№ 20397
гр. ...., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110110736 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕАД срещу Т. Б. Д., с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на сумите по издадената на 08.07.2020 г. срещу
длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
27513/2020 г. по описа на СРС, 148 състав, а именно: сумата от 515,13 лв.,
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ...., ул. „...., абонатен
номер № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 29.06.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 86,25 лева – мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2017 г. –
23.06.2023 г.; сумата от 18,18 лева, представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.03.2017 г. – 30.04.202019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2020 г. до окончателното плащане
и сумата от 3,79 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово
разпределение“, изчислена за периода 01.05.2017 г. – 23.06.2020 г.
В исковата молба и уточнителната молба от 01.11.2022 г., се навеждат
твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на топлоснабдения имот е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била
доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период
Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
1
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота – „....“ ЕООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и
мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника Т. Б. Д., чрез ос. представител адв. П. П., с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице облигационна
връзка между страните в производството, като в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договор по чл. 149, ал. 1 ЗЕ или възникване на задължение по силата на
закона по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „....” ЕООД изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По допустимостта на производството
От приобщеното ч.гр.д. № 27513/2020г. по описа на СРС, 148 състав, се
установява, че по заявление от 29.06.2020г. ищецът е поискал издаване на заповед по
чл.410 ГПК срещу Д.Б.Д. и ответницата Т. Б. Д. при разделна отговорност при квоти
по ½, за вземане за неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. –
30.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ...., ул. „...., за който бил открит
абонатен номер № ..... Въз основа на заявлението била издадена заповед от
08.07.2020г., с която съдът е разпоредил длъжниците да заплатят на кредитора
претендираните суми. В срока по чл. 414 ГПК не е постъпило възражение от длъжника
Д.Д., поради което по отношение на него заповедта е влязла в сила. Заповедта е
връчена на ответницата Д. по реда на чл. 47 ГПК, поради което с разпореждане съдът е
дал указания на ищеца „...“ ЕАД по чл.415, т.2 ГПК, в изпълнение на които в срок е
предявен настоящият иск. Ето защо настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
От представения по делото договор за покупко-продажба, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ, рег. № 108/29.10.1982 г., удостоверение от ГИС-.... от 01.03.2013 г. се
установява, че собственик на процесния имот е Д.П.Т., починала на 18.09.2004 г.
Същата видно от удостоверение за наследници е оставила за наследници Д.Б.Д. (син)
2
и ответницата Т. Б. Д. (дъщеря). Поради което съдът приема, че същите са придобили
по наследство собствеността върху имота при квоти по 1/2 част.
По делото е представено заявление-декларация от 20.04.2005г. от Д.Д., с което
отправя искане да бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия
на „...“ ЕАД за процесния топлоснабден имот, като е декларирал, че домакинството се
състои от 1 човек, както и че досегашният потребител е бил Д.Т., аб. № .... като към
същата е приложена декларация от другия съсобственик ответницата Т. Д., за съгласие
за прехвърляне на партидата на негово име.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК
на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното
основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба
за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в
която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по
делото молба – декларация, се установява, че Д.Д. е отправил изрично волеизявление
за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния
имот, находящ се в гр. гр. ...., ул. „...., на негово име, което е прието от ищеца, видно от
представените по делото изравнителни сметки и документ за годишен отчет, издадени
на името на Д.Д.. Ето защо и единствено задължен за заплащане на начислените суми
през исковия период е Д.Б.Д., което обуславя неоснователност на претенциите за
заплащане на топлинна енергия и стойност на извършена услуга дялово разпределение
по отношение на ответницата Т. Б. Д..
С оглед на което, съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване наличието на договор между страните за доставка на
топлинна енергия, с оглед на което не следва да се обсъждат останалите предпоставки
(количество и стойност на доставена топлинна енергия), поради което искът следва да
се отхвърли изцяло като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния
имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за
забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
имат ответницата. Същата обаче не е сторила такива, доколкото е представлявана в
настоящото производство от особен представил, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „...” ЕАД, ЕИК ..., срещу
Т. Б. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Т. Б. Д., ЕГН ********** дължи на
„...” ЕАД, ЕИК ... сумата от 515,13 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден
имот с адрес: гр. ...., ул. „...., абонатен номер № ...., ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2020 г. до окончателното плащане; сумата от
86,25 лв. – мораторна лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2017 г. – 23.06.2023 г., сумата от 18,18 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. – 30.04.202019 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2020 г. до
окончателното плащане и сумата от 3,79 лв. – мораторна лихва върху главницата за
услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 01.05.2017 г. – 23.06.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 27513/2020г. по описа на
СРС, 148-ми състав.
Решението е постановено при участието на „....” ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4