следва да се довери на показанията й като достоверни единствено в
частта, в която описва, че е получила тези два удара в съответните области и че
те са се получили след връщането й към къщата от тоалетната в двора, като
същите са били причинени именно при сблъсъка на Л. и неговите роднини с нейните
роднини, по време на който и двете страни са хвърляли предмети едни спрямо
други.
Видно от показанията на св. Р.Д.
– свекърва на св. З.А. – същата споменава, че е възприела удар понесен от З.
само в областта на корема, който е бил нанесен с камък или тухла от Л. от около
2 метра разстояние, като преди това
казва, че той се е целил в съпруга й и сина й. На свой ред посочва, че и двете
страни са хвърляли камъни („щом те хвърлят камъни, ние също хвърлихме камъни“).
В показанията си св. Д. твърди,
че действителната причина за конфликта била не била сбиване между сина й М. и
св. Б.И., а че брат й М.Р. си направил къща, водата от покрива на която
„капела“ в техния двор.
С оглед изложеното, съдът
намира, че следва да кредитира заявеното от Д. единствено в частта, че е
намерила А. ударена, че й е помогнала да влезе в къщата и че е извикала
линейка, като доколкото същата твърди, че е видяла именно Л. да я удря в корема
(първият удар), останала е на място, за да й помогне, но не е видяла втори удар
по ръката, какъвто обаче очевидно е нанесен (видно от показанията на А. и
заключението на съдебно-медицинската експертиза), то съдът не може да се довери
безкритично на показанията й, че изобщо е възприела който и да е от ударите, а
още повече личността на лицето, което ги е нанесло. Досежно причината за
случилия се конфликт (макар тя да не е в тесен смисъл част от предмета на
доказване, но има отношение за установяване наличието или липсата на хулигански
подбуди), то показанията на свидетелката се явяват изолирани, доколкото в
преобладаваща си част другите свидетели сочат за такава именно сблъсъка на М. и
Б..
Що се отнася до показанията на
св. М.Р.С. съдът даде изцяло вяра на същите, доколкото са последователни и безпротиворечиви, като същият на свой ред потвърждава за
конфликта, като посочва, че и двете страни са хвърляли камъни, като първо са
започнали Л. и неговите роднини, като вследствие на това ударена (по ръката и
по корема) е била жена му З.А., като той не е възприел лично кое лице я е
ударило, а единствено че е била ударена.
Видно от заявеното от него в
съдебно заседание непосредствено след ударите З. завила, че не е видяла кое
лице точно е хвърлило камъка, като той лично възприел, че и Л.Ч. е хвърлял
камъни, псувал е и е крещял.
От показанията, депозирани на
досъдебното производство и потвърдени от свидетеля в съдебно заседание се
установи, че същият „е разбрал“ (неясно от кого), че З. е била ударена именно
от Л., когато е излязла от тоалетната, тъй като самият той не е възприел това,
доколкото по време на нанасянето на ударите се е бил прибрал в къщата.
Съдът кредитира показанията му
и в частта касаеща предхождащия инкриминираните събития инцидент, свързан с
племенника на Л.Ч., с когото са имали физически сблъсък сутринта на 02.06.
Поради обсъдените до момента
противоречиви гласни доказателства, установяващи авторството на деянието, съдът
положи усилия да разпита непосредствено св. Я.А.И., който на досъдебното
производство категорично е посочил, че е възприел Л.Ч. да хвърля тухла по З.А.,
която я е ударила.
В съдебно заседание св. И. на
свой ред посочи, че Л. и роднините му са били пред къщата в деня на инцидента и
са хвърляли камъни и други предмети, но категорично отрече да е видял – лично и
непосредствено – че именно предмет, хвърлен от него е ударил снаха му З., като
посоча, че тя му е казала, че е бил именно той.
Нещо повече посочи, че всички (той,
жена му Р., синът му М.) са чули от нея (от З.), че именно Ч. я е ударил.
С оглед изложеното съдът прие,
че не следва да кредитира показанията на свидетеля, депозирани на ДП в частта,
в която пряко установяват авторство на инкриминираното деяние.
Като достоверни и съответстващи
на преобладаващата част от другите гласни доказателства съдът ги възприе
единствено в частта, в която същият посочва, че е имало предходен конфликт
между неговото семейство и това на Л.Ч., който в крайна сметка е довел до
инкриминирания инцидент.
Първи сред втората група
свидетелски показания, включваща показанията на онези, които са били част от
конфликта, но твърдят, че не са възприели ударът да е бил нанесен от подсъдимия
Ч., съдът разгледа показанията на св. А.Ч. – брат на подс.
Л.Ч. и на св. Л.Ч..
От неговите показания съдът
установи причината за настъпилия между двата рода конфликт (сблъсъка между св. Б.И.
и св. М.С.), както и обстоятелството, че Л.Ч. заедно с роднините си е отишъл да
търси сметка, като на свой ред не ги кредитира в частта, в която същият
посочва, че нито една от страните не е хвърляла камъни и други предмети и че не
е имало пострадали от тези действия лица, тъй като посоченото влиза в очевидно
противоречие с всички останали налични по делото доказателства.
По аналогичен начин съдът
прецени показанията на св. Л.Ч. – сестра на подс. Л.Ч.,
която макар да посочи, че камъни са хвърляли и двете страни изложи, че З.А.
никога не е излизала на двора, което обстоятелство е в категорично противоречие
с останалите доказателства и е вероятен израз на желанието й да оневини
действията на нейните роднини, някой от които с действията си е засегнал
телесната неприкосновеност на А..
При все това обаче тя на свой
ред обясни причината за настъпилия конфликт, която е в унисон с преобладаващата
част от гласните доказателства, което мотивира съдът да се довери на заявеното
от нея в тази част.
Видно от показанията на св. М.Д.,
дадени в хода на проведеното по делото съдебно производство, както и
депозираните такива на ДП в деня на инцидента, той и синовете му Р. и С. са
били на работа, когато ги уведомили за възникналия скандал, за изпочупените
прозорци и ударената св. З.А. – снаха на сестра му, която те заварили в къщата
преди пристигане на линейката.
Съдът не намери основания да не
се довери на заявеното от св. Д., което макар и от несъществено значение очерта
основните параметри на принципно съществуващия конфликт между неговия род и
родът на Л.Ч., ескалирал в процесния ден.
Приобщените от ДП показания на
свидетеля на свой ред не допринесоха за установяване на прекия извършител на
деянието, като единствено затвърдиха конфликта между двата рода, единият от
които на подс. Л.Ч., както и нанесените имуществени
вреди,които обаче не се явяват предмет на обвинението.
Що се отнася до показанията на
св. Б.Р. – съдът не намери основания да не даде изцяло вяра на същите, тъй като
свидетелката изложи известните й факти с достатъчна конкретика (предвид
изминалия значителен период от време), като на свой ред посочи, че конфликти
между двете фамилии са се породили и са налагали тя да сигнализира на тел.112
не един път, с което си навлякла недобро отношение от фамилията на подс. Ч..
За инкриминирания инцидент
показанията й са лишени от значителна информативност, но недвусмислено посочва,
че конфликт е имало, че камъни и предмет са били хвърляни и от двете страни,
като ударена в резултат на това са били изпочупени прозорците на нейния дом и е
била едната снаха от нейния род – З. (като тя е видяла последиците от ударите),
но тя лично не е възприела кое лице точно я е ударило.
Съдът на свой ред кредитира
показанията на свидетелката Р. в частта, в която същата излага, че счита и
двете враждуващи страни в конфликта за виновни, като обаче въпреки това не можа
да посочи с категоричност, че именно подс. Ч. е
лицето посегнало на св. А. или е изпочупило прозорците.
От своя страна показанията на
св. Р.Р., С.Р. и С.С. не
установяват пряко факти, свързани с инкриминираните събития, но потвърждават за
настъпилия конфликт и за последиците от същия, като не са възприели обаче
конкретно лице, чиито действия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат.
От приобщените им показания,
дадени на ДП единствено св. Р.Р. посочва, че му е
някой му е казал, че З. е била ударена от Л., но не посочва нито кой, нито къде
я е ударил, нито колко пъти, поради което и съдът не кредитира показанията в
тази част, доколкото не отразяват преките възприятия на разпитания свидетел, а
пресъздават формирани у него чужди впечатления, касаещи личност, с която е
налице явен конфликт.
От показанията на св. Б.И. съдът установи единствено, че конфликт между
него и М. (М.) действително е имало, а от показанията на брат му И. стана ясно,
че това е бил непосредственият повод за саморазправата между двете фамилии в
инкриминирания ден. На останалата част от показанията им съдът не даде вяра,
тъй като те не съответстват на събраните по делото доказателствени материали и
очевидно целят да снемат отговорността от собствените си действия (за И.) и от
тези на техните роднини, и в частност на вуйчо им Л.Ч..
Що се отнася до обясненията на подс. Л.Ч., депозирани в съдебно заседание, при анализа на
същите съдът отчете тяхната своеобразна двойствена природа – веднъж като
средство на защита и втори път като годен доказателствен източник, с оглед на
което кредитира същите в частта излагаща данни за конфликта между неговото
семейство и мъжът на З., обстоятелството, че същият потвърди, че е хвърлял камъни в деня на инцидента, но и че
се е целил в мъжа на З., като дори не е разбрал, че тя се намира на двора –
обстоятелство, което се потвърждава и от показанията на самата св. А..
Фактът обаче, че същият
субективно не е възприел присъствието на А. не означава,ч е същата не е била на
мястото на инцидента, в каквато насока са почти всички гласни и други
доказателства по делото.
Третата самостоятелна група свидетелски показания обхваща тези на
незаинтересованите свидетели - полицейските служители, обслужили
местопроизшествието, а именно св. М.С.П. и И.В.Н..
Видно от съдържанието на същите, макар спомените на
свидетелите предвид изминалия значителен период от време, да са лишени от
прецизна детайлност, но са категорични, че при обслужване на инцидента е имало
две враждуващи групи, изпочупени прозорци и пострадала бременна жена, за която
някое от лицата намиращи се на мястото им посочили, че е била ударена от лице
на име „Лъчо“, но в резултат на отскочила в стената тухла (очевидно част от
предметите послужили на двете групи при възникналия между тях сблъсък.
Доколкото в случая се касае за показанията на
полицейски служители, категорично незаинтересовани от изхода на производството,
а нещо повече призвани да опазват обществения ред, то съдът не намери основания
да не се довери на същите при формиране на своите фактически изводи.
Съдът на свой ред кредитира
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът намери
за пълно, компетентно и задълбочено, като посредством него прие за установени
както вида, характеристиките и съдържанието на телесните увреждания причинени
на св. З.А..
За пълнота, съдът следва да
посочи, че по своя вид констатираните от вещото лице, извършило медицинските
експертизи, телесни увреждания напълно съвпадат с механизма на причиняването им
– вследствие на удари, причинени от предмети с характеристики на камък, респ.
тухла, като вещото лице беше категорични, че удар в корема със съответния
интензитет е възможен и без да доведе до загуба на плода от страна на бременна
жена.
По отношение на оспорения от
защитата протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към същия фотоалбум,
действително видно от снимковия материал
не се установи наличие на външен тоалет, като такъв не е описан и в огледния
протокол, но това обстоятелство само по себе си с нищо не променя
съставомерните в случая факти, доколкото обстоятелството дали св. А. е излязла
на двора, за да посети тоалета, за да види какво се случва или по друга
причина, не променят факта на претърпените от същата удари, за които
свидетелстват почти всички разпитани по делото свидетели.
При формиране на фактическите
си изводи съдът даде вяра и на всички налични по делото писмени доказателства и
доказателствени средства сред които са справката за съдимост и бюлетини на
подс. Ч., медицински документи, фактури, характеристики, протоколи за
доброволно предаване и други.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че по делото не се установи по изискуемия от процесуалния
закон категоричен и безпротиворечив начин, че именно подс. Ч. е автор на описаното в обвинителния акт
противоправно деяние.
От обективна страна, в случая
действително са налице активни действия – хвърляне на различни предмети –
камъни и тухли, които достигнали до св. З.А. са причинили на същата лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема, охлузна
рана по корема и контузия на лява предмишница, в
своята съвкупност обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като тези действия са били извършени спрямо бременна жена в осми
лунарен месец и очевидно с оглед събраните гласни доказателства са били
извършени по хулигански подбуди.
Това е така, въпреки
твърденията на подсъдимия и неговия защитник, че личен мотив за конфликта е
имало, което обстоятелство се установи по безспорен начин, но този личен мотив
няма никаква пряка връзка с личността на пострадалата свидетелка, за която
повечето свидетели посочват, че познават просто като снаха и спрямо нея
отсъства какъвто и да е личен мотив за физическа саморазправа.
Въпреки изложеното обаче, по
делото не се събраха категорични доказателства, че именно подсъдимият Ч. е
лицето, хвърлило към З. инкриминираните предмети (като на мястото е имало
множество лица от двата рода) и то и двата последователни пъти, тъй като
показанията на самата А. по отношение на лицето нанесло й ударите са
противоречиви от една страна, св. Д. е възприела само един удар, като не твърди
да е имало втори, а св. Я.И. посочва, че изобщо не е възприел конкретното лице,
което е нанесло ударите. Останалите свидетели са научили от „някого“ и
впоследствие заявили, че това лице (ударило А.) е именно Л., като именно подс. Ч. е глава на враждуващия с тях по определени,
очевидно различни причини, род.
Нещо повече дори съдът да се
беше доверил безкритично на заявеното от св. А. и св. Д. досежно авторството на
деянието от обективна страна на подс. Ч., то в
показанията си св. Н. и дори самата А. посочват, че Ч. се е целил към къщата,
като св. А. дори не е сигурна, че същият е имал намерение да я удари и дали
изобщо е възприел, че тя е на двора в настъпилата суматоха, като съществува и
вероятността ударите да са били получени вследствие на отскачане на предметите
във фасадата на къщата, което на практика прави извършеното несъставомерно от
субективна страна.
Посоченото наред с това се
потвърждава и от заявеното от самия Ч. в съдебно заседание, който сам признава,
че е хвърлял камъни, но е целял да удари М.Р.С. и дори не е възприел св. А. като
намираща се в двора, а още по-малко, че е била бременна.
С оглед на така приетото за
установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия
състав на съда прие, че повдигнатото срещу Ч. обвинение не е доказано по
несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде същият
признат за виновен.
Предвид гореизложеното съдът,
съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, намери, че следва да признае подс. Ч. за
невинен, поради което и го оправда изцяло по така повдигнатото му обвинение.
Съобразно разпоредбата на
чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски следва да останат за сметка на
Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: