РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
София, 30.03.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, III „Г” въззивен състав в открито
публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛОЯН ТОПАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря А.П. и
при участие на прокурор Стефанов, като разгледа докладваното от мл. съдия Васил
Александров а. х. д. № 1802/2008 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 1
ПЗР, във вр. чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), във вр. чл. 45 ЗАП (отм.).
Подадена е молба с вх. №
14225/03.02.2017 г. от Ц.К.П., в която се твърди, че в решението на съда по
настоящото трябва да бъде уточнено кое лице трябва да заплати определената от
съда сума, тъй като издаденият изпълнителен лист бил отказан от ЧСИ, защото бил
неясен. С уточнителна молба (именувана заявление) с вх. № 20187/15.02.2017 г.,
подадено Ц.К.П., А.Т.С. и С.Т.С. е уточнено, че се касае за твърдения за
очевидна фактическа грешка, като е поискано и издаването на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по постановеното от съда решение по делото.
В
открито съдебно заседание ответникът – С.О. оспорва молбата.
Подадена е молба с вх. №
39455/24.03.2017 г. от заинтересованото лице С.И.В., в която твърди, че
производството по делото е приключило като вече било постановено друго решение
за допускане на ОФГ, поради което производството не било висящо. Поддържа, че
на страната вече е издаден изпълнителен лист, а в ГПК не съществувала
възможност същият да бъде върнат. Оспорва искането за издаване на заповед за
изпълнение. Навежда довод, че съда не дължи указания как да бъде изпълнено
решението му. Иска оставяне на молбата без разглеждане, евентуално без
уважение.
Представителя на СГП – контролираща
страна, поддържа в о.с.з., че трябва да бъде допусната поправката на ОФГ.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Молбата е подадена от легитимирани лица,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, поради следните правни съображения.
Неоснователни са доводите на
заинтересованата страна, че молбата за допускане на поправка на ОФГ била
недопустима. В случая, макар и да е налице окончателно произнасяне по делото и
да не е налице висящност на спорния предмет по същество, то проверката за
допусната ОФГ нито прави производството висящо, нито може да измени
постановения краен съдебен акт по отношение изразената от съда правосъдна воля.
От Решение от 23.08.2012 г., постановено
по а. х. д. № 1802/2008 г. по описа на СГС, III-„Г“
състав се установява, че съдът се е произнесъл по съществото на спора предмет
на настоящото производство.
С Решение от 09.02.2015 г., постановено
по а. х. д. № 1802/2008 г. по описа на СГС, III-„Г“
състав е допусната поправка на очевидната фактическа грешка в Решение от
23.08.2012 г., постановено по а. х. д. № 1802/2008 г. по описа на СГС, III-„Г“. Решението е влязло в сила на 09.02.2015 г.
Очевидната фактическа грешка е налице
при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от
мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото
съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив – така Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о.,
ГК.
В мотивите и диспозитива на Решение от
09.02.2015 г., постановено по а. х. д. № 1802/2008 г. по описа на СГС, III-„Г“ състав не се установява да е налице разминава
между формираната действителна правосъдната воля на съда и външно изразената
такава. Не представляват очевидна фактическа грешка и не може да бъдат отстранени
по този ред обстоятелствата, които са свързани пряко с изразената правосъдната
воля на съда, респ. с промяната на последната. Тоест, настоящият състав не може
да допусне поправката на очевидна фактическа грешка и поради обстоятелството,
че по този начин съдът би променил собственото си решение, досежно изразената
правилно формирана и обективирана, въз основа на доказателствата по делото –
правосъдна воля. В този смисъл, ако се допусне поправката на ОФГ, така както е
поискана с молба с вх. № 14225/03.02.2017 г., като се определи, че
обезщетението се дължи от ответника, съдът би излязъл извън рамките и предмета
на производството.
Необходимо да се изясни, че предмет на
настоящото производство е била проверка на законосъобразността на оценката
извършване от комисията по чл. 265, ал. 1 и 2 ППЗТСУ (отм.). Тоест, в рамките
на това производство се решава единствено въпроса за това какъв е справедливия
размер на обезщетението, което трябва да заплати длъжникът за придаване на имот
или част от имот по дворищнорегулационния план. Длъжник по
дворищнорегулационния план е собственикът на парцела, към който се придават
местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела –
арг. чл. 110, ал. 2 ЗТСУ (отм.). Следователно, извън предмета на делото е
въпросът за това дали обезщетението е заплатено, от кого е дължимо и т.н. С
многократните си искания и твърдения за очевидна фактическа грешка,
жалбоподателите се опитват да разширят предмета, по който съдът се е произнесъл.
В този смисъл, налице е друг процесуален и материалноправен ред за реализиране
на евентуална претенция и защита на правата на жалбоподателите спрямо С.О. или
заинтересованото лице.
Настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде оставено без разглеждане искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Софийският градски съд има статут на окръжен съд, а
компетентен да издаде заповед за изпълнение е само районния съд – арг. чл. 410,
ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 411, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че искането на юрк. М. за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде удовлетворена. В случая не се касае за отделно производство, а до
твърдения за ОФГ. В рамките на производството по допускане поправка на ОФГ не
се дължат разноски, тъй като съдът дължи произнасяне по това, във връзка с
основния си краен съдебен акт. Нещо повече, независимо дали молбата за ОФГ е
основателна или неоснователна, произнасянето включва проверка дали не е налице
грешка или опущение на съда при техническото изписване на правосъдната му воля,
което не може да се вмени във вина на насрещната страна – т.е. същата не е
станала причина за производството по допускане на ОФГ. Нещо повече, подобно
произнасяне може да бъде и служебно инициирано от съда – арг. чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба с вх. № 14225/03.02.2017 г. от Ц.К.П. и уточнителна молба (именувана
заявление) с вх. № 20187/15.02.2017 г., подадено Ц.К.П., А.Т.С. и С.Т.С. за
допускане поправката на очевидна фактическа грешка в Решение от 09.02.2015 г.,
постановено по а. х. д. № 1802/2008 г. по описа на СГС, III-„Г“ състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
уточнителна молба (именувана заявление) с вх. № 20187/15.02.2017 г., подадено Ц.К.П.,
А.Т.С. и С.Т.С., в частта с която е
поискано издаването за заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
ДА
СЕ
изготви служебен препис от и уточнителна молба (именувана заявление) с вх. №
20187/15.02.2017 г. и молба с вх. № 39456/24.03.2017 г., които да се изпратят
на Софийски районен съд за образуване на производство по подаденото заявление.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на заинтересована страна – С.И.В..
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участие на контролираща страна – Софийска градска прокуратура.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.