О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 939 Година
2018, 11 май гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на единадесети май година
две хиляди и осемнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 653 описа за 2018
година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на П.З.П.,
роден на *** г., гражданин на
Република Полша, с постоянен адрес Република Полша, гр.Грабовиец № 12, п.к.62-740, Турешки окръг, адрес за
съобщения и призовки: гр.Царево, ул.”Иван Асен ІІ” № 6,
чрез адв.Л.К., против решение № 432 от 16.03.2018 г. по гр.д.1737/2017
г. по описа на Бургаския районен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете на въззивника против „Сичес Полска СП. З.О.О.” – Полша
- чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас”, за осъждането му да заплати на
ищеца обезщетения и възнаграждения за положен извънреден труд в периода от
20.08.2013 г. до 09.10.2014 г., а именно : сумата
от 10 179.64 лв - възнаграждение
за положен извънреден труд от 354.5 часа след работно време; сумата от 12 216.97 лв -
възнаграждение за положен извънреден труд от 341.5 часа през почивни дни;
сумата от 4 102.30 лв –
възнаграждение за положен извънреден труд от 59 часа през официалните празници;
ведно със сумата от 8 215,53 лв –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сборната главница за
периода 09.10.2014 г. до 09.03.2017 г. включително, както и искането за
присъждане на законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.03.2017 г.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваните
части е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота
на доказателствата, и е необосновано. По-конкретно се твърди, че ответникът не
е представил доказателства находящи се при него, които е бил задължен от съда
да представи, съответно – за обстоятелствата, за които ответникът е бил
задължен, но не е представил доказателства, съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл.161 от ГПК и приеме за установени твърдените от ищеца факти
и обстоятелства, в случая - за положен от ищеца извънреден труд. На второ място
се твърди, че решението в обжалваната част е необосновано, тъй като неправилно
районният съд не е кредитирал дадените по делото свидетелски показания.
Изложени са подробни съображения във връзка с тези възражения на въззивника.
Претендира се отмяна на решението в
обжалваните части, и постановяване на решение, с което исковете се уважават в
пълен размер. Претендира се присъждане на съдебните разноски за двете
инстанции.
С въззивната жалба са направени
искания по доказателствата: На основание чл.190, ал.1 от ГПК, вр.чл.128а, ал.1
от КТ, да бъде задължен работодателят – ответник по предявените искове, да
представи намиращи се у него документи - 1.Книга
за ежедневен инструктаж съгласно приложение № 1 към Наредба № РД-07-2/16.02.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, за всички работни дни, в които ищецът е работил,
както и за извънредните такива – в почивни дни и официални празници; 2.Периодични доклади на ръководителите
на групи в строителството (формални) до ръководството на ответното дружество, в
които фигурират реално изработени часове за целия процесен период; 3.Заверена справка за ищеца от карта за
достъп на системата за контрол и управление на достъпа на работното му място за
целия процесен период, включително данни за влизане и излизане на територията
на Лукойл Нефтохим Бургас по дни и часове.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против
акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок поради което е допустима.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият – ответник „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.“, с място на стопанска
дейност България, Булстат *********, с адрес на управление: гр.Бургас,
Индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, е
подаден писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от ищеца част, е правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила, обосновано и законосъобразно. Оспорва се оплакването на
въззивника, че поради бездействие на работодателя, по делото не са събрани необходимите
доказателства за установяване на положения от ищеца труд. Твръди се, че
ответникът е представил всички релевантни доказателства, които е задължен по
закон да съхранява, но не би могъл да представи доказателства, които не
съществуват и които по закон той няма задължение да съставя и съхранява. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в
обжалваните части. Няма искания по доказателствата.
Оспорват се направените от
въззивника искания по доказателствата. Твърди се, че по тази искания
работодателят вече е взел становище в първоинстанционното производство, както следва:
по искането по т.1 е заявено, че извършените ежедневни инструктажи на работника
са само за работни дни, но не и за почивни дни и официални празници, поради което ежедневни инструктажи за
почивни дни и официални празници не са съставяни и няма как да бъдат
представени; представянето на всички ежедневни инструктажи за целия период на
работа на ищеца за работните дни, които ведно с инструктажите на останалите
работници са в значителен обем от 10 000 страници, с нищо не би довело до
допълнително изясняване на спора; по доказателствените искания по т.2 и т.3 е
заявено, че ответникът не разполага с доклади на бригадирите на строителните
групи за работните часове на ищеца; не съхранява данни от карта за пропуск на
ищеца на територията на Лукойл Нефтохим Бургас; пропусквателният режим на
територията на Лукойл Нефтохим Бургас не е организиран от ответното дружество.
Във връзка с направените искания по доказателствата
настоящият съд взе предвид следното :
Доказателствените искания, които са изложени във
въззивната жалба, са направени от ищеца още с исковата молба (т.3.4, т.3.5 и
т.3.6). С отговора на исковата молба ответникът е оспорил трите доказателствени
искания, като е посочил, че освен, че няма да доведат до изясняване на обема на
положения от ищеца труд (книгата за провеждан инструктаж), с част от тези
доказателства ответникът не разполага (справката за часовете на влизане и
излизане на ищеца от територията на Лукойл Нефтохим Бургас).
С определението си по чл.140 от ГПС от 13.06.2017 г., първоинстанционният съд е
задължил ответника да представи наличните у него доклади на
ръководителите на групи в строителството относно реално изработените часове от
работниците. Със същото определение са задължени „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и
„Ер Енд Чи“ ЕООД да представят заверена справка от информацията от картата за
достъп на ищеца относно данните за влизане и излизане на ищеца от територията
на Лукойл Нефтохим Бургас.
По отношение на доказателственото искане по т.1 – представяне на
Книга за ежедневен инструктаж съгласно приложение № 1 към Наредба № РД-07-2 /
16.02.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, за всички работни дни, в които ищецът
е работил, както и за извънредните такива – в почивни дни и официални празници,
районният съд е приел обясненията на работодателя, че по документацията относно
ежедневните инструктажи, която е в значителен обем, липсват ежедневни
инструктажи за полаган извънреден труд от ищеца, тъй като той не е полагал
такъв, поради което такива инструктажи не са представени. Съгласно Наредба №
РД-07-2 / 16.02.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да съставя
и съхранява ежедневни инструктажи и той е съставял такива за работните дни при
нормално работно време на ищеца. Представянето на съставяните от работодателя
инструктажи за работните дни на ищеца при нормално работно време обаче е
несъотносимо към спора, доколкото няма нормативни изисквания в тези инструктажи
да бъдат посочени началният и крайният час на полагания от работника труд. Ето
защо представянето на такива доказателства е правно ирелевантно и би довело до
ненужно забавяне на процеса, без да допринесе за изясняване на спора от
фактическа страна по релевантните факти. С оглед изявленията на ответника за
несъставяне от работодателя на ежедневни инструктажи на ищеца за извънреден
труд в почивни и празнични дни, няма как такива доказателства да бъдат събрани
по делото.
Установено е по делото, че ответникът не разполага с доказателства по т.2 и т.3, тъй
като няма нормативно задължение за съставяне на такива документи. Периодични
доклади на ръководителите на групи в строителството (формални) до ръководството
на ответното дружество, в които фигурират реално изработени часове за целия
процесен период се твърди, че не се съхраняват от ответника, поради което не
могат да бъдат представени. Заверена справка за ищеца от карта за достъп на
системата за контрол и управление на достъпа на работното му място за целия
процесен период, включително данни за влизане и излизане на територията на
Лукойл Нефтохим Бургас по дни и часове не би могла да бъде представена от
ответното дружество, тъй като е установено, че то няма отношение към контрола
на достъп, съотв.към регистриране на влезлите на територията на Лукойл Нефтохим
Бургас лица. От представените в първоинстанционното производство писма от
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Ер Енд Чи“ ЕООД по повод искането на БРС, се
установява, че такава информация не се съхранява и при тези лица.
На последно място следва да се
отбележи, че след като съдът е оказал необходимото съдействие за попълване на
доказателствения материал с посочените доказателства и е било установено, че те
не могат да се представят по делото, страните, в частност ищецът, не са
поддържали направените искания по доказателствата пред първата инстанция, които
искания да са били оставени без уважение.
Предвид горното, настоящият съд
намира, че не са допуснати процесуални нарушения от районния съд, които да са
основание по чл.266 , ал.3 от ГПК за събиране на доказателства от въззивния
съд, поради което направените доказателствени искания по въззивната жалба на
ищеца следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на П.З.П., роден на *** г., гражданин на Република Полша, с постоянен адрес Република Полша, гр.Грабовиец №
12, п.к.62-740,
Турешки окръг, адрес за съобщения и призовки:
гр.Царево, ул.”Иван Асен ІІ” № 6, чрез
адв.Л.К., против решение № 432 от 16.03.2018 г. по гр.д.1737/2017
г. по описа на Бургаския районен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете на въззивника против „Сичес Полска СП. З.О.О.” – Полша
- чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас”, за осъждането му да заплати на
ищеца обезщетения и възнаграждения за положен извънреден труд в периода от
20.08.2013 г. до 09.10.2014 г., а именно : сумата
от 10 179.64 лв - възнаграждение
за положен извънреден труд от 354.5 часа след работно време; сумата от 12 216.97 лв -
възнаграждение за положен извънреден труд от 341.5 часа през почивни дни;
сумата от 4 102.30 лв –
възнаграждение за положен извънреден труд от 59 часа през официалните празници;
ведно със сумата от 8 215,53 лв –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сборната главница за
периода 09.10.2014 г. до 09.03.2017 г. включително, както и искането за
присъждане на законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.03.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба доказателствени искания.
Определението не подлежи на
обжалване .
Препис от
определението да се връчи на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.