Определение по дело №1393/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 897
Дата: 20 октомври 2017 г. (в сила от 11 септември 2018 г.)
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20175500501393
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер…897…………………20.10.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На двадесети октомври………………..……….……….……………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                        

                                                                            СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

частно гражданско дело номер 1393 по описа за 2017……………..........година.

 

          Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Съдебното производство е образувано по подадена от “П.“ ООД частна жалба против разпореждане от 21.08.2017 г. на ЧСИ Гергана Илчева с район на действие С. окръжен съд, вписана под № 765 на КЧСИ, за връщане на подадената от него жалба, с вх. № 24418/03.07.2017 г., против разпределение на постъпили суми от 23.06.2017 г., предявено на страните по изп. дело № 20167650402369 на 30.06.2017 г.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на предприетото връщане на жалбата, тъй като всички нередовности по жалбата били отстранени. Подробно са изложени фактите по изп. дело и оплаквания по съществото на спора относно правилността на извършеното от ЧСИ разпределение. По предмета на настоящето частно производство се сочи, че са били подадени две жалби – първата против отказ на ЧСИ за прекратяване на изп. дело и втората против извършеното разпределение. Поради техническа грешка вносната бележка била представена заедно с молба за отстраняване на нередовности по първата посочена жалба, но независимо от тази техническа грешка в срок била представена и в оригинал вносна бележка с цел отстраняване на нередовности по жалбата против разпределението. Действително С. окръжен съд в определение № 675/11.08.2017 г. по в.гр.д. № 1335/2017 г. е констатирал, че по една от двете жалби не е представена вносна бележка за платена държавна такса, но без да знае за техническата грешка допусната от жалбоподателя предположил, че не била внесена такса по жалбата против разпределението. Във връзка с това съдебно определение била извършена проверка в счетоводството на дружеството и била констатирана грешката. Поради това били подадени три молби с приложена вносна бележка, с която се отстранявали нередовностите по жалбата против отказа за прекратяване на изпълнителното производство. ЧСИ не администрирала жалбата против разпределението, а незаконосъобразно върнала същата, без да вземе предвид подадените три молби. Единствено жалбоподателят можел да сочи основанието за внасяне на таксите и да направи уточнение когато е допуснал техническа грешка.  Освен това оригиналът на жалбата против разпределението не бил изпратен от ЧСИ в съда, а в препис, което било незаконосъобразно. Изложени са подробни твърдения за липса на задължение на частния жалбоподател към „КТБ“ АД. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на ЧСИ за продължаване на неговото администриране.

Ответната по частната жалба страна “К.“ АД е депозирала писмен отговор по реда на чл. 276 от ГПК, в който моли за оставянето й без уважение като неоснователна, тъй като жалбоподателят е внесъл извън срока дължимата от него държавна такса за разглеждането на делото по жалбата против разпределението. Подробно описва фактите по делото, последователността на действията на жалбоподателя по отстраняване на нередовностите на жалбите си и липсата на отстранени в срок нередовности по жалбата против разпределението. Оплакванията по същество срещу разпределението излизали извън предмета на настоящия спор. Моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви, в които навежда доводи за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирано лице и е редовна.

Разгледана по същество е неоснователна.

От представените по делото доказателства се установява, че с жалба вх. № 24181/30.06.2017 г. длъжникът “П.“ ООД е обжалвал постановления за отказ за прекратяване на изпълнителното дело, обективирани в разпореждания от 06.06.2017 г., а с жалба вх. № 24418/03.07.2017 г. е обжалвал разпределение от 23.06.2017 г. /предявено му на 30.06.2017 г./.

С разпореждане от 30.06.2017 г. съдебният изпълнител оставил без движение подадената жалба с вх. № 24181/30.06.2017 г. с указания жалбоподателя да внесе следните такси: 25 лв. държавна такса по сметка на С. окръжен съд, и 24 лв. на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на преписи от подадената жалба на взискателя “К. т. б.“ АД и екземпляр от жалбата в оригинал. Разпореждането било връчено на “П.“ ООД на 04.07.2017 г. със съобщение изх. № 35030/03.07.2017 г.

С  друго разпореждане от 03.07.2017 г. съдебният изпълнител оставил без движение втората по време подадена жалба с вх. № 24418/03.07.2017 г. с указания жалбоподателя да внесе следните такси: 25 лв. държавна такса по сметка на С. окръжен съд, и 24 лв. на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на преписи от подадената жалба на взискателя “К. т. б.“ АД и два  броя преписи от жалбата с приложенията към нея. Разпореждането било връчено на “П.“ ООД на 10.07.2017 г. със съобщение изх. № 35726/07.07.2017 г.

С молба вх. № 26316/13.07.2017 г. процесуалният представител на жалбоподателя, адв. К. Й. е представил на ЧСИ документ за внесени на 11.07.2017 т. такси в размер на 73 лв. и оригинал на жалбата, като изрично е заявил, че отстранява нередовности по жалба вх. № 24181/30.06.2017 г., а с молба вх. № 26600/17.07.2017 г. жалбоподателят представил на ЧСИ същия документ в копие за внесени на 11.07.2017 г. такси в размер на 73 лв. и заверен препис от жалбата заедно с приложенията към нея.

С разпореждане от 21.08.2017 г. ЧСИ приело, че указанията, дадени с разпореждане от 03.07.2017 г.,  не са били изпълнени от жалбоподателя след изтичане на указания му едноседмичен срок поради обстоятелството, че  молбата и приложената към нея вносна бележка, с която е посочено, че се отстраняват нередовностите по първата по време подадена жалба от 30.06.2017 г. отстранява нередовностите така както е посочил жалбоподателят, а повторното представяне на същата вносна бележка и с втората по време молба с цел отстраняване на нередовности по втората жалба се приравнява на неизправяне на нередовностите, с оглед на което върнал жалба с вх. № 24418/ 03.07.2017 г.

Връщането на жалба против акт на първоинстанционнен съд, съответно против акт на съдебен изпълнител, е обусловено от неизпълнение на задължението да се внесе държавна такса, чиято дължимост е определена в Раздел ІІ на Глава VІІІ на ГПК, т. е. в Общата част на кодекса, чиито разпоредби са приложими за всички производства, включително и за изпълнителното. Следователно в настоящото производство следва да бъде съобразено дали внасянето на държавната такса, дължима по бюджета на съдебната власт и на основание чл. 71, ал. 1 ГПК, е внесена в срок от жалбоподателя. От представените по делото книжа съдът намира, че се установява неизпълнение в срок от страна на жалбоподателя на указанията за внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на С. окръжен съд за жалба с вх. № 24418/03.07.2017 г. /жалбата против разпределението/. Действително, с разпореждането за оставяне на жалбата без движение и съобщението ЧСИ е определило внасянето и на други такси, нямащи характер на държавни, но невнасянето им не би довело до настъпването на неблагоприятна последица – връщане на жалбата. Такава може да настъпи единствено при неизпълнение в срок указанието за внасяне на държавна такса, както е в настоящата хипотеза. Неизпълнението на указанията на съдебния изпълнител за внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на С. окръжен съд в срока, указан с разпореждане от 03.07.2017 г., представлява основание за връщане на жалба, вх. № 24418/03.07.2017 г.

Настоящият състав не споделя изложения в частната жалба решаващ довод за допусната от жалбоподателя техническа грешка при отстраняване на нередовностите по жалбата против разпределението респ. жалбата против отказа за прекратяване на изпълнителното дело поради следните съображения – по българското материално и процесуално право единствено изявената воля може да породи правни последици. Желанията и намеренията, които не са обективирани са без правно значение. Мислената уговорка също не поражда права и задължения. Това положение се потвърждава и от ограниченията за доказване със свидетелски показания, които въвежда чл. 164 ГПК. Една от причините за въвеждането на изискването за документ, е че той съдържа изявената воля, макар че действителната воля може да е различна. Освен това от правилото на чл. 20 ЗЗД може да се направи извода, че меродавно е онова значение на изявлението, което и двете страни приемат. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че изричното изявление обективирано в молба с вх. № 26316/13.07.2017 г. е породило желаните правни последици по отношение на изправяне на нередовностите по жалба с вх. № 24181/30.06.2017 г., а не по жалба с вх. № 24418/ 03.07.2017 г. както субективно твърди жалбоподателят. Вярно е, че единствено жалбоподателят може да субективно да знае и посочи основанието за внасяне на таксите, но също така е вярно, че нито за ЧСИ, нито за съда съществува основание да приеме нещо различно от изявената воля на жалбоподателя или задължение при изрично изявена воля да търси или влага друг смисъл, при положение, че се изпълняват указания, представя се вносна бележка и се сочи изрично в изпълнение на кое указание се представя. Допълнителен аргумент в полза на подобно тълкуване е и обстоятелството, че с посочената молба, освен представянето на вносната бележка, е посочено още, че се представя екземпляр от подадената жалба в оригинал, а това е втората констатирана нередовност от ЧСИ по жалба с вх. № 24181/30.06.2017 г., т.е. с молбата от 13.07.2017 г. са отстранени и двете нередовности по жалбата от 30.06.2017 г., а не само тези за внасянето на държавната такса. Следователно няма основание за друго тълкуване. Отделно от това обсъжданата молба от дата 13.07.2017 г., ведно с вносната бележка приложена към молбата е представена от адв. К. Й. в качеството й на пълномощник, а не от “П.“ ООД, както се твърди в частната жалба, което също води до извод за неоснователност на твърдението, че дружеството било допуснало техническа грешка при представянето на вносната бележка. Действително ЧСИ не е забелязал, че по двете жалби има една вносна бележка, респ. една внесена такса, а това е констатирано едва с определение № от 11.08.2017 г. на С. окръжен съд по гр.д. № 1335/2017 г., но съдът също преценявайки доказателствата по делото е достигнал до извода, че не е внесена такса по втората жалба. С оглед на тази констатация са и всички последващи действия и уточнения на частния жалбоподател /подадени молби и нови вносни бележки/ извършени след постановяване на посоченото определение, но настоящият състав намира, че те не могат да променят смисъла и значението на първоначално изявената воля с молбата от 13.07.2017 г., с която както се посочи не се отстранява само нередовност невнесена държавна такса, но и нередовност непредставяне на оригинал, като двете нередовности са констатирани за жалба с вх. № 24181/30.06.2017 г., респ. отстраняват се и двете нередовности.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Законът е абсолютно ясен и съдебната практика единно и непротиворечиво приема, че съдът, съответно съдебният изпълнител е длъжен да сакционира идентично при всяко неизпълнение на дадените указания в срок, а именно да връща подадената жалба. Налице е и императивното разпореждане на чл. 262, ал. 3 ГПК за връщане на жалбата при неостраняване в срок на допуснатите нередовности, за което жалбоподателят е бил предупреден.

Възраженията съдържащи се в частната жалба по отношение на правилността на извършеното на 30.06.2017 г. разпределение на постъпили суми не могат да бъдат обсъждани по настоящето частно гражданско дело, тъй като предметът на делото се изчерпва с преценка на правилността на разпореждането на ЧСИ за връщане на жалба с вх. № 24418/03.07.2017 г.

 

Воден от горното, Окръжният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от “П.“ ООД против разпореждане от 21.08.2017 г. на ЧСИ Г. И., с рег. № . на КЧСИ и район на действие С. окръжен съд по изпълнително дело № 20167650402369, с което е върната подадената от “П.“ ООД жалба с вх. № 24418/03.07.2017 г. срещу действията на съдебния изпълнител – разпределение от 30.06.2017 г., като неоснователна.

 

Определението подлежи на обжалване пред П. апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                  

   2.