Р Е Ш Е Н И Е
№ 260220
гр.
Пловдив, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия
Иванов в. гр. дело № 1481 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано
е по въззивна жалба на Я.В.М., чрез адв. Е.К., против Решение № 956 от 16.03.2020
г. по гр. д. № 16965/2017 г. на РС – Пловдив, II бр. състав, с което е уважен
предявеният от И.Д.Р. срещу Я.В.М. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като
упражняването на родителските права, по отношение на малолетното дете Д. И. Р.
е предоставено на бащата И.Д.Р., определено е местожителство на малолетното
дете при бащата, като за майката Я.В.М. е определен режим на лични отношения и
същата е осъдена да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия баща и законен
представител И.Д.Р., месечна издръжка в размер на 153,00 лв., считано от
влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. С атакуваното решение е
отхвърлен насрещния иск на Я.В.М. срещу И.Д.Р. с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Жалбоподателката е осъдена и да заплати сумата от 110,16 лв. държавна такса за
определената издръжка в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив, а в полза на ищеца И.Д.Р. сумата от 1 552,00 лв. разноски.
В
жалбата се навеждат твърдения, че решението на първоинстанционния съд е
процесуално недопустимо, алтернативно неправилно и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. По
отношение допустимостта на решението се сочат аргументи за нарушение на
правилата на местната подсъдност, като жалбоподателят твърди, че съгласно чл.
127, ал. 2 от СК и съгласно константната съдебна практика за настоящ адрес на
детето следва да се приеме този, на който то фактически живее, към момента на
подаване на исковата молба, а не този, който е посочен и който се извежда от
адресната регистрация на детето по Закона за гражданска регистрация. Освен
неспазване на правилата за местната подсъдност жалбоподателката счита, че
решението е недопустимо, предвид това, че са били налице основания за отвод на
първоинстанционния съд, на основание чл.
22, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ГПК.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния
закон, в частност с чл. 2, т. 4 и чл. 59, ал. 4 от СК, доколкото съдът не бил
постановил решението си съобразно най-висшия интерес на детето, като са изложени
аргументи в този смисъл. Твърди се, че решението е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, като подробно са посочени конкретните
допуснати нарушения от
първоинстанционния съд, а именно:
съдът бил приел и разгледал неподсъден нему спор, с оглед правилата на местната
подсъдност; бил приел по делото като годни доказателствени средства декларации
от майката на ищеца и други лица, които по същество представлявали свидетелски
показания в писмен вид, т.е. недопустими доказателства по ГПК; неправилно бил
приел писмена характеристика на ищеца; съдът бил разгледал делото въпреки
наличието на основания за отвод; в
противоречие с изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК не били обсъдени всички
събрани по делото доказателства, като подробно са изложени и конкретните
доказателства, за които жабоподателката счита, че не са обсъдени. Твърди се, че
решението е немотивирано относно отговора на исковата молба и насрещната искова
молба, като се излагат аргументи в тази насока. Сочи се, че съдът не бил
обсъдил подробно дадените свидетелски показания, както и заключението по приета
по делото комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза (КСППЕ)
на малолетното дете.
Въз
основа на гореизложеното се моли първоинстанционното решение да се обезсили, като недопустимо и
делото да се изпрати по компетентност на Софийски Районен съд, доколкото
настоящият адрес на малолетното дете, към момента на предявяване на исковата
молба бил в град София. Алтернативно се моли атакуваното решение да бъде
отменено като неправилно и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените
от въззиваемия претенции и да се уважи насрещната искова молба. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В
законен срок е постъпил отговор от въззиваемата страна И.Д.Р., чрез адв. Т.М.,
в който се сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди се, че делото
било подсъдно на Районен съд – Пловдив, предвид представените и приети от съда
писмени доказателства, съгласно които настоящият адрес на детето е с. ****,
какъвто смисъл бил и текстът на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК. Счита, че
не са налице предпоставките за отвод на първоинстанционния съд. Изложени са и
съображения по същество. Въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от
процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което
същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Не се
споделят твърденията в жалбата, че делото не е подсъдно на Районен съд –
Пловдив. Действително съгласно трайната съдебна практика, обективирана в
Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г.
о., ГК, Определение № 187 от 25.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1956/2013 г.,
IV г. о., ГК,
Определение № 324 от 29.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2536/2017 г., IV г. о., ГК и Определение № 188 от
17.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1331/2019 г., IV г. о., ГК, за настоящ адрес на
детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, като формалният акт на адресната
регистрация не е от значение, доколкото той може да съвпада с пребиваването на
детето, но може да е извършен и едностранно от който и да е от родителите, без
фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване. В цитираната
практика на ВКС обаче са доразвити тези основни положения, касаещи местната
подсъдност при делата по чл. 127, ал. 2 от СК, като е прието, че временното
отсъствие на детето от това място (мястото, където е неговата обичайна среда на
живот, т.е. фактическото пребиваване на детето – б.м.) не означава смяна на
пребиваването му, нито пък отвеждането на детето от обичайното му
местопребиваване от единия родител без съгласието на другия, може да обоснове
компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото,
където детето е отведено (в този смисъл са Определение № 187 от 25.03.2013 г.
на ВКС и Определение № 188 от 17.04.2019 г. на ВКС). По делото безспорно е
установено, че жалбоподателката без съгласието на бащата на дата 26.05.2017 г.
е отвела малолетното дето Д.Р. в гр. ****, като до 08.12.2017 г. двамата са
пребивавали в социални домове. Безспорно е също така, че до посоченото
отвеждане на 26.05.2017 г. обичайното местопребиваване на малолетното дето е
било в с. ****. Искът по чл. 127, ал. 2 от СК е предявен на 24.10.2017 г. В
т.н. въззивният съд намира, че настоящ адрес на детето Д.Р., или мястото където
то е пребивавало към момента на предявяване на исковата молба е с. ****, което
определя и местната компетентност на Районен съд – Пловдив по настоящото дело.
Съображенията за това са следните. Първо, след като детето е отведено от майка
му в гр. **** до дата 08.12.2017 г., т.е. след предявяване на иска, двамата не
са били установили трайни връзки с новото населено място. Следователно
временното отсъствие на детето от адреса в с. **** – където е била обичайната
му среда на живот, не означава, че е сменено мястото му на пребиваване,
доколкото ново такова не е установено. Второ, предвид посочено в цитираната
практика, отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия
родител без съгласието на другия, каквато е и настоящата хипотеза, не може да
обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по
мястото, където детето е отведено – в случая Софийски районен съд.
Не се
споделя и твърдението, че районният съд неправилно не се е отвел от делото.
Въззивната инстанция не намира каквито и да било основания, сочещи към
предубеденост или заинтересованост на разглеждащия делото съдебен състав.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за
установено от фактическа страна
следното:
Видно
от представеното удостоверение за раждане (л. 10) малолетното дете на страните Д.И.
Р. е родено на дата *** г.
По
делото не се спори, че до дата 26.05.2017 г. страните са живеели на семейни
начела в къщата на въззивиемия в с. ****. Не се спори и че на 26.05.2017 г. жалбоподателката
е избягала заедно с малолетното дето Д.Р. в гр. ****, без да уведоми никого за
своите намерение и без да получи съгласието за това от бащата на детето. Не се
спори и че до 08.12.2017 г. жалбоподателката и малолетното дете са живеели в
социални домове – първо в звено „****“ към Асоциация „****“, а по-късно в
защитено жилище на сдружение „****“. Последното е изрично заявено като факти от
жалбоподателката в отговора на исковата молба, които факти съдът кредитира на
основание чл. 175 от ГПК, а също така се подкрепят и извеждат от приетите в
о.с.з. на 16.12.2018 г. писмени доказателства – Заключителен доклад,
удостоверение и бланка за оценка и работа с клиенти на Асоциация „****“ (л.
227-235).
За
времето, през което малолетното дете е било в гр. **** със своята майка –
настоящата жалбоподателка, и след като са напуснали социалните домове, двамата
са живели под наем както следва – за времето от 10.12.2017 г. до 20.04.2018 г.
в гр. ****, в квартира на партерен етаж (видно от договор за наем от 10.12.2017
г. на л. 68-70 и второ копие на л. 92-94), а за времето след 20.04.2018 г. в
гр. ****, при уговорен наем от 650 лв., като договорът за наем е сключен за
срок от 12 месеца с опция да бъде удължен, но от името на св. В. Й. С., а
жалбоподателката М. е посочена като ползващо имота лице.
През
времето, в което детето е било в гр. ****, то е било записано на датска ясла в
СДЯ № 23 „****“ считано от дата 07.12.2017 г., видно от предоставената справка.
Жалбоподателката е спряла да води детето на ясла през 2018 г. и е започнала да
го гледа от вкъщи, тъй като бащата е започнал да го търси и тя не е искала той
да го вземе. Последното е видно от дадените обяснение в о.с.з. на дата
12.03.2019 г.
Детето
също така е било болно от различни вирусни инфекции (хрема, ларинготрахейт,
тонзилит и др.), които са се проявили през есенно – зимния сезон (в т.н. виж
справка за извършени прегледи от л.139 до л.144)
С
протоколно определение от 19.06.2018 г. на първоинстанционния съд, постановено
на основание чл. 127, ал. 3 от СК, са определени привременни мерки, като е
предоставено упражняването на родителските права на бащата – ищец в
първоинстанционното производство и настояща въззиваема страна, за времето от
19.06.2018 г. до окончателното приключване на производството, както и е
определено местоживеенето на детето да е при бащата, а за майката е определен
режим на лични отношения. Въз основа на това определение, в полза на бащата е
издаден изпълнителен лист № 5744 от 22.06.2018 г. за временното упражняване на
родителските права. Въпреки постановеното определение жалбоподателката М. не е
предала доброволно малолетното дете на неговия баща, като същото продължило да
живее с нея в гр. ****. Предвид тези действия от страна на жалбоподателката, по
сигнал на ищеца И.Р. било образувано на дата 07.08.2018 г. наказателно
производство против Я.М. за това, че не изпълнява съдебното определение от
19.06.2018 г. – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. Последното е видно от
приложените по делото материали от образуваните прокурорски преписки на РП – ****
и СРП (от л. 273 до л. 339 и от л. 340 до л. 440). Няма данни да е постановена
влязла в сила присъда. За отбелязване е, че към пр.пр. на РП – **** е приложено
писмо от ОД на МВР – **** до Директора на ГД „Национална полиция“ – **** от
06.11.2018г., с което се моли на ответницата М. да бъде снето обяснение по
повод това – кога и по какъв повод е напуснала дома си, къде се намира детето Д.Р.,
какви грижи се полагат за детето, на какъв адрес могат да бъдат призовани, като
ГД „Национална полиция“ отговаря писмено на 13.11.2018г., че е проведена среща
в **** с майката, която е завела полицаите при детето в близост до увеселителен
детски център в ****, като то е било във видимо добро здравословно състояние. Образувано
е също така и изпълнително дало № 20188380404503 по опис на ЧСИ М. Б., с район
на действие СГС, за предаване на малолетното дете на баща му, което обаче не
постигнало целите, за които било образувано.
И.Р. е
потърсил съдействие относно изпълнение на определените привременни мерки и от
Агенция „Социално подпомагане“ – ДСП – Марица (л. 496-501) и ДСП – ****
(л.502-507), като от последния е видно, че е проведена среща с майката Я.М. на
дата 17.01.2019 г. в жилището на същата на адрес гр. ****, като при разговор
със социалните служители, майката е била категорична, че няма да предаде детето
на бащата, независимо от постановените мерки, защото се страхувала бащата да не
нарани детето.
На дата
26.02.2019 г. жалбоподателката вървяла, държейки сина си Д.Р., пред жилището им
в гр. ****, когато въззиваемата страна заедно със свои приятел спрял със
собствения си лек автомобил до жалбоподателката М. и се приближил към нея.
Между двамата се разразил физически и словесен конфликт, в резултат на който И.Р.
взел малолетния Д.от ръцете на майка му, се качил с него в автомобила и
потеглил в неизвестна посока. От тази дата малолетното дете Д.Р. живее при баща
си И.Р. – настояща въззиваема страна.
Въз
основа на посочената по-горе случка са образувани две реципрочни съдебни
производства по ЗЗДН между страните. С Решение № 193376 от 15.08.2019 г.
по гр. дело № 11823/ 2019 г. по описа на
СРС (л. 560 - 563), е издадена заповед за защита против И.Р., като същия е бил
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Я.М. и малолетното им дете. С
Решение № 1323 от 13.04.2020 г. по гр. дело № 3564/ 2019 г. по описа на РС –
Пловдив (л. 14 от възз. дело), е отхвърлен иска с правно основание чл. 18, ал.
1 от ЗЗДН, предявен от И.Р. против Я.М. за случилото се между двамата на дата
26.02.2019 г. Последното решение е обжалвано с въззивна жалба с вх. №
34671/23.06.2020 г. по описа на РС – Пловдив (л. 39 от възз. дело) и не е
влязло в сила.
Въз
основа на изпълнителен лист от 21.03.2019 г., издаден в полза на Я.М., на
основание горепосоченото протоколно определение от 19.06.2018 г. е образувано
изпълнително дело № 20208200400308 по описа на ЧСИ Т. Л., с район на действие
ОС - Пловдив, за осигуряване на режима на лични отношения на жалбоподателката с
малолетното ѝ дете. Видно от представена ПДИ от 05.08.2020 г. и протокол
от 03.09.2020 г. (л. 48 - л. 52 от възз. дело) въззиваемият не е предоставил
възможност на жалбоподателката да проведе личните си срещи с малолетното дете Д.Р.,
за месец август и началото на месец септември 2020 г. От обстоятелство, че
посочения изпълнителен лист е издаден на дата 21.03.2019 г. (така е посочено в
ПДИ), т.е. малко след като детето е заживяло с бащата, а изпълнителното дело
при ЧСИ Л. е по описа на същия за 2020 г., въззивния съд достига до фактическия
извод, че въззиваемия е предоставял възможност на жалбоподателката да упражнява
правото се на лични отношения с малолетния Д.през остатъка на 2019 г.,
включително и началото на 2020 г., предвид номера на изпълнителното дело – 308.
По отношение осъществяването на срещите през началото на 2020 г., съдът намира,
че дори тези срещи да не са били осъществявани, то са били налице обективни
пречки за това, а именно разразилата се епидемия в страната и следващите се от
това ограничения в свободното предвижване. Последното съдът счита за
общоизвестен факт.
По
делото са събрани гласни доказателства на свидетелите А. Д., В. И. (по
инициатива на ищеца), В. В. и В. С. (по инициатива на ответната страна), които
съдът е кредитирал в изложения по-долу смисъл.
От
показанията на св. Д. се установява, че И.Р. полага необходимите грижи за
малолетното си дете и се отнася с любов и грижа към него. По отношение на
жалбоподателката свидетелят заявява, че няма преки впечатления за нея, като
единствено я е виждал преди раздялата на страните тя да дава вода на детето и
да го храни. Другите му впечатления са, че жалбоподателката се отнасяла
неуважително към парите. Свидетелят сочи също така, че след февруари 2019 г.
(от когато детето заживяло при баща си) при всяка следваща среща между него и
въззиваеми, на която присъствал и малолетния Д., последният е изглеждал все
по-добре, усмихвал се е и си е играел. Съдът не е ползвал показанията на
свидетеля в частта, в която преразказва твърдения на въззиваемия относно
състоянието на жалбоподателката след раждането и състоянието на детето в
началото на 2019 г., доколкото не сочи свои лични възприятия.
От
показанията на св. И. се установява, че преди раздялата на страните въззиваемият
е полагал грижи за детето, като при гостуванията на свидетеля у дома на
страните в с. ****, жалбоподателката била постоянно на своя лаптоп. Твърди, че
същата носела синя корона и отглеждала изсъхнало цвете. Твърди още, че като
заживяло при баща му детето първоначално било много слабо. Съдът при
постановяване на своето решение не е взел предвид показанията на свидетеля,
които имат оценъчен характер, като например: „според мен това дете просто не
познава майка си“ или „тя (Я.М.) е доста странен човек според мен, особен
човек“, доколкото същите не са твърдения за факти. Не се взети предвид и
показанията за обстоятелства, които свидетелят не е възприел лично, а са му
станали известни от ищеца или лицето Г. С.
От
показанията на св. В. – служител към Асоциация „****“, по време на престоя в
звено „****“ към Асоциация „****“, Я. Мисята е полагала добри грижи за детето –
обгрижвала го е според нуждите му, хранела го е с подходяща храна, къпела го е,
обличала го е с подходящи за сезона дрехи, разхождала го е и му е говорела. Не
и имало случай, при който детето да е плачело и жалбоподателката да го е
оставяла или пък изобщо да го е оставяла без надзор. Свидетелката сочи, че Я.М.
не е имала нервни пристъпи и кризи в нейно присъствия, нито пък била чула за
такива. Съдът не е кредитирал твърденията за упражнено домашно насилие от
страна въззиваеми спрямо жалбоподателката преди тяхната раздяла, доколкото
същите се базират единствено на споделеното на свидетелката от жалбоподателката
М.. Съдът е взел предвид показания, че жалбоподателката е била стресирана и
уплашена при постъпването си в дома, доколкото това е се намира за нормална
човешка реакция, породена от рязката промяна в живота на Я.М. и обективните
обстоятелства, че тя се намира в чужда страна и без близки хора.
От
показанията на св. С., дадени в о.с.з. от 12.03.2019 г. се установява, че
двамата с жалбоподателката живеят заедно от около година на адрес гр. ****,
като е имало и периоди, през които двамата не са живеели заедно за няколко
месеца, като по инициатива на Я.М. пак са започнали съвместното си съжителство.
Твърди, че детето е разполагало със собствена отоплена и обезопасена стая,
както и че жалбоподателката е пологала грижи за него – водела го е на ясла, а
когато не е било на ясла е ставала сутрин с него, закусвали са заедно, излизали
са и са се разхождали, когато е плакало му е обръщала внимание, когато е било
болно го е водела на лекар. Твърди, че Я.М. винаги е разполагала с някакви
пари, както и че роднините ѝ от чужбина и изпращали пари. Не бил свидетел
на нервни пристъпи от страна на жалбоподателката, но същата се е оплаквала от
упражнено насилие от страна на въззиваемия.
По
делото е изготвено заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което не
е оспорено от страните и съдът е кредитирал като компетентно и напълно
отговарящо на поставените задачи. Съгласно заключението на вещото лице не се
установяват нарушения във физическото развитие на малолетното дете Д.Р., същото
е отговаряло и отговаря на нормите за ръст и тегло за съответната възраст, като
не се установяват данни за анемичен синдром, т.е. че детето не е било
недохранвано, няма отклонения и от кръвните му показатели. В т.н. видно от
представените и приети в о.с.з. на 04.06.2019 г. имунизационен календар на
детето, ведно с придружаващите го медицински документи и амбулаторни листове,
на малолетния Д.Р. са извършени всички необходими планови имунизации и са
проведени всички профилактични прегледи. Последното се затвърждава и от
издадената от д-р И. Г. служебна бележка (л. 567).
Изготвено
е и е прието заключение от дата 27.05.2019 г. по КСППЕ относно психичното
развитие на детето Д.Р.. Съгласно представеното писмено заключение психичната
възраст на детето е под очакваното, като вероятно обяснение за това била
липсата на умения и на систематизирани, целенасочени действия с цел развитието
на детето по подходящ за възрастта му начин и с подходяща интензивност. Сочи се
още, че детето има изоставено езиково-комуникативно развитие, което в голяма
степен се дължало на наследствени, биологични и генетични фактори и в по-малка
степен е свързано със стимулирането на развитието от заинтересованите възрастни.
По време на психологичното изследване вещите лица са установили, че в отношението
между детето и баща му се отбелязва изградено емоционално доверително отношение
като емоционалната връзка е топла и доверителна, докато към майката отношението
е от типа приемане – детето демонстрирало положително отношение, без да е
изгубена емоционалната връзка, но по време на срещата на майката с детето,
последното наново е установявало емоционален контакт с нея. Вещите лица
констатират, че детето не показва негативно отношение към никого от родителите
си и с поведението си демонстрира топла емоционална връзка и с двамата, но тази
с баща му била по-силна, като бащата в момента е бил значимият възрастен и най-близък
човек за детето. Към дата на заключението експертите смитат, че Д.Р. е бил
отглеждан в среда с достатъчно стимули, които имали благоприятно влияние върху
неговото развитие. В о.с.з. вещите лица подробно разясняват, че детето е с
дезинхибирана привързаност, за която било характерно невъзможността да се
създаде качествена връзка, поради което всеки следващ път сякаш са започвало
отначало. Съдът не е ползвал оценъчните съждения на вещите лица касателно
родителските качества на майката Я.М., доколкото това не е било предмет на
техните изследвания или задача на експертизата.
По
делото е представен и социален доклад от ДСП – Марица от 25.04.2018 г., които е
изработен въз основа на проведени разговори с бащата преди детето да заживее
обратно при него. Доклада отразява положението на страните преди майката да
замине с детето в гр. ****, доколкото към датата на изготвяне на доклада не са
били налице данни са състоянието на детето след това.
По отношение личностните качества на
двамата родители съдът намира следното:
Бащата
И.Р. е 39 годишен,
българин, български гражданин, с висше образование и завършени специализации в
чужбина, видно от представените към исковата молба документи. Същият има
собствен бизнес – собственик е на дружеството „Б.“ ЕООД, като се е осигурявал
ежемесечно, съгласно данни към началото на 2018 г., на минималния осигурител
праг, но е декларирал доходи от дивиденти както следва: за 2017 г. - 40 000 лв., а за 2018 г. – 85 000
лв. Същият е собственик и на няколко МПС. Данните относно финансовото състояние
на И.Р. са видно от представените по делото справки то ТД на НАП – гр. **** (л.445
- 449). Живее в семейната триетажна къща в с. ****, като семейството му има още
и апартамент в гр. ****. Двамата му родители са пенсионери и също живеят в с. ****,
заедно с бащата И.Р. и малолетното дето Д. Бащата разполага с множество
приятели и познати, вкл. семейни двойки с деца. В този смисъл съдът е взел
предвид представените към исковата молба декларации, доколкото същите
действително не могат де се ползват откъм съдържание, но са сериозна индиция,
че ищецът е заобиколен от множество близки хора, които мога и искат да му
помогнат при нужда. И.Р. също така полага необходимите грижи за детето си,
което не е лишавано от нищо. Ищецът се е явявал и на курсове за родители, видно
от представените по делото сертификати (л. 135 и л.567).
Липсват
обективни данни, от които да се изведе, че И.Р. е бил агресивен спрямо Я.М.
преди тяхната раздяла. Действително служителя на Асоциация „****“ – св. В., сочи,
че жалбоподателката е била стресирана и уплашена при постъпването си в дома, но
както е посочено и по-горе в настоящите мотиви, съдът намира това за нормална
човешка реакция, породена от рязката промяна в живота на Я.М. и обективните
обстоятелства, че тя се намира в чужда страна и без близки хора. Това обаче не
е обстоятелство, от което съдът да може да приеме, че И.Р. е упражнявал
физически или психически тормоз по отношение на майката на детето. Още повече,
че образуваните дела по ЗЗДН от страна на Я. Мисята са прекратени от нея
(л.257-260). Липсват и обективни данни в подкрепа на твърденията в отговора на
исковата молба, че И.Р. злоупотребява с алкохола или че има налудни идея за края
на света.
Налице
е агресивно поведение от страна на И.Р. по отношение на Я.М. по време на
отнемането на детето Д.на дата 25.02.2019 г. в гр. ****. Същото обаче е
провокирано от невъзможността на бащата да приведе в изпълнение постановените
привременни мерки, доколкото нито чрез съдебен изпълнител, нито чрез органите
на МВР и прокуратурата, нито чрез Агенция „Социално подпомагане“ не е успял да
стори това. В т.н. следва да се отбележи, че не се подкрепят от събрания
доказателствен материал твърденията, че И.Р. не се е интересувал от детето си,
докато то е било в гр. **** с майка си, доколкото е видно, че същият се е
опитвал да изпрати пари на майката, респ. е потърси съдействие на държавните
органи – МВР и съд.
Майката
Я.М. е 26 годишна,
гражданка на Б., която пребива в България въз основа на разрешение за
пребиваване – в т.н. лична карта и издадено разрешение за продължително
пребиваване за 2018 г. Същата има завършено висши образувание в Б.. Видно от
представената по делото справка от ТД на НАП – гр. **** (л. 452-453) и трудови
договори (на л.65 и на л. 461), майката Я.М. няма лична собственост в България
и е започнала работа в страната в края на 2017 г., като на първите две работни
места се е задържала по-малко от два месеца. Последният ѝ известен трудов
договор е от 07.03.2018 г. с уговорено възнаграждение от 800 лв. Твърденията,
че същата получава доходи от роднините си в Б. се подкрепят единствено от
показанията на св. С., с когото Я.М. живее от началото на 2018 г. на квартира в
гр. ****. От показанията на свидетеля обаче се установява още, че майката се е
разделяла и е напускала за няколко месеца жилището, след което пак се е
връщала. Не са налице обективни данни майката да има изградени стабилни връзки
и контакти с други лица в България, извън св. С. и семейството на ищеца.
Досежно
отношението ѝ спрямо детето Д., съдът намира, че майката Я.М. е полагала
дължимата грижа за времето, през което то е било при нея в гр. ****, и е
обръщала достатъчно внимание на детето. Последното се установява от показанията
на св. В. и св. С., а е видно и от други писмени доказателства – доклад на
Асоциация „****“, информацията за здравния статус на детето, факта, че то е
било записано в ясла. В т.н. твърденията, че детето е било недохранено се
опровергават от приетото заключението на СМЕ.
Твърденията,
че майката страда от психични проблеми също останаха недоказани, доколкото
съдът не счита, че разхождането с „корона“ или поливането на „изсъхнало“ цвете
са достатъчни индикации за наличие на психично разстройство. Още повече, че по
делото не са събрани и никакви експертни становища в този смисъл. Налице са
обаче данни, че майката Я.М. е възпрепятствала възможността на бащата да вижда
своето дето – първо като е избягала в гр. **** без съгласието на бащата, и
второ – като е отказвала да изпълни определените привременни марки.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка въззивният съд направи следните
правни изводи:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба от И.Р. против Я.М. с правно
основание чл. 127, ал. от СК, и насрещна искова молба със същото правно
основание, относно местоживеенето на детето им Д.Р., упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. За да постанови
своето решение съдът е приел, че Я.М. системно не била полага непосредствени
адекватни грижи за детето Д., живеела с променливи адреси в гр. **** и нямала
трайна трудова ангажираност, а пък бащата И.Р. се грижил добре за детето,
осигурявал му добри условия за живот според възможностите си и не водил
неморален живот, който да вреди на интересите на детето. По тези съображение
съдът е присъдил упражняването на родителски права на бащата, като е определил
местоживеенето на детето при същия, определил е лични отношение с майката както
следва – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00
ч. в неделя с преспиване, по 3 дни през пролетната и зимната ваканции на детето
и 1 месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
Жалбоподателката М. е осъдена и да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия
баща и законен представител, месечна
издръжка в размер на 153,00 лева. Въз основа на същите съображение е отхвърлен
и насрещния иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Предвид
изложената по-горе фактическа обстановка, въззивната инстанция не споделя
извода на районния съд, че майката системно не била полага адекватни грижи за малолетното
дете. Напротив, същата е полагала необходимата грижа за детето, както от гледна
точка на хранене - детето не е било недохранвано, така и от гледна точка на
внимание – детето има топла връзка с майка си, което предполага предоставена
преди това грижа от нейна страна. Същото е било записано на ясла, редовно е
посещавало лекар, както с цел ритунни изследвания, така и при вирусни инфекции
и заболявания, които съдът намира за нормални по време на есенно-зимния сезон и
не са индиция за небрежност от страна на майката.
Действително
обаче се наблюдава една житейска несигурност и непостоянство при Я.М.. Същата
първоначално трудно се е задържала за повече от два месеца на едно работно
място. По делото не са налице данни дали тя все още работи на същото работно
място, съгласно трудов договор от 07.03.2018 г., но пък и липсват данни в
обратна насока, което сочи към извода, че майката вероятно е започнала да
преодолява тези проблеми в живота си. Налице са обаче данни за импулсивни и
недобре обмислени решение от страна на Я.М., които рефлектират негативно на
малолетното дете, а именно внезапното напускане на общото жилище, което е
довело до няколко месеца пребиваване в социални домове, напускането на общото
със св. С. жилище и то за няколко месеца, без да е известно къде е пребивавала
през това време. Посочените чести промени в живота на майката, действителност
сочат и към известна незрялост на същата, както е посочено и в заключението на
КСППЕ. Последното очевидно е рефлектирало и върху психиката на малолетния Д., видно
от становището на вещите лица, че детето е с дезинхибирана привързаност, която
се дължала на стила на отглеждане на детето до този момент (27.05.2019 г.),
който пък е свързан със социалната и емоционална зрялост на родителя. В т.н.
следва да се посочи, че съгласно цитираното заключение на КСППЕ характерно за
т.нар. дезинхибирана привързаност било невъзможността да се създаде качествена
връзка, поради което всеки следващ път сякаш се започвало отначало.
Следователно съдът намира, че най-важно за малолетното дете Д.Р. към момента е
сигурността и стабилността от гледна точка на житейска, социална и материална
среда, без риск от промени и необходимост отначало да се привързва към нови
неща. Необходим е стабилен възрастен, към когото детето да изпитва чувство на
доверие. Видно от заключението на КСППЕ към настоя момент това е бащата. Той е
значимият възрастен за малолетното дете, което е изградило емоционална, топла и
доверителна връзка с баща си, която емоционална връзка е по-силна от тази с
майката, въпреки че последната не е прекъсната, а напротив – тя също е топла и
детето демонстрира положително отношение към майка си.
Понастоящем
детето се отглежда в благоприятна за развитието му среда с достатъчно стимули –
видно от заключението на вещите лица. Съгласно показанията на св. Д. детето
изглеждало по-щастливо при всяка следваща среща между свидетеля и бащата И.Р.,
което потвърждава заявеното от вещите лица, че детето се отглежда по правилен
начин. В този смисъл съдът следва да запази благоприятното развитие на
малолетния Д., а не да го възпира като наложи промяна в живота на детето, която
да изисква то отново да се привързва и адаптира. Още повече, че са налице и
данни, както се посочи по-горе, че майката има склонност към импулсивни
решения, който влияят негативно на детето и изискват от същото да се наглася
към нова и непозната среда. В т.н. необходимата атмосфера на сигурност и
стабилност, която да допринесе за поддържането на благоприятното развитие на
детето, може да се осигури само от бащата. Освен с положителните си родителски
качества, каквито безспорно и двамата родители притежават, бащата И.Р.
разполага още с топла семейна среда – бабата и дядото на детето, които помагат
при неговото отглеждане и възпитаване, множество близки и приятели, вкл.
семейни двойки с деца, с които Д.да израства, а също и собствено жилище – къща
и апартамент, и стабилни и добри доходи, които материални условия гарантират
неизменност на тези благоприятни условия. В обратната насока, семейството на
майката е в чужбина, същата живее под наем със св. С., като двамата са заживели
заедно малко след запознанството им, тя има склонност да сменя работата си и да
напуска спонтанно жилището, заедно с детето, няма стабилни социални контакти,
още повече, че съгласно изразеното мнение в доклада на Асоциация „****“ Я.М.
проявява надменно отношение, към другите хора, което евентуално би я
възпрепятствало да изгради такива контакти. Всичко това сочи, че Я.М. на този
етап не може да осигури така необходимата стабилност и постоянство в живота на
малолетния Д., както и качествена среда, в която той да расте, по същия начин,
по който това може да го направи И.Р.. Следователно, както и районният съд е
приел, упражняването на родителските права следва да се присъди на бащата И.Р.,
като местожителството на детето също бъде определено при бащата.
Въпреки
това майката, както бе изяснено по-горе, е съхранила топлата си връзка с детето
Д., което предполага и необходимостта от чести лични отношение между двамата –
поне два пъти месечно, а при съгласие на страните и по-често, при които срещи майката
да прекарва времето си плътно с детето – т.е. през почивните дни, като е
необходимо и тези визити да са с преспиване, за да се запазва топлата връзка
между майката и детето. В т.н. определеният от районния съд режим на лични
отношение се намира за подходящ, доколкото и в същия са включени част от
празниците и ваканциите на детето.
С оглед
ниската възраст на малолетното дете Д.Р., съдът намира, че същото не се нужда
от голяма издръжка. В този смисъл в полза на детето следва да се присъди
минималната такава по чл. 142, ал. 2 от СК, в размер на 153 лв., каквато е
определена и от районния съд, която издръжка да се заплаща от майката, чрез
бащата. Съгласно представения трудов договор от 07.03.2018 г. Я.М. полага труд
и получава възнаграждение в размер на 800 лв., като не са налице данни да
издържа други лица, което означава, че може да си позволи заплащането на
присъдената издръжка.
Въз
основа на изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че районният съд
правилно е отхвърлил насрещния иск по чл. 127, ал. 2 от СК, доколкото така
заявената с него претенция за присъждане упражняването на родителските права на
майката и определяне на местоживеенето на детето при нея, не следва да се
уважава. В този смисъл не може да се определи и режим на лични отношения за
бащата, нито същия да бъде осъден да заплаща издръжка.
За
пълнота на изложеното е нужно да се посочи, че родителите следва да спазват
така определените местоживеене на детето Д., упражняването на родителските
права и режим на личните отношения, с оглед на това, че едни от основните
негативни родителски качества и на двамата родители се извеждат от нежеланието
им да изпълняват постановените съдебни актове и склонността да прибягват към
самооправни действия. В т.н. едно бъдещо възпрепятстване на постановено и
влязло в сила решение, респ. лишаване на отсрещната страна от възможността да
упражнява своите права съгласно това решението, би било евентуален повод за
пререшаване на спора за упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето, респ. промяна в режима на личните отношения и дължимата издръжка.
По
гореизложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а атакуваното
решение като правилно като краен акт следва да се потвърди изцяло.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна направените от нея в хода на въззивното
производство разноски за един адвокат в размер на 600 лв. За да определи този
размер съдът съобрази направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
от ГПК, което намира за основателно с оглед реалната фактическа и правна сложност
на делото, както и минималния размер на възнаграждението по дела за неоценяеми
искове – чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която в редакцията към датата на
подписване на договора 02.09.2020 г. е предвиждала минималния размер на тези
възнаграждение да е 600 лв. Съобразно представения договор за правна зашита и
съдействие (л. 47 от възз. дело), сумата е заплатено в брой, поради което същия
има характер на разписка в тази част и доказва нейното заплащане.
На основание чл. 280, ал.
3 от ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечния срок по чл. 283 от ГПК пред Върховен касационен съд при наличие на
предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 956 от 16.03.2020 г. по гр. д. № 16965/2017
г. на РС – Пловдив, II бр. състав.
ОСЪЖДА Я.В.М., ЛНЧ **********, гражданка на
Република Б. с адрес гр. ****, да
заплати на И.Д.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), разноски
във въззиното производство за един адвокат..
Настоящото решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките
за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./