№ 505
гр. Бургас , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203137 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****” ООД – ***, представлявано от управителя
П.М.М., против Наказателно постановление № 574545-F574376/27.04.2021 г. на
Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Претендира се отмяна на
обжалваното постановление по съображения за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание управителят на дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в
съдебно заседание изразява съображения за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
След като обсъди направеното в жалбата оплакване, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На „****” ООД – *** е съставен АУАН № F574376/08.10.2020 г. за
нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и осъществяване състава на
чл. 179 от ЗДДС – за това, че като регистрирано на 28.06.2013 г. лице по ЗДДС,
което е длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен период, не е
подало в предвидените срокове, установени в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, справка-
декларация по ЗДДС за данъчен период м. юни 2020 г., която следва да се подаде
до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като
срокът за подаване на тази справка-декларация е до 14.07.2020 г. Нарушението е
констатирано след извършена съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и
подадените от тях справки-декларации. Посочено е в АУАН, че до лицето е
изпратена покана с № 314-8/20.08.2020 г. за явяване в ТД на НАП – Бургас за
подаване на справка –декларация и съставяне на АУАН за несвоевременното
подаване на същата.
АУАН е съставен в отсъствие на представител на „****” ООД – *** по реда
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като до лицето е изготвена и изпратена покана с
изх. № 314-8/20.08.2020 г. за явяване в ТД на НАП – Бургас за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение. Представено е
удостоверение за извършено връчване на поканата по електронен път, от което е
видно, че поканата е изпратена на електронен адрес на 21.09.2020 г. в 09:45 ч.,
като е активирана, т. е. получена на същата дата в 09:36:48 ч. Поради разкритото
времево противоречие досежно часа на получаване на електронното съобщение,
предхождащ часа на изпращането, съдът възприема, че удостоверението не
обективира редовно връчване. Освен това липсват доказателства, че електронният
адрес ****, на който е изпратена поканата по електронен път, е заявен от
дружеството като такъв за кореспонденция, като от служебна справка в
търговския регистър също не се установява такова заявяване. По преписката се
съдържа и покана с изх. № 314-7/17.07.2020 г. за съставяне на АУАН, за която
липсват доказателства да е била връчвана на адресата.
На 08.01.2021 г. административно-наказателното производство е спряно на
основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН поради неоткриване на нарушителя при
2
посещения по седалище и адрес на управление на дружеството на 18.12.2020 г. и
08.01.2021 г., обективирани в Протоколи №№ F574376, F574381/18.12.2020 г. и
F574376, F574381/08.01.2021 г.
На 11.02.2021 г. производството е възобновено поради откриване на
извършителя и на същата дата АУАН е връчен на управителя на дружеството-
жалбоподател.
Административно-наказващият орган е възприел фактическите констатации
по акта и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание
чл. 179 от ЗДДС е наложил на дружеството-жалбоподател административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено на 07.06.2021 г. Жалбата, по която
е образувано настоящото производство, е подадена на 11.06.2021г.
Разпитаният по делото актосъставител потвърждава констатациите по
АУАН.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява
основателна:
Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от
ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 2., б. „в“ от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По отношение на срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН за издаване на НП съдът конкретизира, че същият е бил прекъснат със
спиране на административно-наказателното производство и е започнал да тече
отново на 11.02.2021 г. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
по тълкувателно дело № 1/2014 г. по описа на ВАС – ОСС от НК на ВКС и ОСС
от ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а според
Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г. на ОНСК на ВС
институтите на спиране и прекъсване за наказателното преследване – чл. 81 от
НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН.
В случая, жалбоподателят не оспорва по същество, а и от събраните по
3
делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че към
14.07.2020 г. е имал задължение да подаде справка-декларация за месец юни 2020
г., което не е сторил по посочена от него причина, че поради липса на дейност на
дружеството счетоводителката му е била освободена. Безспорно е по делото, че
към датата на съставяне на АУАН справка-декларацията по ЗДДС не е подадена
изобщо, като липсват данни дали към датата на издаване на НП такава е била
подадена, за да вменени АНО нарушение за неподадена в изискуемия срок СП.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС, декларациите се
подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнасят. Визираната в атакуваното наказателно постановление
административно-наказателна разпоредба на чл. 179 от ЗДДС в първата си алинея
санкционира с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лева два състава на
административно нарушение за регистрирани по ЗДДС юридически лица, които
не изпълнят задължението си да подадат справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС или не подадат такава в предвидените срокове, като в случая остава
недоказано по делото в коя от двете хипотези е извършено нарушение. Макар и
еднакво наказуеми, на едно и също правно основание, двете нарушения по чл. 179,
ал. 1, предл. 1 от ЗДДС и по чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗДДС имат различни
изпълнителни деяния, макар да включват общи факти. Следва да се има предвид,
че в настоящото производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а от
доказателствата не се установи, дали те са правилно отразени и интерпретирани,
тъй като остана неустановено по делото дали отговорността на жалбоподателя
правилно е ангажирана с атакуваното НП за административно нарушение –
неподаване в срок на справка-декларация за данъчен период, т. е. закъсняло
подаване. Напротив, установи се, че към датата на съставяне на АУАН справка-
декларация изобщо не е била подадена и е налице първата хипотеза на нарушение
по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Фактите, които административно-наказващият орган
счита за съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към
извършеното нарушение, следва да бъдат описани точно в АУАН и в
наказателното постановление. Противното би означавало да се допусне
възможността с НП жалбоподателят да бъде санкциониран за нарушение, което в
действителност не е същото. Разкритата неяснота /неустановеност/ досежно кое от
двете нарушения по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС в действителност е реализирано се
отразява върху правилността на обжалвания административен акт по съществото
на спора.
Производството по реализиране на административно-наказателната
4
отговорност е протекло незаконосъобразно. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който разпорежда, че АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя. Актът може да се състави и в отсъствието
на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато той е известен и след
покана не се яви за съставяне на акта. В последната хипотеза актосъставителят е
длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, като в поканата следва да се
съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на
определена дата и час, за да му бъде съставен акт за нарушение. Само при
наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в
определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, от самия акт и от
свидетелските показания, се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствието на
представител на дружеството-жалбоподател. По делото липсват данни
представител на дружеството да е бил редовно поканен за съставянето на акта с
представените от АНО по делото покани с изх. №№ 314-7/17.07.2020 г. и 314-
8/20.08.2020 г. Първата от тях изобщо не е била изпращана, а втората изготвена
покана не е връчена нито по пощата, нито редовно по електроненен път – заради
разкритото времево разминаване на електронното съобщение, липсата на
доказателства дали електронната поща е на надлежния адресат, както и дали тя
представлява заявен адрес за кореспонденция, поради което не е доказано, че
поканата е стигнала до дружеството-жалбоподател. Съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, изначално опорочава производството, като съдът намира, че този порок не
е преодолян с връчването на акта след съставянето му и преди издаване на НП.
Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на защита на привлеченото
към административно-наказателна отговорност лице, в т. ч. разбиране на
обвинението, възможност за възражения и представяне на доказателства, с оглед
установяване на обективната истина по случая.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-
наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 574545-F574376/27.04.2021 г. на
Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – Бургас, с което на „****”
ООД, със седалище и адрес на управление ***, ****, с ЕИК **** представлявано
от П.М.М., на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно
нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6