Решение по адм. дело №254/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Х. Р. С. от [населено място] против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-170-6500/2903 от 02.09.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта му, с която е отказано оторизиране на суми за финансово подпомагане по заявена от него интервенция в подаденото заявление за подпомагане с УИН 17/030823/31207 „Хуманно отношение към животните – на открито“ (ХЖ – АМР 2) за кампания 2023. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил всички изисквания и условия на нормативната уредба, свързани с тази мярка, и неправилно му е отказано оторизирана сума по конкретната интервенция. За да разбере защо е получил отказ за финансиране, жалбоподателят провел телефонен разговор с експерт от ДФЗ, от когото научил, че конкретната причина е липсата на написано ЕКАТТЕ в дневника за дневна паша на дребни преживни животни (ДПЖ) относно землищата, където е провеждана пашата. Твърди, че в Декларация по чл. 75 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. (Наредба № 10) са посочени землищата, в които е извършвана дневната паша и липсата на упоменато ЕКАТТЕ не следва да е основание за спиране на плащането. Иска от съда да отмени отказа на ДФ „Земеделие“ и да му се изплати финансовата помощ. Представя доказателства.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата.

Ответникът по делото – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването, а Уведомителното писмо да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не участва в производството.

Административен съд – Разград, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 517263 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Със Заявление за подпомагане 2023, форма за физическо лица УИН 17/030823/31207 от 20.07.2023 г. жалбоподателят е заявил няколко интервенции за подпомагане, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., между които „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ (ХЖ – АМР). Допустимите дейности по конкретната интервенция са посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 като в алинея втора на същия член е регламентирано изискване земеделските стопани да посочат дейността или комбинация от дейности срещу всяко животно в заявлението за подпомагане. Жалбоподателят е заявил дейности по интервенцията по чл. 72, ал. 1, т. 1, б. „а“: осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните или съгласно терминологията на ДФ „Земеделие“ „на закрито“ (ХЖ – АМР 1), и по б. „б“: осигуряване на свободно отглеждане на открито или „на открито“ според ДФЗ (ХЖ – АМР 2). На 29.08.2023 г. жалбоподателят е представил пред ответника Становище от директора на Областната дирекция по безопасност на храните по смисъла на чл. 74 от Наредба № 10.

Жалбоподателят е попълнил и подал декларация и опис по чл. 75 от Наредба № 10 с приложен към нея Дневник за извършена паша на животните – всички документи са по образец на ДФЗ. Декларацията е отпечатана на 29.12.2023 г., с оглед на което е спазен срокът по чл. 75, ал. 6 от Наредба № 10.

По делото е приет като писмено доказателство Контролен лист от извършена административна проверка на заявлението за подпомагане на жалбоподателя от ДФ „Земеделие“, в който е посочено, че не е представен валиден дневник за дневна паша, съдържащ всички необходими реквизити по чл. 75 от Наредба № 10. В самия документ няма данни кога е извършена тази административна проверка, но съгласно уточнение на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание тези проверки се правят след приключване на съответната кампания. Жалбоподателят не е бил уведомен за резултата от проверката – съгласно изявление на процесуалния представител на ДФ „Земеделие“ в открито съдебно заседание данните относно проверката се отразяват директно в самото Уведомително писмо.

С оспореното Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Х. Р. С. е уведомен, че по отношение на дейността „на открито“ (ХЖ – АМР – 2 (ДПЖ) от интервенцията е оторизирана сума в размер на 0 лева. В мотивите на писмото бланкетно е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПЗП на данните в подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

В Таблица 3 „Животни с несъответствия посочени в колона 7 на Таблица 1 по ушни марки“, колона 7 е отбелязано, че по отношение на всички допустими и заявени от жалбоподателя животни не са осъществени достатъчно дни паша за дейност ХЖ – АМР 2. Като уточнение на съдържанието на Таблица 3 (стр. 45 от Уведомителното писмо) е посочено нарушението, при наличието на което се отказва изплащането на финансова помощ като е цитиран чл. 75, ал. 1 от Наредба № 10. Липсват изложени фактически основания, обосноваващи становището на ДФ „Земеделие“, че не са осъществени достатъчно дни паша по смисъла на чл. 75 от Наредба № 10. Липсва също и препращане към документ от административната преписка.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Оспореният административен акт е публикуван в Системата за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд "Земеделие" на 03.09.2025 г., на която дата е и изтеглен от жалбоподателя. Процесната жалба е депозирана в Административен съд – Разград на 16.09.2025 г. като идентична като съдържание жалба е депозирана и пред административния орган на 15.09.2025 г., т.е. в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съдът приема, че оспореното Уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Процесното Уведомително писмо е подписано от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, избран с решение по т. 4 от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г. (лист 224 от дело № 260/25 г.). С оглед на което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК.

Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК като съображенията за това са следните:

Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т.т. 1 – 8 АПК. Процесното писмо не изпълнява изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно който административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. административният акт трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му. Тяхното наличие позволява на адресата да разбере съображенията и волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

Обжалваното Уведомително писмо не съдържа изложение на конкретни фактически основания, обосновали отказа за подпомагане. Като правно основание е посочено неспазване на чл. 75, ал. 1 от Наредба № 10, но не е обсъдено кое точно изискване от чл. 75, ал. 1 не е изпълнено и по какъв начин е установено то. Самата разпоредба въвежда две самостоятелни изисквания, и всяко едно от тях би могло да бъде нарушено. Административният орган не е посочил кое точно не е изпълнено в конкретния случай от заявителя – не е осигурил минималното годишно свободно отглеждане на открито (160 дни) или не е осигурил минималния брой дни за свободно пашуване (120 дни). Не са изложени никакви мотиви за това как е установено неизпълнението и въз основа на какви данни органът приема, че е налице неизпълнение, което, съчетано с липсата на конкретни правни основания, затруднява както жалбоподателя да разбере съдържанието на Уведомителното писмо и неговото право на защита, така и съда при проверка на материалната му законосъобразност.

Едва в хода на съдебното производство се установява, че отказът от подпомагане се дължи само и единствено на липсата на посочено ЕКАТТЕ в дневника за паша на всяко населено място, в чието землище се намират площите, на които се извършва ежедневната паша, каквото изискване се съдържа в чл. 75, ал. 3 от Наредба № 10. С оглед липсата на този реквизит ответникът приема, че заявителят не е изпълнил условията за финансиране по интервенцията „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ (ХЖ – АМР – 2 (ДПЖ).

Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване от становище на ответника до Областната му дирекция в гр. Търговище (в процесния случай), чрез което се изясняват фактическите основания за издаване на акта. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Представеното в хода на съдебното производство становище на ответника до Областната му дирекция в гр. Търговище не може да се приеме за мотиви на акта, тъй като то е съставено след публикуването/изтеглянето на акта и след оспорването му пред съда и не изпълнява задължителния критерий страните своевременно да могат да се запознаят със съображенията му, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него.

Ето защо съдът намира, че обжалваното Уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма, както поради липса на фактически основания за издаване на акта, така и поради липса на конкретни правни такива, което обосновава отмяната му на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Съдът следва да посочи, че според настоящия съдебен състав липсата на упоменато ЕКАТТЕ в дневника за паша на всяко населено място, в чието землище се намират площите, на които се извършва ежедневната паша, не обосновава сама по себе си извод за неосъществена паша. Периодът, по време на който се осъществява ежедневна паша, се доказва с дневник, заверен от регистриран ветеринарен лекар в началото и края на периода на извеждане (чл. 75, ал. 3 и 4 Наредба № 10). Надлежното изпълнение на изискването за продължителност на пашата на открито се декларира от заявителя под страх от наказателна отговорност (чл. 75, ал. 5 Наредба № 10).

Липсата на един формален реквизит от дневника за паша не следва да води до извод за неспазване на условията за подпомагане. Непосочването на ЕКАТТЕ би могло да обоснове невъзможност за конкретна проверка от страна на ДФ „Земеделие“, но това не следва да води до автоматичен отказ за оторизиране на суми за финансово подпомагане, а до извършване на проверка. При липса на информация или при невъзможност същата да бъде проверена ДФ „Земеделие“ следва да инициира съответната проверка, но не и да отказва финансово подпомагане.

Видно от становището на ответника, по процесното заявление за подпомагане не е извършена проверка на място. Отделен е въпросът дали и без посочване на ЕКАТТЕ на населените места, в чиито землища се намират площите, на които е извършена пашата в процесния случай, ответникът не би могъл да направи адекватна проверка с оглед на факта, че землищата, където е осъществявана пашата, са заявени от жалбоподателя и изрично е декларирано в нарочния документ по чл. 75 от Наредба № 10 по образец на ДФЗ, че същите са съседни на землището на животновъдния обект с конкретното им поименно посочване.

По изложените съображения процесното Уведомително писмо следва да се отмени като издадено при неспазване на установената от закона форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

Съдът счита, че е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от ответника, върху който пада доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (чл. 170, ал. 1 АПК), не се доказа да са спазени разпоредбите на чл. 26 АПК, чл. 34 АПК, което е довело и до нарушение на чл. 35 АПК. Административният орган е имал възможност да поиска допълнителна информация или да укаже на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни. В нарушение на правилото на чл. 35 АПК горните обстоятелства не са били изяснени преди издаване на оспореното Уведомително писмо.

Липсата на конкретно изложени мотиви, правни и фактически основания от административния орган е пречка за проверка на материалната законосъобразност на административния акт, респективно съответствието му с целта на закона.

Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при спазване на изискванията за мотивиране на акта и на административнопроизводствените правила.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд –Разград

ОТМЕНЯ по жалба на Х. Р. С. от град Р. Уведомително писмо с изх. № 02-170-6500/2903 от 02.09.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, с която е отказано оторизиране на суми за финансово подпомагане по заявена от интервенция в подаденото заявление за подпомагане с УИН 17/030823/31207 „Хуманно отношение към животните – на открито“ (ХЖ – АМР 2) за кампания 2023.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото от Х. Р. С. заявление за подпомагане с УИН 17/030823/31207 и съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 60 (шестдесет) дневен срок за издаване на административния акт.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Разград пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.