№ 105
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл.
270, ал. 4 вр. ал. 2 НПК.
С протоколно определение от 21.05.2021 г., постановено по
НОХД № 1643/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е оставено без
уважение искането на подсъдимия И. Х. В. и неговия служебен защитник адв.
А. А. за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от
„задържане под стража” в по-лека такава.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба
от подсъдимия И.В. чрез неговия служебен защитник адв. А. А., в която се
излагат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се
искане определението да бъде изменено, като на подсъдимия бъде наложена
по-лека мярка за неотклонение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените
по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба
съображения, както и с атакуваното с нея определение намира, че частната
жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното определение първостепенният съд е
1
приел, че няма промяна в обстоятелствата, нито новонастъпили такива, които
да дават основание за изменение на наложената на подсъдимия И.В. мярка за
неотклонение от „задържане под стража” в по-лека. Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изводите на окръжния съд.
Правилно окръжният съд е приел, че не е отпаднала опасността
подсъдимият В. да се укрие и да извърши престъпление. Срещу същия е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр.
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание от пет до
петнадесет години лишаване от свобода. Тежестта на повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, високият интензитет на засегнатите с
инкриминираното деяние обществени отношения и механизмът на неговото
извършване са все обстоятелства, които обуславят реалната опасност от
неправомерно поведение и повлияване на хода на воденото срещу
подсъдимия наказателно производство, с цел избягване изтърпяването на
предвидените тежки санкции.
Възрастта на подсъдимия, семейното му положение и чистото
съдебно минало не са нито променени, нито новонастъпили обстоятелства. Те
са били обсъждани от съдебния състав, който разглежда делото по същество и
въззивните състави в предходни производства по чл. 270, ал. 1 НПК и
отхвърлени като основание за вземане на по-лека мярка за неотклонение,
поради което и поредното им изтъкване не води до отпадане на посочените
по-горе реални опасности.
Не е неразумен и срокът на задържане на подсъдимия В.. Видно
от приложените по делото материали е, че подсъдимият е с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ от близо 1 година и 10 месеца. Вярно е,
че продължителността на задържането може да съставлява ново
обстоятелство, което да е основание за изменение на най-тежката мярка за
процесуална принуда в по-лека. За преценка на разумната продължителност
на задържането обаче, освен срокът, следва да се съобразяват и конкретните
данни за характера и сложността на делото, както и за причините за
забавянето му, а така също и съразмерността на срока на задържане към
наказанието, което евентуално може да бъде наложено. В разглеждания
случай се касае за дело, което представлява фактическа и правна сложност.
От образуването му в съда на 31.08.2020 г. до момента са проведени 9
2
съдебни заседания, насрочвани през кратки периоди от време, ежемесечно. В
хода на провежданото съдебно следствие са извършени множество
процесуални действия – разпитани са свидетели, изслушани са заключения на
вещи лица. Изисквани са множество справки от различни български и
чуждестранни институции, за получаването на които е необходимо
технологично по-дълго време. Т.е., продължителността на настоящия
наказателен процес е поради фактическата и правна сложност на делото и
полаганите от страна на окръжния съд усилия за неговото пълно и всестранно
изясняване, гарантирайки спазването в пълнота на процесуалните права на
всички страни в процеса, предвид направените и в голямата си част –
уважени, техни доказателствени искания. На следващо място – срокът на
задържането на подсъдимия В. не може да се приеме за неразумен, предвид
наказанието, предвидено за престъплението, в извършването на което е
обвинен. При тези данни не може да се приеме, че подсъдимият търпи
необосновано дълго ограничения, с оглед на което задържането му отговаря и
на критериите за разумност по ЕКЗПЧОС.
При положение, че по делото няма промяна в обстоятелствата по
смисъла на чл. 270, ал. 1 НПК, обоснован и законосъобразен е изводът на
окръжния съд, че не са налице основания за изменение на взетата спрямо
подсъдимия В. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека
такава. В разглеждания случай именно най-тежката мярка за процесуална
принуда е съответна на нейните цели по чл. 57 НПК.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.05.2021 г.,
постановено по НОХД № 1643/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив с
която е оставено без уважение искането на подсъдимия И. Х. В. и неговия
защитник за изменение на взетата спрямо всеки подсъдимия мярка за
неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4