МОТИВИ по
НОХ дело № 104/2019 год. по описа на РС гр.Етрополе
Обвинението
е предявено от Етрополска районна прокуратура срещу М.Ц.И.,
за това, че на
02.12.2018 г. от вилната зона на с. Лопян, общ. Етрополе, обл.
Софийска, от навес в частен имот, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Опел Монтерей” с рег.№
СО3037АМ, собственост на А.Б. ***, в съучастие като съизвършител
с П.Г.П. ***, е отнел чужда движима вещ – лек автомобил „ГАЗ 69“ с рег.№СФ 3537
К /стар/ и номер на рама 481872, на
стойност 1 835.00 (хиляда осемстотин тридесет и пет) лева, от владението и без съгласието на С.Д.С. ***, с
намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и срещу П.Г.П.
за това, че на 02.12.2018 г. от вилната зона на с.Лопян общ. Етрополе, обл.Софийска, от навес в частен имот, чрез използване на
МПС - лек автомобил марка „Опел
Монтерей” с рег. № СО3037АМ, собственост на А.Б. ***, в съучастие като съизвършител с М.Ц.И. ***, е отнел чужда движима вещ – лек
автомобил „ГАЗ 69“ с рег. №СФ 3537 К /стар/ и номер на рама 481872, на стойност 1 835.00 (хиляда
осемстотин тридесет и пет)
лева, от владението и без съгласието на С.Д.С.
***, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл. 1-во, вр.чл.
194, ал.1, вр. чл.20 от НК.
Представителя
на Р.п.- Е. в съдебно заседание поддържа предявените срещу подсъдимите лица
обвинения. Оспорва твърденията на защитата. Предлага на подс.
М.Ц. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около минималния размер, като
счита, че по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,
с оглед предишните му осъждания. По отношение на подс.
П.П. счита, че наложеното наказание следва да бъде
определено около минимума, като по отношение на него бъде приложена
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Частния
обвинител С.С., в производството се представлява от повереник адв. В.В., който
поддържа обвинението, наред с представителя на прокуратурата, предлага на подс.Ц. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок не по-кратък от пет години, а на подс.П. наказание
лишаване от свобода за срок около три години, изпълнението на което да бъде
отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл.66 ал.1 от НК. В хода
на съдебните прения заявява, че желае да представи писмени бележки, т.к. такава
била практиката на ВКС. Съдът остави без уважение това искане, т.к. същото е
недопустимо в производството пред първа инстанция. Това е така, т.к. съгласно
разпоредбата на чл.291 ал.1 от НПК, съдът „изслушва“ съдебните прения. В тази
връзка на адв.В., в качеството на повереник е указано
да прочете на глас, представените от него писмени бележки, като речта му е изслушана
от страните и записана в съдебния протокол.
Подсъдимият
М.Ц.И., в съдебно заседание не се признава за виновен и дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Лично и чрез защитника си адв. Г.Д.-САК оспорва
авторството на деянието. В обясненията си сочи, че на 02.12.2018 година,
ремонтирал автомобил марка „УАЗ“ пред домът си в с.Лопян, общ.Етрополе. На
гости на неговото семейство пристигнало семейството на подс.
П.. Жените на двамата подсъдими са сестри, като същите се явяват „баджанаци“
/разговорен стил/, а помежду си ползват обръщението „баджо“.
Сочи, че след ремонта двамата решили да изпробват „УАЗ“-ката и излезнали извън селото, като по пътя забелязали изоставен,
обрасъл в бурени джип марка „УАЗ“, като го коментирали, т.к. обичали да правят
разходки в гората с подобна техника. След това се прибрали, подс.
П. с неговото семейство си заминали за гр.Правец, където живеели. Вечерта около
17.00-18.00 часа, в с.Лопян, в домът на подс.Ц.
неочаквано дошли гости, които му нямали телефона, поради което ползвали сестра
му, която живее в Етрополе и тя ги завела в селото. Стояли до около 01.00-02.00
часа, след което си тръгнали. Продължава обясненията си с това, че на
07.12.2018 година, докато бил на работа, го извикал пазачът и му казал, че го
търсят полицаи, след което бил задържан. Отрича участие в извършване на
престъплението. Защитникът му адв.Г.Д. счита, че отнетата вещ е с незначителна
стойност, която „не си струва да се краде“; счита, че обвинението не може да
почива единствено на показанията на св.А.Д.; счита, че показанията на св. У.,
св. Л. и св. Ц. не следва да бъдат кредитирани, т.к. същите са дадени в много
по-късен етап от извършване на престъплението, а за тях тази възможност е
съществувала и преди това; счита, че св.У. е заинтересован от изхода на делото
и осъждането на подс.Ц., т.к. между тях двамата съществува
спор по повод на това, че от подс.Ц. е иззет товарен
автомобил „УАЗ“, за който св.У. твърди, че е негова собственост и му е бил
откраднат преди време; сочи, че показанията на св.У. се появяват едва след като
разбрал, че подс.Ц. няма да му даде сумата от
4 500 лева, за открадната му „УАЗ“-ка; счита, че
показанията на полицейските служители не следва да бъдат кредитирани, т.к.
същите възпроизвеждат проведени „беседи“ с подсъдимите лица, а практиката на
ВКС в това отношение е категорична, като цитира Решение №391/25.10.2013 год. по
КНД №1220/2013 год. по описа на ВКС, НК, Трето н.о.
Подсъдимият
П.Г.П., в съдебно заседание не се признава за виновен и дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Лично и чрез защитника си адв. Г.Д.-САК оспорва
авторството на деянието. В обясненията си твърди, че на 02.12.2018 година, със
семейството си отишли до с.Лопян, за да се видят със семейството на подс. Ц., като жените, с които живеят са сестри. Там
заварил подс.Ц. да ремонтира собствения си автомобил
марка „УАЗ“, който закупил от „Н. Тапицера“. Двамата излезнали
в гората да го изпробват и тогава забелязали един изоставен стар руски джип,
който бил обрасъл в растителност и по негови думи „природата го била обзела“,
поради което решил да го „спаси“. След като се прибрал със семейството си в
Правец, помолил зет си св.А.Д. да отидат с неговия джип „Опел Монтерей“ до
с.Лопян, за да изтеглят МПС-то. Там той предложил на св.Д. да го теглят до
селото на бабата на последния, а именно с.Осиковска Лъкавица. С помощта на
джипа „Опел Монтерей“, теглили „УАЗ“-ката до домът на св.С.Г.Л., баба на св.Д.,
където го оставили. След няколко дни бил потърсен от полицейски служители и
задържан. Твърди, че бил заплашван от полицейските служители. Защитникът му адв.Г.Д.
счита, че отнетата вещ е с незначителна стойност, която „не си струва да се
краде“; счита, че обвинението не може да почива единствено на показанията на
св.А.Д.; счита, че показанията на св. У., св. Л. и св. Ц. не следва да бъдат
кредитирани, т.к. същите са дадени в много по-късен етап от извършване на
престъплението, а за тях тази възможност е съществувала и преди това; счита, че
св. У. е заинтересован от изхода на делото и осъждането на подс.
Ц., т.к. между тях двамата съществува спор по повод на това, че от подс. Ц. е иззет товарен автомобил „УАЗ“, за който св. У.
твърди, че е негова собственост и му е бил откраднат преди време; сочи, че
показанията на св.У. се появяват едва след като разбрал, че подс.Ц.
няма да му даде сумата от 4 500 лева, за открадната му „УАЗ“-ка; счита, че показанията на полицейските служители не
следва да бъдат кредитирани, т.к. същите възпроизвеждат проведени „беседи“ с
подсъдимите лица, а практиката на ВКС в това отношение е категорична, като
цитира Решение №391/25.10.2013 год. по КНД №1220/2013 год. по описа на ВКС, НК,
Трето н.о.
Съдът след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Частния обвинител св. С.Д.С.
***, като притежава недвижим имот във вилната зона на с.Лопян, общ.Етрополе, състоящ се от едноетажна къща и дворно място.
В двора под
навес, св. С. съхранявал лек автомобил «ГАЗ 69», зелен на цвят,
със стар регистрационен
номер СФ 3537 К и номер на рама 481872. Автомобила
закупил през 70-те години
на миналия век на старо, ползвал
го до 1994 година, но не подновил регистрацията
на автомобила, поради което същата била служебно прекратена на 01.10.2006
година. През м. септември
2018г. св. С. източил водата
на автомобила и го оставил без акумулатор под навеса в имота си.
Той го ползвал рядко през летния
сезон, за да си превозва сено от друг имот в селото, поради което през
зимния сезон източвал водата в радиатора. Последното му посещение в имота било последния петъчен ден преди началото
на декември месец 2018-та
година. Тогава автомобила си
бил под навеса, така както го е оставил. С негов приятел трябвало да отидат до имота му в неделя, т.е. на 02.12.2018 година, но отишли едва на 04.12.2018г. Преди
обяд на този ден, св. С. отишъл в имота и когато отворил портата видял, че през двора имало дири от автомобилни гуми с голям грайфер
върху снега, след което забелязал, че автомобила му липсвал от местото,
където бил паркиран под
навеса. С приятеля му тръгнали
по следите, като вървяли
около 5-6 километра и стигнали главния
път от гр.Етрополе за с.Малки Искър. Надявал се, че ще намери автомобила си някъде изоставен. След като не го намерил, подал сигнал
в РУП-Етрополе. В 11.20 часа същия
ден пристигнала група с разследващ полицай, която извършила оглед на местопроизшествие и бил изготвен фотоалбум.
Вследствие на проведени ОИМ и получена оперативна информация от полицейските служители в РУП-Етрополе,
се установило, че отнетия процесен
джип се намира в с.Осиковска
Лъкавица, общ.Правец, в домът на С.Г.Л., която е баба на
св. А.Б.Д.. На 07.12.2018 година, свидетеля и частен обвинител С.С. бил заведен на място
от полицейски служители при РУП-Етрополе,
където разпознал собствения си автомобил «ГАЗ 69».
На 07.12.2018 година за времето от 14.15ч. до 16.20 ч., разследващ
полицай от РУП-Правец извършил
претърсване в домът на С.Л.,
където бил намерен процесния автомобил,
за което е съставен
протокол и изготвен фотоалбум.
С Определение №21/10.12.2018
година на районен съдия при
РС-Етрополе, са одобрени действията по извършеното претърсване и изземване.
От обясненията
на двамата подсъдими се
установи, че жените, с които живеят
са сестри. Семейството на подс. М.Ц. ***, а семейството на «баджанак» му - подс. П.П.,***. Двете семейства поддържали близки
отношения и често си гостували.
Свидетеля А.Б.Д. е познат и на двамата, като е «зет» на подс. П., т.е.
женен е за сестрата на последния.
На 02.12.2018 година, след обяд, подс.
М.Ц.И. се обадил на св. А.Д., като го попитал дали ще може да отиде да му
помогне да го изтегли, т.к. е закъсал. Св.Д. му казал, че няма проблем, а подс.Ц. му казал, че ще звънне на баджанак си, който да
дойде с него. Св.Д. тръгнал от гр.Правец с подс.П.,
като пътували с автомобила на първия Опел Монтерей с рег.№СО3037АМ. Тъй като
св.Д. не знаел къде трябва да отидат, подс. П. му
указвал посоката на движение. Преди да влезнат в село Лопян, по черен път
стигнали до една ливада, където ги чакал подс. М.Ц.,
като там имало автомобил. От главния път до мястото пътували около 2-3
километра. На мястото забелязал постройки, но тъй като било тъмно не успял да
се ориентира, дали са къщи. Видял, че автомобила е стар руски джип, зелен на
цвят, без регистрационни табели, с две врати. Попитал подс.
Ц. „какво прави с този джип, да не му направи проблеми“, а подс.Ц.
му казал да го закарат при баба му, т.к. „няма къде да го вкара“. Не му обяснил
защо е закъсал. Св.Д. закачил джипа, като подс. Ц. се
качил да го управлява, а подс.П. пътувал със св.Д. в джипа
му Опел Монтерей с рег.№СО3037АМ. Пътували през няколко села-с.Лъга,
с.Осиковица и след това пристигнали в с.Осиковска Лъкавица. Оставили го в двора
на баба му, като той й обяснил, че „М. е закъсал и го оставят там“. След това
отишли до гр.Правец, откъдето подс. П. закарал с
личния си автомобил подс. Ц. ***. Не знае дали
автомобила е бил в движение, т.к. пред него не са го палили.
След като на 07.12.2018 година, процесния руски джип бил намерен в домът
на С.Л. ***, били извършени претърсвания и в домът на подс.Ц.
***. В хода на действията по разкриване на деянието, участие взел и св.С.О.,
който е оперативен полицай по линия на криминална полиция при РУП-Етрополе. Той
провел оперативна беседа с подс. Ц. с цел изясняване
на неговото алиби по отношение кражбата на руския джип. Установява, че подс.Ц. му споделил, че в деня, когато е извършена кражбата
си е бил в с.Лопян, идвал му на гости подс.П., заедно
ремонтирали нещо по автомобила на първия, след което го изпробвали, а следобяда подс.П. си тръгнал. Св.О.
установява още, че подсъдимия Ц. му казал, че след това си останал вкъщи със
семейството и не е излизал никъде, като не е споменавал да са му идвали гости
същата вечер.
На 07.12.2018 год., на свидетеля С.И.Г., който и тогава, и понастоящем
работи в РУП-Правец като оперативен работник „Криминална полиция“, било
поискано съдействие от полицейските служители от РУП-Етрополе – И.Г. и св.Д.Д., които искали да ги заведе до къща на св. А.Б. в
с.Осиковска Лъкавица, т.к. проверявали сигнал за откраднат руски джип. Тъй като
и той не знаел къде е имота, поискал съдействие от кмета на селото. Последния
ги завел до този имот, където видели в двора два руски джипа, а зад къщата
имало трети такъв джип. Кмета на селото им казал, че Б. има два такива джипа,
като не знаел на кого е третия. От къщата се показала възрастна жена, която се
казвала С.Л.. И.Г. я попитал на кого е третия джип, като тя отговорила, че
„внук й го докарал преди няколко дни, заедно с шурека
си и на шурека, пак шурек“.
Споменала имената на А., П. и М.. Сочи, че на място дошъл и внукът й А., като
по-късно били извършвани и следствени действия. Обяснения от други хора той не
бил чул.
По време на претърсването в с.Осиковска Лъкавица в домът на С.Л., св.Д.Д., който е оперативен работник „КП“ в РУП-Етрополе, чул
бабата на св.Д. да казва, че „преди няколко вечери внукът й и двама негови
приятели са докарали джипът и са го оставили в дворът й. След известно време,
на в двора на баба си дошъл и св.Д., който попитал полицаите кой им е казал, за
този джип. На въпросите на полицаите отговорил, че „преди няколко дни му се
обадил П., като го помолил да отидат с негов джип до Лопян, където М. е намерил
руски джип, който трябва да се издърпа“. Впоследствие разказал, как двамата с П.
отишли в с.Лопян, където ги чакал М. и тримата теглили руския джип до
с.Осиковска Лъкавица.
От представени писмени доказателства, ксерокопия на регистър на МПС-та
от ОД МВР-София се установява, че лек автомобил „ГАЗ-69“ е собственост на С.С. от 24.07.1984 година. Първоначално е бил регистриран с
рег. номер СФ5659Р. На 20.04.1989 година номера е променен на СФ 3537 К, като
няма други собственици на този автомобил.
От справка от Национален институт по метеорология и хидрология се
установява, че за района на Етрополе на 02.12.2018 година през целия ден не е
имало регистрирани валежи, но е било студено с отрицателни температури и снежна
покривка с дебелина 7 см.
От изготвената
трасологична експертиза с вещо лице инж.Н.В.Д. се
установи, че лекият автомобил „ГАЗ 69“ е с идентификационен номер на рама
„481872“ и върху него няма извършена интервенция.
От
заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза с вещо лице В.Л.Т. се
установи, че към датата на инкриминираното деяние стойността на лекият
автомобил „ГАЗ 69“ с идентификационен номер на рама „481872“, възлиза на 1 835.00
лева.
От
заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства чрез ДНК анализ, което е прочетено на страните по реда на чл.282
ал.1 вр. ал.3 вр. чл.283 от НПК, поради неявяване на вещото лице и изразено съгласие на страните, същия да
не бъде разпитван, се установява, че от натривките, иззети по време на
изземването на лекия автомобил, е невъзможно извеждане на индивидуални
генетични профили, тъй като най-вероятно се касае за отложен клетъчен материал
от две или повече лица, имали контакт с обтритите
елементи на автомобила. Поради това не може да бъде изведен ДНК-профил от
биологичния материал, който да бъде сравнен с изведените генетични профили на
лицата П.Г.П. и М.Ц.И..
От заключението на д-р Е.Г. по допусната съдебно психиатрична експертиза и допълнителните обяснения в съдебно заседание се установява,
че св.С.Л. има нарушения на
паметта, които не й дават възможност да възпроизвежда данни от делото, поради което и същата е заличена от списъка на лицата за призоваване. Вещото лице установява, че не може да даде заключение, дали С.Л.
е била годна да свидетелства към
момента на хода на досъдебното производство.
От заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инж. М.Е.Б. се установява, че от приети по делото червено-бяла флашка и черен
смартфон, без сим карта е възпроизведен записан
разговор между две лица от мъжки пол от мобилен
телефон с №********** и мобилен телефон с №**********. По делото
не се спори, че разговора е проведен между подс.Ц. и св.Г.У., като от същия се установява, че между двамата има спор по отношение на откраднат автомобил «УАЗ».
От писмо на «Виваком» се установява, че
мобилен №**********, считано от 23.12.2020 год. е с абонат
Йордан Н. Кръстев.
От писмо на мобилния
оператор «А1» се установява, че мобилен №********** е
с абонат Г.В.У..
От съдебно-медицинска експертиза, по която заключение е
изготвено от д-р Павлина Дакова,
офталмолог се установява,
че към 02.12.2018 год. св. Г.У. не е страдал от очно заболяване, както и, че към тази дата е имал минимално намаление на зрителната острота, като след поставена корекция от -0,5 дсф, зрението е възстановено напълно.
За проверка показанията на свидетелите – Г.В.У., П.Л.И. и Ц.Ц., на 02.12.2021 година беше проведен следствен експеримент
в местността, от която е отнет процесния автомобил, както и по пътя, по който тримата твърдят,
че са наблюдавали движението на двата джипа.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло
от обясненията на св.С.Д.С.,
св. А.Б.Д. /дадени пред съдия
по реда на чл.223 от НПК на 07.12.2018 год. по ЧНД
№128/18 год. на ЕтРС, ДП №150/2018 год. на РУП-Етрополе/, св. С.Г., частично от показанията
на св.Д.Д., св.С.О., св.Г.У. и св.Ц.Ц., протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.12.2018 г. и фотоалбум към него, протокол за
претърсване и изземване от 07.12.2018 г. и фотоалбум, определение №21 от
10.12.2018г на РС-Етрополе по чнд № 130/2018 г.,
протокол за оглед на веществено доказателство от 06.08.2019 г. и
фотоалбум, протокол №27/04.02.2019г за извършена трасологична
експертиза, съдебно-оценителна експертиза, съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства чрез ДНК анализ № 16/2019г, справка от АИС КАТ за лек
автомобил ГАЗ 69 с рама № 481872, справка от АИС КАТ за лек автомобил марка
„Опел Монтерей“ с рег. № СО 3037 АМ, справки за съдимост на обвиняемите;
характеристични справки; декларации за семейно, материално и имотно състояние и
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът не
кредитира обясненията на двамата подсъдими, досежно авторството при извършване
на деянието, като ги приема за тяхна защитна теза, а и същите се опровергават
от част от събрания в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
доказателствен материал.
Съдът не
кредитира показанията на св.А.Б.Д., дадени в съдебно заседание на 30.06.2020
година, с които същия опровергава изцяло, дадените от него обяснения пред съдия
по реда на чл.223 от НПК, като последните изцяло кореспондират с установената
фактическа обстановка по делото. Съдът не кредитира показанията му досежно
това, че е бил заплашван от полицейските служители с цел да свидетелства срещу подс.М.Ц.. Тези показания, които св.Д. дава в съдебно
заседание, не следва да бъдат кредитирани, т.к. същите са съобразени изцяло със
защитната теза на подсъдимите лица, с които той е в роднински и приятелски
отношения. Тези му показания не кореспондират с фактите, които се установяват
от показанията на св.С.Г. и св.Д.Д. досежно това,
което са чули от бабата на св.Д. в с.Осиковска Лъкавица, а именно, че джипът
без номера е „докаран преди няколко вечери от А., П. и М.“.
Съдът
изцяло кредитира показанията на св.А.Д., дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК на 07.12.2018 година, като приема същите за обективни и непротиворечащи на
фактическата обстановка по делото.
По
отношение на показанията на св.Д.Д. в частта им, в
която е провел оперативна беседа с подс. П.П., който му разказал за кражбата на процесния джип и
участието в същата на М., съдът счита, че същите не следва да бъдат
кредитирани, като се съобрази с практиката, установена в Решение
№391/25.10.2013 год. по КНД №1220/2013 год. по описа на ВКС, НК, Трето н.о.
Съгласно същото е недопустимо да се кредитират показания на полицейски
служител, които дават информация, която му е станала известна при проведена с подсъдимо лице „беседа” и
показанията му заместват направени самопризнания. Касационният съдебен състав
приема, че единственият легален начин да бъдат правени самопризнания в рамките
на наказателното производство е при даване на обяснения от обвиняемия и
спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В процесуалния закон законодателят е
установил стандарт, гарантиращ правото на защита на привлеченото към
наказателна отговорност лице и осигуряващ законосъобразното провеждане на
разпита му, респективно този стандарт не може да бъде заобиколен чрез
кредитиране на показанията на свидетел, които е присъствал на друг разпит
(проведен в императивни разпоредби на закона) и възпроизвежда съдържанието му.
В случая независимо, че свидетелят няма формално качество, което да е пречка да
вземе участие в производството като свидетел разпита му по отношение на възприети
извънпроцесуални самопризнания в рамките на
„оперативна беседа” е недопустим и тези показания не могат да бъдат ценени. В
подкрепа на извода за невъзможност да бъдат ползвани обсъдените показанията е и
принципната забрана в процесуалния закон да бъдат замествани оригинерни доказателства с деривативни
такива. Няма как самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го
полицейски служител (станало му известно в рамките на разследване на
престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане на
доказателствени резултати по ред различен от посочения в НПК. В тази връзка
трябва да бъде правена разлика между показанията на свидетел, възприел
извънсъдебно признание и тези на полицейски служител, които е извършвал
действия по разследването и е възприел признания направени от задържано в рамките
на същото разследване лице.
Предвид
изложеното съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.Д. в тази
им част.
Съдебният
състав обаче счита, че изцяло следва да кредитира показанията на св.Д.Д. и св.С.Г., досежно това което са чули от бабата на св.Д.
и него самия, а именно, че процесния джип е докаран преди няколко дни от тях
тримата-А., П. и М., както и, че подсъдимите лица са поискали от него
съдействие, за изтеглянето на руския джип от местонахождението му в с.Лопян, до
с.Осиковска Лъкавица.
Съдът не
кредитира показанията на св.Г.Н.Н., св.Х.К.И., св.Т.Г.Д.,
св.Г.С.Г., св.Й.П.Н. и св.В.Й.Д., в частта им, в която свидетелстват, че на
02.12.2018 година за времето от 17.00-18.00 часа до около 02.00-03.00 часа са
били на гости на семейството на подс.Ц. ***. Тези
показания не кореспондират с показанията на св.С.О., който сочи, че при
проверка алибито на подс.Ц., същия не е заявявал, че
вечерта на 02.12.2018 година е имал гости в домът си в с.Лопян. Нормалната
реакция на лице, застрашено от наказателно преследване е още в началото на
действия по разследване, насочени срещу него, да заяви пред разследващите
органи основните елементи, които изграждат неговото алиби, а именно посещението
на гости в домът му към момента на извършване на деянието. Тук съдебния състав
счита установената съдебна практика в Решение №391/25.10.2013 год. по КНД
№1220/2013 год. по описа на ВКС, НК, Трето н.о. за неприложима, т.к.
показанията на св.О. не визират самопризнание в извършване на престъпление от
страна на подсъдимо лице, а негова защитна теза, целяща изграждане на „алиби“
за вечерта на 02.12.2018 година. Показанията на тези свидетели противоречат и
на установените по несъмнен начин климатични условия в селото-наличие на сняг,
което те не споменават в своите показания. Техните показания противоречат
най-вече с показанията на св.Д., дадени пред съдия и тези на св.Д. и св.Г., от
които е видно, че подс.Ц. на 02.12.2018 година
вечерта не си е бил вкъщи, за да посреща гости. Съдът не може да ги кредитира с
доверие и поради това, че се „появяват“ едва в съдебната фаза на наказателното
производство.
Съдебният
състав не кредитира и показанията на св.Г.У., св.П.И. и св.Ц.Ц. досежно това, че на 02.12.2018 година, около 17.00-18.00
часа са станали свидетели на процесното деяние. На
първо място, както показанията на св.Г.Н.Н., св.Х.К.И.,
св.Т.Г.Д., св.Г.С.Г., св.Й.П.Н. и св.В.Й.Д., досежно това, че на 02.12.2018
година вечерта всички те са били на гости в домът на подс.М.Ц.И.,
така е показанията на св.Г.У., св.П.И. и св.Ц.Ц., за
това, че са очевидци на процесното деяние, се
появяват по странен за съдебния състав начин, първите едва в хода на съдебното
производство, а вторите седем месеца, след като са били очевидци на факти, за
които би следвало веднага да съобщят на полицията.
Съдът на
кредитира показанията на тези трима свидетели-У., И. и Ц., за това да са били
очевидци на деянието, т.к. същите са взаимно противоречащи, а също така не
кореспондират с обективната истина. От показанията на св. У. се установява, че
тримата се разбрали, той да застане до къщата на св.С.С.
/наричан Цеко Диков от св. У./, на 100-150 метра от него да застане св. Ц. и на
още 100-150 метра да застане св.И.. От извършения следствен експеримент се
установи, че тези разстояния са много по-големи. На следващо място св.У. и св.Ц.
свидетелстват за два джипа, които се теглят, а св.И. разказва за два джипа,
движещи се един след друг, като руския джип е работел, т.е. бил е на самоход. Също така установява, че е бил в непосредствена
близост от 10 метра до двата джипа, „като било възможно и да е бил теглен
втория джип“. За съдебния състав е необяснимо, как св.И. е разпознал подс.М.Ц. във втория джип, а не е възприел дали втория джип
е на самоход или е теглен от първия джип. За да не
кредитира тези показания, съдът взе предвид и обстоятелството, че само след
няколко дни св.У. и св.Л. разбрали за кражбата на джипа на св.С.С., но не са съобщили по надлежния ред, че са били очевидци
на тази кражба. Тези обстоятелства навеждат на обоснован извод в съдебния
състав, че тези показания не следва да бъдат кредитирани с доверие при
постановяване на съдебния акт.
Така
изложените фактически констатации обосновават правния извод, че извършеното на 02.12.2018
година от всеки един от подсъдимите М.Ц.И. и П.Г.П. деяние, както от обективна
така и от субективна страна, осъществява състав на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл. 1-во, вр.
чл. 194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна, на 02.12.2018 г., от вилната
зона на с. Лопян общ. Етрополе, обл. Софийска, от
навес в частен имот, чрез използване на МПС - лек автомобил марка
„Опел Монтерей” с рег.№ СО3037АМ, собственост на А.Б. ***, в съучастие помежду
си като съизвършители са отнели чужда движима вещ – лек
автомобил „ГАЗ 69“ с рег.№СФ
3537 К/стар/ и с номер на рама 481872, на стойност 1 835.00 (хиляда осемстотин тридесет и пет) лева, от владението
и без съгласието на С.Д.С. ***.
От
субективна страна всеки един от двамата подсъдими е имал в съзнанието си ясни представи,
че заедно с другия
подсъдим, прекъсват досегашната и установяват
своя нова фактическа власт върху движимата вещ, предмет на престъплението,
за което липсва съгласие на владелеца й; че за
отнемането използват друго моторно превозно
средство - лек
автомобил марка „Опел Монтерей” с рег.№ СО3037АМ, собственост на А.Б. ***. Следователно
всеки един от подсъдимите е действал виновно, в хипотезата на пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл. 1-во от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните
последици от извършването му и е искал настъпването им.
При определяне размера на
наказанията на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 54
от НК.
За престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл. 1-во, вр.
чл. 194, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за
срок от една до десет години.
По отношение на подс.М.Ц.И..
Съдът счита, че предвид многобройните осъждания на подс. М.Ц.И. и най-вече това по НОХД №281/2011
год. по описа на РС-Червен бряг, по което с Присъда №20/01.02.2012 год. е осъден
на лишаване от свобода за срок от девет
месеца, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен
срок от три години, не са налице предпоставките за прилагане на чл.88а от НК. Последиците
от осъжданията на подсъдимия,
не могат да бъдат заличени, поради това, че не са налице условията на чл.88а ал.1
от НК. На същия не може да бъде наложено наказание лишаване
от свобода, изпълнението на което
да бъде отложено с определен от съда
изпитателен срок. Предвид това съдът, като
го призна за виновен в извършване на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл. 1-во, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, го осъди на една година лишаване от свобода, което наказание
да изтърпи съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален “общ” режим на изтърпяване.
При
определяне на размера на наказанието за извършеното деяние, съдът взе предвид
мотивите и подбудите за извършването му – незачитане неприкосновеността на
чуждата собственост, желанието за имотно облагодетелстване, чрез отнемане на
чужда собственост, използване на обстоятелството, че процесния имот се намира в
гориста местност и далече от съседни имоти и обстоятелството, че имота не се
обитава през този сезон. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът взе
предвид добрите характеристични данни.
Преценявайки
горните обстоятелства съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в минимален
размер за срок от една година, въпреки съдебното минало на подсъдимия, като
счита, че и в този размер наказанието ще изиграе своята възпитателна и правовъзпираща роля по отношение на подсъдимия Ц..
Наказанието
„лишаване от свобода” подсъдимия следва да изтърпи съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален
“общ” режим
на изтърпяване.
По отношение на подс.П.Г.П..
Съдът
призна подс. П. за виновен в в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. 1-во, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като го осъди на една
година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание
на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 301 ал.1 т.7 от НПК възложи възпитателната
работа с подс. П.Г.П., в срока на условно осъждане,
на съответния районен инспектор по местоживеене *** при ОДМВР – София.
Подсъдимия
П.П. не е осъждан и има добри характеристични данни,
поради което съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на същия, не е наложително да изтърпи наказанието.
При
определяне на размера на наказанието за извършеното деяние, съдът взе предвид
мотивите и подбудите за извършването му – незачитане неприкосновеността на
частната собственост, желанието за имотно облагодетелстване, чрез отнемане на
чужда собственост, използване на обстоятелството, че процесния имот се намира в
гориста местност и далече от съседни имоти и обстоятелството, че имота не се
обитава през този сезон. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът взе
предвид добрите характеристични данни и обстоятелството, че не е осъждан.
В хода на
досъдебното производство са сторени разноски в размер общо от 1 920.80
лева, а в хода на съдебното производство в общ размер от 1009.84 лева. Първите
разноски следва да бъдат внесени по сметка на ОД МВР София, а вторите по сметка
на РС-Етрополе, като бъдат поделени по равно и възложени поотделно на всеки
един от подсъдимите.
С оглед
изхода на делото и на основание разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът
намери, че следва да осъди подсъдимия М.Ц.И. да
заплати на държавата направени по делото разноски по досъдебното производство в
размер на 960.40 /деветстотин и шестдесет лева и четиридесет стотинки/, вносими по сметката на ОД-МВР София и сумата в размер на
504.92 /петстотин и четири лева и деветдесет и две стотинки/ по сметка на
РС-Етрополе разноски за възнаграждения на вещи лица и свидетели. На същото
основание и подсъдимия П.Г.П. бе осъден да заплати
на държавата направени по делото разноски по досъдебното производство в размер
на 960.40 /деветстотин и шестдесет лева и четиридесет стотинки/, вносими по сметката на ОД-МВР София и сумата в размер на
504.92 /петстотин и четири лева и деветдесет и две стотинки/ по сметка на
РС-Етрополе разноски за възнаграждения на вещи лица и свидетели.
По
досъдебното производство е приложен договор за правна защита и съдействие
№19/07.06.2019 год., от който се установява, че частния обвинител и пострадало
лице С.С. е заплатил на адв.В.В.
сумата от 2 000 лева за адвокатско възнаграждение. Същата сума е заплатил
на повереника си и по договор за правна защита и
съдействие №25/08.11.2019 год., вече в хода на съдебното производство.
Защитника на подсъдимите лица е възразил срещу тези размери на адвокатско
възнаграждение, като въпреки противоречивата съдебна практика в тази насока, съдът
счита, че сумата по досъдебното производство се явява прекомерна с оглед на
предоставената правна помощ, а именно явяване само за две предявявания на
разследването, поради което следва да бъде редуцирана на 1 000 лева.
Претенцията за заплащане на разноски във връзка с адвокатското възнаграждение
на повереника в съдебното производство следва да бъде
уважена изцяло, предвид проведените множество съдебни заседания и техната продължителност. Предвид горното съдът прие, че
двамата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят обща сума на частния
обвинител за сторени разноски в размер на 3 000 лева, или по 1 500
лева всеки от тях.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: