Мотиви към Решение от 08.05.2019г. по НАХД № 168/ 2019г.
на КРС
Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание срещу В.Т.М. по чл.313 ал.1
от НК за това, че на 28.06.2018г. в гр.Кърджали потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, се дава пред орган на властта- служител в сектор
„Български документи за самоличност” при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че е изгубил паспорта си с
№ *** издаден на името на В.Т.М..
Представителят на прокуратурата поддържа предложението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание спрямо В.М.. Счита, че с деянието си от обективна и субективна страна
е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Спрямо
дееца били налице основание по чл.78а от НК за налагане на административно
наказание, поради което предлага да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на минимално административно наказание. В тежест на обвиняемия М. да
се възложат разноските по делото, а веществените доказателства, от който черен
сак с дрехи да се върнат на М., Декларацията- да се остане в кориците на
делото, а паспорта да се предаде на сектор БДС при ОДМВР- Кърджали.
Производството по делото се гледа по реда на задочното
производство, тъй като обвиняемият В.М. не е намерен на посочения от него
адрес. Поради това му е назначен защитник, който в ход по същество пледира, че
обстоятелствата изложени в постановлението не се оспорват. Солидаризира се с
предложението на прокурора за налагане на минимално наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият В.Т.М., роден на ***г***, български
гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
По делото безспорно се установи фактическата обстановка,
описана в постановлението на прокурора, а именно: На 19.06.2018г. обвиняемият В.М.
***, като имал намерение да отседне в хотелски комплекс „Арпезос“
находящ се на *** в града. Той и друг път бил посещавал
този хотел, поради което бил познат на персонала. В изпълнение на това свое
решение на 19.06.2018г. обвиняемият М. посетил хотелски комплекс „Арпезос“ и се регистрирал на рецепцията на хотела. Тъй като
за нуждите на регистрацията бил необходим документ за самоличност, той
представил на рецепциониста на хотела- свидетелката Л.К.,
паспорт с №*** издаден на 03.04.2014г. от МВР- Кърджали с дата на валидност
03.04.2019г. издаден на името на обвиняемия В.Т.М.. На обвиняемия М. била
издадена адресна карта за настаняване в хотела с №***, като същият бил настанен
в стая №102, а престоят му в хотелския комплекс следвало да продължи до
28.06.2018г. След извършване на регистрацията, по настояване на самия деец
личният му Паспорт с №*** останал при рецепциониста
на хотела. След като били оформени необходимите документи, обвиняемият М. се
настанил в стаята си, в която оставил личния си багаж- дрехи, които били в
черен сак с дръжка с емблема на търговската марка „Найк".
В периода от 19.06.2018г. до 27.06.2018г. деецът В.М.
използвал услугите на хотела, за които не бил платил предварително, като
редовната му консумация в ресторанта на хотела също не заплащал. Обвиняемият М.
уведомил управителя Р.С., че след престоя му и при напускането на хотела ще
заплати всички направени от него разноски по консумираните услуги и използваната
стая.
Въпреки, че в периода 19.06.2018г.- 27.06.2018г.
обвиняемият М. няколкократно бил поканен от свидетелите С. и К. да заплати
използваните от него услуги и да му бъде върнат оставения от него Паспорт с №***,
то той ги уверявал, че ще заплати цялата си сметка при напускане на хотела, а
паспорта оставил като гаранция за това.
Около 07.00ч. на 28.06.2018г. обвиняемият М. напуснал
хотелския комплекс „Арпезос“ без да заплати
направените от него консумации в ресторанта, както и самия престой, а личният
му багаж и паспорта оставил в хотелската стая, която ползвал. При излизането си
от хотела деецът не върнал на рецепцията ключа от стаята си, като уведомил
дежурния администратор, че ще се върне по-късно на същия ден и ще заплати
сумата, която дължи. На същия ден- 28.06.2018г., въпреки че знаел, че личният
му Паспорт с №*** издаден на 03.04.2014г. от МВР-Кърджали с дата на валидност
03.04.2019г. оставил в хотел „Арпезос“ на рецепцията,
обвиняемият М. отишъл в сградата на сектор „Български документи за самоличност“
при ОДМВР- гр.Кърджали, находяща се в гр.Кърджали. По
това време на работа там била свидетелката П.В.Л., която изпълнявала длъжността
системен оператор в посоченото учреждение. Обвиняемият
М. отишъл на гишето за приемане на документи на граждани и за издаване на
документи за самоличност, което се обслужвало от свидетелката Л., като заявил
пред нея, че иска да му бъде издаден нов паспорт. При това служителката след
проверка установила, че обвиняемият М. има валиден Паспорт с №***, поради което
го попитала къде се намира този документ. Деецът В.М. й отговорил, че го е
изгубил и поради тази причина иска да му бъде издаден нов. Свидетелката Л. му
обяснила, че в случай на изгубване на български личен документ е длъжен да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец относно тези
обстоятелства. Във връзка с тези обстоятелства свидетелката Л. дала на
обвиняемия М. празна бланка на декларация по образец, съгласно приложение № 6
към чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която В.М.
попълнил лично пред нея. В декларацията той собственоръчно попълнил декларацията,
в която вписал трите си имена, ЕГН, адресът си по лична карта, номерът на
самата лична карта, дата на издаване и органът, който я издал, както и
собственоръчно декларирал, че е изгубил задграничния си паспорт с № ***.
Обвиняемият М. вписал в декларацията датата на попълване, а именно 28.06.2018г.
и положил подписа си в долния десен ъгъл за „Декларатор“. След това тоя я
предал на свидетелката Л., която не се усъмнила в направеното волеизявление в
декларацията, и поставила в горния й десен ъгъл вх.№ 1961 и дата 28.06.2018г.,
след което я регистрирала в системата. В резултат на това на 28.06.2018г.
статуса на паспорт с №*** издаден на 03.04.2014г. от МВР-Кърджали с дата на
валидност 03.04.2019г. издаден на В.Т.М., ЕГН:********** бил променен на „Невалиден“
с посочена причина- „Изгубен (откраднат)“.
От заключението на вещото лице изготвило съдебно-
графическата експертиза се установява, че подписът положен от името на В.Т.М.
срещу графа „Декларатор“ в Декларация с вх.№ 1961/ 28.06.2018г. е положен от
обвиняемия М..
Тази фактология бе възприета от
съда на база признанията на обвиняемия дадени на додебното
следствие; от свидетелските показания на П. Л., Р.С., Л.К.; от графическата
експертиза; от веществените доказателства- Декларация с вх.№ 1961/ 28.06.2018г.
и паспорт с №***.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл.313 от НК криминализира лъжливо документиране
в своя полза. Престъплението по ал.1 на цитирания текст е налице само тогава,
когато е потвърдена неистина или затаена
истина в писмена декларация, която по силата на
закон се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.
Безспорно е по делото, че такава декларация се изисква по
силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Деянието
е формално- такова на просто извършване и се явява довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина чрез
подписване и депозиране на декларацията. Съдът намира, че предвид
гореизложеното и установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е
посочил, че задграничния паспорт е изгубен, в изискуемата по закон декларация,
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Обвиняемият М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл.
Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на
деянието се коренят в незачитане на законовия ред.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за
престъпление по чл.313 ал.1 от НК- „лишаване от свобода” до 3 години или глоба,
като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан
за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени
имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид на вида на
засегнатите обществени отношения и тази на дееца; като отчете наличието на
смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и
пълните самопризнания, които прави на досъдебното производство, намира, че чрез
административно наказание „глоба” към минимума на предвиденото, а именно в
размер на 1000лв. при превес на смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите
на чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на дееца бяха
възложени направените по делото разноски в размер на 40лв., които да заплати по
сметка на ОДМВР- Кърджали.
Съдът постанови след влизане на решението в сила вещественото доказателство
представляващо черен сак с дрехи да се върнат на обвиняемия В.Т.М. със снета по
делото самоличност. По отношение вещественото доказателство представляващо
Паспорт № *** издаден на 03.04.2014г. от МВР- Кърджали с дата на валидност
03.04.2019г. на името на В.Т.М., намиращо се в досъдебното производство, постанови
да се предаде на ОДМВР- Кърджали, сектор БДС, за разпореждане. И отново след
влизане на решението в сила вещественото доказателство представляващо
декларация по образец вх.№ 1961/ 28.06.2018г., намиращо се в досъдебното
производство, разпореди да бъде отнето в полза на държавата на основание чл.53
ал.1 б.“а“ от НК.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: