РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Веселин Г. Ганев
Милена Б.Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Милена Б.Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. М. Р., защитник на подсъдимия А. В. Р.,
срещу присъдата № 13/26.05.2022 г. по н.о.х.д. № 607/21 г. по описа на ОС-Хасково, с която
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 343, ал.
1, б. “в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложено
наказание пробация, включващата задължителните две мерки за срокове от по една година,
както и наказание лишаване от право на управление на МПС за същия срок. По отношение
обвинението за нарушение по чл. 116 ЗДвП е постановен оправдателен диспозитив.
Присъдата съдържа произнасяне и за разноските.
Жалбата е своевременно предявена. Защитата възразява по отношение осъдителния
диспозитив. Поддържа, че подсъдимият не е извършил нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, при
положение че настъпилите телесни увреждания на пострадалата се дължали не на
съприкосновение с управлявания от него лек автомобил, а на спонтанно падане. Обръща
внимание на показанията на св. Г.Г., които счита, че били в колизия със заключението на
съдебния лекар д-р Е., а и страдали от вътрешни противоречия. В тази връзка изразява
виждане, че не би могло да бъдат основа за изграждане на автотехническите изводи по
делото. Предлага въззивната инстанция да се довери на обясненията на подсъдимия за липса
на досег между автомобила и патерицата на пострадалата, които намира за подкрепени от
показанията на свидетелите Д. и Т.. Формулираното искане е за оправдателна присъда.
Срещу жалбата е постъпило възражение от повереника на частните обвинители адв.
К., с което се контрааргументира тезата за липса на съприкосновение. Счита, че всички
1
събрани доказателства установявали падане на пострадалата именно на мястото и в момента
на маневрирането на подсъдимия на заден ход, така че приносът на автомобила за падането
бил вън от съмнение.
При пренията адв. Р. повтори изложената пред първата инстанция и в жалбата теза
за липса на принос на подсъдимия за падането на пострадалата. Добави единствено критика
към първоинстанционните мотиви, които съдържали противоречие в частта относно
изброяването на използваемите доказателствени източници. Укори ХОС и в необективен
подход, изразяващ се в неглижиране на разминаванията в твърденията на св. Г., депозирани
при няколкото му разпита, за сметка на преувеличаване значението на несъвършенствата в
показанията на св. Д..
Адв. И., ангажиран от подсъдимия в хода на въззивното производство, се
присъедини към позицията на колегата си. Акцентира на експертното мнение, че фаталното
падане на пострадалата на пътното платно може да е било причинено и от залитане без
принос на управлявания от Р. автомобил. И критикува експертите, че са възприели принос,
позовавайки се на показанията на св. Г. и влизайки по този начин в ролята на решаващия
орган. Изразява виждане, че подобно заключение не е и коректно от автотехническа гледна
точка, тъй като не съответства на установената липса на следи върху колата и засегнатата
патерица на пострадалата. Също като адв. Р. пледира единствено за оправдателна присъда.
Подсъдимият Р. обяви, че се присъединява към изложените от неговите защитници
аргументация и искане за оправдателна присъда.
Държавното и частното обвинение изразиха единно становище в смисъл, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и подлежи на потвърждаване.
Прокурорът изброи и систематизира доказателствата, на които се изгражда възприетата от
ХОС обвинителна теза.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните,
прие, че въззивната жалба е частично основателна.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата, включително с посочване на
мястото, на което се намират, и на експертизите, хасковският съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А. В. Р. е роден на ***в гр. Х.. Живее в същия град. Той е българин,
бълг. гражданин. Има средно образование. Работи. Не е осъждан.
Р. е правоспособен водач на МПС. От изготвена справка за подсъдимия като водач
на МПС се установява, че е санкциониран веднъж с наказателно постановление и осем пъти
с фишове за извършени от него нарушения на правилата за движение (на л. 7-8, том 1 ДП).
През пролетта на 20* г. Р. работел в търговско дружество „А.“ ООД като шофьор-
куриер. Длъжността му била свързана с чести пътувания, поради което му бил предоставен
служебен автомобил „Ф.“, с рег. № *. На 04.04.20* г. изпълнявал обичайните си трудови
задължения, като управлявал служебния автомобил. Около 11.30 часа се движел по бул. „С.“
в посока централната част на град Х.. В долната част на булеварда преминал покрай
математическата гимназия. Преди да достигне до кръстовище, забелязал на западния
тротоар, по посока на своето движение, св. Д. Д., когото познавал от ученическите си
години. Спрял с автомобила до него и му предложил да го откара. Д. се съгласил, отворил
предната дясна врата на автомобила и седнал на мястото до водача. Подсъдимият потеглил
и продължил към центъра. На разстояние около 100 м. след мястото на потегляне, на същия
тротоар бил разположен павилион „Л.“ (близо до включването на ул. М. в бул. С.).
2
Продавачка в павилиона била св. Н. Т.. Р. решил да спре, за да си купи цигари. Отбил
автомобила и спрял на около 60 см. от бордюра, в близост до предната част на павилиона,
където били изложени стоките. Слязъл от колата, закупил цигари и се върнал. Запалил
двигателя и понечил да потегли, но тъй като пред него имало спряно друго превозно
средство, решил леко да се отдръпне, като извърши движение назад.
Малко преди това 86-годишната Д.Т. била предприела пресичане на пътното платно
по неговия диагонал, от изток на запад. Била се запътила към павилиона, от който искала да
си купи вестник (а след това възнамерявала да отиде до ДКЦ „С.“ на бул. С. № *). Според
експертно решение на ТЕЛК № 2775/161 от 16.11.2011г. тя била с призната 80 % трайна
неработоспособност с водеща диагноза – практическа глухота; двустранна коксартроза;
двустранна гонартроза; лумбална спондилоартроза (л. 119, том 1 ДП). Поради затруднения в
движенията на долните крайници се придвижвала с два броя патерици, тип „К.“. По
принцип носела и слухов апарат, но онзи ден била без него.
При предприемане на споменатата маневра от страна на подсъдимия зад волана на
фиата тя се намирала в ляво от автомобила, на около 1.2 м. от задната му броня и на
метър/метър и половина от западния бордюр, където бил павилионът. Р. я видял в
огледалата за обратно виждане. Въпреки това задвижил превозното средство и достигнал до
около 4.1 км/ч. След това започнал спиране. Около 1.71 сек. след като потеглил, в края на
процеса по спиране, фиатът достигнал пострадалата, която междувременно се била
придвижила с 1.14 м. на запад. Настъпило съприкосновение между задната част на
автомобила и лявата патерица на Т.. След засягането на помощното й средство й тя загубила
равновесие и паднала с дясната страна на тялото си върху пътното платно.
Подс. Р. видял в задното огледало падането, спрял автомобила и слязъл, за да
провери какво е положението. Навел се и помогнал на жената да се изправи. По същото
време св. Т., която продавала в павилиона „Л.“, излязла и й дала вода, за да се съвземе. Р. я
попитал как се чувства, на което Т.а отговорила, че усеща болки в крака. Той искал да я
откара в болница, но тя отказала и го помолила да я заведе у дома на адрес ул. Х.№ *. Р. и Д.
я качили във фиата, придържайки я от двете й страни, и потеглили.
Когато стигнали на посочения адрес, наблизо се намирал съседът на пострадалата
св. Т.Т., който помогнал да я свалят внимателно от автомобила. Подсъдимият и Т.
поговорили за кратко кой от двамата ще подаде сигнал до телефон 112. В крайна сметка се
обадил св. Т., след което Р. се оттеглил. Действията им били наблюдавали от св. В.К., която
била на терасата на апартамента си. Тя веднага слязла и говорила с пострадалата. Т.а й
казала, че момчето, което я докарало, е бутнало патерицата, докато преминавала зад колата
му и тя паднала, губейки равновесие.
След приемане на телефонното обаждане до номер 112 на адреса на Т. бил изпратен
медицински екип на ЦСМП - Х., който я отвел до МБАЛ гр. Х.. След проведени
изследвания се установило, че е получила счупване на трохантера на дясната бедрена кост.
Това наложило хоспитализирането й в отделението по ортопедия и извършване на
оперативна интервенция на 05.04.2018 г. за наместване с вътрешна фиксация на бедрото (в
3
издадената на 13.04.2018г. епикриза ИЗ № 607/2018 г. е описано споменатото счупване).
Операцията преминала успешно. Т. била изписана на 13.04.2018 г. и насочена за
домашно лечение. Били й предписани медикаменти за възстановяване и облекчаване на
болките. В продължение на един месец възрастната жена се възстановявала и получавала
помощ от семейството си – свидетеля Д. Д. (съпруг), свидетелката П. К. (дъщеря) и
свидетелката Д. Д. (внучка). Въпреки спазване на медикаментозния режим на 13.05.2018 г.
Т. се оплакала, че не се чувства добре. С нея била св. К., която веднага повикала екип на
„Спешна помощ“. Т. отново била отведена в МБАЛ гр. Х.. Била приета в неврологично
отделение поради съмнение за усложнения с неврологична симптоматика. Състоянието й
обаче продължавало да се влошава въпреки взетите мерки от страна на лекарския екип.
След няколко часа, в 20.10 часа, починала. В издадената епикриза ИЗ № 8501/13.05.2018 е
посочена следната диагноза – „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални
артерии“, с придружаващи заболявания – остра сърдечно-съдова недостатъчност; остра
дихателна недостатъчност; артериална хипертония; мозъчна и генерализирана
атеросклероза, анемия“.
След първоначалното образуване на досъдебното производство, на етапа, когато все
още е било подсъдно на РП - Хасково, била изготвена съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 83/2018 г. с вещо лице д-р Х. Е.. Заключението му потвърждава
констатациите в медицинската документация – пострадалата получила счупване на
трохантера на дясната бедрена кост, закрито, като описаните увреждания са причинени от
действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при падане от височината на
собствения ръст по начина, времето и обстоятелствата, отразени в ДП.
След настъпване смъртта на пострадалата и приемане на досъдебното производство
под наблюдение от компетентността на ОП - Хасково била изготвена съдебномедицинска
експертиза на труп № 97/2018 г., пак от вещото лице д-р Е.. Според експертизата в хилусите
на белите дробове на починалата били установени възсядащи, отливъчни тромби в
клоновете на белодробната артерия. В коронарните артерии и аортата личали
атеросклеротични промени. При изследване на долните крайници е констатиран
оперативния белег на дясното бедро и фиксираното с метална протеза счупване на бедрената
кост. След извършване на послойни разрези на меките тъкани в областта на счупването и на
оперативната интервенция д-р Е. е установил обилие от плътни кръвни запушалки (тромби)
в разклоненията на бедрената вена, като един от тези тромби е бил здраво закрепен за
стената на вената. Допълнително са констатирани дълбоко кръвонасядане в областта на
дясното рамо между фасциите и влакната на делтовидния мускул и хематом в дълбоките
седалищни мускули в дясно.
Въз основа на тези констатации вещото лице е достигнало до заключение за наличие
на масивна и тежка тромбемболия на двата бели дроба, довела до дихателна и сърдечна
недостатъчност, а оттам и до настъпване на смъртта като нейна непосредствена причина.
Източник на емболията са тромби, образували се в зоната на счупване на дясната бедрена
кост и на последвалата оперативна интервенция. В тази връзка е приета пряка и
4
непрекъсната причинно-следствена връзка между смъртта и счупването на дясната бедрена
кост. Самата фрактура, както и дълбоките кръвонасядания в десния делтовиден мускул и
мускулите на дясното седалище се оценят като характерни за падане на терен от височината
на собствения ръст, но е посочено, че не може да се изключи възможността падането да се
дължи на автомобилна травма.
Проведен е и следствен експеримент, за което е съставен и протокол по надлежния
процесуален ред и фотоалбум към него (вж. л. 55 от втория досъдебен том). Резултатите от
следствения експеримент са взети предвид от назначената комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица С.М. и д-р Х. Е..
Двете вещи лица са дали отговор на въпросите относно местоположението на лекия
автомобил преди започване на маневрата; зоната на видимост на водача; първоначалното
разстояние между лекия автомобил и пострадалата; изминатото от автомобила разстояние;
скоростта, с която се е движел; мястото на удара на пътното платно; първоначалния контакт
между лекия автомобил и пострадалата; страната, от която е получен контакта; травмите на
пострадалата.
Приели са, че при потегляне на лекия автомобил „Ф.“ на заден ход пострадалата
Д.Т. е била вляво зад него, на около 1.2 м , в което положение е била видима за водача в
лявото и средното огледала за обратно виждане. Превозното средство е изминало
споменатото разстояние от около 1.2 м., като скоростта му непосредствено преди
задействане на спирачната система е била около 4.1 км/ч., а в момента на удара – под 2
км./ч. При потегляне скоростта на автомобила е била 0 км/ч и тъй като пресичащата Т. е
била видима в лявото и средното огледало за обратно виждане, опасната зона за спиране е
била 0 м. С оглед видимостта към пресичащата е оформен изводът, че водачът на
автомобила е имал техническа възможност да избегне произшествието, като отложи
потеглянето си.
Ударът е настъпил на платното за движение на място, което се намира по дължина
на 3.4 – 3.6 м южно от ориентира и по широчина на 1 – 1.5 м източно от западната граница
на платното за движение.
Съприкосновението се е състояло в посока от ляво, в лявата патерица. Вследствие
този контакт между задната част на лекия автомобил и посочената патерица тялото е
изведено от равновесие и е паднало на дясната си страна. При падането и удара в настилката
пресичащата Т. е получила счупване на дясната бедрена кост в областта на трохантера и
травмата в областта на дясното рамо. Съобразявайки естеството на травмите и тяхната
локация експертите са приели, че падането е било от височина на ръста на пострадалата
върху пътното платно. Падането се е дължало на извеждане на тялото от равновесно
положение, което е могло да настъпи както при залитане, така и при бутане, контакт или
удар в тялото или в патерицата от ляво.
Установена е липса на следи от удар в задната част на автомобила и по лявата
патерица (подложени на надлежни огледи), а също по левия крак на пострадалата, което е
5
дало основание да се приеме, че контактът (ако се приеме, че е имало такъв) се е състоял с
минимална сила, в края на спирането на лекия автомобил след неговото потегляне.
Не са установени нарушения на изискванията за скоростта – водачът не е превишил
максимално допустимата скорост за движение на МПС в района на местопроизшествието. В
случая не е имало технически условия, които да са налагали движение със скорост по-ниска
от установената.
Съгласно протокола за оглед на веществени доказателства (на л. 50, том 1 ДП)
ползваните от пострадалата патерици имат дължина от долната част до нивото на
ръкохватката 78 см и до горната част на патерицата 103 см.
Видно от удостоверението за наследници, след настъпване на смъртта пострадалата
Д.Т. е оставила за свои наследници частните обвинители Д. Т. (съпруг) и П. Д. К. (дъщеря).
За деянието е съставен и АУАН, въз основа на който е издадено Наказателно
постановление № 18-1253-000648/10.08.2018г., но впоследствие
административнонаказателното производство е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2
ЗАНН (в частта относно допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП).
*
Според ПАС изведените фактически констатации са резултат от професионално
издържан и добросъвестен доказателствен анализ. Не се констатира изопачаване или
превратно интерпретиране на съдържанието на доказателствени източници, нито
позоваването на данни, които нямат характеристиката на доказателства.
Съдът от първата инстанция е изпълнил точно задължението си да вземе всички
мерки за изясняване на обективната истина. Разпитал е всички лица, които имат
информация за инкриминираното събитие, изискал е от авторите на комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза подробни разяснения, извършил е
детайлна проверка и на писмените доказателствени материали. Използвал е възможностите
по чл. 281 НПК за приобщаване твърденията на очевидците, депозирани при различните им
разпити в хода на наказателното производство.
Не се споделя мнението на защитата за противоречие в мотивите. ХОС е изброил
доказателствата, които е използвал за оформяне на изводи по фактите и е включил в
изброяването и обясненията на подсъдимия, и показанията на св. А., св. Т. и св. Д.. Може би
адв. Р. не е забелязала, че въпросните гласни доказателствени средства са отхвърлени в една
само тяхна част – относно контакта между автомобил и пешеходец, а са кредитирани
относно времето и мястото на случката, придвижването на Т. по пътното платно зад
автомобила, неговото движение назад (към тялото й) и относно посткриминалните действия.
Окръжният съд е бил прав да се довери на изготвената от вещите лица д-р Е.
(съдебен медик) и инж. М. (автоексперт) КАТСМЕ, доколкото изводите й са аргументирани
разбираемо, защитени са успешно в съдебно заседание, не се различават съществено от
становището на предходната автотехническа експертиза (спрямо която се явява повторна), а
и са авторство на безспорни авторитети в изследваните области.
6
С основание са приети за безспорни следните факти: управлението на
инкриминирания лек автомобил от страна на подсъдимия, разположението на пътника в
купето, мястото на потегляне на превозното средство, използването на огледалата за
обратно виждане от страна на водача му, скоростта и посоката на придвижване на
пострадалата по пътното платно, скоростта, с която превозното средство е потеглило и
скоростта, която е достигнало непосредствено преди да предприеме спиране, падането на
пострадалата на пътното платно в близост до автомобила, който е бил в края на своето
спиране, оказаната й от водача му помощ, медицинските интервенции, на които е била
подложена впоследствие, причинната връзка между настъпилата й след месец и половина
смърт и получилото се при падането й счупване на бедрената кост.
По-нататък е изведен основният спорен въпрос – дали падането, което е причинило
споменатото счупване на крайник, е било предизвикано от съприкосновение с автомобила
на подсъдимия.
Според ПАС проверяваната инстанция е била права да възприеме обвинителната
теза за дестабилизирал пострадалата контакт между задната част на автомобила и лявата й
патерица, реализиран с минимална сила, в края на процеса по спиране, със скорост под 2
км./ч. И съответно да отхвърли аргументите на защитата, според които липсата на следи по
автомобила и по засегнатата патерица, ведно с твърденията на свидетелите Т. и Д., че
видели пешеходката паднала далеч от задната част на фиата, сочели правдоподобност на
уверението на подсъдимия за неосъществяване на допир.
В началото на своя анализ ПАС държи да посочи, че всъщност Р. не излага по
категоричен начин подобно твърдение. Напротив неговите обяснения в тази им част са
твърде колебливи и хаотични – той е сигурен единствено в това, че е видял в задните
огледала пострадалата, обърната с лявата си страна към колата, на разстояние от около 2
метра, достатъчно за извършване на късо движение назад, и че за удар било абсурдно да се
говори. Не е заявил обаче, ясно и убедено, че колата му не е контактувала с тялото или с
патерица. Напротив, няколко пъти е повторил, че не може да си обясни как бабата паднала и
не е отрекъл, че това се случило в процеса на маневриране на фиата на заден ход на метри
от нея. После и обявил, че от факта на голямото разстояние до тялото на Т. съди, че
автомобилът не е засегнал нея или патерицата й.
По-нататък трябва да се изясни за какъв контакт всъщност става въпрос. Първият
съд се е постарал да направи това посредством разпит на авторите на комплексната
експертиза. Автоекспертът и съдебният медик са били подробни и категорични в своите
разяснения, че съприкосновението не е взело формата на удар в класическия смисъл на
тласък от автомобилна катастрофа, а на контакт, който е имал характеристиката на допиране
на лявата патерица, осъществен с минимална сила, в края на спирането на фиата след
неговото потегляне. А писмено и устно направената уговорка от страна на д-р Е., че предвид
възрастта и физическото състояние на пострадалата тя е можело да бъде извадена от
равновесно положение и да падне на земята и без съприкосновение с фиата, прави
7
неразбираеми възраженията против експертизата. Защитата явно не е забелязала, че вещите
лица не само отхвърлят вредоносен удар, но и че не отхвърлят възможността за споменатата
по-горе липса на контакт между автомобил и пешеходец. На л. 29 от експертизата е изрично
записано, че Т.а може да е паднала поради вътрешна причина – напр. залитане, без
патерицата й да е била докосната. И е отбелязано, че от гласните доказателствени средства
зависи дали ще се приеме външна или вътрешна причина.
С други думи експертизата би съответствала и на тезата на обвинението (за
съприкосновение между автомобил и пешеходец) и на тезата на защитата (за липса на
съприкосновение).
Вярно е, че в последна сметка вещите лица са описали механизъм на
произшествието, включващ контакт между автомобила и лявата патерица, при това са
декларирали, че вземат предвид показанията на св. Г.. Не е коректно обаче мнението на
защитата, че по този начин били влезли в ролята на ръководно-решаващия орган,
преценявайки правдивостта на свидетелски показания. Разбира се, че вещите лица могат (и
следва) да извършат проверка на наблюденията на очевидците от гледна точка на своите
специални знания. В случая те са установили, че казаното от този свидетел не противоречи
на обективните находки и в тази връзка са конструирали оспорвания механизъм на
произшествието. А фактът, че изрично са обосновали от автотехническа и
съдебномедицинска гледна точка и друг възможен механизъм – спонтанно падане
вследствие залитане, прави безпочвено опасението на адв. Р., че били насочили съда да се
довери на възприятията на св. Г..
Не е приемлив укорът към ХОС, че не бил обърнал внимание на липсата на следи
върху тялото, патерицата и автомобила. Всъщност съдът от първата инстанция е възприел
становището на авторите на КСМАТЕ, което разглежда показанията на св. Г. в аспекта на
липсата на следи – тази липса, сочат вещите лица, говори, че наблюдаваното от св. Г.
съприкосновение е представлявало контакт, който се е случил с под 2 км./ч., в края на
спирането на превозното средство, което след потеглянето си е изминало малко над метър.
Отделен е въпросът, че споменатата вариативност на експертните изводи е открила
възможност на защитата да интерпретира липсата на следи според своята позиция за липса
на контакт.
Може да се заключи, че и констатацията за липса на контакт между автомобил и
пешеходец, и констатацията за контакт във вид на допиране на патерицата би
кореспондирала с липсата на следи. Така че ХОС правилно се е насочил към решаване на
спора посредством съпоставка и преценка на гласните доказателствени средства.
Започнал е с анализ на показанията на св. Г..
Взел е споделимото решение да се довери на този свидетел, който е наблюдавал
случката от метри, движейки се на велосипед по западния тротоар (до който се случило
произшествието).
Велосипедистът е дал противоречиви показания при трите си отделни разпита в
8
хода на наказателното производство. При своя първи разпит, проведен от разследващия
орган, е обявил, че ясно е видял контакт между патерицата на пресичащата възрастна жена и
задната част на изминалия на заден ход краткото разстояние до нея л.а. „Ф.“. В с.з. на
проверяваната инстанция е съобщил, че всъщност пострадалата била ударена от автомобила
по средата на левия си крак. Подобно твърдение е изложил в процедура по разпит пред
съдия на досъдебното производство. Запитан кои показания поддържа, свидетелят е настоял,
че е видял удар в крака на възрастната жена дори след изслушване на първите си показания,
прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК (вж. л. 69 от първоинст. дело, съответно
л.31 и 26 от първия досъдебен том). Не е коректно становището на адв. Р., че
първоинстниционнният съд умишлено бил пренебрегнал или омаловажил коментираното
противоречие. Напротив, дори му е отделил ненужно внимание. С основание е дал вяра на
твърдението за контакт между автомобила и патерицата, доколкото е заявено в разпит,
проведен скоро след събитието, когато споменът на разпитвания е бил необременен от
последвалите разговори, впечатления и преживявания, а и г-н Г. не е изтъкнал някаква
приемлива причина да изостави това първоначално свое твърдение. Следващите му
изявления са отхвърлени като недостоверни. Те действително са некредитируеми, особено в
аспекта на липса на травмиране на засегнатия според свидетеля крак на пешеходката. Освен
това, патерицата е препречвала странично пътя към крака, така че за да бъде допрян, е
трябвало да бъде вдигната доста нагоре, каквото нетипично движение на пострадалата не е
забелязал нито Г., нито някой от другите очевидци, вкл. подсъдимият. Съдебните показания
на св. Г. не намират подкрепа в показанията на св. Д. Д., внучка на пострадалата, която била
видяла синина на бедрото на левия крак, „точно откъм страната на колата“. Съдебният
медик е бил категоричен, че не е установил подобна травма, а автоекспертът е обявил, че
показаното от свидетелката място е твърде високо, за да се приеме, че може да е било
причинено от бронята на автомобила (вж. устните им разяснения на л. 77 гръб от първоист.
дело).
Съдебните показания на св. Г. обаче не са неизползваеми при изграждане на
изводите по фактите, както е приел ХОС. Напротив, имат съществена роля при оценяване
на първите му показания. Те сочат, че ако и подробностите за протичане на
сприкосновението да са избледнели и поради това да се объркват в съзнанието на свидетеля,
общото визуално възприятие, че пострадалата е изведена от равновесие именно заради
съприкосновение с автомобила, е било живо и стабилно години наред. В тази връзка може
да се заключи, че наблюденията на очевидеца Г. са най-сигурният източник на информация
за процесната случка. Още повече, че е абсолютно незаинтересован от изхода на делото, тъй
като не познава нито подсъдимия, нито частните обвинители, а и е имал специална причина
да наблюдава внимателно цялата ситуация – още преди приближаването на пешеходката бил
загледал фиата, защото харесал модела му. Поради всичко изложено кредитираните
показания на св. Г. имат потенциал да оборят показанията на другия свидетел, изслушан за
първи път в хода на съдебното производство.
Става дума за разпитания по почин на защитата едва през 2022 г. св. М.А., който не
9
бил видял фиата да допира пешеходката, а тя паднала, вероятно защото била вдигнала
лявата си патерица. Освен че споменът на този приятел на подсъдимия е обективиран
четири години след случката и поради това не може да се приеме за съхранен в достатъчна
степен, той самият твърди, че е бил на 50 метра от възприеманите обекти, при това на
отсрещната страна на улицата, на която били засадени дървета. Следователно не е имал
същата ясна видимост като тази на св. Г.. Освен всичко друго прави впечатление липсата на
причина да проследи толкова внимателно и неотклонно ситуацията. Споделими са и
разсъжденията на ХОС, че от мястото, където се е намирал, локализирано с помощта на
фотоалбума към протокола за следствен експеримент, свидетелят е наблюдавал пешеходката
по диагонал и отдясно, т.е. лявата й ръка и патерица, не са били в директното му
полезрение. Така че възприятието му за случилото се между маневриращия автомобил и
пешеходката (които са били по собствените му думи само на метър и половина един от друг)
е твърде лабилна основа на фактически констатации. Всъщност начинът на изразяване на св.
А. е показателен за неговата колебливост – той не е сигурен дали превозно средство и
пешеходка са се били съприкосновили, а казва, че просто не е видял допир, за причината за
падането на пешеходката пък изразява предположение – „вероятно защото е повдигнала
ръката с патерицата“.
По-нататък ХОС правилно е наблегнал на синхрона между показанията на св. Г. и
съдържанието на редица производни доказателствени средства. Става дума за показанията
на младшия автоконтрольор св. Д.Б., който е получил предварителна информация за
случилото се от Т. в болницата, за показанията на съпруга й, внучка й и съседката й, на
всеки от които е споделяла, че е паднала, защото автомобилът бил засегнал патерицата й.
Първата инстанция с основание е обърнала внимание, че със св. К. пострадалата е говорила
веднага след събитието, още преди да пристигне линейката (вж. показанията на свидетелката
на л. 20 от том 1 ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК).
Направила е приемливият извод, че в онзи момент спомените на възрастната жена са се
отличавали с максимална точност, тъй като споделеното преживяване се е случило само
преди минути. И при последващите си разговори обаче тя не е загубил своята
категоричност, че е паднала, дестабилизирана заради засягането на патерицата й. Поради
това и след като Т. не само е видяла, но е и усетила контакта, заради който е паднала, няма
основание да се откаже вяра на възпроизвеждащите показания. Липсата на възприятия у св.
А. за контакт с автомобила няма тежестта да се противопостави на възприятията на
пострадалата и да ги дискредитира.
Към доказателствените средства, които обосновават извода за контакт между
пострадалата и автомобила, следва да се добавят показанията на св. Т., който я е поел от
подсъдимия пред входа на блока им. Той цитира обяснението на последния защо я води –
„когато давал назад, я бутнал“. Не се забелязва заинтересованост на този свидетел от изхода
на делото – той е просто съсед, който бил повикал линейка, защото се е оказал наоколо, а не
защото е бил близък с Т. и нейното семейство.
Спътникът на подсъдимия св. Д. също бил получил възприятия за инцидента –
10
бидейки на предната дясна седалка, чул думите на подсъдимия „бабата падна“, но не бил
усетил съприкосновение. Споделима е преценката на първия съд, че тази част от
показанията на св. Д. не подкрепя каузата на защитата. Липсата на усет, за която той говори,
съответства на вида на описаното от вещите лица съприкосновение – допир, а не удар (вж. л.
77 от първоинст. дело). Освен това липсата на усещане за удар комуникира с посоченото от
св. Г., че възрастната жена се била свлякла (а не отхвръкнала). Вещите лица са категорични,
че при удар тялото би било отхвърлено, за каквото негово движение не говори никой от
очевидците.
ПАС не разбира защо защитата счита, че информацията, която свидетелите Д. и Т. и
подс. Р. били дали за разстоянието, на което тялото се оказало зад фиата, изключвала
контакт с патерицата на Т.. Всъщност точното разстояние не може да се установи нито
посредством специални знания, нито от наблюденията на очевидците. Експертизата няма
друга база за анализ освен тези наблюдения, а те са приблизителни, различаващи и
непроверими чрез обективни данни. При своя първоинстанционен разпит св. Д. е депозирал
противоречиви сведения за метър, половин метър и над метър, а накрая е обобщил, че е „зле
с разстоянията“. Св. Г. е уточнил, че краката й не са били под автомобила. Св. Т. е казала, че
е започнала да наблюдава случката, когато вече подсъдимият бил вдигнал жената, така че
приобщеното й досъдебно твърдение, че двамата били на метър от колата са неизползваеми
за определяне на разстоянието, на което Т. е паднала в предходния момент. Подсъдимият
пък е определил разстоянието в широки граници – 1-1.5 м.
Прави впечатление, че никой не говори за падане в непосредствена близост до
автомобила. Така че добросъвестният анализ на изброените гласни доказателствени
средства води до констатацията, че Т. е паднала не до, а на известно разстояние от фиата.
Важно е обаче да се обърне внимание и на другата част от изявленията на св. Г. – че
пешеходката се била строполила надясно и съответстващата й експертна преценка за падане
на дясната страна. Т.е. падналото й положение не било успоредно, а срещуположно на
спрелия фиат (който бил дошъл /и останал/ от лявата й страна). Следва да се добави, че при
странично засягане на държана встрани от тялото патерица не би могло и да се очаква
падане непосредствено до контактувалия с патерицата обект.
Излиза, че от констатацията за падане на известно разстояние от фиата не може да
се оформи претендираният извод за залитане без съприкосновение.
Що се отнася до разстоянието, на което пешеходката е била от задницата на фиата
към момента на започване на маневрата на заден ход, то е изчислено на л. 22 от
комплексната експертиза като сбор от пътя, необходим за ускорение на превозното
средство, и пътя, необходим за неговото спиране, а именно 1.2 м. Следва да се вметне, че
почти съвпада с изчислението на първата АТЕ, спрямо която комплексната експертиза се
явява повторна – тя е определила това разстояние на 1.5 м. Защитата греши, че обясненията
на подсъдимия са противопоставими на приложените специални знания. Твърдението на Р.
за разстояние от два метра представлява типично субективно възприятие, при това получено
при обратно виждане (в огледало), а и е заявено колебливо с отметката „горе-долу“. Пък и
11
включително приятелски настроеният към Р. свидетел А.ов е посочил разстояние доста под
два метра.
Във въззивната жалба на защитата се изразява предположение, че падането е
предизвикано от вдигане на патерицата. За вдигане на патерицата говори очевидецът св. Г. и
адв. Р. предлага показанията му да се кредитират единствено в тази част. Тя обаче не отчита,
че св. Г. е последователен и категоричен в своето твърдение, че пострадалата е била
дестабилизирана не заради това, а заради случилото се в следващия момент
съприкосновение с автомобила. Не отчита и това, че собственият й доверител на два пъти
при разпита си е казал, че не е видял подобно движение на Т.. Р. дори е настоял, че няма как
да не види вдигната патерица, след като е гледал в обратните огледала.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед възприетите фактически констатации материалноправното окачествяване на
извършеното деяние е коректно. Първият съд е бил прав да приеме, че с деянието си в
инкриминираните време, място и обстановка подс. Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като при маневриране на заден ход не е изпълнил изискването по
чл. 40, ал. 1 ЗДвП да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да
създаде опасност за останалите участници в движението. Точен е и изводът му за пряка
причинна връзка между визираното нарушение и съставомерния резултат – смъртта на
намиращата се на 1.2м. зад лекия автомобил към момента на започване на маневрата
пешеходка.
Към съображенията на проверяваната инстанция за оправдаването на подсъдимия
по обвинението за допуснато нарушение по чл. 116 ЗДвП въззивната инстанция няма какво
да добави. То не се и атакува от обвинението.
Що се отнася до субективната страна на деянието, е споделимо виждането на ХОС,
че проявената непредпазливост е от вида небрежност. Подс. Р. не е извел в съзнанието си
очакване за потенциални общественоопасни последици от извършването на маневрата на
заден ход, въпреки че е възприел пътната обстановка зад приведеното в движение МПС (в
огледалата за обратно виждане). В тази връзка е правилно заключението на решаващата
инстанция, че е бил длъжен и е могъл да предвиди инкриминираното развитие на ситуацията
и да отложи маневрата. Той е бил в обективна възможност да прецени, че предприемайки
движение назад няма да може да избегне контакт с очевидно възрастната и бавна Т.а,
намираща се в опасна близост със задницата на автомобила му. И при положение че при
потеглянето му опасната зона за спиране е била нулева, е можел просто да изчака нейното
(незаконосъобразно) преминаване.
Към мотивите на първата инстанция ПАС държи да допълни, че деянието е
основание за наказателна отговорност, макар и смъртта да е настъпила след 40-дневно
лечение, тъй като се явява обективна предпоставка, без която смъртта на Т.а не би
настъпила. Видно от неопроверганите съдебномедицински изводи, няма намеса на
12
привходяща сила със с а м о с т о я т е л е н произход. Така че се касае за типичен пример на
т.нар. усложняване на причинния процес, чието начало е поставено от поведението на дееца.
Неблагоприятният ход на оздравителните мероприятия не изключва и субективната
съставомерност, доколкото смъртта не се е оказала непредвидима случайност. В.л. д-р Е. е
бил категоричен при своя разпит по първоинст. дело, че приемането на предписаните
медикаменти (фраксипарин и антикоагулант) не е давало 100-процентова защита от
образуването на тромби (каквито в случая били възникнали в зоната на счупването и на
оперативната интервенция), особено при принудителното залежаване на пациентката.
Съдебният медик е разяснил, че тромбообразуването е средство на организма да спре
кръвотечението в меките тъкани, настъпило в резултат на травмата, т.е. е естествена
природна реакция (която нерядко, както и в случая, е напуснала нормата, причинявайки
белодробна тромбемболия). Може да се обобщи, че виновното причиняване на транспортния
инцидент от страна на подс. Р. се оказва съставомерна причина за смъртта, защото смъртта е
била обективно, вероятно и закономерно (от гледна точка на природните закони и
биологични явления) следствие от причиненото от ПТП-то счупване на кост, за което се е
наложила операция.
Приложението на привилегированата норма на чл. 343а НК е правилно. ПАС
възприема мнението на първата инстанция, че след деянието подсъдимият е направил
всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия. То е придружено от детайлни
и коректни мотиви, които ПАС не намира за необходимо да повтаря, още повече че не се и
оспорват.
ПО ВЪПРОСА ЗА НАКАЗАНИЕТО
Санкционният избор на окръжния съд не е оптималният.Апелативният съд
забелязва отклонение от критериите за определяне на наказанието, първият от които се
прилага посредством оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а
вторият – посредством отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на
личността на дееца, които не са свързани с обществената й опасност. Това се е получило
заради неправилен извод за сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на
противоположните категории индивидуализиращи обстоятелства.
Тежестта на деянието е по-ниска в сравнение с типичния случай на престъпление от
вида на разискваното – настъпила е смърт на едного, налице е по-лекият вид непредпазлива
вина (небрежност), има едно-единствено причинно свързано с резултата нарушение по
ЗДвП, при това е допуснато по непредпазливост, доколкото деецът е считал, че не създава
опасност за наблюдаваната в огледалата за обратно виждане пешеходка при маневриране на
заден ход (преценка, която се е оказала погрешна). Освен това в действията на подсъдимия
преди произшествието не се откриват отклонения от законосъобразното поведение – той е
имал съхранена способност за безопасно управление на МПС, след като не е бил под
въздействието на упойващи вещества, психо-соматичното му състояние е било нормално,
притежавал е правоспособност.
Посткриминалното му поведение допълнително е снижило разискваната тежест,
13
доколкото е налице свръхизпълнение на привилегироващото обстоятелство „оказана помощ
след деянието“. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е обърнал внимание на
демонстрираната от Р. загриженост за пострадалата и предприетите действия по нейното
отвеждане до дома й и посещения в болничното заведение впоследствие.
Отделно обстоятелство със смекчаващи свойства е приетата от проверяваната
инстанция положителна характеристика на личността на подсъдимия – той има установен
социален статус, чисто съдебно минало и трудова активност, проявява искрено съжаление за
настъпилата смърт. Оказва се, че е склонен да води общественополезен начин на живот,
което, ведно с младата му възраст, сочи на благоприятна прогноза за бъдещото му
поведение в обществото.
Проявеното съдействие за разкриване на обективната истина в хода на образуваното
наказателно производство също правилно е третирано като обстоятелство със смекчаваща
способност.
Обстоятелство със съществен смекчаващ капацитет е дългият период от време до
съдебното произнасяне. Заради изминалите четири години от деянието наказателното
санкциониране вече не е актуално. Пък и забавянето, за което подсъдимият не е допринесъл,
накърнява изискването по чл. 22 НПК за разумен срок за разглеждане и решаване на делото.
Въпросното нарушение е засегнало принципа на равенството, след като подсъдимият е
поставен в по-неблагоприятна ситуация в сравнение с другите извършители на
престъпления по чл. 343 НК, които са получили и изтърпели своите наказания
своевременно. Отделен е въпросът, че продължителното наказателно преследване е силен
емоционален негатив, който е изиграл ролята на своеобразно наказание.
Смекчаващо обстоятелство с особена сила, което правилно е взето предвид от
първата инстанция, е съпричиняването на резултата от страна на пострадалата. Т. е
допуснала грубо нарушение на задълженията си като пешеходец – при все знанието си, че е
трудно подвижна (и поради това инвалидизирана), практически глуха и без предписания й
слухов апарат, тя е предприела бавно пресичане с патерици, на необозначено за целта място
на оживена улица, и то по диагонал, а зад намиращо се на пътното платно МПС е
преминавала само на 1.2 м.
С отегчаващ потенциал трябва да бъдат отчетени допуснатите от подсъдимия в
миналото нарушения на правила на движение по пътищата, санкционирани с едно
наказателно постановление и осем фиша. Визираните в тези актове нарушения на правилата
за движение по пътищата са дребни, поради което не свидетелстват за някаква закономерна
тенденция в поведението на Р. на пътното платно. Така че разискваното обстоятелство
трябва да се отчете със слаб отегчаващ потенциал.
ПАС не се съгласява с решението на първоинстанционния съд да възприеме като
отегчаващо обстоятелство широката разпространеност на престъпленията по транспорта.
Приложеният подход не е в съзвучие с редакцията на основополагащата разпоредба на чл.
54,ал.1 НК. Според тази разпоредба съдът определя наказанието, като взема предвид
14
единствено с т е п е н т а на обществената опасност. Разпространеността несъмнено влияе на
х а р а к т е р а на обществената опасност. Затова, когато се решава увеличаване на
предвидените наказания, този факт се взема предвид, т.е. бива съобразен от законодателя.
Следователно разпространеността не бива да бъде преценявана и от съда (като отегчаващо
обстоятелство) при определяне на индивидуалната наказателна мяра. Отделен е въпросът, че
г-н Р. няма конкретна вина за извършваните в страната престъпления от други лица.
ПОС е бил прав да заключи, че смекчаващите обстоятелства са многобройни.
Въззивният съд ще добави, че те разкриват потенциал да неутрализират значението на
отегчаващото обстоятелство. Основателно е становището на ХОС, че влиянието и силата на
обстоятелствата със смекчаващи свойства обосновават извода по чл. 55, ал. 1, т. 2 НК за
несъразмерна тежест на най-лекото предвидено наказание (три месеца лишаване от
свобода). Ето защо е бил прав да приложи алгоритъма, разписан в споменатата норма.
Извършвайки самостоятелна преценка на индивидуализиращите обстоятелства, ПАС
достигна до неговия извод, че подходящото основно наказание е пробация, включваща
първите две задължителни мерки за срокове от по една година.
Не е приемлива обаче преценката за необходимост от кумулативното наказание по
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а именно лишаване от право на управление на МПС (за една година).
Видно от коментираната справка на ПП-Хасково, подсъдимият е допускал нетежки
нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани с глоби в рамките на 20-
100 лева. Никога не е загубвал правоспособност, след инкриминирания случай през 2018 г.
свидетелството му за правоуправление не е било отнето (по адм. ред) и всъщност за
изминалите четири години го е ползвал. Отделно от това неговата личност не разкрива
обществена опасност, която да обоснове вероятност от повторение на престъплението.
Налага се изводът, че кумулативното наказание не би направило г-н Р. по-дисциплиниран
шофьор. Напротив, закъснялото кумулативно санкциониране би представлявало прекомерна
тежест, защото би лишило подсъдимия, който работи като шофьор, от основен източник на
доходи. С това постигането на целите по чл. 36 НК би се компрометирало.
В този смисъл ще се измени атакуваната присъда, като бъде използвана
възможността по чл. 55, ал. 3 НК за неналагане наказанието лишаване от право на
управление на МПС.
Не се нуждае от изрично споменаване и анализ решението на първата инстанция
относно възлагането на разноските.
При служебната проверка по чл. 314 НПК въззивната инстанция не откри основания
за отменянето на присъдата или други основания за нейното изменяне.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК,
Пловдивският апелативният съд
15
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 13 от 26.05.2022 г. по н.о.х.д. № 607/2021 г. на Хасковския
окръжен съд, като я отменя в частта, с която е наложено наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
лишаване от право на управление на МПС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването до
страните за неговото изготвяне пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16