Р Е Ш Е Н И Е № 60
гр. Шумен, 13.08.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 95 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по депозирана искова молба от В. Ж. Б., ЕГН **********,***,
действаща чрез ад. Я.Д. *** с адрес за призоваване: гр. С..., сграда на СБА
срещу Застраховател- на компания „Лев инс” АД, ЕИК ...
със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано изпълнителните
директори М.С.М.-Г., П.В.Д. и Г.Н.Г.. Ищцата твърди, че на 17.04.2018 г. в гр. Ш...
е настъпило ПТП с участие на товарния автомобил – бетоновоз
„Мерцедес Актрос 2632“ с рег. № Н ... АР и ищцата.
Вследствие на ПТП, ищцата е получи- ла следните травматични увреждания: контузия на главата с
охлузване и хематом в челната област; транскондилна
фрактура на горния край на дясната раменна кост с разместване на фрагментите;
фрактура на лакътния израстък на дясната лакътна кост и контузия на дясната тазобедрена става.
Причинените на ищцата травматични увреждания са наложили хоспитализирането й в
„МБАЛ – Ш.“ АД и извършва- нето
на оперативна интервенция на 20.04.2018 г. Лечението е било продължително,
наложило се е ищцата още два пъти да бъде хоспитализирана и да бъдат извършени
още две операции съответно на 28.05.2018 г. и 31.07.2018 г. Вследствие на прежи- вяното
ПТП ищцата е изпитала интензивни и негативни изживявания В резултат на
получените травми ищцата е изпитвала силни болки и ограниченост в движението в
десните раменна и лакътна области. Налагало се е
осигуряване на чужда помощ при задоволяване на някои елементарни
битово-хигиенни потребности, което до- пълнително й е създавало дискомфорт и неудобство. Преживяното ПТП се е отра- зило неблагоприятно върху психиката на ищцата, като е
породило посттравма- тично притеснение у нея при
предвижването й в града. Ищцата е претърпяла и иму- ществени
вреди поради направените разходи по лечението и възстановяването й. За
гражданската отговорност на водачите на товарния автомобил, участвал в ПТП е
имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска от- говорност”,
обективиран в застрахователна полица № BG/22/118000051346 от 18. 12.2017 г. с начална дата за покритие
02.01.2018 г. и крайна дата на покритие 01.
01.2019 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до
ответното дру- жество молба за възмездяването на
претърпените от нея неимуществени и имуще- ствени
вреди. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение в претендира- ните
от ищцата размери, като е предложил обезщетение в общ размер на 31 311.74
лв. за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди. С
исковата молба ищцата претендира ответното дружество да й заплати
застрахователно обезщете- ние за неимуществени вреди в размер на
45 000.00 лв., предявен като частичен иск от 80 000.00 лв. и
имуществени вреди в размер на 3 233.81лв., ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от изтичане на законоустановения три- месечен срок от завеждане на извънсъдебните
претенции – 11.06.2019 г. до оконча- телното им изплащане.
Застрахователна компания „Лев инс” АД оспорва предявения иск по осно- вание и размер. Застрахователят не оспорва наличието на валидно сключен дого- вор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на товарния автомобил. Ответникът счита, че не е изяснен механизмът на ПТП и оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП, из- ложени в исковата молба. Според него е налице съпричиняване от страна на ищца- та, която с поведението си се е поставила в ситуация на повишен риск, предприе- майки пресичане на пътното платно на място което не е предназначено за пресича- не на пешеходци. С оглед на това преви възражение на съпричиняване от страна на пострадалата. Оценява приносът на ищцата на 50% и съответно следва да се има предвид при редуциране на обезщетението, определено като справедливо.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
ДП № 465/2017 г. по описа на РУ – Шумен, вх. № 838/2018 г. по описа на ШРП е образувано за това, че на 17.04.2018 г. в гр. Ш.. при управление на МПС – товарен автомобил /бентовоз/ „Мерцедес Ак- трос 2632“ с рег. № Н ... АР са били нарушени правилата за движение, с което по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на В.Ж.Б.. В Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.02.2019 г. е посочено, че са налице доказателства за извършено от водача на МПС С. Й.Ч. престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно при управление на МПС е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, която задължава водача да намали скоростта и в случай на необходимост на спре, когато възникне опасност за движението, но пострадалата от престъпле- нието В.Ж.Б. се е възползвала от правото, предоставено й с чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяването на досъдебното производство и предвид нали- чието на предпоставките визирани в разпоредбата, същата е приложена и наказа- телното производство е прекратено.
Страните
не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството,
че има валидно сключен застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността
на водачите и ползвате- лите на товарния
автомобил – бетоновоз „Мерцедес Актрос
2632“ с рег. № Н ... АР обективиран в
застрахователна полица № BG/22/
118000051346 от 18.12.2017 г. с начална дата за покритие 02.01.2018 г. и крайна
дата на покритие 01.01.2019 г.
За изясняване механизма
на ПТП в съдебно заседание са разпитани двама свидетели. Свидетелят С.Й.Ч. е шофьорът
на МПС. В деня на ПТП бил на работа и карал бетон с бетоновоза
на обект, намиращ се на ул. .... Поради паркирани в улицата коли, свидетелят
нямало как да го спре до строителния обект, а се наложило да го паркира косо,
на ъгъл. След при- ключване
на работата, свидетелят слязъл от камиона за да махне поставените под- вижни парапети със знаци, затварящи улицата за движение.
При това е огледал ка- миона
от двете страни, преди да се качи в кабината. По принцип не го правел, но този
път се налагало да махне подвижните парапети за затваряне на движението и
затова погледнал камиона от дясно и след това преминал от неговата страна. След
качването си в кабината погледнал в огледалата, нямало никой и тогава потеглил
бавно нагоре по баира, като скоростта е била не повече от 3 – 4 км./ч. Един мъж
за- почнал да му маха и да му вика „Спри, спри“ и
свидетелят спрял, огледал се, нищо не видял, слязъл и попитал мъжа какво става.
След това видял една възрастна жена, седнала подпряна на задните гуми.
Свидетелят я попитал какво стана, къде е била, тъй като не я е видял, при което
тя му отговорила, че той не виновен. Свидетелят й помогнал да стане и се обадил
на тел. 112. Бетоновозът е оборудван с огледала за
обратно виждане, но те нямат пълен обхват. Както отпред, така и отзад няма 100%
видимост.
Свидетелят М.Х.К.
минавал пеша по ул. ... и с периферията на зрението си видял, че малко
по-надолу по уличката, по баира, една жена заобикаля отпред камиона, който
форсираше за да тръгне. Свиде- телят започнал да
ръкомаха, камионът само подскочил и спрял. Жената паднала и свидетелят отишъл
да я види дали е добре. Междуврменно се събрали
съседи и сви- детелят си тръгнал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления за ПТП. На следващо място техните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за, прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че на 16.06. 2020 г., вещото лице е направило оглед на бетоновоз „Мерцедес Актрос 2632“ с рег. № Н ... АР. При огледа са направени измервания относно пътния просвет, както и измервания относно ъглите и разстоянията на видимост на външните стра- нични огледала, разположени от дясната страна на кабината на бетоновоза. На процесния автомобил са монтирани пет странични огледала – две за обзор назад, обхващащи лявата част на автомобила, две за обзор назад, обхващащи дясната част на автомобила и едно монтирано на дясната врата на кабината хоризонтално, насо- чено надолу.
При направени измервания на пътния просвет (снимка 1 от заключението), се установява, че същият е около 35 см. следователно не е възможно пешеходец да се претърколи под моста на автомобила. Пешеходката е паднала до предното дяс- но колело и се е претърколила външно от него.
При измерване на ъглите и разстоянията на видимост на външните странич- ни огледала се установява, че при движение на пешеходец на разстояние над 0.60 метра от дясната страна на автомобила, същият излиза от обсега на вертикалното дясно огледало, но остава в обсега на другите две огледала (снимка 2). При положе- ние на пешеходец в предната дясна част на бетоновоза, същият е извън обсега на всички огледала, ако е с височина до 1.90 метра (снимки от 3 до 6).
Относно механизма на ПТП, процесният бетоновоз доставя бетон на бетон-помпа за обект, намиращ се на ул... до дом № …. Около 13.50 ч. приключва работата на бетоновоза и водачът на същия, след премахване на за- гражденията на улицата се качва и потегля. В същото време, пешеходката В.. Б., която живее в съседство със строящата се сграда, излиза от тях и заобика- ляйки бетон – помпата продължава движението си по улицата, непосредствено от дясно на работещия бетоновоз. Достигайки предната дясна част на бетоновоза, същият потегля (пешеходката попада в „мъртвата зона“ на огледалата). Следствие на това пешеходката пада на земята и се претъркулва на дясно. В този момент, слу- чайно минаващ пешеходец по ул. ...вижда падналата пеше- ходка и чрез ръкомахане подава сигнал на водача на бетоновоза да спре. Водачът веднага задейства спирачната система на автомобила и същият преустановява свое- то движение. Вследствие на падането, пешеходката получава травматичните увреждания.
Основна причина за настъпване на ПТП е неправилното движение на пеше- ходката. Същата се е движела по продължение на улицата (по баира нагоре в непо- средствена близост до бетоновоза), като не се е съобразила с бетоновоза и бетон-помпата, извършващи дейности по строящата се жилищна сграда. От друга страна, водачът на бетоновоза, при потегляне с автомобила е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за други участници в движението. Същият е погледнал в огле- далата за обратно виждане, но поради конструктивни особености, същите не могат да дадат пълна информация за намиращите се в непосредствена близост хора и предмети. При потегляне с бетоновоза, ако водачът не е бил напълно убеден за предмети и участници в движението, с които би бил в конфликтна ситуация, би следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
На мястото, където е пресичала В. Б. няма пешеходна пътека. Най-близката пешеходна пътека е на самото кръстовище на улици ...и ..., но е предназначена за пресичане на ул. ....
Пешеходката е имала постоянна видимост към бетоновоза, а водачът му е нямал видимост към пешеходката, към момента на потеглянето му. Не е имало препятствие, което да ограничава видимостта на пешеходката към бетоновоза, но тя е нямала видимост към водача му. Бетоновоза е с дължина 7.80 м. Заедно с бе-тон-помпата, която е била плътно спряла зад него под ъгъл се образува композиция с дължина около 17 м. Средната скоростна пешеходец от женски пол, над 70 г.с бавна крачка е 2.4 км./ч. или 0.67 м./с. Времето необходимо за изминаване на 17 м., при бавен ход е 25 секунди.При извършване на действията от водача, съобщени в показанията му, отнемат време. Така че за времето, което В. Б. е изминала раз- стоянието от края на бетон помпата до предния десен край на бетоновоза, водача на същия е нямал видимост към нея. Самата кабина на бетоновоза се явява препятст- вие, влияещо на видимостта между двамата.
Времето за реакция, с което е разполагал водача на МПС от момента в който В. Б. е започнала пресичането до момента на сблъсъка, предвид конкретната ситуация, потегляне по наклон, зад бетоновоза работеща бетон-помпа, от дясната страна паркирани автомобили, е 0.8 секунди. С оглед времето си за реакция, вода- чът е нямал техническа възможност да избегне сблъсъка.
По делото е допусната и извършена комплексна
съдебно-медицинска екс- пертиза.
Видно от депозираното заключение на КСМЕ се установява, че вследствие на
настъпилото на 17.04.2018 г. ПТП, В.Ж.Б. е получила следните травматични
увреждания: 1) Транскондилна фрактура на дясната
раменна кост – тежка степен на увреда с трудно
предвидими последствия; 2) Контузия на главата и на дясната тазобедрена става
последните не са описани в трите епикризи, като
придружаващи травми и не са били обект на специфично лечение, поради леката
степен на увреда. Получените травми колаборират с интензивни болки преди, по време, след
оперативно лечение, както и по време на рехабилитация за срок от око- ло пет-шест месеца след травмата, поради това са били
необходими обезболяващи таблетки и мехлеми.
Транскондилната
фрактура е счупване на долния край на раменната кост през двата израстъка –
външен и вътрешен на около 2 см. над лакътната става.
Ла- кътната става е сложна става – участват три кости и при недобро наместване
води до крайно лоши резултати, включително осакатяване. На 20.04.2918 г.е осъществе- но кръвно наместване на фрактурата на долния
край на раменната кост с фискация с две ъглово
стабилни плаки отвън и отвътре на раменната кост чрез
трансолекраен достъп.
На 25.05.2018 г. ищцата отново е хоспитализирана в „МБАЛ Шумен“ АД,
поради настъпило постоперативно усложнение, представляващо нестрастване
на олекраона (горния израстък на лакетната кост,
който се отрязва, за да се достигне до счупването на раменната кост в долната
трета). Поради това усложнение на 28. 05.2018 г. е извършена втора оперативна
интервенция, при която е извършено опресняване на ръбовете, отваряне на канала
и е направено локална остеопластика с компресивна синтеза. На 31.07.2018 г. е извършена трета
оперативна интервен- ция,
при която е извършено отстраняване на имплантите за
да се подобрят движе- нията
в лакътя чрез по активна лечебна физкултура и рехабилитация. След всяко
оперативно лечение на дясната ръка на ищцата е била поставена гипсова имобили зация, освен в дните на
премахване на конците т.е. за срок от 23.04.2018 г. до 30.06. 2018 г. При
провеждане на рехабилитацията пострадалата е била с ортеза.
След извършеното лечение и рехабилитация са налице ограничения на движението в об- ластта на десния лакет и дясната раменна става. Към 24.02.2020 г., ограничението
при десния лакет е около 10 градуса липса на
разгъване и 20 градуса липса на сгъ- ване. При дясното рамо ограниченията са около 50 градуса
липса на отвеждане, 30 градуса липса на въртеливи движения и 20 градуса липса
на изнасяне напред. Този обем на движения е окончателен, тъй като от травмата
са минали почти две години.
По време на трите
хоспитализации, предхождащи направеното ЕМГ изслед- ване на 21.02.2019 г., няма клинични данни за увреда на периферните нерви на ръката, свързана с
получената при ПТП фрактура. Установените при актуалния неврологичен преглед
промени в дясната китка са свързани с коренчева увреда в областта на шийния отдел
на гръбнака и нямат пряка връзка с получената травма. Това корелира
с установените промени в ЕМГ изследването.
На ищцата е била
необходима чужда помощ при задоволяване на битово и хигиенните нужди и
потребности след ПТП на 17.04.2018 г. и след оперативните интервенции за период
около шест месеца. Ограничените движения в лакътя и рамото към датата на
експертизата не изискват чужда помощ. Пълният възстанови- телен период е около
24 месеца, като вещите лица считат, че достигнатите движе-
ния са окончателни. Възможно е при влажно и студено
време, както и по време и след
интензивно физическо натоварване да се появят болки в лакътя и рамото, кои- то
могат да изчезнат и спонтанно.
Направените от ищцата
разходи за лечение и възстановяване са необходими и съотносими
към получените травматични увреждания.
За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищцата е представила редица писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са закупени необходими за лечението й медикаменти и медицински материали или заплатени медицински услуги. Общия размер на разходите свързани с лечението на ищцата възлизат на 4 311.74 лв.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и стра- дания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитана свидетелката В.Б. Б. – дъщеря на ищцата. В деня на ПТП, свидетелката е била на работа, когато й съобщили за катастрофата и тя незабавно отишла в спешното отделение. Майка й била с охлузни рани, кръвонасядания, в шок, неадекватна и с лошо счупване на ръката. В рамките на кратък срок е претър- пяла няколко операции. След ПТП ищцата не била същия човек, състоянието на неадекватност се задържало продължително време, като свидетелката го отдава на анестезията при извършените операции. Ищцата е била загубила волята за живот, изпадала в кризи, плачела. Най-малко половин година имала нужда от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битови потребности. Близо година е про- веждана рехабилитация, но с минимален ефект и до сега движенията на ръката й са ограничени и не може да ползва ключа за осветление и да си отваря шкафчетата, дори и тези които са на равнището на лицето й. Преди ПТП, ищцата е водила активен живот, винаги е била в движение, пазарувала е, никога не се е залежавала. Сега не може да пазарува, не може да носи тежко, захвата на ръката й е ограничен.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, независимо от близката род- ствена връзка между нея и ищцата, предвид обстоятелството, че тя има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено след ПТП. На следващо място нейните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателст- ва, оборващи нейните показания.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 11. 03.2019 г. ищцата е депозирала писмена застрахователна претенция, като е приложила към нея документите свързани със застрахователното събитие. Ответ- ното дружество е оценило неимуществените вреди на 18 900 лв., а имуществените на 3 018.22 лв., като е изпратило до ищцата писмо изх. № 5855 от 15.07.2019 г. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че ответника е привел по посочената от ищцата банкова сметка, ***.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, както и за законната лихва от 11.06. 2019 г. до окончателно изплащане на претендираните обезщетенията за имущест- вени и неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени ис- кове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 05.02.2020 г.
Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни, пора- ди следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е на- стъпило при потегляне на МПС, като в същия момент ищцата, която се е движела в същата посока по платното непосредствено от дясно на автомобила се е намирала до предната му дясна част и е подала в „мъртвата зона“ на страничните огледала, разположени от дясната страна на кабината на бетоновоза. Вследствие на това во- дачът не я е забелязал при предприемане на маневрата, при което ищцата е бутната от камиона и паднала на платното до него. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на бетоновоз „Мерцедес Ак- трос 2632“ с рег. № Н ... АР С.Й.Ч.. С поведението си той е нарушил на чл.25, ал.1 от ЗДвП съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извър- ши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движе- ние. В конкретния случай, водачът на МПС е професионален шофьор, който е наяс- но, че монтираните на кабината огледала за обратно виждане не осигуряват на 100% видимост. С оглед на това, предвид конкретната обстановка, а именно срав- нително тясна улица с оглед габаритите на МПС, по която се движат пешеходци, паркираните по улицата в дясно от МПС автомобили и извършване на строително-монтажни работи, които допълнително затрудняват предвижването на пешеходци- те по улицата, водачът преди да предприеме маневрата е следвало, както е посочи- ло и вещото лице в заключението си, да осигури лице, което да сигнализира за опасности. Действията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищ- цата е получила тежко травматично увреждане транскондилна фрактура. Следова- телно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и про- тивоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последна- та се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Налице е валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Граж- данска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на бетоновоз „Мерцедес Актрос 2632“ с рег. № Н ... АР. Застрахователния договор е обективиран в застрахователна полица BG/22/118000051346 от 18.12.2017 г. с начална дата за покритие 02.01.2018 г. и крайна дата на покритие 01.01.2019 г. меж- ду ответното дружество и собственика на МПС.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира авто- мобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следо- вателно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети имущест- вените и неимуществените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредст- вена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на В.Ж.Б.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия с които е създал предпо- ставки за настъпване на увреждането. В конкретния случай, въз основа на събрани те в хода на процеса доказателства се установява, че ищцата се е движела от дясната страна на автомобила по платното на улицата, по баира нагоре в непосред- ствена близост до бетоновоза, а не по тротоара. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара. Следователно пострадалата дви- жейки се по пътното платно не е изпълнила задължението си като пешеходец по чл. 108, ал.1 от ЗДвП. Настъпилото ПТП е в резултат от комбинацията от поведението на водача на МПС и на ищцата. Водачът на бетоновоза, преди да приведе в движе- ние МПС и предприеме маневрата, не е осигурил необходимите мерки, които да из- ключат опасността за останалите участници в движението. От друга страна, ищцата при неправомерното си предвижване по платното е пресякла траекторията на дви- жение на автомобила и е бутната от предната му дясна част. С това тя е допринесла за настъпването на ПТП, поради което отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане на последиците от поведението на В.Ж.Б.. В случая ПТП е можело да бъде избегнато, ако деливентът беше предприел необхо- димите мерки за безопасност на извършената от него маневра или ищцата беше спазила задължението си по чл.108, ал.1 от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че приносът на В.Ж.Б. следва да се определи на 1/2 до който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител, респективно на застра- хователя, който с оглед съществуващото застрахователно правоотношение следва да възмезди претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъ- пили в резултат на ПТП.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с лечението на получените при увреждането травми ищцата е понесла разходи в общ размер на 4 311.74 лв. Предвид на това претендираната от ищцата сума за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 3 233.81 лв. следва да бъде възстановена, но частично, с оглед приетото от съда съпричиняване на вредо- носния резултат от нея до степен на 1/2. С оглед на това искът за обезщетение на имуществените вреди следва да бъде частично уважен за сумата от 1 616.91 лв., а за разликата до претендирания размер от 3 233.81 лв. да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериал- ни последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, фи- зическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП трав- ми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцата, независимо от напредналата й възраст, е водила един сравнително активен начин на живот. Към датата на ПТП пострадалата е на 72 години, като оздравителния процес, видно от приложените по делото доказателства и заключението на вещите лица е продължил общо взето око- ло 24 месеца. Продължителността на оздравителния процес се обуславя от възраст- та на пострадалата, при която зарастването на костта става много по бавно в срав- нение с едни млад организъм. Извършени са три операции. В конкретния случай, след първата операция са налице постоперативни усложнения, породили необходи- мостта от допълнителна оперативна интервенция, освен предвидените две за поста- вяне и след това за отстраняване на имплантите. Получената травма е причина за интензивни болки преди по време и след оперативното лечение. Продължителен е и периода на рехабилитация, която въпреки това не е довела до пълно възстановя- ване. Пострадалата е била напълно зависима от чужда помощ. Продължителният и на практика неприключил оздравителен процес (предвид окончателното огранича- ване на движенията в областта на десния лакът и дясното рамо), невъзможността да извърши определени движения, пораждащи необходимостта и понастоящем да прибягва до чужда помощ, неизбежно рефлектира и върху нейното психическо със- тояние. На тази основа съдът приема че е справедливо на В.Ж.Б. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичното увреждане в размер на 60 000.00 лв. Отчитайки приноса на пострадалата на ½ и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищцата следва да се присъди обезщете- ние в размер на 30 000.00 лв., а за разликата до претендирания размер от 45 000.00 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира законна лихва върху исканите обезщетения за вреди за периода от 11.06.2019 г. до окончателното им изплащане. В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на за- страхователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай ищцата е изпълнила задължението си по чл.498, ал.2 от КЗ и е представила всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, като е приложила към писмената застрахователна претенция, депозирана на 11.03.2019 г., всички документи, свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Този из- вод се потвърждава от обстоятелството, че застрахователят не е поискал ищцата да представи допълнителни доказателства. Следователно застрахователят е следвало да определи застрахователното обезщетение до 01.04.2019 г., включително. С оглед на това претенцията за законна лихва, считано от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и следва да бъде уважена..
Относно разноските по делото.
От представения списък на разноските и приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е направила разноски по делото в размер на 2 429.35 лв. с оглед на това на основание ч.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в раз- мер на 1 592.42 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към сключване на договора за правна помощ – 12.08.2019 г., адвокатското възнаграждение в общ размер е 1 667.01 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско въз- награждение в размер на 1 092.71 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Лев инс” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано изпълнителните директори М.С.М-Г., П.В.Д. и Г.Н.Г. да заплати на В.Ж.Б., ЕГН **********,*** сумата от 1 616.91 (хиляда шест- стотин и шестнадесет лева и деветдесет и една стотинки) лв., представляваща обез- щетение за имуществени вреди причинени, вследствие получените от нея травма- тични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 17.04.2018 г., причинено от С. Й.Ч., който е нарушил правилата за движение при управление на бетоновоз „Мерцедес Актрос 2632“ с рег. № Н ... АР на основание застрахо- вателна полица № BG/22/118000051346 от 18.12.2017 г. за задължителна застрахов- ка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2019 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 1 616.91 лв. до предявения размер от 3 233.81 лв., отхвърля претенцията на В.Ж.Б., като неос- нователна.
Осъжда „Лев инс” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано изпълнителните директори М.С.М-Г., П.В.Д. и Г.Н.Г. да заплати на В.Ж.Б., ЕГН **********,*** сумата от 30 000.00 (тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени, вследствие получените от нея травма- тични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 17.04.2018 г., причинено от С. Й.Ч., който е нарушил правилата за движение при управление на бетоновоз „Мерцедес Актрос 2632“ с рег. № Н ... АР на основание застрахо- вателна полица № BG/22/ 118000051346 от 18.12.2017 г. за задължителна застра- ховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със закон- ната лихва върху главницата, считано от 11.06.2019 г. до окончателното й заплаща- не, а в останалата част за разликата над уважения размер от 30 000.00 лв. до предя вения размер от 45 000.00 лв. (предявен, като частичен иск от 80 000.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди), отхвърля претенцията на В.Ж.Б., като неоснователна.
Осъжда „Лев инс” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано изпълнителните директори М.С.М-Г., П.В.Д. и Г.Н.Г. да заплати на В.Ж.Б., ЕГН **********,*** сумата от 1 592.42 (хиляда пет- стотин деветдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) лв., представляваща на- правените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Осъжда „Лев инс” АД, ЕИК ... със седалище
и адрес на управление гр. С.., представлявано изпълнителните директори М.С.М-Г.,
П.В.Д. и Г.Н.Г. да заплати на
адвокат Я.Д. ***, с адрес на канто- рата: гр. С... сумата от 1 092.71 (хиляда де- ветдесет и два лева и седемдесет и една стотинки) лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата В.Ж.Б. безплатна
адвокатска помощ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: