Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1602, гр. Пловдив, 03.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 25.07.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3878/2019г. по описа на ПРС, VІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш Серия К № 2151649 от 29.03.2018г. на ОД на МВР Пловдив, с което на Д.Н.Я., ЕГН **********,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Д.Н.Я., моли Съда да отмени
процесния електронен фиш, навеждайки доводи, че е извършил нарушението при
крайна необходимост. Редовно уведомен по телефона, не се явява и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана
в срок, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е и ОСНОВАТЕЛНА.
Електронният фиш е издаден против Д.Н.Я.
за това, че на 29.03.2018г. в 09:31 часа в гр. Пловдив на бул. „Найчо Цанов“ до
№ 42, посока бул. „Освобождение”, като водач на лек автомобил „Дачия Логан” с
рег.№ ****, собственост на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с изп.д.
К.В.С., се движил със скорост от 78 км/ч. при ограничение на скоростта от 50
км/ч. за населено място, като е превишил разрешената скорост с 28 км/ч. Посочено е, че нарушението е било установено
с автоматизирано техническо средство с № 11743са в снимка № 002298. Установеното
било прието като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП била наложена глоба в разбер от 100
лева. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана, след депозирана
декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на автомобила,
който в същата за действителен водач на МПС в процесното време и място, посочил
жалбоподателя Я..
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, Съдът счита, че наказателното постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и като такова следва да бъде отменено.
От установеното по делото, настоящият
състав счита, че действително с лек автомобил „Дачия Логан” с рег.№ ****, жалбоподателят
Я. е осъществил превишаване на определените в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойности за
скорост в населено място, представляващо административно нарушение на горепосочената
норма от ЗДвП.
Техническото
средство заснело нарушението е ARH CAM S1 с № 11743са. В процесния случай е ноторно и
служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH
CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три
крака. Посоченото изключва същото да е
трайно „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя
характер. В тази връзка, при съобразяване на законовите и подзаконовите
изисквания, посочени по-горе и при тежест на доказване, лежаща върху
административнонаказващия орган, по преписката са налични доказателства, че използваното средство е от одобрен тип, както и че е преминало
метрологична проверка, налична е снимка на заснетото МПС и е съставен протокол
по смисъла на чл. 10 от Наредбата, който е задължителен за мобилните устройства
и системи.
Само за
пълнота, според съда нарушението не може да бъде оправдано с института на
крайна необходимост, доколкото не е налично достатъчно и категорично
доказателство за наличие на непосредствена опасност, която не може да бъде
избегната по друг начин. Съдействието за проверка по компетентност за нерегламентиран
таксиметров превоз на пътници срещу заплащане не е било до такава степен
спешно, за да оправдае движение с превишена скорост и да постави в риск другите
участници в движението, поради което наведеното в тази посока възражение е
неоснователно. Не
се установява процесното МПС да се ползва с привилегиите на МПС със специален
режим на движение – да се е движило с включени специално определени светлинни и
звукови сигнали, за да отпадне отговорността на водача на това основание.
Въпреки гореизложеното, настоящата инстанция счита, че са налице основания за отмяна на атакувания електронен фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения по процедурата за издаването му.
На първо място съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата съставеният на основание ал.1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, което изискване в случая не е изпълнено. Такава снимка е неразделна част от протокола и има предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.
На
следващо място съдът намира, че фактическата обстановка, посочена в ЕФ е отразена
некоректно. Действително от снимковия
материал, приложен като доказателство по делото е видно, че измерената от техническото средство скорост на движение
на МПС е 78 км.ч. Същата скорост е посочена като наказуема и в ЕФ. Нито в ЕФ,
нито в снимковия материал е отразено, обаче, че е отчетен толеранс в полза на
водача, въпреки че наличното по делото приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 при лабораторно изследване техническото средство е дало именно
грешка на измерената скорост с +/- 3км./ч. Т.е. правото на защита на
жалбоподателя е изисквало от измерената скорост да се приспадне толеранс от 3
км.ч. Така може да се гарантира в максимална степен, че деецът е наказан за
действителната скорост, с която е управлявал МПС, а не за отчетената скорост,
която може да се дължи на грешка в измерването. Констатираната липса на сигурна
установеност на действителната скорост на движение на МПС е достатъчно
основание за отмяна на ЕФ, доколкото е трайно установеното положение в
съдебната практика, че административно наказателната отговорност и нейните
параметри не могат да почиват на предположения.
Отделно
от това прави впечатление, че в ЕФ ангажирането на жалбоподателя Я. е
едновремено като ползвател и като собственик, на когото е регистрирано МПС. Едва
след обстойнотото разглеждане на доказателствата
по делото, се установява, че всъщност собственик на процесното МПС е друго
лице, което предоставило управлението над автомобила на жалбоподателя.
Изложените съображения рефлектират
върху правото на защита на жалбоподателя да разбере с точност при какви
обстоятелства му е вменено административното нарушение.
Мотивиран от изложеното, и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2151649 от 29.03.2018г.
на ОД на МВР Пловдив, с което на Д.Н.Я.,
ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.