Р Е Ш Е Н И Е

№ 260 064

 

гр. Русе, 20.10.2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД..........………....ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на 20 октомври 2020 г. в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА Г.

 ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

                                                                       АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

 

при СЕКРЕТАРЯ МАНЯ ПЕЙНОВА като разгледа

докладваното от СЪДИЯТА ЧОКОЕВА в. гр. д. № 563 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„В.Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от управителя Н. К., е обжалвало решение на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 7298/2019 г., с което са уважени предявените против дружеството искове. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението. Иска  въззивният съд да отмени решението и да отхвърли претенциите.

Ответникът по жалбата Р.Г.К. *** изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от  заинтересована по спора страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р.Г.К. *** Т.“ ЕООД, с която са предявени искове за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение по чл.221 КТ и начислени, но неизплатени, ваучери за храна за периода м. 04.2012 г. - м. 03.2013 г., както и лихви за забава върху главниците. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното дружество на длъжност „м.“. Със заповед трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ. В допълнителни писмени молби ищцата е заявила, че след завеждане на исковете ответникът е изплатил трудовите възнаграждения и обезщетението по чл.221 КТ и в тези части съдебното производство е прекратено от РРС.

От представените писмени доказателства се установява, че с решение на събранието на пълномощниците при „В.-Р.“ ЕООД, проведено на 23.11.2011 г. относно начина на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите във „В.-Р.“ ЕООД, считано от 1.11.2011 г. е прието, че средствата за СБКО се осигуряват от работодателя. Посочени са направленията за разходване на средствата, като в т.6 са предвидени ваучери за храна на стойност 60 лв. месечно за всички  работещи по трудово правоотношение, договори за управление и контрол и на заетите по облигационни /граждански/ договори. Новоназначените работници и служители и тези с прекратени трудови правоотношения в съответния календарен месец да получават ваучери на стойност пропорционална на действително отработеното време. Решението е подписано от председателя на ОСО КНСБ при „В.-Р.“ ЕООД и представлява Приложение № 2а към Колективен трудов договор на това дружество. Представен е споразумителен протокол относно: предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите, дължими за периода април 2010 – март 2013 г., подписан от преговарящите страни – работодател „В.-Р.“ АД и  и председателя на СО КНСБ в дружеството. С това споразумение страните са договорили промяна в крайния срок за предоставяне на дължимите ваучери за периода април 2012 – март 2013 г. до 31.12.2016 г.

Пред първоинстанционния съд не е било спорно и от справка в ТР се установява, че е налице правоприемство между „В.-Р.“ ЕООД и „В.-Р.“ АД. В настоящия случай искът за заплащане на сумата от 720 лв. стойност на ваучери за периода м. април 2012 г.-м. март 2013 г. е насочен против друг правен субект, който не е обвързан с горецитираните решения и споразумения относно разходването на средства за СБКО, постигнати между „В.-Р.“ АД и СО КНСБ. Ответникът е различно юридическо лице, регистрирано като ЕООД на 12.07.2017 г. и  не е правоприемник на „В.-Р.“ АД. За да уважи иска за заплащане на процесната сума съдът е приел, че „очевидно между двете дружества е постигнато съгласие за трансформиране на трудовото правоотношение с произтичащите от това последици“. Този извод съдът е направил от данни по представените допълнителни споразумения към трудов договор - допълнително споразумение, сключено между ищцата и  „В. Р.“ АД /правоприемник на „В. Р.“ ЕООД/, в което е посочено, че същото е към трудовия й договор. Изводът е незаконосъобразен, предвид разпоредбата на чл.123 от КТ, която визира хипотезите, при които се запазва трудовото правоотношение при промяна на работодателя – в настоящия случай не се твърди и не се сочат доказателства за това, че е налице която и да е от тези хипотези. Изводът е и необоснован, с оглед обстоятелството, че се касае за дружества с очевидно  различна правно-организационна форма, които са различни правни субекти и не е налице правоприемство по ТЗ. Дружеството, в което е взето решението, от което ищцата черпи претендираните права, е различен правен субект от ответника „В.Р.Т.“ ЕООД и няма основание същият да носи отговорност за тези решения.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Като акцесорен по своя характер следва да бъде отхвърлен и искът по чл.86 от ЗЗД.

    Мотивиран така, въззивният съд

                                              Р    Е    Ш     И :

ОТМЕНЯ решение № 785 от 24.06.2020 г. постановено по гр. д. № 7298/2019 г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.Г.К. *** против „В.Р.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Русе, за заплащане на сумата 720 лв. - ваучери за храна за периода м. април 2012 г. – м. март 2013 г. и сумата 187,45 лв. лихва за забава, за периода 31.12.2016 г. – 01.10.2019 г.

      Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: