№ 12294
гр. София, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110144214 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу С. Д. Т..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „....“, бл. 28,
вх. Е, ап. 121, с абонатен № 177130, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи
следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК: 2817,86 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 05.11.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, 430,23
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., 49,41 лв. - суми за дялово
разпределение, дължими за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 05.11.2020 г. до окончателно изплащане на задължението и 10,24 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неосноватeлни и недоказани. Отрича наличието на облигационно
отношение с ищцовото дружество, както и между ищеца и фирмата за дялово
разпределение. Твърди, че в нарушение на нормативната уредба е начислявана лихва за
1
забава върху суми по прогнозно начисление, а не по реално изчислена консумирана енергия.
Оспорва представените като приложение към исковата молба писмени доказателства.
Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответницата дължи описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения протокол за съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 3136/1982г. на
СРС, е видно, че Добрин Георгиев Тодоров и С. Д. Т. са получили в общ дял процесния
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Червена звезда“, бл. 28, ет. 1, ап. 121 (идентичен с
процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „....“, бл. 28, вх. Е, ап. 121, видно от
2
приложеното удостоверение – л. 23). Тъй като в цитираното придобивно основание не са
посочени квотите на двамата съсобственици, на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се
приеме, че ответницата и Добрин Георгиев Тодоров са придобили равни права върху имота,
т.е. по ½ ид.ч. От приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том XII,
дело № 1956/88 от 26.04.1988г. е видно, че Добрин Георгиев Тодоров е прехвърлил в полза
на дъщеря си С. Д. Т. полагащите му се в имота ½ ид.ч., като е запазил правото на ползване
върху северозападната стая и сервизните помещения от имота. От приетия препис от акт за
смърт (л. 86) е видно, че Добрин Георгиев Тодоров е починал на 07.05.2015г., в резултат на
което е погасено правото му на ползване (чл. 59, ал. 1 ЗС). Следователно през процесния
период единствен собственик на имота е била ответницата С. Д. Т. и като такъв има и
качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца
във връзка с предоставянето й.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис“ ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа
годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление,
отдадена от 4 бр. радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление и 1 бр.
щранг-лира с ИРРО в банята, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване съобразно
показанията на 2 бр. водомери за топла вода и отдадена от сградната инсталация,
разпределяна пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект.
Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия при съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки се равнява на 2817,86 лв. При това положение, следва
да се кредитира изцяло заключението на вещото лице, като се приеме, че стойността на
дължимата топлинна енергия за процесния период се равнява на 2817,86 лв.
Частично основателно е възражението на ответницата за погасяване на част от задълженията
3
поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е
процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В приложимите в случая Общи
условия на ищеца, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни
дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ). Следователно погасителната давност започва да тече от 46-тия ден, т.е.
вземането за м. юни 2017г. – от 15.08.2017г., вземането за м. юли 2017г. – от 15.09.2017г.,
вземането за м. август 2017г. – от 16.10.2017г. и пр. В същото време, следва да се съобрази и
това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., давностният срок е спрял да тече, на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /.
В настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 05.11.2020г., поради което
след отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни (през който давност не е текла съгласно
ЗМДВИП), следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за
периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017г., като не са погасени вземанията за периода от
01.07.2017г. до 30.04.2019г. (давността за м. 07.2017г. изтича на 22.11.2020г.), които съдът
при условията на чл. 162 ГПК намира, че се равняват на 2744,18 лв. (след като съобрази, че
съгласно приетата експертиза дължимата сума за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. се
равнява на 2817,86 лв., а за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. се равнява на 2724,66
лв.).
При това положение предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи
като основателен за сумата от 2744,18 лв. за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2817,86 лв. и за периода
от 01.05.2017 г. до 30.06.2017г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в тежест на ответната страна е
възникнало задължение за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до
30.06.2017г. (непогасен по давност по изложените по-горе съображения) в размер на 49,41
лв.
4
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. На основание чл.
119 ЗЗД се явяват погасени по давност и претенциите за мораторна лихва върху погасената
по давност главница. Що се касае до мораторната лихва върху главницата, която не е
погасена, съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието
на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че в случая ответникът дължи единствено мораторна лихва върху
общите фактури, касаещи потребена топлинна енергия при действието на общите условия от
2016г., която в случая съдът намира, че се равнява на 418,98 лв., определена при условията
на чл. 162 ГПК.
Следователно предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да се уважи като основателен до сумата от 418,98 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
27.10.2020 г. и се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 430,23
лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове, а ответницата – съобразно отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР №
5
6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответницата следва
да заплати на ищеца следните суми: 64,34 лв. – държавна такса в заповедното производство,
48,56 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 64,34 лв. –
държавна такса за исковото производство, 97,12 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 291,36 лв. – разноски за експертизи и 291,36 лв. – разноски за
особен представител.
Ответната страна също има право на разноски, но в случая такива не следва да се
присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата С. Д.
Т., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ...., бл. 28, вх. Е, ет. 1, ап. 44 дължИ на „Т С“
ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.......“ № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми:
2744,18 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „....“, бл. 28, вх. Е, ап. 121, с абонатен №
177130 за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. ведно със законна лихва от 05.11.2020 г. до
изплащане на вземането, 418,98 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
27.10.2020 г., 49,41 ЛЕВА - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 05.11.2020 г. до изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над уважения
размер от 2744,18 лв. до пълния предявен размер от 2817,86 лв. и за периода от 01.05.2017г.
до 30.06.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 418,98 лв. до пълния предявен размер от 430,23 лв., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,24 лв. за периода
от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 54464/2020г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА С. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ...., бл. 28, вх. Е, ет. 1, ап. 44
ДА ЗАПЛАТИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „.......“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 64,34 ЛЕВА – държавна такса в
заповедното производство, 48,56 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 64,34 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 97,12 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 291,36 ЛЕВА – разноски за
експертизи и 291,36 ЛЕВА – разноски за особен представител.
6
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7