Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.05.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

13.04.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

609

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Х.Е.Б. от ***, действаща чрез пълномощника, против Решение № 2153-08-565/12.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01584160/02.11.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. 

Оспорва изцяло мотивите на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ, с които е прието, че трудовият договор на Б. бил фиктивен, тъй като тя се намирал в роднинска връзка с управителят на дружеството – работодател. Счита, че така въведените доводи в релевантното разпореждане са необосновани и не отговарят на действителността, предвид обстоятелството, че жалбоподателката реално е изпълнявала трудовите си функции като ***. В този смисъл излага възражения и относно твърденията на административния орган, че в обекта на осъществяване на трудовата дейност не била налице необходимост от назначаване на допълнителна камериерка.

Сочи, че всички налични по преписката писмени доказателства обосновавали извода, че трудовият договор и възникналото трудово правоотношение между Х.Е.Б. и „***“ ЕООД не били фиктивни, респ. с цел придобиване на осигурителни права.

Относно данните за пътуване на жалбоподателката до ***, твърди, че за съответния период Б. не била ползвала отпуск, а отсъствала от работа, след предварителна уговорка за заместване със своя колежка

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-565/12.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01584160/02.11.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали, след което върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв. Н.М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. З. Б., която оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Сочи, че Х.Б. реално не е упражнявала трудова дейност, поради което жалбоподателката не се считала за осигурено лице по смисъла на КСО. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита в подкрепа на твърденията си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетата по делото справка за всички подадени уведомления за Х.Е.Б./л. 25/ се установява, че на 26.07.2022 г. между „***“ ЕООД с ЕИК/Булстат *** и Х.Е.Б., с ЕГН ********** е сключен трудов договор, по силата на който жалбоподателката е била назначена на длъжността ***;

Със заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни/л. 24/ Х.Б. е поискала да й бъде изплащано парично обезщетение за бременност и раждане, считано от 17.08.2022 г.;

На 19.08.2022 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № *** – л. 19/, съдържащо данни за Х.Е.Б. от ***, относно правото й на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, касаещо детето А. К. Б., родено на *** г.;

 Със Заповед № ЗР-5-08-01191284/07.09.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали/л. 22/ е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на „***“ ЕООД. В Констативен протокол № КП-5-08-01229478/01.11.2022 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ – Кърджали/л. 20 – л. 21/ са изложени доводи, че Х.Е.Б., с ЕГН ********** реално не е изпълнявала трудова дейност при осигурителя „***“ ЕООД с ЕИК ***. Прието е, че лицето е назначено на трудов договор от 27.07.2022 г. единствено и само, за да ползва осигурителни права.;

С Разпореждане № О-08-000-00-01584160/02.11.2022 г./л. 16/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 на Х.Е.Б., с ЕГН **********. В административния акт са въведени мотиви, че лицето няма право на парично обезщетение, тъй като не упражнявала трудова дейност при осигурителя „***“ ЕООД с ЕИК ***. В подкрепа на това са изложени съображения, че Х.Б. и управителя на дружеството са в роднинска връзка/***/, че през месеците, през които лицето е назначено общият оборот на търговеца не се е увеличил, а е намалял. Посочено е, че декларираното от заявителката обстоятелство, че за периода, през който е работила като ***, за детето се е грижела нейната майка Х. М. Х., се опровергавало от извършената справка чрез ОДМВР – Кърджали, от която се установявало, че майката на Х. – Х. Х. е влязла на територията на РБългария на 11.08.2022 г., поради което за периода 26.07.2022 г. - 11.08.2022 г.  не е пребивавала на територията на страната. Предвид това е прието, че трудовият договор е сключен единствено с цел придобиване на осигурителни права и получаване на парични обезщетения;

Х.Е.Б. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, вследствие на което с Решение № 2153-08-576/12.12.2022 г./л. 9 – л. 11/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че Х.Б. не е упражнявала трудовата дейност, респ. в периода 27.07.2022 г. - 16.08.2022 г. не е налице упражняване на трудова дейност от страна на Х.Е.Б. по трудовото й правоотношение с „***“ ЕООД, следователно за нея не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и същата няма качество на „осигурено лице“ по аргумент на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Предвид това е прието, че лицето няма право на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 135 до 410 календарни дни и това обстоятелство е основание за постановяване на отказ за отпускане на парично обезщетение, както е извършено с Разпореждане № 0-08-000-00-01584160/02.11.2022 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали.

В подкрепа на горното са въведени съображения, че видно от регистрираните месечни обороти по фискално устройство за периода 01.01.2022 г. до 31.07.2022 г., месеците през който лицето е назначено, общия оборот на дружеството не се е увеличил, както управителят е декларирал, а напротив, оборотът значително е намалял. Следователно не е възникнало основание за назначаване на допълнителен работник в дружеството. На следващо място е посочено, че от извършената справка в информационната система на НОИ - справка НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ се установило, че Х.Б. и управителят на „***“ ЕООД са в родствена връзка /***/, което обстоятелство не било посочено и от двамата във въпросниците. Този факт будел съмнение, че назначаването е само и единствено с цел получаване на плащания от бюджета на ДОО.

Отразено е, че Х.Б. е декларирала, че през периода, в който е работила като „***“, майка й Х. е полагала грижи за детето. След извършена справка в информационната система на НОИ - справка НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ се установили имената на майката на Х.Б., а именно Х. М. Х.. Съгласно извършената справка от ОДМВР – Кърджали, Х. Х. била влязла в Република България на 11.08.2022 г., поради което нямало как да е полагала грижи за детето на Х.Б., тъй като от 26.07.2022 г. до 11.08.2022 г. Х. Х. не е била на територията на страната.

 Посочено е, че контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали, въз основа на представените писмени доказателства и попълнени въпросници от управителя на „***“ ЕООД и Х.Е.Б., е приел, че лицето Х.Е.Б. е назначено единствено по документи, с цел ползване на осигурителни плащания, без реално да с упражнявала трудова дейност, която да е основание за възникване на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което контролния орган в ТП на НОИ - Кърджали е предписал на осигурителя да се заличат основните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация обр. № 1 ,Данни за осигуреното лице“ за периода 27.07.2022 - 30.09.2022 г., подадени с код вид осигурен „01“ (за работници и служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател).

По делото е разпитан в качеството му на свидетел А.Х.Б., представляващ „***“ ЕООД и *** на жалбоподателката. На зададените му въпроси свидетел сочи, че *** Х. била назначена на работа в хотела на дружеството като *** през месец юли 2022 г. с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа. Назначението било с оглед обстоятелството, че по същото време в хотела били настанени множество служители на жандармерията, които охранявали държавната граница. Твърди, че през повечето време за детето се грижела съпругата му, която била с *** % трайна нетрудоспособност, но въпреки това била жизнена и в състояние да полага грижи за малкото дете на Х.. Сочи, че родителите на жалбоподателката живеели в *** и майка й била дошла за кратко в България.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 48а от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,  „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.

Предвид горното релевантно за делото е дали жалбоподателката е осъществявала трудова дейност в полза на горепосоченото дружество по трудово правоотношение в периода от 26.07.2022 г. до 11.08.2022 г. и дали има изискуемия осигурителен стаж. В този смисъл, безспорно е в производството, че на 26.07.2022 г. между „***“ ЕООД с ЕИК *** и Х.Е.Б., с ЕГН ********** е сключен трудов договор, по силата на който жалбоподателката е била назначена на длъжността ***, както и че още преди сключване на трудовия договор Х.Б. е притежавала изискуемия осигурителен стаж.

Спорно по делото е обстоятелство, упражнявала ли е жалбоподателката реално трудова дейност при работодателя „***“ ЕООД с ЕИК *** за периода 26.07.2022 г. до 11.08.2022 г.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за недоказано в процеса, че Х.Е.Б. е упражнявала трудова дейност като *** при работодателя „***“ ЕООД с ЕИК ***, за периода 26.07.2022 г. до 11.08.2022 г.

Във връзка с горното на първо място следва да се отбележи, че от „***“ ЕООД са подавани данни за жалбоподателката с декларация, образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ по Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за месец 07 и 08. 2022 г. като с влезли в сила Задължителни предписания № 3Д-1-08-01229530/01.11.2022 г. на контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, „***“ ЕООД е задължено да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Х.Е.Б. за периода 27.07.2022 г. – 30.09.2022 г., с вид осигурен 01, декларация обр.01, като посочените данни са заличени/отхвърлени на 08.03.2023 г. предвид подадена декларация.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на сключен трудов договор за дадено лице не се явява достатъчно и самостоятелно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение на осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.

Внасянето на осигурителни вноски за този период, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение.

Съдът намира, че настоящето производство Х.Е.Б. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като *** по трудово правоотношение при „***“ ЕООД. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 47/11.01.2023 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства, който да установяват това по несъмнени категоричен начин. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че Х.Б. е осъществявала трудова дейност като *** по процесния трудов договор с „***“ ЕООД.

Представените в хода на административното производство/описани в Констативен протокол № КП-5-08-01229478/01.11.2022 г./: трудов договор, заверени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен начален инструктаж, молба за назначаване, карта за медицински преглед, установяват единствено възникнало трудово правоотношение, но не и реално изпълнение на трудовите функции от страна на жалбоподателката, респ. не установяват, че през спорния период Х.Б. е упражнявала трудова дейност, т.е. полагала е труд на длъжността „***“, на която е била назначена. В хода на настоящето производство не са ангажирани конкретни доказателства от страна на оспорващия, които да установят реалното изпълнение на трудовото правоотношение, т.е. липсват доказателствени средства, които да предоставят данни в детайли относно релевантните за делото факти, свързани с извършваната от Х.Б. трудова дейности, например: конкретни данни за лицата, с които е контактувала при започване на работа и по време на реалното престиране на труд; специфичните дейности при осъществяване на трудовата дейност; останалите лица, които са работили в обекта.

Разпитаният по делото свидетел А.Б. излага твърде общи и неконкретизирани данни за започването на работа и осъществяването на трудовата функция от страна на Х. Предвид това и отчитайки факта, че свидетелят е баща на съпруга на Х.Б., което обстоятелство не е спорно и се установява от приетото по делото удостоверение за родствени връзки, съдът извършвайки преценка по реда на чл. 172 от ГПК, намира показанията на свидетеля за недостоверни и необективни с оглед близката му родствена връзка с оспорващия и заинтересоваността му от изхода на спора.

На следващо място, съдът изцяло споделя изводите на административния орган, отнасящи се до данните за отсъствието на майката на жалбоподателката от РБългария до 11.08.2022 г., както и тези по отношение на излизането извън граница на България от страна на Х.Б. в работен дена от релевантния период, в който би следвало същата да престира труд, за което отсъствие липсват данни за ползван отпуск. Следва да се отчетат и съществените противоречия в изложените от жалбоподателката и свидетеля А. данни пред органите на НОИ, материализирани в наличните по делото два броя декларации. Така например Х. е заявила, че е разбрала за работата в хотела на дружеството от лице на име К., което е крайно нелогично при положение, че обектът е собственост на еднолично дружество на ***/***/, с който живеят в една сграда. Свидетеля също сочи, че за желанието на Х. да работи в дружеството разбрал от друго лице. На следващо място св.А. е посочил, че през периода на работа на Х. „имал още две ***“, което с оглед отразеното от него, че хотелът се състои от два етажа и данните за оборотите на дружеството от посочения обект, водят до обосновано предположение, че в случая е липсвала реална нужда от назначаването на трета камериерка, както поради характеристиките на туристическия обект, така и предвид интензитета на реализираната търговска дейност.

По изложените съображения, съдът намира, че приемайки, че по отношение на жалбоподателката не са налице предпоставките за получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност за бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО, административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

За прецизност следва да се отбележи, че в процесната жалба не са конкретизирани твърденията за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като независимо от дадените от съда указания в тази насока, липсват извършени процесуални действия от страна на оспорващия.

Предвид горното съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за реално упражняване на трудова дейност по сключения с „***“ ЕООД трудов договор от 26.07.2022 г., поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № 2153-08-565/12.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01584160/02.11.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Х.Е.Б. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 2153-08-565/12.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01584160/02.11.2022 г. издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали

ОСЪЖДА Х.Е.Б. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: