РЕШЕНИЕ
№ 1899
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330117500 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от СТ. ИВ. П. против „Банка ДСК“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване на установено, че ищецът не
дължи на „Банка ДСК“ АД сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
146/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, по повод, на който е образувано
изпълнително дело № *** на НК, а именно: сумата от 12 986.50лв. - главница по Договор за
кредит Овърдрафт № ** от 14.08.2008г. и сумата от 1730.90 лв.- просрочена лихва по
Договор за кредит Овърдрафт № ** от 14.08.2008г., за периода от 14.08.2010 г. до 06.01.2012
г., ведно със законна лихва върху главницата от 06.01.2012г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът, на 11.01.2012г. се е снабдил с
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК против него, в качеството му на поръчител по
Договор за кредит Овърдрафт № ** от 14.08.2008г., сключен между „Банка ДСК“ и
кредитополучателя „К- Строй“ ЕООД за горепосочените суми.
Въз основа на изпълнителния лист, с молба от 25.01.2012г. е образувано
изпълнително дело № *** на НК, с район на действие Окръжен съд - Пловдив. В хода на
вече образуваното изп.дело между ответника – кредитодател и „К- Строй“ ЕООД –
кредитополучател били подписани споразумения от дати 18.09.2012г. и 02.10.2013г., по
силата на които кредитополучателят се е задължил да изплати задълженията си по договора
на вноски. Счита, че с тези действия страните са удължили срока по договора без негово
съгласие в качеството му на поръчител и по този начин била отпаднала неговата
отговорност. Позовава се на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД. Твърди, че чрез подписаните
споразумения и извършените по тях извънсъдебни плащания директно на взискателя -
„Банка ДСК“ АД, ищецът не можел да встъпи в правата на взискателя спрямо главния
длъжник. Позовава се и на изтекла давност след издаване на изп.лист спрямо него в
качеството му на поръчител. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие по
образуваното изп.дело № *** е от дата 05.07.2013г., а именно запор върху трудовото
1
възнаграждение на длъжника. След тази дата в продължение на две години взискателят не е
поискал извършване на изп.действия, което довело до настъпване на перемпция по силата
на закона - на 05.07.2015г. Давностният срок за вземанията по изп.лист започнал да тече
след дата на последно валидно изп.действие – 05.07.2013г., като за главницата бил изтекъл
на дата 05.07.2018г., а за лихвата на дата 05.07.2016г. Твърди се, че чрез извършените по
изп.дело плащания, както и чрез извършените извънсъдебни плащания от главния длъжник
директно на взискателя, задълженията към него били погасени. Моли искът да се уважи.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
претенцията, като твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не става ясно в какво
точно се състои искането на ищеца.
Твърди се, че искът е недопустим, тъй като се касае за иск за установяване
съществуването на факт с правно значение, какъвто факт е изтичането на давностния срок
по отношение на вземането. Цитира се правна литература, касаеща твърденията за
недопустимост.
Освен това, оспорва иска и като неоснователен, като се твърди, че ищецът не дължи
процесните суми, поради погасяването по давност на вземането на „Банка ДСК“ АД. В
молбата за образуване на изп.дело били посочени определени изп.действия, които следвали
да се предприемат от ***, като едно от тях е налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Вследствие на наложения запор, работодателят е започнал да
извършва съответните преводи. Твърди се, че всяко плащане, извършено от него
представлява отделно изп.действие, което прекъсва давността и започва да тече нов
давностен срок – тригодишен или петгодишен. Позовава се на ТР № 2/2015г. Счита
направеното от ищеца възражение за настъпила давност по своята същност да представлява
признание за вземането на кредитора - взискател, с което счита иска за изцяло
неоснователен. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен
лист, че на 11.01.2012 г., по ч.гр.д. № 146/2012 г. по описа на ПРС, в полза на „Банка ДСК“
ЕАД – 11.01.2012 г., е издаден изпълнителен лист, срещу ищеца длъжниците: „К-Строй“
ЕООД, ЕИК *********, К.С.В. и СТ. ИВ. П., да заплатят солидарно на кредитора, следните
суми: 12 986.50 лева– главница, дължима по Договор за кредит № *** г.; 1730.90 лева –
лихва, дължима за периода от 14.08.2010 г. до 06.01.2012 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 06.01.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 294.35 лева за
разноски по делото, както и сумата 544.35 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № *** г. по
описа на ******, с район на действие Окръжен съд– Пловдив спрямо тримата длъжници: „К
– Строй“ ЕООД, К.С.В. и ищеца СТ. ИВ. П..
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
2
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да
възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора, съгласно чл.
415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е
подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта
за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 146/2012 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това
искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на
изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване
на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в
срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща
възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти,
настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай
спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по
отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на
предявяване на иска.
С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и
разпоредбата на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се
погасяват с изтичане на пет и три годишна давност, съответно за главница и лихва.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за
процесните вземания кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД, се е снабдил с изпълнителен лист
срещу ищеца и е образувал на 25.01.2012 г. г. изпълнително дело против ищеца и други
двама солидарни длъжници при *** А.А..
Съобразно чл. 125 ЗЗД погасителната давност и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече
за всеки един от солидарните длъжници поотделно, тъй като прекъсването и спирането на
давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници.
Както вече се посочи по-горе, вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, се ползва с известен
стабилитет, като не може да се оспорва на основания, които са могли да бъдат релевирани в
заповедното производство и в този смисъл подобни доводи са преклудирани.
На първо място, съдът намира за неоснователни, релевираните в подкрепа на иска
доводи на ищеца, че тъй като в хода на вече образуваното изп.дело между ответника –
кредитодател и „К- Строй“ ЕООД – кредитополучател били подписани споразумения от
дати 18.09.2012г. и 02.10.2013г., по силата на които кредитополучателят се е задължил да
изплати задълженията си по договора на вноски, то с тези действия страните са удължили
срока по договора без негово съгласие в качеството му на поръчител и по този начин била
отпаднала неговата отговорност. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.
В тази връзка твърди, че чрез подписаните споразумения и извършените по тях
3
извънсъдебни плащания директно на взискателя - „Банка ДСК“ АД, ищецът не можел да
встъпи в правата на взискателя спрямо главния длъжник.
Действително, по делото са приети като писмени доказателства – Споразумение от
18.09.2012 г. и Споразумение от 02.10.2013 г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и „К-
Строй“ ЕООД.
От Споразумението от 18.09.2012 г. се установява, че по силата на същото и във
връзка с неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя „К-Строй“ ЕООД
за погасяване на кредита, Банката се е снабдила с изпълнителен лист от 11.01.2012 г. и е
образувано изп.дело № *** г. по описа на *** А. В споразумението е посочено, че „К-
Строй“ ЕООД е внесло сума от 2909.64 лева по кредита в Банката, която сума представлява
15 % от задължението му, като „К-Строй“ ЕООД се е задължило в следващите 13 месеца, да
внася ежемесечно вноска от 1100 лева по кредита и една последна погасителна вноска с
размер на оставащия дълг за цялостното му погасяване. Посочено, че при неплащане, на
която и да е дължима сума по споразумението, Банката прекратява действието му, без да е
необходимо да уведомява „К-Строй“ ЕООД, като възобновява изп.дело и предприема
всички допустими действия за събиране на вземането си по съдебен път.
От Споразумението от 02.10.2013 г., се установява, че към датата на подписването му,
остатъчният размер на задълженията на длъжника възлиза общо на 13 897.21 лева, от които
12 986.50 лева – главница, 400.36 лева – лихва и 510.35 лева – съдебни такси, като „К-
Строй“ ЕООД се е задължило да заплаща на кредитора до 25-то число на всеки месец сума в
размер на 730 лева, за срок от 20 месеца (до 25.05.2015 г.), като кредиторът се е задължил да
депозира молба по изп.дело № *** г. по описа на ****, за спиране на изп.дело и вдигане на
запора на поричителя, след внасяне от страна на длъжника на първата вноска по
споразумението. Посочено, че при неплащане, на която и да е дължима сума по
споразумението, Банката има право да възобнови изп.дело и да предприеме всички
допустими действия за събиране на вземането си по съдебен път.
Според разпоредбата на чл. 147 ГПК, поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника няма действие спрямо
поръчителя, ако той не е дал съгласието за това.
Действително, доколкото Споразуменията от 18.09.2012 г. и от 02.10.2013 г., са
подписани само с длъжника „К-Строй“ ЕООД, същите нямат действие спрямо длъжника –
поръчител С.П.. Ето защо, отговорността на поръчителя С.П., следва да се преценява,
съобразно първоначалните условия, при които е издаден процесния изпълнителен лист от
11.01.2012 г.
За пълнота, съдът намира, че в конкретния случай, разпоредбата на чл. 147 ГПК е
неприложима, доколкото процесните Споразумения са сключени в хода на вече образувано
изпълнително производство и те уреждат единствено начина на разсрочено изпълнение на
установеното с влязла в сила заповед за изпълнение, вземане, а не неговата дължимост по
основание и размер, които вече са установени, с издадения изпълнителния лист.
Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на
образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да
се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не
иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
4
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по
себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ***. За нуждите на преценката дали изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на
кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за
предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата
пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако
той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане
на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Точно такъв е и процесният случай.
От приложеното изпълнително дело № *** г. по описа на *** **** на КЧСИ, с район
на действие – Окръжен съд – Пловдив, се установява извършването на следните действия,
водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС:
на 25.01.2012 г. е подадена молба /л.60/ от взискателя до *** за образуване на
изпълнително дело пред *** *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд –
Пловдив, въз основа изпълнителния лист от 11.01.2012 г. В нея са посочени конкретни
изпълнителни способи, които прекъсват давността, а именно: взискателят е поискал
извършване на запор, опис и продажба на заложени активи, съгласно заявление за
вписване на договор за залог, със залогодател: „К-Строй“ ЕООД; възбрани на
недвижими имоти, както и запор на дялове в търговски дружества и вземания по
отношение на всички длъжници;
5
на 02.07.2013 г. е подадена молба /л.130/ от взискателя до ***, с посочен изпълнителен
способ, който прекъсва давността, а именно: направено е искане да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на СТ. ИВ. П.;
на 05.07.2013 г. /л.134/ *** *** е наложил запор върху трудовото правоотношение на
СТ. ИВ. П., като Уведомлението за това е получено от П. на 10.07.2013 г., лично, както
и от работодателя му – ***;
на 13.08.2013 г. е подадена молба /л.135/ от взискателя до ***, с посочен изпълнителен
способ, който прекъсва давността, а именно: направено е искане да бъдат наложени
запори на МПС – та, собственост на СТ. ИВ. П.. Такава молба е подадена и на
23.08.2013 г. /л.137/.
на 21.10.2013 г. е изпратено съобщение до ОДП Пловдив – Пътна полиция /л.145-147/,
за налагане на запор и с искане да бъде вписан наложен запор от *** на МПС–
собственост на длъжника С.П., а именно: лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № ****.
Уведомление за наложения запор на МПС е изпратено и до длъжника П., връчено
редовно, на 22.10.2013 г., по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК.
От молба от 22.10.2013 г. по изп. дело /л.150/, се установява, че взискателят е подал по
изп.дело № *** г. молба до *** за спиране на изпълнителното дело, поради сключване на
извънсъдебно споразумение с длъжника. Със същата, взискателя е поискал да бъдат
вдигнати наложения запор на трудово възнаграждение на поръчителя С.П.. В тази връзка,
*** е изпратил съобщение за вдигане на запор на трудово възнаграждение до работодателя
на длъжника П. – ****, получено от последното - на 04.11.2013 г., както е изпратено до ОД
Пловдив – Пътна полиция писмо, получено на 14.10.2013 г. за вдигане на запора на МПС на
П..
на 16.07.2014 г. е подадена молба /л.110/ от взискателя до ***, че поради неизпълнение
от страна на длъжника „К Строй“ ЕООД, на клаузите на сключеното извънсъдебно
споразумение от 02.10.2013 г., за възобновяване на изпълнително дело № *** г. по
описа на *** ***. В нея е посочено, да се предприемат всички действия, които са
поискани по изп.дело срещу имуществото и взаманията на С.П.;
на 21.07.2014 г. *** */л.160/ е наложил запор върху трудовото правоотношение на СТ.
ИВ. П., като запорното съобщение за това е получено от работодателя му – ****, на
22.07.2014 г.;
на 21.07.2014 г. *** */л.161/ е насрочил опис на 22.08.2014 г. на движимите вещи,
находящи се в жилището на С.П., получено редовно, на 23.07.2014 г., по реда на чл.
46, ал. 1 ГПК. Видно от Протокол за опис и оценка на движими вещи /л.173-174/, в
присъствието на длъжника С.П., преди извършване на насрочения опис длъжникът
С.П. е внесъл сума в размер на 200 лева, поради което е отменен насрочения опис в
жилището му, като опис е извършен само на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № ***;
От приложени по изп.дело справки и извлечения от постъпления /л.181-212, л.225,
л.231-235, л. 240-249, л. 254, л. 256-259/ се установява, че за периода от 21.08.2014 г. до
25.09.2017 г., *** * е разпределял на взискателя всеки месец суми, постъпили по изп.дело от
наложения запор на трудовото възнаграждение на С.П.. Видно от писмо по повод на
уведомление от ***, изпратено, по искане на взискателя, е получено писмо от работодателя
на С.П. – ****, с което посочват, че длъжникът П. има три запора върху трудовото
възнаграждение, като удържаната сума от трудовото възнаграждение се превежда и по трите
запора, поради което и се превежда намалена удръжка на сумата от запора върху трудовото
възнаграждение. /л. 226- 238/. От приложено по изп.дело, писмо /л. 260/, изпратено на
6
17.10.2017 г. от работодателя на С.П. – ****, се установява, че последния уведомява *** *,
че спира изплащането на вноските по посочения запор, считано от месец октомври, тъй като
е на 09.10.2017 г. е входирано запорно съобщение, с което се налага запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, което вземане е за издръжка.
От изп.дело се установява безспорно, че поради наложения на 21.07.2014 г. запор
върху трудовото правоотношение на СТ. ИВ. П., по изп.дело са постъпвали, за периода от
21.08.2014 г. до 25.09.2017 г. , суми от работодателя на длъжника - ****, които са
разпределяни на взискателя „Банка ДСК“ АД.
Съдът приема, че за периода от 21.07.2014 г. до 25.09.2017 г., запорът върху трудовото
възнаграждение действа, доколкото има вземане на длъжника, в настоящия случай –
поръчителят П. и са постъпвали всеки месец в посочения период суми от запора по изп.
дело. Трудовото възнаграждение на поръчителя възниква периодично в зависимост от
полагания труд, поради което и запорът действа всеки месец при възникване на вземане за
длъжника, поради което всяко изплащане на суми от трудовото възнаграждение, вследствие
на предприетото изпълнително действие е част от избрания изпълнителен способ – запор на
трудово възнаграждение. Ето защо, съдът приема, че с всяко плащане по запора се прекъсва
и погасителната давност.
на 21.01.2019 г. е подадена молба /л. 301/ от взискателя до ***, с посочен
изпълнителен способ, който прекъсва давността, а именно: направено е искане да се
насрочи опис на движими вещи по изп.дело;
на 03.10.2019 г. е подадена молба /л. 306/ от взискателя до ***, с посочен
изпълнителен способ, който прекъсва давността, а именно: направено е искане да се
насрочи опис на движими вещи по изп.дело;
на 14.07.2020 г. е подадена молба /л. 307/ от взискателя до ***, с посочени
изпълнителни способи, които прекъсват давността, а именно: направено е искане да се
наложи запор на трудово възнаграждение, запор на банкови сметки, възбрана на
недвижими имоти, запор на МПС, както и опис на движими вещи, собственост на
длъжниците.
Видно от гореизложеното по делото, регулярно са извършвани действия, водещи до
прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 Г. ОСГТК на ВКС. Не съществуват две
отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям от две години, поради което и не
е настъпила перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Не са налице и две действия,
между които да е изтекъл 5-годишен давностен срок, съответно 3-годишен срок, поради
което и вземанията на взискателя не са погасени по давност.
За пълнота на изложението, съдът посочва, че видно и от отбелязванията върху ИЛ,
се доказват извършени плащания, вкл. от поръчителя П..
От Удостоверение, издадено от *** *** /л.219/, се установява, че към 19.05.2016 г.,
задължението по изп. дело е в общ размер на 8372.54 лева, като по изп.дело са постъпили
суми от длъжника С.П. в общ размер на 5000 лева.
Прието е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло като ясно и компетентно. След подробен анализ, вещото лице сочи, че постъпилите
по изп.дело № *** г. по описа на *** ***, суми, постъпили и разпределени в периода от
27.08.2014 г. до 25.09.2017 г. на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД са общо 9096.32 лева, като са
отнесени в Банката за погасяване на задължения за главница- 6401.84 лева, лихва 2688.48
лева и такси 6 лева. Вещото лице установява още, че в „Банка ДСК“ Ад не са се установили
осчетоводени постъпили суми по Споразумение от 18.09.2012 г., а по Споразумение от
02.10.2013 г. в „Банка ДСК“ ЕАД са постъпили суми общо 2601 лева, които са отнесени в
7
Банката за погасяване на задължения за главница 1468.08 лева, лихва – 937.92 лева и
съдебни разноски – 195 лева. Според вещото лице, след преводите към взискателя, общо
погасената сума по изп. лист е в размер на 11 697.32 лева, от която: 7869.92 лева – главница,
3626.40 лева – лихва и 201 лева – за такси и разноски. Плащанията следва да бъдат
съобразени, предвид погасяване на част от процесните вземания по изпълнителния лист от
11.01.2012 г.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на процесните суми е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно действителната фактическа и правна сложност на делото и материалният интерес
от него, конкретният размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определен на
150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ИВ. П., ЕГН **********, против „Банка ДСК” АД,
ЕИК *********, иск по чл. 439 ГПК за установяване, че СТ. ИВ. П. в качеството му на
поръчител, не дължи на „Банка ДСК” АД, сумите, за които е издаден изпълнителен лист на
11.01.2012 г. по ч.гр.д. № 146/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва:
сумата от 12 986.50 лева - главница по Договор за кредит Овърдрафт № ** от 14.08.2008г.,
сумата от 1730.90 лева - просрочена лихва по Договор за кредит Овърдрафт № ** от
14.08.2008г., за периода от 14.08.2010 г. до 06.01.2012 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 06.01.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на „Банка ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.
„Московска” № 19, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
8