№ 1197
гр. Пазарджик, 21.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20225220103321 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, представлявано от изпълнителния
директор М. П. И. и изпълнителния директор В. П. К.- М., редовно призовано,
не се явява лично М. П. И. - изпълнителен директор, не се явява лично В. П.
К.- М.- изпълнителен директор, както и не изпращат процесуален
представител.
Ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез
представляващ ОПУ- Пазарджик, представлявано от Председателя на
Управителния съвет на АПИ инж. В. А., редовно призовано, не се явява
лично Председателя на Управителния съвет на АПИ инж. В. А., за него се
явява юрисконсулт Я. Б., редовно упълномощена да ги представлява с
пълномощно приложено по делото.
Трето лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, представлявано от И. С.
С., редовно призовано, не се явява лично И. С. С., както и не изпращат
процесуален представител.
Явява се вещото лице инж. В. Д. Ф., редовно призован.
Свидетелят Б. Г. П., нередовно призован, не се явява. По отношение на
същия е извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес.
ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
1
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ищцовото дружество с вх.
№17668/19.07.2023 г., с която ищецът посочва, че няма възможност да
изпрати процесуален представител в насроченото за днес открито съдебно
заседание. Моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Представен е
въпросен лист с въпроси, които да бъдат поставени на свидетеля П., в случай,
че същият се яви и бъде разпитан в съдебното заседание.
ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Оспорвам исковата молба, поддържам подадения
писмен отговор, както и доказателствените искания към него.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Няма как да сключим спогодба, тъй като
оспорваме исковата молба.
Спогодба няма как да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86
от ЗЗД от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, с която сочи, че на 21.07.2022г., Дружеството
им е депозирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Агенция Пътна Инфраструктура /АПИ/. ЕИК *********, за сума в
размер па 2 507.26 лв. - главница, за изплатено от ЗАД „Армеец“ АД
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“ за
увреден от ПТП лек автомобил марка „........“, модел „.......“ с peг. №.............,
както и сума в размер на 578.76 лв. - мораторна лихва за забава, като
претендират и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането, направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедно и исково производство.
С разпореждане, постановено по ч.гр.д. №2307/22г., 12 състав на
2
районен съд Пазарджик е уважил искането им и е издал Заповед за
изпълнение срещу длъжника. На основание чл. 415, ал.1, със съобщение,
получено на 21.09.2022 г., съдията- докладчик по делото им е указал, че е
постъпило възражение от страна на длъжника АПИ, както и, че дружеството
им може да предяви иск в едномесечен срок в районен съд Пазарджик.
Основанията, от които произтича вземането им са следните: С комбинирана
застрахователна полица № 0306X0296927 от 19.05.2017г., ЗАД “Армеец” е
сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на автомобил марка
„........“, модел „.......“ с peг. № ............. със срок на действие от 19.05.2017 г. до
18.05.2018 г. На 19.05.2017 г., около 20:50 ч. на магистрала „Тракия“, /км. 59/,
в посока на движение от гр. София към гр. Пловдив е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „........“, модел
„.......“ с peг. № ............., който при движение по магистралата се блъска в диво
животно - сърна. Животното се е намирало в средата на двойно
разделителната мантинела и при пресичане е ударена от лекия автомобил. В
следствие от инцидента са нанесени материални щети по автомобила,
изразяващи се в смачкана предна броня и счупена предна декоративна
решетка. ПТП- то е документирано с Протокол за ПТП
№1669003/19.05.2017г., съставен и подписан на местопроизшествието от
органите на МВР.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП.
В резултат на описаното ПТП на 22.05.2017 г., водачът на лекия
автомобил Б. Г. П. депозирал Уведомление - декларация по щета пред ЗАД
“Армеец“ АД по застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с искане за
обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил марка „........“,
модел „.......“ с peг. №.............. В дружеството е заведена преписка по щета под
№ 10017030115472.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил са
описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката. ЗАД „Армеец“ възлага на
автосервиз „Автосервиз Изток“ АД, извършването на ремонта и
3
възстановяване на увредените детайли. С оглед издадени фактури
№**********/31.08.2017г. за сумата от 1 798.82 лв. и фактура
№**********/11.10.2017г., за сумата от 698.44 лв., вложените части и
материали, както и калкулирания труд е в размер от 2497.26 лв.
С платежни нареждания №П10582688/20.09.2017г. и №П
19495036/18.02.2020г„ ЗАД „Армеец“ изплатило застрахователно
обезщетение за възстановяване на нанесените имуществени вреди на
автомобила, сума в размер на 2497.36 лв., като са извършени ликвидационни
разходи по определяне на стойността на щетата, сума в размер на 10.00 лв.,
общо 2 507.26 лв.
С плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и
„Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. На
основание чл. 410. ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 86
ЗЗД има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума.
По силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Закона
за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна
собственост. Съгласно чл. 30. ал. 1. във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществява от лицето, което управлява процесният пътен участък, т.е.
Агенция “Пътна инфраструктура” е длъжна да вземе необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни процесната
дупка и положи асфалт върху нея, както и до извършването на ремонтните
дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбИ.е на
движението и други. Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила,
поради общественото предназначение на републиканските пътища,
Агенцията следва да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява
нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях.
Съгласно &1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на цитирания закон
“поддържането“ е система от задължения, осигуряващи безопасно движение
по пътищата, тяхната охрана и защита. Тъй като Агенция “Пътна
инфраструктура“ като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез
възлагане на определена работа на определени лица, те носят деликтна
отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на
4
безопасността на движение по републиканските пътищата. Непосредствено
задължение на служителите на Агенцията е да следят за изправността на
пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата
инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за
обезопасяване и сигнализиране на дълбоката дупка на пътното платно, която
не трябва да създава опасност за движението по улицата. Нарушението, или
неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от
Агенцията за осигуряване на необходимите условия за безопасно
преминаване по платното за движение представлява противоправно деяние
(действие или бездействие), което е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Тъй като съответното лице, на което Агенция “Пътна
инфраструктура” е възложила изпълнение на задължението за поддържане
изправността на пътното платно на процесната улица, виновно не е изпълнило
тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е
причинил имуществени вреди на лекия автомобил марка „........“, модел „.......“
с peг. №............., поради което възниква обезпечително- гаранционната
отговорност на възложителя на тази работа - Агенция “Пътна
инфраструктура".
ЗАД „Армеец”, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на
увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за
причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на
своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на лек
автомобил марка „........“, модел „.......“ с per. №..............
С изпратено писмо с техен изх. № Л -2218/31.03.2020г., получено на
03.04.2020г. и придружено с цялата ликвидационна преписка по щета, техен
№ 10017030115472, поканили АПИ - чрез ОПУ Пазарджик, в седмодневен
срок, доброволно да им заплати сумата от 578.76 лева, с което длъжникът
изпада в забава на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД. Размерът на обезщетението,
начислен върху на главницата е изчислен с помощта на електронния
калкулатор на НАП. Тъй като до този момент задължението не е заплатено, се
породи правната възможност от предявяване на настоящия регресен иск.
Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и след
като се убеди в основателността на претенцията им, да признае за установено,
5
че Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ Пазарджик, дължи на ЗАД
„Армеец“ АД сумата от 2 507.26 лева /две хиляди петстотин и седем лева и
двадесет и шест стотинки/- главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва, в размер на
578.76 лв. от 11.04.2020г. до 21.07.2022г.- датата на депозирането на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
от депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК, до датата окончателното
изплащане на вземането, както и направените от нас съдебно - деловодни
разноски в двете производства, включително и възнаграждение за
процесуално представителство.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответното дружество АГЕНЦИЯ “ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ с който считат, че така предявеният иск е допустим.
Намират предявения иск за неоснователен, поради което го оспорват изцяло,
както по основание, така и по размер.
Сочи се, че от представените писмени доказателства не се установява
наличието на причинно - следствена връзка между твърдяното пътно
произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила.
Не е установен по безспорен начин и механизмът на осъществяване на
19.05.2017 г. на ПТП при движение по Автомагистрала Тракия, км. 59 в
посока от гр. София към гр. Пловдив, а именно: Няма доказателства за
противоправно поведение на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, ОПУ -
Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по
чл. 30, ал. 1 от ЗП за поддържане на пътното платно на територията на
републикански път и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна
връзка с настъпилите повреди по автомобила. Напротив, причината за
увреждането по автомобила /в исковата молба/ е внезапно появило се
животно на пътното платно /сърна/. „На 19.05.2017 г., около 20.50 ч., на
магистрала Тракия, км. 59 в посока на движение от гр. София към гр.
Пловдив е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек
автомобил марка ........, модел ....... с рег. № ............, които при движение по
магистралата се блъска в диво животно - сърна. Животното се е намирало в
средата на двойно разделителната мантинела и при пресичане е ударена от
6
лекия автомобил Внезапно при движение на автомобила, същият се блъска в
диво животно - сърна, внезапно без причина. В ИМ се твърди и за дупка на
пътното платно. Това води до противоречие в твърдения механизъм на ПТП,
което препятства правото им на защита.
АПИ, ОПУ - Пазарджик полага системни грижи за поддържане на
републиканските пътища, в т. ч. АМ „Тракия“. Налице е сключен Договор за
обществена поръчка № Д-38-17 от 01.09.2015 г. между Агенция „Пътна
инфраструктура“ /възложител/ и „Автомагистрали“ ЕАД /изпълнител/ за
поддържане на АМ „Тракия“, включително участъка на Областно пътно
управление - Пазарджик, от км.55+627 до км. 106+427.
Автомагистрала „Тракия“ е оградена е предпазна оградна мрежа с оглед
предотвратяване навлизане на диви и други животни в обхвата на
магистралата и с цел осигуряване безопасността на движение.
Съгласно действащия към момента договор ежемесечно се извършва
охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата,
която следи за възникнали нередности.
АПИ е възложила на „Автомагистрали“ ЕАД с месечно задание за месец
май 2017 г. изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и
дейности - в т. ч. сметка № 1, шифър 1007 - Охрана на пътна инфраструктура
от национално значение /пътни съоръжения и принадлежности, в т. ч. тунели/
в обхвата на автомагистралата; сметка № 1, шифър 1009 - Извършване на
периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата.
Съответно са изпълнени и заплатени гореописаните дейности, видно от:
протокол от 31.05.2017 г. между ОПУ - Пазарджик и „Автомагистрали“
ЕАД за извършена проверка на охраняваните пътни съоръжения и
принадлежности /месец май 2017 г./;
протокол от 31.05.2017 г. между ОПУ - Пазарджик и „Автомагистрали“
ЕАД за извършен периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата
на участъка на ОПУ - Пазарджик от АМ „Тракия“ /месец май 2017 г./;
обобщена количествена сметка за установяване на извършени работи
организационни мероприятия - сметка 1 /охрана и периодичен оглед/ за
месец май 2017 г.;
сертификат по месечно задание за месец май 2017 г. за действително
изпълнени и приети ремонтни работи.
7
ПТП е станало в тъмната част на деня, през нощта на 19.05.2017 г.,
около 20.50 ч.
АПИ, ОПУ - Пазарджик не е имала обективна, своевременна и
практическата възможност за незабавно отстраняване на случайно
препятствие - „сърна“. Нещо повече - в уведомление - декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“, водачът на процесното МПС е записал: „Карах
по магистрала Тракия посока Пловдив. . . . . . . . . изскочи сърна на. . . . .
който ударих“. Препятствието - сърна е внезапно изскочило, не се е намирало
на пътното платно. Касае се за непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на
което е настъпило ПТП, по независещи от АПИ причини. Поради това не
следва да се ангажира отговорността им - липсва виновно бездействие от
тяхна страна.
Тъй като въпросното ПТП е станало вечерта, водачът на МПС е
следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост и скоростта на
движение на съответния пътен участък, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Тоест именно
неспазването на правилата за движение са довели до настъпилото ПТП, от
което са настъпили и щетите по автомобила. Следователно е налице
съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП по
смисъла на чл. 51, aл. 2 от ЗЗД. Практиката на ВС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г. е, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, /така и
Решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 15/2015 г., IV г. о., ГК;
Решение № 54 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2015 г., III г. о., ГК и
др./. Регресна претенция обаче спрямо прекия участник в ПТП, причинило
процесиите щети застрахователното дружество не е предявило.
Не се установяват по безспорен начин нито обстоятелствата, при които
е настъпило ПТП, нито размерите на препятствието, както и факта, че
твърдините щети на МПС са именно в резултат на преминаването през това
препятствие. В уведомлението - декларацията за щета не са описани
характеристиките /размери/ на „сърната“, която е ударила автомобила, а
именно: големина, тегло, височина и др. Важна е скоростта, е която се е
8
движил автомобила - липсват доказателства и в тази насока. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Логично възниква въпросът - възможно ли
е било при удар в препятствие „сърна“ с висока скорост да се стигне до
твърдяното значително увреждане на автомобила?
В тази насока са налице несъответствия в представените описи на
щетите на МПС, изготвени от застрахователя. В опис от 19.05.2017 г. са
налице 15 увредени детайли. В опис от 08.08.2017 г. са описани 11 увредени
детайли. И в двата описа по-голяма част от увредените детайли са за подмяна,
а не за ремонт. От представените доказателства не се установява в
действителност /реално/ колко детайла са подменени!? Оказва се, че
описаният в ИМ механизъм- удар на автомобила в “сърна“ води след себе си
до значителни щети!? Следва да се има предвид и факта, че втория опис е с
дата 08.08.2018 г., тоест ТРИ месеца СЛЕД твърдяното ПТП. Фактурите за
извършени ремонти са от дата 31.08.2017 г. и 11.10.2017 - 3, 5 месеца след
процесното произшествие. Всичко това поставя под съмнение изплащането на
застрахователното обезщетение. Нещо повече, водачът на процесния
автомобил в уведомление - декларацията за щета по застраховка „Каско на
МПС“ е записал описание на щетите по автомобила в следствие на
настъпилото произшествие - „предна броня, фар десен, решетка предна". В
ППТП контролните органи също са записали видими щети на МПС: предната
броня, декоративна решетка и др.
Налага се извода, че обезщетението, което застрахователят е изплатил е
твърде завишено, имайки предвид удар на МПС в „сърна“. Няма
доказателства за съпоставимост между настъпилото произшествие и
действително настъпилите щети по лекия автомобил.
Гореизложените обстоятелства определят различен от твърдения в ИМ
фактически състав на реализирано ПТП, причинно-следствена връзка и
размер на щета.
Алтернативно в случай, че съдът уважи подадената искова молба, моли
да има предвид следното: Поддържането на процесния участък -
Автомагистрала Тракия, км. 59, в посока гр. Пловдив е възложено с договор
за възлагане на обществена поръчка № РД-38-17 от 01.09.2015 г., сключен
между Агенция „Пътна инфраструктура” и „Автомагистрали” ЕАД. Съгласно
9
договора, на изпълнителя са възложени дейностите по ремонт и поддържане в
обхвата на автомагистралата от км 0+000 до км 208+181 на АМ "Тракия”,
където попада и процесния участък - Автомагистрала Тракия, км. 59, в посока
гр. Пловдив. Съгласно чл. 1 от горецитирания договор, Възложителят
възлага, а Изпълнителят приема да извърши, изпълнява всички видове
дейности и работи, свързани с поддържането на участъка цитиран по-горе. В
чл. 28 от същия договор е уредено, че при причиняване на ПТП и/или
възникне щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, изпълнителят „Автомагистрали” ЕАД носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
С оглед на това, за таях възниква и правното основание за привличане
на трето лице помагач на страната на ответника и предявяване на обратен иск
срещу Изпълнителя по горецитирания договор за обществена поръчка.
С настоящия отговор представят молба за привличане на трето лице -
помагач „Автомагистрали“ ЕАД на страната на ответника.
Моли съда, с оглед становището на ищеца и третото лице да му бъде
дадена възможност за ангажиране на допълнителни доказателства.
Моли съда с оглед изхода на делото да им бъдат присъдени сторените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че поради служебна ангажираност не могат да се явят в
първото по делото съдебно заседание, не възразяват делото да се гледа в
тяхно отсъствие.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Подадена е искова молба с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК -
обратен иск от АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ срещу
„Автомагистрали” ЕАД, с която се сочи, че Третото лице помагач по
настоящото дело е изпълнител по договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-38-17 от 01.09.2015 г., на основание на който отговаря за
дейностите по ремонт и поддържане в обхвата на автомагистралата от км
0+000 до км 208+181 на АМ ’’Тракия”, където попада и процесния участък -
Автомагистрала Тракия, км. 59, в посока гр. Пловдив.
Съгласно чл. 1 от горецитирания договор, Възложителят възлага, а
Изпълнителят приема да изпълнява всички видове дейности и работи,
свързани с поддържането на участъка цитиран по-горе. В чл. 28 от същия
10
договор е уредено, че при причиняване на ПТП и/или възникне щета в
резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на
договора, изпълнителят „Автомагистрали” ЕАД носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди.
С оглед на възможността да бъде уважен искът по чл. 415 от ГПК, във
вр. чл. 422, ад. 1 ГПК спрямо АПИ и да бъдат осъдени да заплатят
обезщетение в размер на 3086.02 лв.
/главница - 2 507.26 лв. + мораторна лихва - 578.76 лв./, ведно със законната
лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба, то за
Агенция „Пътна инфраструктура“ се поражда правен интерес от предявяване
на настоящия иск на основание на чл. 219, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД.
Затова моли съда, да приеме за съвместно разглеждане по настоящото
дело, обратният иск срещу третото лице, който да бъде разгледан при
условията на евентуалност - ако бъде уважен предявеният по настоящото дело
против АПИ иск с основание чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, да
бъде осъдено третото лице помагач - „Автомагистрали” ЕАД, привлечено на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК и ответник по този иск, да заплати сумата от
3086.02 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
предявяване на исковата молба, както и да ни присъдите направените съдебно
деловодни разноски по настоящия иск спрямо третото лице.
Настоящата искова молба представят с препис за ищеца и третото лице.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба подадена от ищеца ЗАД „Армеец“ АД срещу Агенция “Пътна
инфраструктура“, както и на обратен иск предявен от АПИ срещу
„Автомагистрали“ ЕАД.
С настоящия отговор заявява, че оспорва изцяло предявените искове.
Оспорва фактите и обстоятелствата в главния, респективно в обратния
искове. Счита претенциите за неоснователни и недоказани и моли съда да ги
отхвърли, като излага следните съображения за това:
На първо място счита, че предявеният иск от ЗАД „Армеец“ АД е
допустим, но по същество е неоснователен. Липсват доказателства, които по
безспорен начин да установят, че застрахователното събитие е настъпило на
цитираното в исковата молба място, поради явното противоречие в исковата
11
молба и подаденото заявление за обезщетение, в което пострадалото лице е
посочило мястото на настъпване на инцидента.
На следващо място предявеният обратен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“ също е допустим, но е неоснователен. Липсват
доказателства, които по безспорен начин да установят отговорността на
„Автомагистрали“ ЕАД за настъпване на събитието.
Предявеният иск от ЗАД „Армеец“ АД срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ се основава на регресна отговорност вследствие на
настъпило застрахователно събитие - щета.
Разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ дава право на репариралия вредите
застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от
деликвента, встъпвайки в правата на увредения - фигурата на
суброгационната претенция. Уважаването на иска се обуславя от доказване на
следните материални предпоставки:
Наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя
ищец и пострадалото досежно увреденото имущество;
Плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение
за настъпилите вреди;
За увредения да възникнало право на деликтно вземане срещу ответника,
като приложима в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се
установи противоправно поведение /бездействие/ на работник служител
във връзка с работата, която ответникът му е възложил;
Настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение
и вредите.
От направените в исковата молба твърдения и приложените
доказателства на първо място не се установява точното място на инцидента.
Разминаването е съществено и е от основно значение за цялото исково
производство, поради което следва да бъде уточнено от ищеца.
В исковата молба е посочено, че „На 19.05.2017 г., около 20.50 ч., на
магистрала „ Тракия", /км. 59/в посока на движение от гр. София към гр.
Пловдив е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек
автомобил марка ........, модел ....... с рег. № .................., които при движение по
магистралата се блъска в диво животно - сърна. Животното се е намирало в
средата на двойно разделил емната мантинела и при пресичане е ударена от
12
лекия автомобил ".
По отношение на представения Протокол за ПТП №1747441/13.03.2023
г„ е непълен, неточен и противоречив. По своята същност Протоколът за
реализирано ПТП представлява официален удостоверителен документ и като
такъв следва да бъде със съответните задължителни реквизити и изисквания
за пълнота, точност и достоверност. В него липсва пълно и ясно описание на
механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка и
конкретното място.
Представеният от ищеца протокол за ПТП е съставен на 19.05.2017 г.
без местопроизшествието да е посетено от служители на МВР и без да е
изготвен от служители на КАТ-Пътна полиция и представен снимков
материал от евентуалното местопроизшествие, както и на самото
препятствие.
Следователно протокола за ПТП, съставен само и единствено въз
основа на твърденията на ищеца, няма материална доказателствена сила, нито
за механизма на процесното ПТП, нито за вредите по МПС /арг.от Решение №
15 от 25.07.2014 г„ по дело № 1506/2013 г., на ВКС, ТК. I, т.о., и др./. В
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ТПК, се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ТПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,
но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II
ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/20 Юг. съставът на ВКС, I ТО,
решение № 73/22.06.2012г. по т.д. №423/ 2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. В последното във
връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите
при издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС
протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на
инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за
авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но
не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не са възприети лично от съставителя.
13
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава.
На следващо място в частта от протокола: “Обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП”, не е описан или посочен размера на животно
(сърна) причина за настъпването на застрахователното събитие, както и не
става ясно как е направена преценката, че същият е от товарен автомобил.
Възпроизведените твърдения на водача относно “препятствието” и не
описаните особености/ деформации, обективирани в Протокол за ПТП от
19.05.2017г., следва да се приеме като противоречие в механизма и причината
на реализирането на ПТП. Цитираното следва да се има предвид относно
непреките констатации, като официалният документ в тази част не би
следвало да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
В Протокола от ПТП не е отразено произшествието, не е направен
снимков материал, съгласно разпоредбата на чл.5. ал.1. т.З от Наредба № I -
167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с моторните превозни средства и чл.2, ал.2 от Наредба №13-41/12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерство на вътрешните работи. Комисията
за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
което от своя страна възпрепятства установяването на действителната
причина за възникване на евентуалното ПТП. Към исковата молба не е
представен и снимков материал, както от самия водач, така и от ищеца,
относно настъпилите щети на моторното превозно средство.
В настоящият случай не може да се установи скоростта, с която се е
движел водача, което е от съществено значение, свързана с т.нар. “опасна
зона за спиране“ - това е времето и разстоянието, които са нужни на водача на
МПС да възприеме опасността, като предприеме действия за предотвратяване
на произшествието. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал. 2 от ЗДвП "водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
14
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
На следващо място от Протокола за ПТП е видно, че водачът на МПС
не е тестван за алкохол, няма представени доказателства, че същият при
реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или други
упойващи вещества.
Предвид тези факти оспорват изцяло факта на настъпилото и описаното
ПТП в исковата молба.
Следователно налага се извода, че ищецът не доказва твърденията си от
исковата молба така, че да се установи напълно фактическия състав на чл.410,
ал.1 от КЗ.
В случай, че съда приеме, че се е осъществило процесното транспортно
произшествие, счита, че неговото реализиране се дължи на поведението на
водача. Това е така, тъй като въпросното ПТП е станало в тъмната част на
денонощието, водачът на МПС е следвало да се съобрази с конкретните
условия на видимост и скоростта на движение на съответния пътен участък,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /чл.20 и
чл.21 от ЗДвП/. Тоест именно неспазването на правилата за движение са
довели до процесното ПТП, от което са настъпили и щетите по автомобила.
Следователно е налице съпричиняване от страна на шофьора за реализиране
на ПТП по смисъла на чл. 51, ач. 2 от ЗЗД. Практиката на ВС, обективирана в
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. е, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, /така
Решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №15/2015 г„ IV г. о., ГК;
Решение № 54 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2015 г., III г. о., ГК и
др./. Регресна претенция обаче спрямо прекия участник в ПТП, причинило
процесиите щети застрахователното дружество не е предявило. Счита, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на произшествието. В
15
тази връзка счита, че не е доказано по безспорен начина, че настъпилите
вреди по автомобила вследствие на удар са вследствие на посоченият
участък, в посоченият период и причината е намиращият се на платното
протектор от гума с неизяснени размери.
На следващо място счита, че няма доказателства за противоправно
поведение на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, Областно пътно
управление /ОПУ/ - Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение
на задълженията по чл.30, ал.1 от ЗП за поддържане на пътното платно на
територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което
да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила. Причината за
увреждането по автомобила /в исковата молба/ е в резултат от сблъсък с
животно (сърна), без да се уточнява размер.
Доколкото съгласно протокола ПТП е станало на 19.05.2017 г., в
тъмната част на денонощието, регистрирано 20,50 ч., то АПИ не е имала
обективна, своевременна и практическата възможност за незабавно
отстраняване на случайно излязло на пътното платно животно.
Важна е скоростта, с която се е движил автомобила, в коя лента на
магистралата се е намирал, видимостта — липсват доказателства и в тази
насока. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Логично възниква
въпросът - възможно ли е било при преминаване през част от гума да се
стигне до твърдяното увреждане на автомобила?
Следователно в конкретния случай става въпрос за непредвидимо,
внезапно събитие, в резултат на което е настъпило ПТП, по независещи от
АПИ причини. Поради това и доколкото липсва виновно бездействие от
страна на АПИ счита, че не следва да се ангажира отговорността на
агенцията.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47 - 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в
този смисъл p.V от ППВС №7/4.10.1978 г.
16
Доколкото от ищеца се твърди, че е встъпил в правата на
застрахованото лице против причинителя на вредата, както и че увреждането
е настъпило в резултат на състоянието на АМ „Тракия‘\ за поддържането, на
която отговаря АПИ, съответно, че е налице нарушение на предписано
правило /неподдържане на пътя в изправност, неотстраняване и
необозначаване на препятствие/ и вредата не следва от обективното качество
на вещта, то отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД. За да възникне тя обаче е
необходимо повреждането на застрахованото имущество да е станало в
резултат на противоправно поведение на ответника, респ. на лице, за чиито
действия отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по вина на трето
лице, за което ответникът не носи отговорност. Случайно събитие е такова
събитие, което не е могло да се предвиди или се дължи на непреодолима сила.
Същото изключва отговорността за вреди, освен ако вредоносният резултат
не е предхождан от виновно или противоправно поведение на делинквента
/Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г„ IV г. о., ГК/.
С оглед на гореизложеното, моли съдът да приеме, че настъпилото
застрахователно събитие и щетата по застрахованото имущество не се дължи
на противоправно поведение на ответника, на когото е възложено
задължението да поддържат конкретния пътен участък в изправност. Касае се
до внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване
или обозначаване е било обективно невъзможно в рамките на изминалото
време между възникването на препятствието и настъпването на
пътнотранспортното произшествие. Самото възникване на препятствието не
се дължи на противоправно действие или бездействие на стопанина на пътя, а
е резултат от случайно събитие или от техническа неизправност на друго
моторно превозно средство, което се е движело вероятно на близко
разстояние пред застрахования автомобил.
Само въз основа на факта, че е настъпила вреда не може да се изведе
нито противоправност на поведението на служителите в ответната агенция,
нито неполагане на дължимата от тях грижа, което да обоснове нейната
деликтна отговорност, а от там и задължението да възстанови на ищеца
изплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо предявеният главен иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Счита, че не са налице доказателства АПИ да е допуснала
17
противоправно бездействие във връзка с вменените й задължения по чл.30,
ал.1 от ЗП, в резултат на което да е настъпила описаната вреда. Също така
намира, че се касае до случайно изпаднали от друго моторно превозно
средство предмети върху пътното платно, чието незабавно отстраняване е
обективно невъзможно, съотв. че ПТП е настъпило по независещи от АПИ
причини.
Доколкото от ищеца се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност, неотстраняване и необозначаване на
препятствие/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, то
отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД. За да възникне тя е необходимо
повреждането на застрахованото имущество да е станало в резултат на
противоправно поведение на ответника, респ. на лице, за чиито действия
отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по вина на трето лице, за
което ответникът не носи отговорност.
Случайно събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди
или се дължи на непреодолима сила. Същото изключва отговорността за
вреди, освен ако вредоносният резултат не е предхождан от виновно или
противоправно поведение на делинквента /Решение № 204 от 10.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4284/2008 г„ IV г. о„ ГК/.
Счита, че настъпилото застрахователно събитие и щетата по
застрахованото имущество не се дължи на противоправно поведение на
ответника, на когото е възложено задължението да поддържат конкретния
пътен участък в изправност. Касае се до внезапно възникнало препятствие на
пътното платно, чието отстраняване или обозначаване е било обективно
невъзможно в рамките на изминалото време между възникването на
препятствието и настъпването на пътнотранспортното произшествие. Самото
възникване на препятствието не се дължи на противоправно действие или
бездействие на стопанина на пътя, а е резултат от случайно събитие.
В този смисъл поддържат становището в отговора на исковата молба, че
АПИ, ОПУ - Пазарджик не е имала обективна, своевременна и практическата
възможност за незабавно отстраняване на случайно препятствие - „сърна“.
Нещо повече - в уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско па
МПС“, водачът на процесното МПС е цитирал: „Карах по магистрала Тракия
посока Пловдив изскочи сърна на която ударих". Препятствието - сърна е
18
внезапно изскочило, не се е намирало на пътното платно. Касае се за
непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на което е настъпило ПТП, по
независещи от АПИ причини. Поради това не следва да се ангажира
отговорността им - липсва виновно бездействие ответната страна.
Само въз основа на факта, че е настъпила вреда не може да се изведе
нито противоправност на поведението на служителите в ответната агенция,
нито неполагане на дължимата от тях грижа, което да обоснове нейната
деликтна отговорност, а от там и задължението да възстанови на ищеца
изплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо предявеният главен иск
следва да се отхвърли като неоснователен (арг.от Решение от 20.04.2021г. на
PC Пазарджик по гр.д.№1676/2020г.).
В подкрепа на твърдението, че липсват основания за ангажиране
отговорността на АПИ, потвърждаване заявеното от агенцията в отговора на
исковата молба, че Автомагистрала „Тракия" е оградена с предпазна оградна
мрежа с оглед предотвратяване навлизане на диви и други животни в обхвата
на магистралата и с цел осигуряване безопасността на движение.
Налице са и несъответствия в представените описи на щетите на МПС,
изготвени от застрахователя. В опис от 22.05.2017 г. са посочени 15 увредени
детайла, а в опис от 08.08.2017 г. са описани 11 увредени детайли. И в двата
описа по-голяма част от увредените детайли са за подмяна, а не за ремонт. От
представените доказателства не се установява в действителност /реално/
колко детайла са подменени!?
Следва да се има предвид и факта, че втория опис е с дата 08.08.2017 г.,
тоест ТРИ месеца след твърдяното ПТП. Фактурите за извършени ремонти са
от дата 31.08.2017г. и 11.10.2017г. - 3, 5 месеца след процесното
произшествие. Всичко това поставя под съмнение изплащането на
застрахователното обезщетение.
Нещо повече, водачът на процесния автомобил в уведомление -
декларацията за щета по застраховка „Каско на МПС“ е записал описание на
щетите по автомобила в следствие на настъпилото произшествие - „ предна
броня, фар десен, решетка предна“. В Протокола за ПТП контролните органи
също са записали видими щети на МПС: предната броня, декоративна
решетка и др.
Налага се извода, че обезщетението, което застрахователят е изплатил е
19
твърде завишено, имайки предвид удар на МПС в „сърна“. Няма
доказателства за съпоставимост между настъпилото произшествие и
действително настъпилите щети по лекия автомобил.
Гореизложените обстоятелства определят различен от твърдения в ИМ
фактически състав на реализирано ПТП, причинно-следствена връзка и
размер на щета.
Тъй като липсва главен паричен дълг, не се дължи и обезщетение за
забавено изпълнение, поради което акцесорният иск по чл.86 ЗЗД също е
неоснователен.
Оспорва привличането на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице
помагач и ответник по обратен иск, твърди, че не е налице пряка причинна
връзка между неизпълнение на договорно задължение на дружеството и
настъпване на процесното произшествие.
В тази връзка оспорва изцяло и предявената искова молба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД с правно основание
чл.219, ал.З от ГПК.
Оспорва твърденията за наличие на основание за ангажиране
отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД. Липсва виновно неизпълнение на
конкретно задължение от страна на дружеството, което да е довело до
твърдените вреди.
Действително между „Автомагистрали“ ЕАД и Агенция “Пътна
инфраструктура" е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка
№РД-38-17/01.09.2015г.
Видно от самия договор и рамковия му характер, дейностите, които
„Автомагистрали“ ЕАД е длъжно да изпълнява, не са предварително
определени в самия договор, а се възлагат отделно на база месечни,
допълнителни и извънредни задания (чл.5 от договора). На база възложените
задания се съставят месечни сертификати, които са доказателство за
действително изпълнени от Изпълнителя - „Автомагистрали“ ЕАД и приети
от Възложителя - АПИ ремонтни работи (чл.9, ал.5 от договора).
Извънредните задания са приложими при настъпване на „непредвидени
обстоятелства“ и съгласно чл.5, „В“ от договора, Възложителят или
упълномощено от него лице имат право да възлага писмено възникналите
работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътния участък и
20
осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза Изпълнителят е
длъжен да започне незабавно работа по разпоредените дейности. Съгласно
Раздел I Дефиниции, т.8 “извънредно задание“ означава писмено възлагане от
възложителя на видовете количества и работи, невключени в месечното и
допълнителното задание, необходими за осигуряване на проходимостта на
пътищата и безопасността на движението при възникване на непредвидени
обстоятелства, включително по смисъла на чл.2 ЗЗБ.
Към момента на извършеното произшествие от страна на АПИ няма
възлагани допълнителни и извънредни задания. Още повече, че съгласно
договора за обществена поръчка (чл.20, ал.4, 5 и 6) АПИ има задължение да
контролира изпълнението на възлаганията по магистралата.
Няма клауза в договора, която да предвижда отговорност от страна на
Изпълнителя, същият да осигурява екип, който да следи за наличието или
възникването на „непредвидени обстоятелства“. Съгласно чл.12, ал.8 от
договора Изпълнителят е длъжен „Да поддържа в готовност екипи, които при
необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно-
транспортни произшествия (ПТП). аварии и други извънредни случаи,
възникнали по републиканските пътища....“. В конкретния случай липсват
твърдения, а и доказателства такива дейности да са възлагани. Няма клауза в
договора, която да ангажира „Автомагистрали“ ЕАД да следи за
настъпването на непредвидимо обстоятелство, каквото е наличието на
„внезапно появило се на платното диво животно“, включително и такива,
които биха могли да доведат до ПТП. В заключение на изложеното,
задължение на „Автомагистрали“ ЕАД като изпълнител е да отстрани
препятствията, включително последиците от ПТП, но само по изрично
възлагане от страна на Възложителя -АПИ.
В конкретния случай на „Автомагистрали“ ЕАД не са възлагани
допълнителни и извънредни задания, няма протоколи, в които да е описано,
че има отстраняване на препятствия от магистралния участък съгласно
възложени допълнителни или извънредни работи.
В случай на уведомление от страна на АПИ, изразено - устно (оформено
по реда чл. 12, ал.8 от договора) или писмено, „Автомагистрали“ ЕАД е
задължено да изпълни работата незабавно, но към датата и мястото на
осъщественото ПТП няма такива данни, не са посочени и доказателства в
21
подкрепа на изложените аргументи в обратният иск от АПИ.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.12, ал.6 от договора,
според която Изпълнителят е длъжен „Да започва работа веднага след
появяването на необходимост от това и след писмено възлагане от
Възложителя“.
Отговорността може да се прехвърли на „Автомагистрали" ЕАД, само и
единствено, ако имаме изрично задание, което води до неизпълнение на
договорните задънения - такова в случая няма. В Договора не е посочено
задължение на „Автомагистрали“ ЕАД да следи за настъпване на
непредвидени обстоятелства, включително за такива, които могат да доведат
до настъпване на ПТП, следователно задължението му като дружество,
осигуряващо поддръжка на пътя, е да отстрани последиците от ПТП, но само
по изрично възлагане от страна на възложителя - АПИ, включително чрез
устно възлагане, с оглед извънредният характер на обстоятелството и
опасността, която е създало за участниците в движението.
Нещо повече дори и да приемем, че е било налице възлагане за този вид
конкретна работа, то същата е приета от възложителя Агенция „Пътна
инфраструктура“ без забележки, което от своя страна обективно доказва, че
не може да бъде търсена отговорност на дружеството подизпълнител по
конкретния договор. АПИ не представя никакви доказателства, че на
„Автомагистрали" ЕАД е било възложена конкретна работа - премахване на
диво животно на процесния участък за съответния месец, за който се твърди,
че е настъпило ПТП.
В случая не следва да се прилагат цитираните от АПИ в обратния иск
основания и разпоредби от договора за възлагане на обществена поръчка. В
случай, че съда кредитира тези твърдения, следва да приеме, че вредите от
настъпилото ПТП вследствие на „внезапно появило се на платното диво
животно“, Възложителят - АПИ е следвало да уведоми „Автомагистрали“
ЕАД за настъпили обстоятелства извън месечното задание, т.е. това се явява -
извънредно задание.
Моли съда да има предвид и факта, че ако Изпълнителят извършва
дейности, за които Възложителят не се е разпоредил (чрез задания), същият
няма да има основание да отчете работата и съответно изпълненото ще е в
противоречие с договора за възлагане на обществена поръчка, което ще е
22
основание за отказ от заплащане на изпълнените дейности.
На следващо място моли съда да има предвид, че съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1
и чл.ЗО, ал. 1 от ЗП, на АПИ е вменено управлението на републиканските
пътища, както и осъществяването на дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републикански пътища. Дефиницията на понятието
„поддържане на пътищата“ е описана в ДР на ЗП, като дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение, през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на
пътищата. От цитираните законови разпоредби, следва, че със сключването на
договора за обществена поръчка АПИ не е прехвърлило изцяло на
„Автомагистрали“ ЕАД поддържането на пътния участък, където се твърди,
че е осъществено събитието. Отговорността може да се прехвърли на
„Автомагистрали“ ЕАД само и единствено, ако има изрично задание
(месечно, допълнително или извънредно), което води до неизпълнение на
договорните задължения - такова в случая няма.
Видно от гореизложеното, не е налице неизпълнение на договорно или
друго задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до
възникване на твърдените от ищеца вреди. Именно поради това не възниква и
задължение на „Автомагистрали“ ЕАД за обезщетяване на каквито и да е
вреди по цитирания по-горе договор. Рамковият характер на договора за
възлагане на обществена поръчка, не може самостоятелно да породи
отговорност на изпълнителя- „Автомагистрали“ ЕАД. Отговорност може да
се носи само за неизпълнение на конкретно възложено задължение.
От гореизложеното твърди, че задължението за осъществяване на
цялостен надзор върху автомагистралата се осъществява, включително и
възникналите непредвидени обстоятелства от на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
В заключение счита, че не е налице неизпълнение на договорно
задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което е довело до възникване на ПТП
или до вредите твърдени от ищеца.
Твърдяното неизпълнение на договора от страна на изпълнителя не се
установява и чрез тълкуване на чл.12, доколкото и в него е посочено, че
задълженията се изпълняват в рамките на предоставените права по договора,
23
съобразно останалите негови клаузи, т. е. след съответно задание. Противното
би означавало със самото сключване на договора върху изпълнителя да бъде
прехвърлена изцяло отговорността по поддържане и обезопасяване на
процесния пътен участък и задължението за осъществяване на цялостен
надзор върху автомагистралата, каквато не е целта на договора. Уговорените
в него неустойка за лошо и/или неточно изпълнение, както и че за всички
случаи на констатирани нарушения и/или неизпълнение на задълженията по
чл.12 /чл.21, ал.1/, или това, че за причиняване на ПТП и/или възникване на
щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение, изпълнителят
носи пълна имуществена и неимуществена отговорност /чл.28/, не обуславят
друг извод, тъй като за да се определи дали е налице неизпълнение, трябва да
са ясно отграничени конкретните задължения на изпълнителя, които в случая
не са предварително определени в самия договор и липсват данни за същите.
При преценка основателността на иска по чл.79 ЗЗД считам, че не е налице
неизпълнение на договора от ответника по обратния иск, което да е довело до
процесното ПТП и претърпените вреди.
С оглед изложените съображения и поради недоказаност на основната
предпоставка по предявения обратен иск - неизпълнение на договора от
ответника по иска, което да се намира във връзка с процесното ПТП, същият
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Няма данни на третото лице да са възлагани дейности по премахване на
процесното препятствие от пътя. Напълно произволни са тълкуванията от
страна на въззивника на чл.12, ал.5 и ал.7 от посочения договор, като и в тях е
посочено, че задълженията се изпълняват съобразно останалите клаузи на
договора т.е. след съответната заявка.
Твърди, че не са допуснали неизпълнение на договора за обществена
поръчка, тъй като ответникът не им е възложил с изрично задание
отстраняването на препятствието, причинило повредите по застрахования
автомобил, както е предвидено в договора.
Не на последно място отрича да са поемали задължението да следят за
наличието на внезапно възникнали препятствия по пътя, а единствено да
отстраняваме същите при устно или писмено възлагане от ответника.
В горния смисъл са и Решение от 27.01.2021 г. на СГС. го, II б с-в по
в.гр.д.№9201/2020г.. Решение от 31.03.2021г. на СГС, го, II б с-в по в.гр.д.
24
№8080/2020г.. Решение от 20.04.2021 г. на PC Пазарджик по гр.д.
№1676/2020г. и др.
В молбата на АПИ, съдържаща искане за привличане на
„Автомагистрали“ ЕАД като трето лице помагач, както и в предявения
обратен иск са мотивирани от обстоятелството, че в „договора за възлагане на
обществена поръчка за поддържане - чл.28 е договорено, че при причиняване
на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение предмета на договора, изпълнителят
„Автомагистрали” ЕАД носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди.“.
За да бъде ангажирана отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД обаче
следва ответната агенция да представи доказателства относно наличието на
неизпълнение на договорно задължение, а такива в конкретния случай
липсват.
Липсата на неизпълнение на договорно задължение, както и на
доказателства в тази насока, се подкрепя и от посоченото на стр.2-ра от
отговора на исковата молба, а именно: „АПИ е възложила на
„Автомагистрали“ ЕАД с месечно задание за месец май 2017г. изпълнението
на видове строително-монтажни работи /СМР/ и дейности –вт ч. сметка №1
шифър 1007 - Охрана на пътна инфраструктура от национално значение
/пътни съоръжения и принадлежности, в т. ч. тунели/ в обявата на
автомагистралата; сметка № 1, шифър 1009 - Извършване на периодичен
оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата.
С оглед на гореизложеното, моли съда да приеме, че не са налице
основания за ангажиране отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД, поради
което предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен. Не възразява срещу
исканията за допускане до разпит на свидетел и за назначаване на съдебно -
автотехническа експертиза.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените иск от ЗАД „Армеец" АД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ и обратен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД, като неоснователни и
недоказани.
Моли съда след изслушване на становището на страните и
произнасянето по доказателствените искания да им бъде предоставена
25
възможност да дадат допълнително становище и да ангажират доказателства.
Моли съда да не бъде приемано като доказателство по делото
приложеният към исковата молба снимков материал, тъй като същият не е
събран по предвидения в ГПК процесуален ред, липсват данни от кого и кога
е направен (с изкл.на една снимка на която има дата 08.08.2017г.).
Моли съда да им бъдат присъдени направените разноски в настоящото
производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 493/28.02.2023 г. съдът е допуснал участието на
„Автомагистрали“ЕАД, ЕИК- ********* със седалище и адрес на управление-
гр. София,представлявано от И. С. С., като трето лице –помагач на страната
на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Приел е за съвместно
разглеждане предявения обратен иск от Агенция „Пътна инфраструктура“ ,
срещу „Автомагистрали“ЕАД, ЕИК831646048 със седалище и адрес на
управление- гр. София, представлявано от И. С. С., с правно основание
чл.219,ал.3 ГПК.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай
ищцовото дружество следва да докаже обстоятелствата които са изложени в
исковата молба, включително механизмът на настъпване на ПТП, точното
място на настъпването му, причините за това, наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на автомобила
щети, както и обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило
застрахователно обезщетение за възстановяване на нанесените вреди на
автомобила.
ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
Нямам искания по доказателствата. Признавам, че е имало заплащане, както и
признавам, че е имало валидна застраховка гражданска отговорност. Не
оспорвам тези факти, защото те са очевидни.
С Определение № 1373/28.05.2023 г. съдът е приел представените
представените от ищеца „ЗАД Армеец“АД, ЕИК-*********,, ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, както и от третото лице помагач на
страната на ответника „Автомагистрали“ЕАД, ЕИК- ********* писмени
доказателства. Приел е материалите по ч. гр.дело №2307/2022г. по описа на
26
РС- Пазарджик. Допуснал е по делото да бъде изслушана съдебна-
автотехническа експертиза, като вещото лице след запознаване с материалите
по настоящото дело, извършване на справки, където е необходимо, както и
след изслушване на допуснатите свидетели, да отговори на въпросите,
формулирани в доказателствената част на исковата молба, както и на тези,
поставени с отговора на исковата молба. Допуснал е до разпит, в качеството му на
свидетел, при режим на призоваване, по искане на ищцовата страна Б. Г. П. от гр. София,
жк. “Младост“ бл. 356, вх. 6,ап. 22.
По отношение на свидетеля П., съдът е положил всички възможни усиля
за да установи точен адрес, на който свидетеля да бъде призован за
насроченото съдебно заседание по делото, като видно от извършената справка
постоянният и настоящ адрес на Б. Г. П. е в гр. София, ж.к. „Младост“ 3, блок
№ 356, вх. 6, ет. 8, ап. 22. На посоченият адрес съдът е изпратил призовка за
свидетел, като видно от върната разписка въпросното лице не живее на този
адрес, считано от 2007 г., като апартаментът е продаден.
ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Не държим на разпита на свидетеля Б. Г. П..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Ф.: В случая мога да кажа, че е възможно да
изготвя експертиза, съгласно данните които имам.
СЪДЪТ след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните счита, че разпита на свидетеля Б. Г. П. е необходим за установяване
на всички правнорелевантни факти и обстоятелства по делото, поради което
следва да бъде извършена служебна справка за месторабота и наличието на
актуален трудов договор, по отношение на Б. Г. П.. Следва да бъдат дадени
указания на ищцовата страна, по чието искане е допуснат свидетеля П., да
посочи актуален адрес на който свидетелят да бъде призован.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА извършената служебна справка за предоставяне на данни по
Наредба № 14/18.11.2009 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка за месторабота и наличието на
актуален трудов договор, по отношение на Б. Г. П..
УКАЗВА на ищцовата страна да посочи по делото актуален адрес, на
който допуснатия в качеството си на свидетел Б. Г. П. бъде призован.
27
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна
искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, като счита, че
същото е неоснователно, тъй като не са налице законовите предпоставки за
това. Видно от материалите по делото, ответникът е представил в срок
отговор на исковата молба и е изпратил процесуален представител, който да
се яви в първото заседание по делото, поради което не са налице посочените в
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 предпоставки.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна по делото да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответникът на основание чл.
238, ал 1, във вр. с чл. 239, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.09.2023 г. от 14.30 ч., за която
дата и час ответникът следва счита уведомен от днес, а ищецът и третото
лице- помагач на страната на ответника следва считат уведомени по реда на
чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля Б. Г. П..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
28