Определение по дело №6900/2019 на Районен съд - Русе

О П Р Е Д E Л Е Н И Е  

№___

 

Районен съд-Русе, V-ти гр.състав, в закрито заседание на 10 юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                       Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6900 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл.118 от ГПК.

            Съгласно общото правило за местната подсъдност по чл. 105, ал. 1 ГПК, искът се предявява пред съда, в чийто район е постоянният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 113 ГПК, в редакцията ѝ след изменението с ДВ,  бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., предвижда исковете на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В случая производството по делото е образувано на 21.11.2019 г., поради което следва приложение да намери редакцията на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от 2018 г. в сила от 7.08.2018 г.), с която отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда задължителна подсъдност по спорове, повдигнати от или срещу потребители. С извършените промени в процесуалните норми, подсъдността по чл. 113 ГПК става абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът, съобразно законодателното изменение, следи служебно до определен краен срок – приключване на първото съдебно заседание по делото (в този смисъл Определение № 655 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2781/2018 г.).

Обуславящ е въпросът дали искът, предявен от „ОТП Факторинг България“ЕАД срещу М.А.Е. може да бъде квалифициран като „иск срещу потребител“ по смисъла на чл. 113 ГПК. Понятието „потребител“ не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни материални закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за който се отнася конкретният закон.  Най-общата дефиниция е дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, където е поставено ограничението потребителят по смисъла на този закон да е физическо лице и стоките или услугите, които придобива, да не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност. Понятието „потребител“ по ЗЗП е съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1 от същия, поради което следва, че ограничението в легалната дефиниция може да бъде отнесено и прилагано по аналогия към специалните материални закони, уреждащи правоотношения в различни отрасли – застрахователни, банкови, енергийни и други, които за нуждите на всяка съответна услуга определят съдържанието на понятието „потребител“ като субект, ползващ се от услугата.  

В Определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д. № 1395/2013 г., II TO на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационната инстанция приема, че възможността за подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги.

В процесния случай, предмет на спора са правоотношения по договор за кредит и приложимият материален закон е Законът за потребителския кредит, който се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите, доколкото урежда и регулира предоставянето и ползването на услуги в конкретен стопански сегмент. Съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК „потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, ответникът по делото попада под обхвата на легалната дефиниция за „потребител“ по смисъла на ЗПК. Предявеният иск е срещу потребител и за него е налице специалната задължителна местна подсъдност по реда на чл. 113 ГПК, която дерогира общата такава.

            Горното обуславя упражняване от съда на правомощията му по чл.118, ал.2 от ГПК, поради което производството пред Районен съд-Русе следва да се прекрати и делото изпрати по подсъдност в Районен съд – Разград, където е и настоящият адрес на ответника.

            В този смисъл следва да се отменят и двете разпореждания на съда за предоставяне на правна помощ на ответника и за назначаване на адв.Е.К. за негов процесуален представител.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О         П         Р          Е          Д         Е          Л         И         :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1502/20.02.2020 г. за предоставяне на правна помощ на М.А.Е. и разпореждане № 2728/23.04.2020 г. за назначаване на адв.Е.К. за негов процесуален представител.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 6900/2019 г. по описа на Районен съд-Русе и го ИЗПРАЩА по подсъдност на Районен съд – Разград.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на въззивно обжалване пред  О к р ъ ж е н  с ъ д - Р у с е  в седмичен срок от връчването му на ищеца.

            Препис от определението да се изпрати и на адв.К. за сведение.

 

                                                                                    Районен съдия: