№ 14
гр. гр.Несебър, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20222150200728 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: град ***,
против Наказателно постановление № 22-0304-000850 от 10.08.2022г., издадено от Иво Г.ев
Терзиев, с което: 1) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, и 2) на основание чл.179, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и
незаконосъобразно, при описанието на нарушението липсва съществен елемент от състава,
доколкото не са изложени твърдения с кои от изброените в чл.20, ал.2 от ЗДвП
обстоятелства и законови условия водачът на МПС не е съобразил скоростта на движение.
По този начин е нарушено правото му на защита и възможността му да разбере какво
конкретно нарушение е извършил и обстоятелствата, при които е извършено. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, т.е. за санкциите и по двете
посочени нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата, отчита, че актът не е връчен
на жалбоподателя, като счита също, че не е категорично доказано избраната скорост на
движението да е основна причина за настъпването на ПТП.
Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не
1
изпраща представител. От упълномощен от Директора на ОДМВР Бургас юристконсулт е
постъпило становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата, както и
че от събраните доказателства нарушението е доказано, а в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 23.07.2022г., около 00:40 часа свид. М. Н. М. и Д.Г.Д., двамата на длъжност „мл.
автоконтрольор“ при РУ Несебър, докато изпълнявали служебните си задължения по
автопатрул по КАТ, са получили сигнал от ОДЧ за ПТП на кръстовище с кръгово движение
в град Несебър, квартал Черно море 3 до № 23. Когато пристигнали на място, там вече са се
намирали други техни колеги. Установили и че там се намира жалбоподателят С. Т. и
мотоциклет „Хонда“ с рег.№ ***, който той е управлявал. Същият е обяснил на
служителите, че се е движел в посока от село Равда към к.к. Слънчев бряг, което е наложило
да обиколи крговото на кръстовището за да продължи покрай квартал Черно море, но при
влизането в кръстовището е настъпил паветата (или щампован бетон с форми на павета),
които са на самото кръгово и го отделят от пътното платно, в резултат на което задната гума
се е хлъзнала по тях, е се е стигнало до падане. Водачът се е оплаквал от болки. Установили
също, че не С. Т. се е обадил за да съобщи на произшествието, а друг, който е бил измежду
хората, които са били на място, били за очевидци на инцидента и не са му позволили да си
тръгне от мястото заради видимите наранявания и болки, които е получил, докато не дойде
линейка. Екип на спешна медицинска помощ също е дошъл на място и е откарал
пострадалия в МБАЛ Бургас, където се е установило, че има фрактура.
Същият ден – 23.07.2022г., е бил съставен от М. Н. М. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 528654, срещу С. Т. Т., за това, че на
23.07.2022г. в 00:40 часа в град Несебър, улица Иван Вазов, на кръстовище с кръгово
движение до ж.к. Черно море 3 № 23 в посока село Равда – к.к. Слънчев бряг, като водач на
мотопед „Хонда АФ 43“ с рег.№ ***, собственост на К.В.В.: 1. Поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия губи управление на МПС и реализира
самостоятелно ПТП, като пада в ляво по посока на движението, и 2. Не представя
Контролен талон към СУМПС. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията съответно
по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и
от един свидетел, за когото е посочено, че е свидетеля по акта и е присъствал при
установяване на нарушението.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава
установените от него обстоятелства при пристигането им на мястото на произшествието и
механизма на настъпване на ПТП. Същият твърди в показанията си, че са имали уговорка с
жалбоподателя последният да се яви в сградата на РУ Несебър, където да му бъде връчен
2
вече съставения АУАН, и тъй като не се е явил своевременно, след няколко дни свид. М. му
се обадил по телефона за да му укаже, че следва да се яви, като при проведения телефонен
разговор жалбоподателят му е заявил, че не е в състояние, тъй като чака да му бъде
извършена операция.
Административно наказващия орган е приел, че нарушенията са доказани, и
въпреки, че актът не е подписан от нарушителя, не е изследвал и установил причините той
да не му бъде връчен, е издал оспорваното наказателно постановление, с което е наложил
санкциите. Също е приел, че нарушенията са по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва постановлението, в
законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на 12.08.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 24.08.2022г.
Още при образуването на административно наказателното производство са били
нарушени императивни разпоредби на ЗАНН. Не е било необходимо АУАН да бъде
съставян в отсъствието на нарушителя предвид обстоятелствата, а именно, че същият е бил
отведен в болница непосредствено след произшествието за оказване на медицинска помощ,
както и с оглед законоустановения срок за неговото съставяне в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Затова,
когато той е състявен в отсъствие на нарушителя и непосредствено след настъпването на
ПТП, според настоящия състав е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба е нарушена
и поради обстоятелството, че в него не е посочен като свидетел на нарушението поне един
от очевидците на ПТП, които са установени при посещение на място от контролните органи.
Вместо това, като свидетел в акта е посочен един свидетел – другият служител в РУ
Несебър, който обаче не е очевидец на нарушението, което от своя страна е довело до
нарушение и на чл.40, ал.3 от ЗАНН доколкото свидетелите по акта не са двама.
Отделно от това, не е спазена процедурата по връчване на акта, предвидена в
чл.43, ал.4 от ЗАНН, по който начин нарушителят е бил лишен да участва в образуваното
административно наказателно производство и да упражни гарантираните му права.
Жалбоподателят е имал известен адрес, където е могло да бъде осъществено връчването, или
пък в болничното заведение, за което актосъставителят е разполагал с данни, че се намира.
Такива опити за връчване обаче въобще не са предприемани.
Наказващият орган пък от своя страна, не само, че не е сметнал за необходимо да
извърши проверка дали са налице условията за спиране на производството съгласно
императивната разпоредба на чл.43, ал.6 от ЗАНН, но и въобще не е изследвал причините,
поради които актът не е подписан от нарушителя и поради които той не му е бил връчен.
Налице е типичен пример за опорочена процедура при образуване и провеждане на
административно наказателното производство, приключило с издаването на оспорваното
наказателно постановление, в което производство жалбоподателят е бил лишен от правото
3
му на участие, на изразяване на становища и възражения, на отправяне на предложения,
между които и такова по чл.43, ал.5 от ЗАНН.
Най-сетне, съществено процесуално нарушение е непосочването в акта коя от
хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е нарушил жалбоподателя, като освен, че не е посочено
като правна норма (кое от предложенията на разпоредбата), липсва текстово изписване с
какво не се е съобразил жалбоподателят, като водач на МПС, при избиране скоростта на
движение, което да е в причинно-следствена връзка с изгубване управлението върху
мотопеда, довело до падане от водача. Актосъставителят не се е ангажирал да посочи коя от
хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е била налице. Задоволил се е при описанието на
фактическата обстановка да посочи само, че водачът на МПС се движи с несъобразена
скорост. Това не е направил и наказващия орган, като в НП са изброени няколко от
хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което на практика представлява цитиране на тази
разпоредба в НП. По този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността да узнае
съображенията на актосъставителя при съставянето на АУАН за да може да прецени срещу
кои конкретни факти по описаното нарушение да възрази, както и какви конкретни факти
впоследствие е приел и наказващия орган.
Като не е изложил обстоятелства, при които е настъпило ПТП и относно причините,
поради които е настъпило ПТП, както и с кое не е била съобразена скоростта на движение,
избрана от водача, административно наказващият орган е издал незаконосъобразно
наказателно постановление, а именно нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Процесуалните нарушения, посочени по-горе като съществени, както тези при
съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, налагат извода за
незаконосъобразност на последното, поради което същото следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
(чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения).
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-000850 от 10.08.2022г., издадено
от Иво Г.ев Терзиев на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с коено
на С. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: град ***: 1) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева) за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОСЪЖДА Областната дирекция на министерството на вътрешните работи – Бургас
ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: град ***, сумата в размер на 300 лв.
(триста лева), предтавляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5