Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 3335 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от
26.11.2019г. по гр.д. № 36267/2018г. на СРС, III ГО, 142 състав, с което ЧСИ С.Д.А.е осъдена да
заплати на К.Р.Г., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ, сумата
в размер на 680. 10 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по повод изпълнително
дело № 20179190401079, ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Въззивникът – ответник ЧСИ С.Д.А.обжалва решението като
неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа,
че към деня на извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове
в БНБ, дългът на ищеца не е бил погасен. Извършеното плащане от последния в
размер на 442. 38 лв. е било отразено в рефериращата банка на ответницата на
03.05.2018г., а преводът от 213,07 лв. е отразен на 27.05.2018г. След
извършеното разпределение от 05.06.2018г. е било постановено приключване на
делото, вдигане на всички запори от сметки на ищеца-длъжник, като на последния
е изпратено съобщение с указания да посочи банкова сметка, ***а сума по
изпълнителното дело в размер на 581,80 лв. Твърди, че не е налице вреда за
ищеца, доколкото надвнесените суми се съхраняват по специална сметка на ЧСИ,
открита на основание чл. 24 ЗЧСИ, но средствата са притежание на
ищеца-длъжника, а не на съдебния изпълнител. Сочи, че средствата са на
разположение на длъжника-ищеца и същият е
бил канен многократно да посочи сметка, по която средства в този размер да
бъдат преведени, но съобщенията за това са били неуспешно връчени. Излагат се
съображения, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 455, ал. 3 от ГПК,
съгласно която, ако длъжникът не е посочил сметка за превод на постъпилите суми
по изпълнението, те остават по сметката на съдебния изпълнител. Поддържа се, че
съдът неправилно е изчислил сумата, която подлежи на възстановяване на
длъжника, като последният следва да заплати всички такси във връзка със
съобщения до длъжника и взискателя за приключване на делото и до съответните
банки за вдигане на наложените запори. В хода на устните прения поддържа, че в
случай на уважаване на иска би се стигнало до неоснователно обогатяване за
ищеца. Предвид изложеното, моли съда да отмени решението и постанови ново, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият – ищец К.Р.Г. оспорва жалбата в депозиран
писмен отговор като неоснователна. Поддържа, че е ирелевантно кога съдебният
изпълнител е разбрал за извършеното плащане, а единствено, че към датата на
запора от 15.05.2018 г., дългът е бил окончателно погасен. Навежда доводи, че правилото на чл.
455, ал. 3 от ГПК намира приложение в хипотеза, при която не е налице
информация за банкова сметка ***, по която да бъде преведена надвнесената сума.
В случай обаче, че такава информация е била на разположение на съдебния
изпълнител и той не е имал нужда от съдействие от страна на съдебния изпълнител.
Излагат се съображения, че съдебният изпълнител е могъл да предвиди и е бил
длъжен да уведоми длъжника за таксите и разноски, които дължи, включително и
тези във връзка с приключване на производството. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, с присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Жалбата е
основателна.
Производството пред СРС е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 74
от ЗЧСИ за осъждане на ЧСИ С.Д.А.да заплати на К.Р.Г. сумата 680 .10 лв. – имуществени вреди, настъпили по повод
изпълнително дело № 20179190401079 по описа на ответницата. В исковата молба се
твърди, че претендираната сума представлява вреда вследствие незаконосъобразен
наложен запор, след като длъжникът е изпълнил задълженията си по изпълнителното
дело. Сочи се, че процесната сума от 680. 10 лв. е била удържана която не е
била възстановена.
В отговора си по чл.
131 от ГПК ответникът ЧСИ С.Д.А.оспорва иска, като излага че е била информирана
за плащането по делото едва след като изпълнението е насочено към средствата по
сметката на ищеца. В допълнение посочва, че длъжникът е бил канен многократно
да посочи сметка, по която да бъдат преведени надвнесените по делото суми. Тези
суми се съхранявали по специалната сметка, открита на основание чл. 24 ЗЧСИ и
не ставали притежание на съдебния изпълнител.
Изпълнително дело №
20179199491079 по описа на ЧСИ С.А.е било образувано по молба на
„Топлофикация-София“ ЕАД от 12.10.2017г. за изпълнение на вземания по изпълнителен
лист от 24.03.2017г., изд. по гр.д. № 5057/2016 г. на СРС срещу ищеца К.Р.Г..
На 13.03.2018г. е
изпратено съобщение, с което длъжникът е уведомен, че задължението му възлиза
на сумата 655. 45 лв., като е посочена сметка при „Ю.Б.“ АД, по която може да
преведе дължимите суми. Със запорно съобщение № 2718/13.03.2018г. е наложен
запор върху вземания по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от
представените по делото операционни бележки за плащане към Бисера 6/Rings /л. 9 и 10 от първоинстанционното дело/, в изпълнение
на наложения запор, на 19.04.2018 г. банката е извършила плащане на сумата от
442,38 лв., а на 04.05.2018 г. - на сумата от 213,07 лв. по указаната от
съдебния изпълнител сметка. Съгласно представени от „Ю.Б.“ АД банкови бордера,
тези преводи са били изпълнени съответно на 19.04.2018 г. и 08.05.2018 г.
Със съобщение №
5396/15.05.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка *** „Р.Б.“ ЕАД. Със
служебен превод от 22.05.2018г. „Р.Б.“ ЕАД е превела по сметка на съдебния
изпълнител сума в размер на 680.10 лв.
На 26.05.2018г.
ищецът е получил съобщение от съдебния изпълнител да се яви в кантората на ЧСИ
в двуседмичен срок за получаване на книжа по делото. На 04.06.2018г., в
посочения двуседмичен срок, ищецът е
предявил исковата молба.
На 05.06.2018г.,
след предявяване на иска, е направено разпределение от съдебния изпълнител,
като с изрично разпореждане от същата дата - 05.06.2018г., изпълнителното
производство е прекратено поради пълно погасяване на дължимите суми и е
постановено вдигане на наложените запори. С разпореждането е указано на
длъжника да посочи банкова сметка ***. Всички съобщения за това разпореждане са
върнати като непотърсени.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел, че дългът по изпълнителното дело
е погасен изцяло с преводите от 19.04.2018 г. и 08.05.2018г., т.е. преди налагането на запора от 15.05.2018г.
върху вземанията на длъжника по негова банкова сметка *** „Р.Б.“ АД. Счел е за
неоснователни доводите на ответника, че дългът не е бил погасен изцяло, като
със събраната сума са погасявани дължими към съдебния изпълнител такси по
делото. С изложените мотиви е уважил изцяло предявения иск, като е осъдил
ответника да заплати обезщетение в размер на удържаната от сметката на длъжника в „Р.Б.“ АД сума в
размер на 680,10 лв.
Фактическият състав
за уважаване на иска по чл. чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 74 ЗЧСИ за ангажиране имуществената отговорност на съдебния изпълнител включва
установяване по делото на процесуално незаконосъобразно действие или
бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между
тях, както и вина на съдебния изпълнител, която се предполага, по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно константната
практика на ВКС, съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, без значение дали
същите са били обжалвани, респ. какъв е бил изходът от обжалването – така
По делото се
установява безспорно, че е налице незаконосъобразно наложен втори запор през м.
май 2018г. от съдебния изпълнител, след като към деня на налагане на запора
върху вземанията по банкова сметка ***-длъжник при „Рафайзенбанк България“ АД,
неговото задължение по изпълнителното дело е било погасено, чрез реализиран
предходен запор в рамките на изпълнителното производство. В тази връзка настоящият съдебен състав намира
за ирелевантно кога въззивникът е бил уведомен от рефериращата банка за заверяване
на сметката му със сумите от 442,38 лв. и 213,07 лв. В случая, преди налагане
на запора върху вземанията по банковата сметка на длъжника в „Р.Б.“ АД,
съдебният изпълнител, в рамките на дължимата от него грижа, е следвало да извърши
нарочна проверка дали не са постъпили суми по други наложени по делото запори,
вкл. от този върху вземанията по сметката на длъжника в „Банка ДСК“ АД. Дали в
банката на съдебния изпълнител към момента на налагане на запора от
15.05.2018г. е била налична информация за постъпилите парични средства е
ирелевантно и липсата на такава би съставлявала основание за претендиране на обезщетение
от обслужващата ответницата банка.
Независимо от
изложеното, основателни са възраженията на въззивника - ответник за липса на
настъпила вреда, която да е в причинно - следствена връзка с негово
противоправно поведение, по арг. от правилото на чл. 455, ал. 3 от ГПК.
Съгласно цитираната
разпоредба, когато взискателят и
длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те
остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител управлява и се разпорежда със средствата на
длъжниците по специалната сметка. В случая е безспорно, че процесната сума е
постъпила по специалната сметка на съдебния изпълнител, която служи за
осребряване имущество на длъжниците.
Предвид изложеното,
за да е налице пряка вреда за длъжника, следва същият да твърди и докаже, че е
поискал възстановяване на надвнесената по втория запор сума, но съдебният
изпълнител е отказал да върне същата. В случая вместо да предприеме действия по
чл. 455, ал. 3 ГПК, длъжникът директно е предприел завеждане на настоящото
дело, като обосновава наличието на противоправно действие от страна на ЧСИ
единствено с незаконосъобразно наложения запор, а не с негов отказ да върне посикана
по реда на чл. 455, ал. 3 ГПК сума. Ето защо не е налице причинно –следствена
връзка между незаконосъобразни действия на ответника и причинена вреда на ищеца
в размер на процесната сума.
Без значение за
крайния извод са доводите на ищеца, че съдебният изпълнител има информация за
номера на банковата сметка, от която е наложен втория запор. Редът за
съхранение на паричните суми, постъпили по изпълнителното дело, е императивно
определен в ГПК и ЗЧСИ, поради което съдебният изпълнител не може да го променя
по своя преценка, респ. в случая без изрично искане по чл. 455, ал. 3 ГПК.
Разпоредбата гарантира контрола за постъпването и изплащането на постъпилите по
сметката на съдебния изпълнител суми, поради което не може и исковата молба да
се тълкува като подобно искане. При липса на твърдения и доказателства за отказ
на съдебния изпълнител за върне поискана по реда на чл. 455, ал. 3 ГПК
подлежаща на връщане сума, не е налице противоправно поведение, в резултат на
което да е настъпила вреда за ищеца в претендирания размер.
Евентуалните доводи
на ответника за по-малък дължим размер на сумата за възстановяване – 581. 80
лв., поради дължим такси по изпълнението, е ирелевантен в настоящото
производство, с оглед гореизложеното. Следва само да се отбележи, че дори да се
приеме, че таксите са правилно начислени, те не са били посочени в изпратените
съобщенията за образуване на делото, нито длъжникът е бил поканен да заплати
същите по реда на чл. 428, ал. 1 от ГПК преди прекратяване на производството,
нито са били определени такива с надлежен акт към момента на прекратяване на
делото. Ето защо процесната сума подлежи на възстановяване, но не чрез
настоящото исково производство.
При така изложените
съображения и поради несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго за отхвърляне на иска.
При горния изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззивника – ответник следва да се
присъдят претендираните и доказани разноски в размер на сумата 25 лв. –
държавна такса за въззивното производство. На адв. Д. следва да се присъди
сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 26.11.2019 г. по гр.д. № 36267/2018
г. на СРС, III ГО, 142 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Р.Г., ЕГН ********** срещу С.Д.А., в
качеството й на ЧСИ, рег. № 919 на КЧСИ, район на действие – СРС, иск с правно
основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ за заплащане
на сумата 680. 10 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди по повод изпълнително дело № 20179190401079, ведно със законната лихва от
05.06.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА К.Р.Г., ЕГН ********** да заплати на С.Д.А., в
качеството й на ЧСИ, рег. № 919 на КЧСИ, район на действие - СРС на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 25 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Р.Г., ЕГН ********** да заплати на адв. А.М.Д., САК,
ЛН № ********, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв., сумата 300 лв. –
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „ДЗИ - О.З.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.