№ 159
гр. Разград, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500243 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. И. Н. против Решение № 45/ 11. 03. 2024 г. по гр. д.
№ 401/ 23 г. по описа на РС Исперих, с което съдът е признал за установено на осн. чл.124,
ал.1 от ГПК по отношение на ответницата Н. И. Н., ЕГН – ********** от ***, че ищцата Х.
Ю. З., ЕГН ********** от *** е собственик по наследство на 1/ 2 ид.част от следният
недвижим имот : Поземлен имот с начин на ползване Дворно място находящо се в чертите
на ***, за което по скица № 351/ 15.05.2008г. и действащия ПУП на селото, утвърден със
заповед от 25.09.1982 г. е отреден парцел I – 394 в квартал 59 с площ от 721.68 кв.м. по
действащия дворищно регулационен план на селото : Регулачни и квадратурни данни – от
имота няма отчуждения, от имота няма предавания : Към парцел I се предават : от имот пл.
№ *** – 173.78 кв.м. улична регулация ведно със застроените в него жилище от 68.00 кв.м. и
мазе 16.00 кв.м., ведно с прилежащия таван от 68.00 кв.м.; Второстепенна сграда със
застроена площ от 4.00 кв.м., при граници и съседи : улици и от двете страни; парцел XXI-I
и парцел II-395. ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 153, том XIV, рег.№
11813, нот.дело № 1471 от 21.11.2008 г. до размерът на наследствената 1/ 2 ид.част на ищцата
Х. Ю. З., ЕГН ********** от ***. Твърди се, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като съдът е достигнал до погрешни правни изводи при
постановяването му. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
1
Въззиваемата страна Х. Ю. З. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на
жалбата на Н. И. Н.. Оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че с НА за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 62, том I, нот.дело № 143/ 1970г.
Ю.А.Я. /Ю. Х. Я./ е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, който
понастоящем е Поземлен имот - Дворно място находящо се в чертите на ***, за което по
скица № 351/ 15.05.2008г. и действащия ПУП на селото, утвърден със заповед от 25.09.1982г.
е отреден парцел I – 394 в квартал 59 с площ от 721.68 кв.м. по действащия дворищно
регулационен план на селото. Ю.А.Я., починал през *** е оставил законни наследници двете
си дъщери – ищцата Х. Ю. З. и майката на ответницата С. Ю. Я., поч. на ***
Ищцата твърди, че по молба на сестра си, след смъртта на баща си, през *** , двете
позволили на ответницата да ползва безвъзмездно процесния недвижим имот, тъй като със
съпруга й нямало къде да живеят.
Ответницата се снабдила с НА за собственост върху имота придобит по давностно
владение № 153, т. XIV, рег. № 11813, дело № 1471/ 2008 г. от 21. 11. 2008 г.
Според показанията на св. М. А., през *** се оженили с ответницата Н.. Тъй като
нямало къде да живеят, майката на Н. им позволила да живеят в къщата на дядо й. Той
живял там до 2018 г., когато се развели с ответницата. През този период ищцата Х. идвала 2-
3 пъти годишно, оставала да спи там, Н. не я била ограничавала да остава в имота, да
пренощува. През 2008 г. ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост, но
свидетелят не знае дали го е показвала на Х.. През последните пет години преди да почине,
при тях в имота живеела и майката на Н..
Свидетелите С. Н. и Е. А. дават показания, че след като починал Ю., в имота живеели
Н., съпругът й М. и майка й С.. Не били виждали Х. да идва поне от 10 години. Н. се
грижела за къщата. След като починала С., Н. казала на св. Н., че е идвала Х. и че е
притеснена.
При тези данни съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се
2
свои в продължение на определен от закона срок от време. Когато имотът е съсобствен по
пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по
отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като
държател. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на
правно основание /т. нар. завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага,
че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я
държи за другиго, т. е. има качеството на владелец.
От гласните доказателства се установява, че след смъртта на наследодателя Ю. Х. Я.,
починал през *** ответницата била допусната да ползва съсобствения на ищцата и сестра й
– майка на ответницата, наследствен имот с тяхно съгласие, поради което е упражнявала
фактическа власт върху имота като държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, поради което
осъществяваната през годините фактическа власт върху имота до 2021 г. е правно
ирелевантно относно придобивната давност. Последователна и трайна е съдебната практика,
че за да може държателят на един имот да стане негов владелец с едностранни действия е
необходимо да е предприел такива активни действия, които по смисъл и съдържание да
отричат правата на собственика и да престане да държи вещта за него, а да започне да я
държи за себе си. Наред с това е необходимо действията на държателя да са достигнали до
знанието на собственика. Това ново отношение към вещта следва да бъде ясно,
недвусмислено и категорично манифестирано. В случая по делото не е установено
извършването на такива действия от жалбоподателката, които да са демонстрирали промяна
в намерението й от държание във владение. От показанията на св. М. А. се установява, че
ответницата не се е противопоставяла, винаги е допускала ищцата в имота, не я
ограничавала, последната е оставала да пренощува там, т. е. няма данни за действия на
ответницата, които открито да са отричали правата на ищцата. Направата на ремонти,
подобрения, плащането на данъци не се считат за такива действия, доколкото могат да се
извършат от всеки ползвател. Дори и да се приеме, че ответницата след смъртта на майка си
през 2021 г. е започнала да упражнява фактическа власт върху имота като съсобственик, до
завеждане на иска на 06. 06. 2023 г. не е изтекла 10 – годишната придобивна давност по чл.
79, ал. 1 от ЗС.
По изложените съображения, съдът приема, че обжалваното решение, с което
установителния иск за собственост върху 1/ 2 ид. части от имота е уважен, както и
акцесорния иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45/ 11. 03. 2024 г. по гр. д. № 401/ 23 г. по описа на РС
Исперих.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
3
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4