№
Гр. Силистра, 18 януари 2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 191 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството
по делото е образувано по жалба на В.М.К. с ЕГН – ********** ***, предявена
чрез адв. Т. С. ***, срещу Решение № 1040-18-21/ 02.10.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено
Разпореждане № 183 – 00 – 201 – 3/ 21. 08. 2023 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра, с което на основание чл.
54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №
883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на
жалбоподателя.
В жалбата е
изразено становище за постановяване на обжалваното решение в противоречие с
материалния закон. На първо място се твърди, че посочената в оспорения акт
липса на компетентност е пречка за органа да се произнесе както с положително
решение по подаденото заявление, така и да постанови отказ за отпускане на
обезщетение за безработица. Сочи се, че в този случай органът е следвало да
препрати преписката за произнасяне на компетентната администрация с цел
приключване на производството с валиден акт. Акцентира се, че пребиваването на
лицето в една държава членка е следствие на неговата воля, като изборът му да
пребивава на територията на страната е следвало да бъде зачетен от органа при произнасянето
му. Претендира се отмяна на решението и
присъждане на разноски по делото.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния
си представител гл. юрисконсулт Н. Н.-Н., поддържа изложените подробни
съображения в представения писмен отговор и моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С бланково заявление от 09.06.2023 г., подадено пред ТП на НОИ – Силистра,
жалбоподателят е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица, като е
декларирал, че в периода 20.09.2016 г. – 31.03.2023 г. е упражнявал трудова
дейност в Германия и трудовото му правоотношение е прекратено.
От жалбоподателя е подадено и Заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 от 15.06.2023 г. до Директора
на Дирекция "ЕРМД" в ЦУ на НОИ - гр. София, в което е посочено, че му
е необходимо за удостоверяване осигурителните периоди в Германия за периода
01.09.2016 г. – 30.09.2022 г. с работодател GWT-Georg Wustner, 01.10.2022 г. – 24.02.2023 г. с работодател Manuel Wustner и за периода 25.02.2023 г. – 31.03.2023 г. с
работодател Sarah Wustner, с посочена причина за прекратяване на
трудовата му дейност за последния период: изтичане срока на договора (л. 24). Жалбоподателят
е попълнил и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е посочил че
последният му период в чужбина е от 01.09.2016 г.– 31.03.2023 г. в Германия,
където е живял заедно със съпругата си; в същия период преобладаващата част от
роднините му са в България, където притежава собствено жилище и където трайно
възнамерява да се установи.
С Разпореждане № 183-00-201-1 от 16.06.2023 г., издадено от Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Силистра (л. 30 от делото), на
основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от
жалбоподателя заявление поради започнато производство по удостоверяване на
осигурителен стаж в държава-членка на ЕС.
След осъществен обмен на социално-осигурителна информация между ТП на НОИ –
Варна и компетентната институция на Република Германия са предоставени три структурирани
електронни документа: Н006, съдържащ
отговор на искането за информация за пребиваване на жалбоподателя, в който
фигурира само адрес за връзка с лицето; U004, в който се съдържа информацията за получаваната заплата при всеки един
от работодателите в периода 01.09.2016 г. – 31.03.2023 г.; U017, съдържащ осигурителното досие на
жалбоподателя, в качеството му на трансграничен работник, в който е потвърден
периодът на осигурена заетост. Административното производство е възобновено и с
Разпореждане № 183-00-201-3 от 21.08.2023 г., издадено от Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Силистра (л. 60) е отказано
отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на
жалбоподателя. Мотивите на отказа са свързани със стабилната/дългосрочна заетост на лицето в
Германия, въз основа на която е прието, че именно тя е държавата по пребиваване
по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕС) 987/2009.
Несъгласен с отказа, В.К. е подал жалба срещу него до директора на ТП на
НОИ – Силистра по реда на чл. 117 от КСО (л. 65). По жалбата е постановено
Решение № 1040-18-21/
02.10.2023 г., с което е потвърдено оспореното
разпореждане. За да постанови акта си, органът
се позовава на текстовете на чл. 61 и чл. 65 от Регламент (ЕО) №
883/2004, както и на обстоятелствата, че
периодът на заетост на лицето в друга държава членка надвишава пет години, през
които лицето е придобило право на пребиваване в тази държава и същата се явява
както държава по последна заетост, така и държава по пребиваване, поради което
българският осигурителен институт не е компетентен да отпусне претендираното
обезщетение за безработица и то следва да се търси от съответната осигурителна
институция в другата държава членка.
Оспорването на посоченото е станало повод за инициирането на настоящото
производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва
да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
преследвана от закона.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. Силистра е валиден административен акт, издаден от административен орган в
кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона форма. В обжалвания
акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му,
а в производството по постановяването му не се констатират съществени нарушения на процесуални правила.
Спорът в производството е концентриран около материалната законосъобразност
на акта.
Доколкото в случая жалбоподателят – гражданин на Република България, е с
последна трудова заетост е в друга държава-членка на ЕС – Федерална република
Германия, а претендира изплащане на обезщетение за безработица от Националния
осигурителен институт на Република България, приложение намират нормите на
европейското законодателство, определящи общите правила и принципи, които
трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална
сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Същите се съдържат
в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №
883/2004), както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност
(Регламент (ЕО) № 987/2009).
Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е.
съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна
сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредби от националните законодателства.
Съгласно чл. 3, § 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се
прилага към всички законодателства относно посочените клонове на социална
сигурност /обезщетения и помощи/, в т. ч. и относно обезщетенията за
безработица.
Посоченият Регламент въвежда материалноправните правила, принципи и
разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на
държавите-членки. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип
за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето (чл. 11, § 3,
буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004), като чл. 6 от акта въвежда и принципа
на сумиране на периоди т. е. компетентната институция на държава-членка
съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или
възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди
на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до
необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка,
все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че
държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за
предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно чл. 65, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което е безработно
частично или през различни периоди и което, по време на последната си дейност
като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка,
различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател
или на службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в
съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е
пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията
на компетентната държава-членка.
Според чл. 65, § 2, изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004 напълно
безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като
самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от
компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение
на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
По силата на чл. 65, § 5, б. a от Регламент (ЕО) № 883/2004 безработното
лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в
съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако
спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му
дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се
предоставят от институцията по пребиваване.
Дефиниция за компетентната институция, която следва да отпусне и предостави
обезщетението за безработица, се съдържа в чл. 1, буква р) от Регламент (ЕО) №
883/2004, като това е институцията, от която заинтересованото лице има или би
имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство
пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията.
Според легалното определение на понятието "пребиваване", дадено в
чл. 1, § 3, буква "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 това е мястото,
където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на
лицето) се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009
(Регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице
въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните
факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на
съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето,
жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и
специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният
характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото,
където обичайно се упражнява тази дейност, семейното положение и роднинските
връзки на лицето и други примерно изброени в цитираната норма. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е
намерението на лицето, което намерение произтича от горепосочените факти и
обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.
В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение
между "пребиваване" и "престой". Тези определения са
необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето
на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които
пребивават в различни държави-членки. Въз основа на правилото за само едно
приложимо законодателство (чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004) се налага
извод, че по смисъла на регламентите всяко лице може да има само едно обичайно
място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за
плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по
местожителство.
Спорът в настоящия случай е обусловен от разрешаването на въпроса дали
престоят във връзка с упражняването на право на труд в друга държава-членка за
период по-голям от 5 години се превръща автоматично в право на пребиваване в
тази държава-членка, което изключва възможността за прилагане на чл. 65, пар.
втори от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Според настоящата инстанция отговорът на въпроса е отрицателен. Правото на
постоянно пребиваване по смисъла на чл. 16, пар. 1 от Директива 2004/38/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на
граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да
пребивават свободно на територията на държавите–членки, не се покрива с дефиницията на „пребиваване"
по смисъла на чл. 1, б. й) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Постоянното пребиваване по
смисъла на Директивата, възникващо за граждани на Съюза, които са пребивавали
законно в приемащата държава–членка в продължение на непрекъснат срок от пет
години, цели да обезпечи сродните права и еднаквите възможности за гражданите
на съюза и гражданите на приемащата държава, но разпоредбите на Директивата
не засягат законовите,
подзаконовите или административните разпоредби, определени от държава–членка,
които биха били по-благоприятни за лицата (чл. 37), т. е. получените права въз
основа на нормите на директивата, респ. на нормите от националните
законодателства, с които е транспонирана, не би следвало да засягат
по-благоприятните права, произтичащи от националните норми. По аргумент от
по-силното основание и примата на Регламента на ЕС пред вътрешните норми (чл.
15, ал. 2 ЗНА), разпоредбите на Директивата не би следвало да засягат правата,
които гражданите на ЕС биха имали по силата на Регламент на ЕС, какъвто е Регламент
(ЕО) № 883/2004. Вече се коментира, че с този общностен акт се въвежда
разграничение между „пребиваване“ и „престой“, каквото Директивата не прави. В
конкретния случай преценката следва да се извърши съгласно елементите за
определяне на пребиваването по чл. 11, § 1 от Регламент
(ЕО) № 987/2009. Действително в периода
на заетост, продължил повече от пет години, жалбоподателят е живял със
съпругата си, която е български гражданин, на територията на друга
държава-членка (Федерална република Германия). Това негово пребиваване обаче е
обусловено единствено от съществуването на трудово правоотношение. След
прекратяване на трудовата му заетост жалбоподателят и съпругата му се завръщат
в Република България и се установяват в притежавания от тях недвижим имот. И
двамата имат български лични документи и постоянни адреси в страната. Видно от информацията
по формуляр Н006 е обстоятелството, че жалбоподателят няма адрес на пребиваване
в Германия, а е посочил само немски адрес за връзка. Няма доказателства, че
притежава собствено жилище в Германия, няма роднини там или друга връзка със
страната, въз основа на която би могло да се приеме, че центърът на жизнените
му интереси е там. След прекратяването на трудовото правоотношение с германския
работодател и със завръщането си на територията на Република България центърът
на жизнените интереси на жалбоподателя несъмнено е в България, в който смисъл е
и информацията в Декларацията относно определяне на пребиваването,
неопровергана от данните, събрани от осигурителния орган. Според текста на чл. 11, § 2 от Регламент № 987/2009 решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е
неговото намерение, а от изложените обстоятелства е очевидно намерението на
жалбоподателя за трайно установяване в страната.
Следователно НОИ, чрез своето териториално поделение (в случая ТП на НОИ – Силистра),
се явява компетентната институция, която следва да отпусне и предостави
обезщетението за безработица. В подкрепа на този извод е и т. 3 от Решение № U3
от 12.06.2009 година на Административната комисия за координация на системите
за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е
трудовоправно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка
с държавата-членка на заетост /например понеже трудово-правното договорно
отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като
напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от Регламент /Е0/ №
883/2004, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.
След като е доказано, че е налице завършен период на заетост с прекратен
трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и намерение за пребиваване в
Република България на български гражданин, съответно има подадена декларация
относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, параграф
2 от Регламент ЕО № 883/2004 година, заявлението за отпускане на обезщетение
следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и
доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. В този смисъл са
Решение № 10291 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2018 г., VI отд.;
Решение № 2695 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2018 г., VI отд.;
Решение № 4601 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14847/2018 г., VI отд. и
др.
В обобщение на изложеното до тук съдът намира, че постановеното от
Директора на ТП на НОИ – Силистра решение, което е предмет на оспорване в настоящото
производство, противоречи на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК. С него неправилно е потвърдено
Разпореждане № 183 – 00 – 201 – 3/ 21. 08. 2023 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица на жалбоподателя. Това е основание за отмяна на
решението на горестоящия административен орган. Съдът взе предвид разпоредбата
на чл. 117, ал. 3, изр. ІІ от КСО, според която при
оспорване по административен ред, с решението ръководителят на териториалното
поделение на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, и
с оглед на това, че по спора няма неизяснени обстоятелства, счита, че след
отмяна на решението преписката следва да бъде върната на директора на ТП на НОИ
- Силистра за ново произнасяне по жалбата на В.К. срещу Разпореждане № 183 – 00
– 201 – 3/ 21. 08. 2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. При
новото произнасяне горестоящият орган следва да съобрази изложените в мотивите указания
по прилагането на материалния закон.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които за
производството пред настоящата инстанция са формирани от изплатеното адвокатско
възнаграждение – 600 лева. Разноските следва да се възложат в тежест на
Националният осигурителен институт гр. София, доколкото същият е юридическото
лице, в структурата на което е ответният орган (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр.
с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния
осигурителен институт)
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-18-21/ 02.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ –
Силистра, с което е потвърдено
Разпореждане № 183 – 00 – 201 – 3/ 21. 08. 2023 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра, с което на основание чл.
54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №
883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по
подаденото заявление от В.М.К. с ЕГН – ********** ***.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Силистра за ново произнасяне
по жалбата на В.М.К. с ЕГН – ********** *** срещу Разпореждане № 183 – 00 – 201
– 3/ 21. 08. 2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Силистра съобразно указанията, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА Националният осигурителен институт – гр. София да заплати на В.М.К.
с ЕГН – ********** *** направените по делото разноски в размер на 600. 00 (шестстотин)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: