ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 32814.10.2020 г.Град Белоградчик
Районен съд – БелоградчикІІ-ри граждански състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Антон Е. Антов
като разгледа докладваното от Антон Е. Антов Гражданско дело №
20201310100385 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по иск с пр. осн. чл. 422 ГПК, предявен от „Теленор
България“ ЕАД за установяване, че ответника П.И. Т. дължи на ищеца сумата 420.26лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, поради
незаплащане на дължими месечни абонаметни такси, ведно със законната лихва в/у
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Твърди се,
че за сумата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 176/2020г. на
БРС със заявител - ищеца и длъжник - ответника.
Съдът по иска по чл. 422 ГПК констатира, че в Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 176/2020г. на БРС като длъжник е посочен – И.
Т. Т. .
По този начин заявителя е предявил иск с/у друг длъжник, различен от този в заповедното
производство по ч.гр.д. № 176/2020г. на БРС.
Предмет на установяване с иска по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
заповедта за изпълнение. Тъй като исковия процес по чл. 422 ГПК е продължение на
заповедното производство, съдържанието на исковата молба трябва да отговаря и на тази
особеност.
Предметът на иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение като
е необходимо да е налице идентичност между претенциите в тези две фази по основание,
размер и страни.
Няма колебание в съдебната практика, че предмета на иска по чл. 422 ГПК се определя от
издадената заповед за изпълнение.
Това е така с оглед характера на иска по чл. 422 ГПК като “втора фаза” на заповедното
производство. За да разгледа такъв иск, чиято крайна цел е да потвърди вече издадената
заповед за изпълнение, съдът следва да е установи дали фактите и обстоятелствата и
носителите на правоотношението по иска съвпадат изцяло с тези по заявлението, въз
основа на което е издадена заповедта и по този начин - дали се касае за едно и също
1
вземане.
В исковото производство по чл. 422 ГПК като своеобразно продължение на предхождащото
заповедно такова следва да се развие м/у едни и същи страни, тъй като с исковото
производство се цели установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на
вземането, предмет на заповедното производство.
В настоящия случай заповедното производство е образувано за издаване на заповед
за изпълнение с/у длъжника - И. Т. Т. .
В исковата молба, обаче, е предявен иск с/у ответника - П. И. Т.
Предявеният иск по чл. 422 ГПК е продължение на защитата на кредитора по повод
направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което не може да се
иска от съда да се произнася по нещо, различно от предявеното в заповедното производство.
Както съдът, извършващ преценката предявен ли е искът за съществуване на вземането в
посочения срок (чл. 415, ал.2 ГПК), така и съдът по иска по чл. 422 ГПК извършват
преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно
неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищец по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и
петитум - идентичност на фактите от които произтича материалното субективно право; в
какво се състои правото, както и кои са носителите на правоотношението.
От изложеното следва, че ищецът предявява нов иск в производството по чл. 422 ГПК
– за съществуване на вземане м/у страни, различни от тези в предявеното Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 176/2020г. на БРС,
което е недопустимо.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр.д. № 385/2020г. по описа на БРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
2