ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно
заседание на четвърти юли две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:Р. ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Е.Г., като разгледа т.д.
2949/2017 г. по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на Б. ООД/н./ е изготвил
списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите на Е.В.ООД/н./, обявени
в търговския регистър на 28.04.2022 г., като срещу списъка с неприети вземания
е подадено възражение от НАП,с което се оспорва включването в него на
вземанията, предявени с молби за предявяване на вземания с вх.№
296938/25.03.2021 г. и с вх.№ 262325/17.01.2022 г, като възражението е
разгледано в открито заседание, което налага съдът да се произнесе по
основателността им и одобряването на списъците.
Доводите на НАП по отношение на
невключените вземания относно изплатени от Фонда за гарантиране на вземанията
на работниците и служителите суми са, че с изплащането на гарантирани вземания
на работниците за Фонда възниква вземане срещу длъжника. По отношение
включените в списъка с неприети вземания публични вземания за държавни такси,
присъдени със съдебни решения, кредиторът счита, че синдикът е длъжен да ги
включи без възможност за оспорване на основание чл.164 ДОПК, която разпоредба
не прави разграничение относно момента н възникване на вземането.
Длъжникът не взема становище по
възражението.
Синдикът го оспорва, като поддържа
доводи, че предявените вземания за платени суми от ФГВРС вече са предявени и
приети по делото от самите работници и служители, в чиито права е встъпил
Фонда. По отношение на вземанията за държавни такси поддържа доводи, че са възникнали
преди откриване на производството по несъстоятелност и е следвало да бъдат
предявени в определените преклузивни срокове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото, съдът намира следното:
С молба с вх.№296938/25.03.2021 г. НАП е
предявила публични вземания в общ размер на 57838,41 лв., от които вземания на
Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите по 9 бр.
разпореждания с № 4505-040-02, 4505-040-03, 4505-040-04, 4505-040-05,
4505-040-06, 4505-040-07, 4505-040-08, 4505-040-09 и 4505-040-10, всичките от
дата 13.01.2021 г., вземания по два броя изпълнителни листове , издадени по
гр.д.№ 16262/2017 г. на РС Варна и гр.д.№ 69353/2017 г. на СРС и лихви върху
тях до датата на предявяването.
Тези вземания са включени по т.1 в
списъка с неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на
28.04.2022 г., като съображенията относно вземанията на ФГВРС са, че в списъците с приетите вземания са включени
вече вземания на работниците, на които Фондът е платил обезщетение, а по
отношение на вземанията държавни такси- защото са възникнали преди откриване на
производството по несъстоятелност.
С молба с вх.№ 262325/17.01.2022 г. НАП
е предявила публични вземания за данъци и лихви в общ размер на 306282,01 лв.,
както и вземания в размер на 20786,80
лв. по 9 бр. разпореждания от 29.11.2021 г. на Фонда за гарантиране на
вземанията на работниците и служителите /ФГВРС/, като първите са включени в
приетите от синдика вземания, а вземанията на Фонда – в списъка с неприетите
вземания по същите съображения, че вече са били приети вземанията на
работниците, които са обезщетени от Фонда.
Възражението е основателно единствено в
частта относно публичните вземания за държавни такси, присъдени с издадените
изпълнителни листове по гр.д.№ 16262/2017 г. на РС Варна и гр.д.№ 69353/2017 г.
на СРС.
Съгласно чл. 687, ал.2 ТЗ синдикът вписва служебно в списъка на предявените
вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане и следователно по
отношение на такива вземания предвидените преклузивни
срокове за предявяване на вземания по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ не
важат, тъй като по отношение на тях е предвидено служебно задължение на
синдика, което е безусловно. При неизпълнение на това задължение кредиторът
разполага с общата възможност сам да предяви вземанията, за да защити нарушения
си от синдика интерес, но упражняването на това право на защита не е ограничено
със срок, като логическото и систематично тълкуване на разпоредбата сочи, че тя
има предвид именно вземания, които са възникнали преди откриване на
производството, тъй като възникналите след откриването му задължения по
правило подлежат на изпълнение на падежа им, а само при неизпълнение могат да
се предявят за удовлетворяване в производството и то безсрочно/чл.688, ал.3 ТЗ/.
Следователно
несъстоятелни са доводите на синдика, че установяването на публични задължения
с влязъл в сила акт е без правно значение относно приложението на разпоредбите
относно предявяване и приемане на вземанията. По отношение на публичните
вземания с оглед общественото значение на въпросът по събирането им, са
предвидени определени облекчения, едно от които е именно служебното задължение
на синдика да ги включи в списъка с приети вземания, ако са установени с влязъл
в сила акт, като съгласно чл.164, ал.4 ДОПК тези вземания не могат да се
оспорват чрез възражение или иск.
В случая главните
вземания за държавни такси по съдебни дела са установени с влезли в сила
решения и синдикът е бил длъжен да ги включи служебно в списъка с приети
вземания и без да бъдат изрично предявени, в момента, в който са му станали
известни, поради което и тези вземания следва да се включат в списъка с приети
вземания с поредност за удовлетворяване е по чл.722,
ал.1, т.6 ТЗ.
Не така обаче стои
въпросът с предявените вземания за лихви, дължими на основание чл.1, ал.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни вземания, които не са установени със съдебните решения. Лихвите,
които отнасят се за период преди
решението за откриване на производство по несъстоятелност не са установени с
решението за присъждане на държавна такса, поради което е следвало да бъдат предявени в сроковете по
чл.685 и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като не попадат в приложното поле на чл.687 ТЗ,
съответно приемането им е обусловено от предявяването им в определените от
закона срокове, което не е сторено.
За лихвите, възникнали
след откриване на производството по несъстоятелност няма срок за предявяването
им, но такива вземания не могат да бъдат приети, тъй като не са
индивидуализирани, а лихвите за посочени общо като размер за период, включващ и
такъв преди откриване на производството и следователно възражението следва да
се отхвърли в частта относно лихвите.
Възражението е
неоснователно и по отношение на предявените вземания на ФГВРС за изплатени
обезщетения по т.1 и т.2 от списъка с неприети вземания.
С молбата за
предявяване на вземания НАП не е индивидуализирала същите чрез посочване на
конкретния работник/служител, комуто е изплатено обезщетение, респективно на
какво основание и за какви негови вземания за възнаграждение/обезщетение по
трудово правоотношение спрямо несъстоятелния длъжник, поради което и всички
предявени с нередовната молба вземания не следват да се приемат в
производството по несъстоятелност.
На следващо
място и само за пълнота следва да се посочи, че вземанията на Фонда не са
самостоятелни, а производни от тези на работниците и служителите, получили
обезщетението, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗГВРСПНР, поради което и
ако вземанията по трудово правоотношение на конкретния работник вече са
включени в списъците с приети вземания, с изплащането на обезщетението Фондът
встъпва в правата на конкретния работник/служител за съответните
възнаграждения/обезщетения по трудово правоотношение, които платеното
обезщетение замества, по силата на законовата суброгация.
Не се касае за различно и самостоятелно вземане, което следва да се предявява
отново.
На следващо
място липсват каквито и да било доказателства за това, че отпуснатите
обезщетения са били реално изплатени на правоимащите,
като чл.685 ТЗ поставя изисквания освен за индивидуализация на предявените
вземания и за представяне на доказателства и не създава изключения или
привилегии за публичните вземания.
По
изложените съображения следва да се изключат от списъка с неприетите и да се
включат в списъка с приетите вземания, предявените с молбата с вх.№
83229/14.08.2020 г. вземания за държавна такса в размер на 419,73 лв. по гр.д.№
16262/2017 г. на РС – Варна и вземането за държавна такса от 555,44 лв. гр.д.№
60353/2017 г.на СРС, с които изменения следва да се одобрят списъците с приети
и неприети вземания, обявени в търговския регистър на 28.04.2022 г.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ по възражението на НАП с вх.№
284503/05.05.2022 г. списъците с
приети и неприетите от синдика вземания
на кредиторите на Б. ООД /н./, обявени в търговския регистър на 28.04.2022 г., като ИЗКЛЮЧВА част от вземанията по т.1 от списъка с
неприети вземания, вземанията на НАП за
държавна такса в размер на 419,73 лв. по гр.д.№ 16262/2017 г. на РС – Варна и
вземането за държавна такса от 555,44 лв. гр.д.№ 60353/2017 г.на СРС и ВКЛЮЧВА същите вземания с списъка с
приети от синдика вземания.
ОДОБРЯВА с посочените изменения
списъците с
приетите и неприетите от синдика
вземания на кредиторите на Б. ООД /н./, обявени в търговския регистър на
28.04.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата
част възражението на НАП с вх.№ 284503/05.05.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване
на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание
чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати
заверено копие от настоящото определение,
което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ