№ 1417
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102659 по описа за 2021 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***,
чрез адв.Р.Д. от САК, против П. Д. П., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че
страните са били в правоотношения по повод доставка на ел.енергия до имот в ***, като за
периода 09,07,2020 г. – 07,11,2020 г. ищецът е доставил такава на стойност 290,01 лева, за
което са издадени съответни фактури, но ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати същите. Сочат се доводи, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №7097/2020 г. по описа на РС Плевен, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. Ищеца претендира и лихви за забава върху посочените задължения в общ размер на
5,45 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на *** сумата от 290,01 лева главница за използвана, но незаплатена
ел.енергия за периода 09,07,2020 г. – 07,11,2020 г. и сумата от 5,45 лева за лихва за забава за
периода от 10,09,2020 г. до 15,12,2020 г. Претендира се присъждане на законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата и разноски в исковото
производство и заповедното производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител – адв.Б.Д. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.
Сочи се, че липсват доказателства ответницата да е собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, като липсват доказателства и какъв е
обекта, за който се твърди, че му е доставяна ел.енергия. Твърди се, че размера на
претендираните суми не се установява от представените доказателства, като няма и
1
доказателства реално да е потребена посочената ел.енергия и същата да е правилно
измерена. Твърди се, че не се установява и СТИ да е преминало метрологични проверки.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В
с.з. особеният представител на ответницата сочи, че от представените допълнителни
доказателства от ищеца се установява, че ответницата е собственик на процесният
електрифициран имот, но са налице и данни, че същата е финансово затруднена, сумите са
начислени по време на пандемията от Ковид, когато много хора не са имали възможност да
работят. Прави се искане за разсрочване изпълнението на съдебното решение. Възразява се
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№7097/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №261402/30,12,2020 г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело, сума в
размер на 290,01 лева главница за доставена ел.енергия за периода 09,07,2020 г. – 07,11,2020
г., и сума в размер на 5,45 лева, представляващи лихва за забава за периода от 10,09,2020 г.
до 29,12,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 29,12,2020 г., до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 92,00 лева.
От приложеното по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана
ел.енергия, се установява и какви са начисляванията за консумираната ел.енергия за
кл.номер №300300621208, водена на името на П.П..
Видно е от представените по делото фактури, че на името на П. Д. П., ИТН №300300621208,
и адрес ***, са издавани фактури за процесните вземания.
Приобщена като доказателство по делото е и справка за консумация на клиенти, от която се
установява и какви са отчитанията на потребената ел.енергия на процесния имот за
процесния период.
Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за продажба на
електрическа енергия за битови и стопански нужди от ***, от които се установява какви са
общите условия, които действат по отношение на потребителите на ел.енергия в гр.Плевен.
От приложената по делото Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна
инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадена от ДКЕВР, се установява, че ищцовото
дружество има издадена лицензия за доставка на ел.енергия за срок от 28 години.
От приобщената по делото справка от СлВП Плевен /л.67 от делото/, се установява, че
процесния топлоснабден имот е закупен от ответницата на 22,05,2007 г.
От представеното копие от Заявление за отсрочване/разсрочване на задължения от
27,04,2018 г. се установява, че същото е подадено от ответницата с молба за разсрочване на
задължения в размер на 470,00 лева, като на същата дата е подписан и споразумителен
протокол за разсрочване на задължението на 6 вноски.
2
От представеното копие от Заявление за услуги, предоставяни от „***, се установява, че на
20,09,2021 г. /след подаване на ИМ/, ответницата е заявила получаване на банкова сметка на
дружеството за съдебни задължения.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК ищецът
следва да установи в процеса - учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока
по чл.415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, изискуемост и
ликвидност на вземането, размерът на задължението - главница и лихви, фактът на реалното
доставяне на начислената ел.енергия на недвижимия имот - по количество и качество, както
и, че ответникът има качеството потребител на електроенергия.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 от
ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането си.
Спорно по делото е дали ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ на електрическа енергия
и респективно – дължи ли претендираната сума. В чл.4, ал.1 от ОУ за продажба на
ел.енергия е предвидено, че потребителят на електрическа енергия може да я използва за
битови или стопански нужди, като разпоредбата ал.2 на същия член гласи, че „потребител
на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си“. В ал.3 е
предвидено, че правата и задълженията на потребител на ел.енергия за битови нужди може
да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещно право на
ползване на имота е представил изрично писмено съгласие дадено пред продавача на
ел.енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител
на ел. енергия за определен период от време.
В настоящия случай ищецът е представил доказателства, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал ел.енергия е
ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на жилище в електрифицирана сграда, за да се
счита за потребител. Тук следва да се отбележи, че дори и друго лице да е обитавало имота
през процесния период /с оглед ненамиране на ответницата на адреса/, то потребител на
ел.енергия и респективно – задължен за заплащането й, остава собственикът на имота
– в случая ответникът.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника за неизправност на СТИ
поради непреминаването му на метрологичен контрол остана голословно, тъй като
ответникът не ангажира доказателствени искания във връзка с това свое възражение.
3
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в
размер на 75,00 лева за държавна такса в исковото производство, 180,00 лева за
възнаграждение за особен представител и 120,00 лева за адвокатско възнаграждение. Следва
да се отбележи, че е неоснователно възражението на особения представител на ответницата
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е
под минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 92,00 лева, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
В съдебно заседание особеният представител на ответника е направил искане за разсрочено
плащане на задължението с оглед финансовите затруднения, в които се намира очевидно
ответницата и епидемията от Ковид, която е свила пазара на труда. При тези обстоятелства,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.241 от ГПК, и направеното искане е
основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния
иск – 295,46 лева главница и лихви, и разноските, които за двете производства възлизат на
467,00 лева, или обща сума за плащане – 762,46 лева, следва да бъде разсрочено на 8
последователни месечни вноски, първата от които в размер на 97,46 лева, а останалите 7 – в
размер на по 95,00 лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца,
следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-
то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че П. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 290,01 лева главница за използвана, но
незаплатена ел.енергия за периода 09,07,2020 г. – 07,11,2020 г. и сумата от 5,45 лева за
лихва за забава за периода от 10,09,2020 г. до 15,12,2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
29,12,2020 г. до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7097/2020 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 180,00 лева за депозит за
4
особен представител и 120,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 92,00 лева.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението, с което се
установява вземането на ***, със седалище и адрес на управление ***, към П. Д. П., ЕГН
**********, от ***, в общ размер на главница, лихва и разноски – 762,46 лева, като
постановява ответницата да заплати горепосочената сума на 8 /осем/ последователни
месечни вноски, първата от които в размер на 97,46 лева, а останалите 7 – в размер на
по 95,00 лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ
този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то
число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5