Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 137
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по две искови молби от „З.“ ООД против „А.С.“
ООД, Д.П.С. и С.П.С., обединени за разглеждане в едно производство
присъединяване на т.д. № 16/2020 г. на ОС Ловеч към настоящето т. д. № 137/2019
г. на ОС Ловеч. С исковите молби са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за
установяване на вземания по две заповеди за незабавно изпълнение за следните
суми: 144 000 лв. – главница по договор № L-3570/29.09.2017 г., 8 640
лв. - договорна лихва за периода от 15.04.2018 г. до 30.11.2018 г., 16 488 лв.
– договорна неустойка, изчислена върху общия размер на дължимата главница за
периода от 16.04.2018 г. (денят, следващ падежа на първата погасителна вноска)
до 30.11.2018 г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането – суми по заповед № 500/07.12.2018г.,
по ч.гр.д. № 758/2018 г. на РС Л.); 30 379,20 лв. - главница по договор №
L-3620/29.09.2017 г., 1 651,86 лв. – договорна лихва за периода от
15.03.2018 г. до 15.11.2018 г., 1 154,41 лв. - договорна неустойка,
изчислена върху общия размер на дължимата главница за периода от 16.09.2018 г.
(денят, следващ падежа на първата погасителна вноска) до 30.11.2018 г.,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането – суми по заповед № 501/07.12.2018г., по ч.гр.д. №
759/2018 г. на РС Л.).
В исковите молби и допълнителните такива (по настоящето дело и по
присъединеното т. д. № 16/2020 г. на ОС Ловеч) се твърди, че между „З.“ ООД, от
една страна като лизингодател, и „А.С.“ ООД, като лизингопулучател и Д.П.С. и С.П.С. като солидарни длъжници, от друга били сключени два договора за финансов
лизинг на ППС с остатъчна стойност - № L-3620/29.09.2017 г. и №
L-3570/29.09.2017 г. Посочва се че, обект на договор № L-3620/29.09.2017 г. е
сеялка за окопни култури, марка SOLA, модел PROSEM K 410/6 PROFI, сериен номер
59089, че лизнонгополучателят „А.С.“ ООД, Д.П.С. и С.П.С.
поели по договора солидарно задължение да заплатят на „З.“ ООД сума в общ
размер на 37 974 лв. (с ДДС) за предоставения им за изкупуване при
условията на отложено лизингово плащане вещ-обект на лизинга, като плащането
ѝ се извърши под формата на отделни погасителни лизингови вноски,
установени по размер и срокове на падеж в погасителен план, неразделна част от
договора, че от тази сума е получено единствено авансово плащане в размер на
7 594,80 лв. (с ДДС), че всички останали суми по погасителния план не били
платени, вкл. първата погасителна вноска в размер на 2 953,54 лв., с падеж
15.09.2018 г., както и вноските за дължимата по договора възнаградителна
лихва, начиная от 15.10.2017 г. Твърди се, че с оглед
липсата на изпълнение, ищецът „З.“ ООД заявило предсрочна изискуемост на
остатъка от цялото парично задължение за главницата в общ размер на
30 379,20 лв. (разликата между дължимата за лизинга цена от 37 974
лв. и направеното авансово плащане от 7 594,80 лв.), че претендираната
договорна лихва от 1 651,86 лв. е дължимата и неплатена такава за периода
от 15.03.2018 г. до 15.11.2018 г., според погасителния план. Твърди се че,
договорът е сключен при общи условия на ищеца „З.“ ООД, че в тези общи условия
съществува разпоредба (чл. 29, ал. 4), според която в случай на забава на
дължимо плащане, солидарните длъжници следва да
заплатят на „З.“ ООД договорна неустойка, представляваща сума в общ размер на
1 154,41 лв., изчислена върху общия размер на дължимата главница за
периода от 16.09.2018 г. (денят, следващ падежа на първата погасителна вноска)
до 30.11.2018 г. (дата на подаване на заявлението). Посочва се че, обект на
договор № L-3570/29.09.2017 г. е трактор (нов), FENDT 312 Vario,
шаси № *********, двигател № 11798900, че лизнонгополучателят „А.С.“ ООД, Д.П.С. и С.П.С. поели по
договора солидарно задължение да заплатят на „З.“ ООД сума в общ размер на
180 000 лв. (с ДДС) за предоставения им за изкупуване при условията на
отложено лизингово плащане вещ-обект на лизинга, като плащането ѝ се
извърши под формата на отделни погасителни вноски, установени по размер и
срокове на падеж в погасителен план, неразделна част от договора, че от тази
сума е получено единствено авансово плащане в размер на 36 000 лв. (с
ДДС), че с изключение на договорната лихва за периода от 15.10.2017 г. до
15.03.2018 г., всички останали суми по погасителния план не били платени, вкл.
първата погасителна вноска в размер на 18 000 лв., с падеж 15.04.2018 г., както
и вноските за дължимата по договора възнаградителна
лихва за периода от 15.04.2018 г. до 30.11.2018 г. Твърди се, че с оглед
липсата на изпълнение, ищецът „З.“ ООД заявило предсрочна изискуемост на
остатъка от цялото парично задължение за главницата в общ размер на
144 000 лв. (разликата между дължимата за лизинга цена от 180 000 лв.
и направеното авансово плащане от 36 000 лв.), че претендираната договорна
лихва от 8 640 лв. е дължимата и неплатена такава за периода от 15.04.2018
г. до 30.11.2018 г., според погасителния план. Твърди се че, договорът е
сключен при общи условия на ищеца „З.“ ООД, че в тези общи условия съществува
разпоредба (чл. 29, ал. 1), според която в случай на забава на дължимо плащане,
солидарните длъжници следва да заплатят на „З.“ ООД
договорна неустойка, представляваща сума в общ размер на 16 488 лв., изчислена
върху общия размер на дължимата главница за периода от 16.04.2018 г. (денят,
следващ падежа на първата погасителна вноска) до 30.11.2018 г. (дата на
подаване на заявлението). Твърди се, че двата договора за финансов лизинг на
ППС с остатъчна стойност (№ L-3620/29.09.2017 г. и № L-3570/29.09.2017 г.) са с
нотариална заверка на подписите, че за произтичащите от тях дължими, но
неплатени вземания „З.“ ООД подало две заявления по чл. 417 ГПК за издаване на
заповедни за незабавно изпълнение против „А.С.“ ООД, Д.П.С. и С.П.С., че по тях
са издадени заповед № 500/07.12.2018г., по ч.гр.д. № 758/2018 г. на РС Л. и
заповед № 501/07.12.2018г., по ч.гр.д. № 759/2018 г. на РС Л., че против
заповедите са постъпили възражения от тримата длъжници
и че с оглед на тези възражения на ищеца е указано да предяви искове за
установяване на вземанията по заповедите за незабавно изпълнение.
В писмените отговори на исковата молба и на допълнителните искови молби
(по
настоящето дело и по присъединеното т. д. № 16/2020 г. на ОС Ловеч) от ответниците „А.С.“ ООД, като лизингопулучател
и Д.П.С. и С.П.С. се правят правоизключващи
възражения срещу установителните искове за всички
вземания, основани на следните твърдения и оспорвания: - за настъпване на
неблагоприятни климатични условия в периода март-април 2017 г., през лятото на
същата година, както и през стопанската 2017-2018 г., с оглед на които били
проведени разговори за договаряне на нов погасителен план; за уведомяване
управителя на ищеца с телепоща от 26.08.2019 г., че
поради форсмажорни обстоятелства, „А.С.“ ООД не е било в състояние да изпълнява
задълженията си в сроковете по погасителния план, поради което дружеството
желае да върне лизинговите вещи на посочен от управителя адрес; за направен от
управителя на „А.С.“ ООД опит на 15.04.2019 г. да върне лизинговите вещи в база
на „З.“ ООД, който се оказал неуспешен, поради липса на съдействие от
ръководството на ищеца; за предаване на лизинговите вещи от „А.С.“ ООД на „З.“
ООД посочена от последното дружество дата – 02.05.2019 г. и приемането им без
забележки и в състояние, годно за следващото ѝ използване - фактическо
основание на правоизключващото възражение срещу
исковете за установяване на вземанията за главница от 144 000 лв. и
30 379,20 лв.; - за предсрочно прекратяване на двата договора за лизинг и
връщане на лизинговите вещи на 02.05.2019 г., за освобождаване на
лизингополучателя и солидарните длъжници от
задължението за заплащане на лизинговите вноски след тази дата, за размера на
вноските с падеж, настъпил до прекратяване на всеки от двата договора -
8 860,62 лв. с ДДС (по договор № L-3620/29.09.2017 г.), респ. 45 000
лв. с ДДС (по договор № L-3570/29.09.2017 г.), за извършените от „А.С.“ ООД
плащания на ищеца по банков път и в брой – фактическо основание на правоизключващите възражения срещу исковете за установяване
на вземанията за договорна лихва от 8 640 лв. и 1 651,86 лв. и срещу
исковете за установяване на вземанията за договорна неустойка в размер на
1 154,41 лв. и 16 488 лв. Във връзка с възражението за недължимост
на претендираните вземания, от ответниците са направени и възражение за: -
нищожност на уговорката в общите условия (чл. 28, ал. 4), при които са сключени
двата договора, на която ищецът се позовава за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията за лизингови вноски по двата договора, като
възражението за нищожност се основава на правни доводи за противоречие на
закона и на добрите нрави; - липса на предсрочна изискуемост на вземанията по
двата договора, като възражението се основава на липса на уведомяване на когото
и да било от тримата ответника за настъпването ѝ (на предсрочната
изискуемост). От ответниците се правят и правонамаляващи
възражения срещу установителните искове за всяко от
вземанията за главница, основани на следните твърдения и оспорвания: за
предсрочно прекратяване на двата договора за лизинг и връщане на лизинговите
вещи на 02.05.2019 г., за освобождаване на лизингополучателя и солидарните длъжници от задължението за заплащане на бъдещите лизингови
вноски, за нищожност на уговорката за тяхното заплащане и за дължимост само на вноските с падеж, настъпил до
прекратяване на всеки от двата договора, чиито размер е 8 860,62 лв. с ДДС
(по договор № L-3620/29.09.2017 г.), респ. 45 000 лв. с ДДС (по договор №
L-3570/29.09.2017 г.) – фактическо основание на правонамаляващото
възражение срещу исковете за установяване на вземанията за главница от
144 000 лв. и 30 379,20 лв. Правните доводи на ответниците, вкл. тези на Д.П.С. и С.П.С. относно периодичния
характер на задълженията за заплащане на личингови
вноски, тяхната изискуемост, погасяването им по давност и началото на срока по
чл. 147 ЗЗД, направени в подкрепа на възраженията срещу предявените искове не
следва да се докладват (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК).
По направените от ответниците правоизключващи
и правонамяляващи възражения ищецът противопоставя
защитни възражения, основани на твърдения за следните факти и оспорвания: за
липса на твърдяните форсмажорни обстоятелства и
предаване на обекта на лизинг на лизингополучателя „А.С.“ ООД през месец октомври 2017 г., за който месец се твърди наличие на форсмажор;
за неотносимост към спора на станалото по инициатива
на ответниците връщане на обекта на лизинг; за притежаваното от ищеца „З.“ ООД качество на сублизингодател, с оглед на
това, че движимите вещи (тракторът и сеялката) са му предоставени от лизингодателя „Р.Л.Б.“ ЕООД въз основата на действащи
договори за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност №
3116-RF-004/25.10.2017 г. (за трактора) и № 3116-RF-004/25.10.2017 г. (за
сеялката).
Ищецът „З.“ ООД взема
участие по делото чрез адв. Т., който поддържа предявените искове, в хода на
устните състезания излага доводи за тяхната основателност и моли за
установяване на вземанията по издадените против ответниците заповеди за
изпълнение, както и за присъждане на разноските по делото. В представени по
делото писмени бележки от пълномощника на ищеца се доразвиват съображенията за
основателност на исковете.
Ответниците С.П.С. и Д.П.С. вземат участие по делото лично,
като последният и като представляващ по регистрация „А.С.“ ООД (третия
ответник. Двамата оспорват предявените искове, в хода на устните състезания излагат доводи за тяхната
основателност и молят за отхвърлянето им и за присъждане на разноските по
делото. В представени по делото писмени бележки доразвиват съображенията си за
неоснователност на исковете и за липса на претендираните от ищеца вземания.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна
стойност № 3116-RF-004 на 25.10.2017 г. г. между „Р.Л.Б.“ ЕООД, от една страна
и „З.“ ООД, от друга като лизингополуател, е
постигнато съгласие, според което по искане на лизингополучателя
„Р.Л.Б.“ ЕООД ще придобие от избрано от лизингополучателя трето лице –
доставчик – като обект на лизинга заявено от лизингополучателя ППС (трактор,
нов, FENDT 312 Vario, сериен номер *********), и ще
го предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение, заплащано
от лизингополучателя под формата на лизингови вноски (чл. 1 от договора).
Установява се от договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност №
3116-RF-012, че на 27.04.2018 г. между „Р.Л.Б.“ ЕООД, от една страна и „З.“
ООД, от друга като лизингополуател, е постигнато и
съгласие според, което по искане на лизингополучателя
„Р.Л.Б.“ ЕООД ще придобие от избрано от лизингополучателя трето лице –
доставчик – като обект на лизинга заявено от лизингополучателя ППС (сеялка за
окопни култури, марка SOLA, модел PROSEM K 410/6 PROFI, сериен номер 59089), и
ще го предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение,
заплащано от лизингополучателя под формата на лизингови вноски (чл. 1 от
договора). По двата договора е налице уговорка, според която „Р.Л.Б.“ ЕООД дава
съгласие лизингополучателят „З.“ ООД да отдаде на сублизинг вещите (трактор и сеялка) – обект на договорите
за лизинг на сублизингополучателя „А.С.“ ООД след
предварително съгласуване от страна на „Р.Л.Б.“ ЕООД на договорите за сублизинг (чл. 18 от договори № 3116-RF-004 и №
3116-RF-012).
Установява се от договор за финансов лизинг с остатъчна
стойност № L-3570, че на 29.09.2017 г. между „З.“ ООД, от една страна като лизингодател, и „А.С.“ ООД, Д.П.С. и С.П.С., от друга –
дружеството, като лизингополуател, а физическите лица
като съдлъжници, е постигнато съгласие, според което
по искане на лизингополучателя, лизингодателят ще му
предостави за ползване трактор (нов), FENDT 312 Vario,
шаси № *********, двигател № 11798900, с базова
стойност 150 000 лв. без ДДС (остатъчна стойност 15 000 лв. без ДДС)
срещу възнаграждение, заплащано от лизингополучателя под формата на лизингови
вноски (чл. 1 от договора).
Видно от договор за финансов лизинг с остатъчна стойност
№ L-3620, на 29.09.2017 г. между „З.“ ООД, от една страна като лизингодател, и „А.С.“ ООД, Д.П.С. и С.П.С., от друга –
дружеството, като лизингополуател, а физическите лица
като съдлъжници, е постигнато и съгласие, според
което по искане на лизингополучателя, лизингодателят
ще му предостави за ползване сеялка за окопни култури, марка SOLA, модел PROSEM
K 410/6 PROFI, сериен номер 59089, с базова стойност 31 645 лв. без ДДС
(остатъчна стойност 3 164,50 лв. без ДДС) срещу възнаграждение, заплащано от
лизингополучателя под формата на лизингови вноски (чл. 1 от договора).
Установява се от двата договора (№ L-3570 и № L-3620), че
във всеки е постигната уговорка „А.С.“ ООД да заплаща на „З.“ ООД такса за
финансиране, авансова вноска съобразно погасителен план, периодични лизингови
вноски с главница и лихва съобразно погасителния план, както и еднократна
междинна вноска в размер 1/360 от договорения годишен лихвен процент, приложен
върху финансираната сума за всеки ден от предаването на ППС до първата падежна
дата, платима с първата лизингова вноска (чл. 2 от договор № L-3570, респ. от
договор № L-3620). Във всеки от двата договора е установена уговорка, според
която за дата на плащане се приема денят, в който със съответната сума е
заверена някоя от двете сметки на лизингодателя,
посочени в договора (чл. 3), както и уговорка, според която, при частични
плащания по договора, постъпилите суми ще се отнасят в поредност
неустойки, такси, разходи, ДДС, лихви, главница по лизингови вноски (чл. 12, ал.
1 от договор № L-3570, респ. от договор № L-3620). Видно от двата договора, страните
са постигнали съгласие обектът на съответния договор да се предаде от лизингодателя на лизингополучателя според предвиденото в
общите условия, като приемането се удостоверява с протокол (чл. 6 от договора),
както и уговорка за промяна на чл. 29, ал. 1 от общите условия на лизингодателя, според която при неизпълнение на
задълженията по съответния договор, лизингополучателят
дължи на лизингодателя неустойка за забава на дължимо
по договора плащане в размер на 0,05 % на ден върху неплатената сума (без
редовните лихви по лизинговата вноска) до окончателното ѝ плащане, но не
повече от 18 % годишно просрочената сума (чл. 19 от договор № L-3570, респ. от
договор № L-3620). Установява се уговорка във всеки от двата договора, според
която с подписването му всеки от съдлъжниците се
задължава да отговаря солидарно с лизингополучателя за плащането на всички
дължими суми по договора, ведно с начислената до датата на плащането неустойка
(чл. 16 от договор № L-3570, респ. от договор № L-3620).
Двата договора за финансов лизинг на ППС с остатъчна
стойност (№ L-3620/29.09.2017 г. и № L-3570/29.09.2017 г.) са с нотариална
заверка на подписите, като с тях страните са приели, че се сключват при
действащите на „З.“ ООД общи условия, съставляващи неразделна част от
договорите, с чието съдържание лизингополучателят е
декларирал, че е запознат. Към всеки от двата договора е изготвен погасителен
план, в който са означени размерите на вноските за главницата и за лихвата,
техните падежи, както и дължимия остатък след евентуалното им плащане на
падежа.
След сключване на двата договора за лизинг (№
L-3620/29.09.2017 г. и № L-3570/29.09.2017 г.) тракторът и сеялката са
предадени от „З.“ ООД на дружеството ответник, за което са съставени приемо-предавателни протоколи от 06.10.2017 г. (за
трактора) и от 03.04.2018 г. (за сеялката).
От заключението на съдебната
счетоводна експертиза се установява, че двата договора и приемо-предавателните
протоколи са намерили отразяване в счетоводството на ищеца „З.“ ООД. Стойността
на трактора и сеялката, определена за целия срок на договорите, е 39 625,86 лв. с ДДС (на сеялката) и 190 800,00 лв. с ДДС (на
трактора), като всяка от сумите съставлява сбор от базовата стойност на всеки
от обектите по договорите - 31645,00
лв. (37 974,00 с ДДС) на сеялката, респ. 150 000,00 (180 000,00 лв. с ДДС) на
трактора и от размера на възнаградителната лихва по всеки от погасителните
планове - 1651,86 лв. за сеялката и 10 800 лв. за трактора. Установява се
от заключението, че размерът на базовата стойност на трактора (150 000,00 лв.)
и сеялката (31645,00 лв.) се формира от
финансираните суми по всеки от двата договора (120 000 лв. без ДДС на
трактора и 25 316 лв. без ДДС на сеялката) и авансовите вноски
(30 000 лв. без ДДС на трактора и 6 329 лв. без ДДС на сеялката). По
договор № L-3620/29.09.2017 г. „А.С.“ ООД
е платило на „З.“ ООД
6 329 лв. главница, от която 1000 лв. – на 14.08.2017 г. и 5329 лв. – на 02.04.2018
г., а по договор № L-3570/29.09.2017 г.
е платило 30 000 лв. главница, от която 8 333,33 лв. – на 02.10.2017
г. и 21 666,67 лв. – на 04.10.2018 г. Установява се от заключението, че
размерът на неизплатената главница по договор № L-3620/29.09.2017
г. е 25 316 лв. без ДДС и
1651,87 лв. лихви, а по договор № L-3570/29.09.2017 г.
120 000 лв. – главница без ДДС и 8640 лв. лв. лихва, че по двата договора
е платено частично само договорната лихва по
договор № L-3570/29.09.2017 г. в общ размер на 2160 лв. (четири
вноски от по 360 лв. – платени на 16.10.2017 г., 20.11.2017 г., 2.12.2017 г. и
29.01.2018 г.) и една вноска от 720 лв. – платена на 27.03.2018 г.). От
заключението се установява, че по договор за лизинг № L-3620/29.09.2017 г.
размерът на неустойката, изчислен според правилото на чл. 29, ал. 4 от Общите
условия, върху
главницата от 16.09.2018 г. до 15.12.2020 г (крайния срок на договора), за 76
дни забава е 1154,41 лв., а на неустойката по договор за лизинг №
L-3620/29.09.2017 г. според същото правило, върху
главницата от 16.04.2018 г. до 15.12.2020 г (крайния срок на договора), за 229
дни забава е 16488,00 лв. Общият размер на главницата по договор №
L-3570/29.09.2017 г. с
падеж, настъпил до датата на подаване на заявлението (30.11.2018 г.) е
37 500 лв. без ДДС, на договорната лихва 2 497 лв. и на
договорната неустойка – 2 628 лв. Общият
размер на главницата по договор № L-3620/29.09.2017 г. с падеж, настъпил до датата на
подаване на заявлението (30.11.2018 г.) е 7 383,84 лв. без ДДС, на
договорната лихва 661,39 лв. и на договорната неустойка – 206,75
лв. Установява се от заключението, че постъпилите от ответника плащания „А.С.“
ООД са намерили счетоводно отразяване при ищеца, който е съобразил означено в
платежните нареждания основание и е извършил погасявания на задълженията според
установената поредност в двата погасителни плана. В
този смисъл експертът не може да бъде упрекнат в тенденциозност Макар да е анализирал
единствено счетоводството на ищеца, записванията там са водени надлежно и в
съответствие с установените счетоводни стандарти, като незапознаване със
счетоводството на ответното дружество се дължи на неоказано съдействие от
страна на този ответник. От ответниците не се ангажирани документи за плащане,
извън анализираните такива от експерта и намерили отразяване в счетоводството
на ищеца, поради което съдът не споделя изводите на ответниците за непълнота и
липсваща обективност в заключението.
Установява се от приетите писмени доказателства, че след
получаване на трактора и сеялката „А.С.“ ООД и „З.“ ООД си отправяли писмени
изявления. На 17.10.2018 г. „З.“ ООД поканило „А.С.“ ООД да плати неплатените
по двата договора вноски и позовавайки се на чл. 29, ал. 4 от общите условия
направило изявление за обявяване предсрочна изискуемост на всички вноски с
ненастъпил падеж по двата договора. Писмото не получено от адресата му, видно
от копие на разписката на куриера, чрез който е изпратено. На 26.032019 г. от
управителя на „А.С.“ ООД до „З.“ ООД е направено писмено изявление, чрез
услугата Телепоща, в което при позоваване на настъпили
форсмажорни обстоятелства „А.С.“ ООД не е в състояние да изпълнява задълженията
си по договори № L-3620/29.09.2017 г. и № L-3570/29.09.2017 г. и е направено
искане за връщане на лизинговите вещи на място, посочено от „З.“ ООД. От
констативен протокол рег. № 789/24.04 2019 г., т. I, акт № 11 на нотариус рег.
№ се установява, че на 24.04 2019 г., във връзка с получена нотариална покана
рег. № 814/16.04.2019 г., т. I, акт № 10, се явил В.Т., в качеството му на
пълномощник на управителя на „З.“ ООД, и направил изявление посочените в
поканата движими вещи – машини да бъдат предадени от представител на „А.С.“ ООД
на „З.“ ООД на 02.05.2019 г. в „А. З.“, находящ се на
главен път София-Русе.
На 02.05.2019 г. тракторът и сеялката са предадени от „А.С.“
ООД на „З.“ ООД, които са приети от служители на последното дружество без
забележки и в състояние, годно за следващото им използване. Фактът този факт не
се спори от страните и се установява от приетия по делото приемо-предавателен
протокол от 02.05.2019 г.
„З.“ ООД е подало две заявления по чл. 417 ГПК. По едното
(с вх. № 5218/30.11.2018 г. на РС Л.) е
образувано ч.гр.д № 758/2018 г. на РС Л. и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 500/07.12.2018 г. против „А.С.“
ООД, Д.П.С. и С.П.С. за солидарно заплащане на следните суми: 144 000
лв. – главница по договор № L-3570/29.09.2017 г., 8 640 лв.
- договорна лихва за периода от 15.04.2018 г. до 30.11.2018 г., 16 488 лв. –
договорна неустойка, изчислена върху общия размер на дължимата главница за периода
от 16.04.2018 г. (денят, следващ падежа на първата погасителна вноска) до
30.11.2018 г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. По едното (с вх. № 5219/30.11.2018
г. на РС Л.) е образувано ч.гр.д № 759/2018 г. на РС Л. и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 501/07.12.2018 г. против „А.С.“
ООД, Д.П.С. и С.П.С. за солидарно заплащане на следните суми: 30 379,20
лв. - главница по договор № L-3620/29.09.2017 г., 1 651,86 лв. – договорна
лихва за периода от 15.03.2018 г. до 15.11.2018 г., 1 154,41 лв. -
договорна неустойка, изчислена върху общия размер на дължимата главница за
периода от 16.09.2018 г. (денят, следващ падежа на първата погасителна вноска)
до 30.11.2018 г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането. Установява се, че против всяка от
двете заповеди са постъпили възражения от тримата длъжници
и че с оглед на тези възражения на ищеца е указано да предяви искове за
установяване на вземанията по заповедите за незабавно изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са за установяване на вземания по
две заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д № 758/2018 г. и ч.гр.д
№ 759/2018 г. на РС Л.. Очертаните от ищеца основания на вземанията по
заповедта са двата договора за лизинг № L-3620/29.09.2017 г. и № L-3570/29.09.2017
г., по които „З.“ ООД е лизингодател, „А.С.“ ООД лизингополучател, а Д.П.С. и С.П.С. солидарни длъжници на страната на лизингополучателя. Въпреки
наименованието им (договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност),
изхождайки от същественото им съдържание, съдът приема, че по същността и
правните им последици договора се свеждат до оперативен (същински) лизинг. С
договора за финансов лизинг лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. (чл.
342, ал. 2 ТЗ). Правната конструкция на финансовия лизинг се характеризира с
участието на три субекта – лизингодател, лизингополучател и продавач на обекта на лизинга, като
отношенията между тях се уреждат с два договора – единият (продажбата) между
продавача и лизингодателя, по който последният е
купувач, придобива собствеността върху вещта-обект на лизинга, а вторият
договор (за лизинг) е между лизингодателя и
лизингополучателя и по него вещта-обект на лизинг се предоставя за възмездно
ползване. Такова продажбено правоотношение в случая отсъства. Съчетани с
договорите финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 3116-RF-004/25.10.2017
г. и № 3116-RF-012/27.04.2018 г. между „Р.Л.Б.“ ЕООД и „З.“ ООД, по който
последното дружество е лизингополучател, двата
договора за лизинг № L-3620/29.09.2017 г. и № L-3570/29.09.2017 г., от които се
претендират вземанията по делото, се квалифицират като сублизинг
по смисъла на чл. 346 ТЗ, доколкото по първата група договори „З.“ ООД е лизингополучател и по тях има постигнато съгласие от „Р.Л.Б.“
ЕООД да отдаде на сублизинг трактора и сеялката.
Като лизингополучател по двата договора (№
L-3620/29.09.2017 г. и № L-3570/29.09.2017 г.) „А.С.“ ООД има задълженията на
наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора
(чл. 345, ал. 1 ТЗ). Той е длъжен да плаща наемната цена, във формата на
лизингови вноски, както и разходите, свързани с ползването на вещта. Тези
задължения, както и задълженията за заплащане на съответните лихви и такси, са
детайлизирани в двата договора между „А.С.“ ООД и „З.“ ООД (№ L-3620/29.09.2017
г. и № L-3570/29.09.2017 г.) и погасителния план към тях. От всички тях „А.С.“
ООД е заплатило единствено авансовите вноски по двата договора (главница),
както и договорните лихви по единия от договорите, за периода от 10.10.2017 г. – 27.10.2018 г., като след последната дата от
дружеството ответник не са правени плащания на суми по погасителните планове.
Такова не е било предлагано и от физическите лица, съдлъжници
по договорите, поели задължение да отговарят солидарно с лизингополучателя към лизингодателя.
Въпреки неизпълнението на основното задължение на лизингополучателя за
заплащане на лизниговите вноски и отправеното
изявление на лизингодателя за обявяване на предсрочна
изискуемост на всички вноски по двата договора, съдът приема, че в случая не са
настъпили последиците на направеното изявление. Последното не е достигнало до
адресата „А.С.“ ООД, доколкото не се установи връчването му на обявения от
дружеството адрес. От друга страна, предсрочната изискуемост на лизинговите
вноски е несъвместима с едновременно връщане на лизинговата вещ, защото нейното
ползване е основание за тяхното заплащане. Затова не може да бъде призната
правната възможност на лизингодателя да направи предсрочно изискуемо цялото задължение на
лизингополучателя за заплащане на периодичното възнаграждение до края на
уговорения в договора срок, когато лизингополучателят
не е ползвал лизинговата вещ, заради предсрочно прекратяване на договора за
лизинг. Такова в случая е настъпило с връщане на лизинговите вещи (трактора и
сеялката) от лизингополучателя и приемането им от лизингодателя,
за което са съставени протоколи. Прекратяването на договора за лизинг с връщане
на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението на
лизингополучателя за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на
договора. В този случай всяка от страните се освобождава от бъдещите си
задължения по лизинговия договор и поради прекъсване на договорното
правоотношение, лизингополучателят не дължи на лизингодателя лизингови вноски за времето след
прекратяването, след връщането на вещта.
Ето защо ответниците дължат на ищеца само неизплатените вноски, вкл. за
договорна лихва, за времето до връщане на трактора и сеялката (02.05.2019 г.). Общият
размер на тези суми според погасителните планове по всеки от двата договора е
както следва: 59714,50 лв. (53999,50 лв. – главница и 5715 лв. – договорна
лихва) - по договор № L-3570/29.09.2017 г.) и 12798,33 лв. (11814,14 лв. –
главница и 984,19 лв. договорна лихва) - по договор № L-3620/29.09.2017 г. Във
всяка от двете суми са включени вноските за договорна лихва до месец май на
2019 г., както и лизинговите вноски с падеж 15.09.2019 г., настъпил след
връщане на трактора и сеялката, защото същите вноски са относими за времето до
връщане на вещите.
От размера на договорната лихва (5715 лв.) следва да се приспадне платената
от ответника сума по договор №
L-3570/29.09.2017 г. в общ размер на 2160 лв. (четири вноски от по 360 лв. –
платени на 16.10.2017 г., 20.11.2017 г., 2.12.2017 г. и 29.01.2018 г.) и една
вноска от 720 лв. – платена на 27.03.2018 г.), при което непогасената част на
тази лихва е 3555 лв. Направените от ответниците авансови вноски (30 000 лв. без ДДС
на трактора и 6 329 лв. без ДДС на сеялката) не следва да се
приспадат, защото те не съставляват част от спорните вземания и с оглед на това
не са включени в погасителния план. Авансовите вноски са отчетени от кредитора
при формиране размера на финансираните
суми по всеки от двата договора (120 000 лв. без ДДС на трактора и
25 316 лв. без ДДС на сеялката) чрез изваждането им от базовата стойност
на трактора (150 000,00 лв.) и сеялката (31645,00
лв.).
Въпреки липсата на предложено от тях изпълнение и изпадането им в забава,
ответниците не дължат претендираната неустойка по двата договора. Очертаното от
ищеца основание на тези вземания включва обявяването на предсрочна изискуемост
на лизинговите вноски. Обявената предсрочна изискуемост е установена като
предпоставка за активиране и на неустоечната клауза
по чл. 29, ал. 4 от общите условия, на която се позовава ищеца. Предвид
отречената възможност за обявяване предсрочна изискуемост на вноските по
договора с ненастъпил падеж, съдът приема, че не е налице основание за
възникване на вземания за неустойка по чл. 29, ал. 4 от общите условия.
По тези съображения съдът приема, че предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове са частично основателни. Искът за установяване на вземания по договор за
лизинг № L-3570/29.09.2017 г. е основателен за 53999,50 лв. – главница и 3555
лв. - договорна лихва, дължими за периода до 02.05.2019 г., а искът за
установяване на вземания по договор за лизинг № L-3620/29.09.2017 г. е
основателен за 11814,14 лв. – главница и 984,19 лв. - договорна лихва, дължими
за периода до 02.05.2019 г. Исковете са неоснователни за разликата до пълния им
претендиран размер относно вземанията за главница, за
договорни лихва и неустойка по двата договора за лизинг № L-3570/29.09.2017 г.
и № L-3620/29.09.2017 г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, изключващи
съществуването на вземанията в пълния им претендиране размер. Неоснователно е
позоваването на форсмажорни обстоятелства, защото за паричните задължения този
институт не е приложим – те са родови и неплащането не би могло да се обоснове
с невъзможност. С оглед на това е без значение дали сочените от ответниците събития
очертават дефиницията на чл. 306, ал. 2 ТЗ. Неоснователно е позоваването от
ответниците на срока по чл. 147 ЗЗД. Физическите лица Д.П.С. и С.П.С. са съдлъжници по договора, а не поръчители, поради което за тях са
приложими правилата на солидарността чл. 121-127 ЗЗД. От разпоредбата на чл.
141, ал. 1 ЗЗД, установяваща солидарен характер на отговорността на поръчителя
следва, че при поръчителството са приложими съответно правилата за солидарните
задължения, а не обратното.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца за неотносимост към спора на станалото по инициатива на ответниците
връщане на обекта на лизинг. Връщането е прието от ищеца лизингополучател, поради което
то е довело до отпадане на задължението на лизингополучателя за плащане на
оставащите лизингови вноски до края на срока на договора. Без значение за
изхода на спора е притежаваното от „З.“ ООД качество на сублизингодател
по двата процесни договора с ответниците (№
L-3570/29.09.2017 г. и № L-3620/29.09.2017 г.) и че въз основа на тях
задълженията за заплащане на лизинговите вноски по другите два договора за
лизинг (№ 3116-RF-004/25.10.2017 г. и № 3116-RF-004/25.10.2017 г.) са останали
в тежест на сублизингодателя („А.С.“ ООД).
Заплащането им на „Р.Л.Б.“ ЕООД от „З.“ ООД е направено в изпълнение на
неговото задължение като лизингополучател по двата
договора със същото дружество, което е самостоятелно и независещо от
изпълнението на задължението на ответниците към ищеца по сключените между тях
договори за лизинг (чл. 347, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 234,
ал. 1, изр. 2 ТЗ). Плащането на тези задължения от „З.“ ООД към „Р.Л.Б.“ ЕООД до
края на срока по двата договора за лизинг не е изпълнение на чужд дълг. След
връщане на двата обекта (прекратяване на договорите с ответниците) за ищеца е
била открита възможността за отдаде ползването им на друго лице, получавайки
съгласието на своя лизингодател.
С оглед частичната основателност на исковете за
установяване вземанията по двете заповеди за незабавно изпълнение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят както разноските по делото,
сторени в исковото производство, така и тези, направени в заповедното
производство, като се отчете обединяването на двете дела за разглеждане е едно
производство.
По всяка от делата сторените от ищеца разноски се
изразяват в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
758/2018 и 759/2018 на РС Л., заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозити за експертизи по т.д. 137/2019 и т.д. 16/2020 на ОС
Ловеч). Преди определяне на общия им размер, съдът следва да провери
основателността на направеното от ответниците възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Заплатеното такова по всяко от двете
заповедни производства е 2360 лв. – по ч.гр.д. № 758/2018 г. на РС Л. с материален
интерес 169128 лв., респ. 540 лв. – по ч.гр.д. № 759/2018 г. на РС Л. с
материален интерес 33185,47 лв. При материалния интерес по всяко от двете дела
за издаване на заповед за изпълнение и на основание правилото на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.)
дължимото минимално адвокатско възнаграждение по всяко от тях е 3066,92 лв. (по
ч.гр.д. № 759/2018 г.), респ. 1047,78 лв. (по ч.гр.д. № 759/2018 г.), които не
са прехвърлени с конкретно заплатените по делата. Заплатените адвокатски
възнаграждения по всяко от двете искови производства е 2256 лв. с ДДС – по т.д
№ 16/2020 на ОС Ловеч с материален интерес 33185,47 лв., респ. 8640 лв. с ДДС
по т.д. 137/2019 на ОС Ловеч с материален интерес 169128 лв. При материалния
интерес по всяко от двете дела и на основание правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 и
т. 5 Наредба № 1/2004 г., дължимото минимално адвокатско възнаграждение по
всяко от тях е 1525,56 лв. (по т.д. № 16/2020 г.), респ. 4912,56 лв. (по т.д. №
137/2019 г.), които размери са превишени с конкретно заплатените възнаграждение
и по двете дела, поради което те следва да се редуцират на 1831,67 лв.
(минималното от 1525,56 лв. с 20 % ДДС), респ. на 5895,07 лв. (минималното от
4912,56 лв. с 20 % ДДС).
При така намаления размер на адвокатските възнаграждения
за исковото производство общият размер на сторените от ищеца разноски по всяка
от претенциите (заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
758/2018 и 759/2018 на РС Л., заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозити за експертизи по т.д. 137/2019 и т.д. 16/2020 на ОС
Ловеч) се определя на 16582,16 лв.
Съобразно общият размер на уважената част по двата иска
(70352,83 лв.) и общият размер на претендираните суми (202313,47 лв.),
ответниците следва да му заплатят по съразмерност разноски за исковото и за
заповедното производство в общ размер на 5766,31 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).
От ответниците също се претендира разноски. Доказателства
за сторени такива са налице единствено за заплатен от „А.С.“ ООД депозит за
вещо лице в размер на 500 лв. Съобразно размера на отхвърлената част двата иска
(131960,64 лв.) и общият размер на претендираните суми (202313,47 лв.), ищецът
следва да заплати на ответника разноски за исковото и за заповедното
производство в общ размер на 326,13 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, че „З.“ ООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „С.П.Е.“ № 52, има вземания по заповед № 500/07.12.2018г., по ч.гр.д. №
758/2018 г. на РС Л., издадена срещу „А.С.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: с. Д., Община Л., ул. „Х.Б.“ № 3, Д.П.С., с
ЕГН **********,*** и С.П.С., ЕГН **********,***, по договор за лизинг №
L-3570/29.09.2017 г., за солидарно заплащане на следните суми: 53999,50 лв. – главница и 3555 лв.
- договорна лихва, дължими за периода до 02.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за: горницата над 53999,50 до пълния претендиран размер на
главницата от 144 000 лв.; за
горницата над 3555 лв. до пълния претендиран размер на договорната лихва от 8 640 лв. и за 16 488 лв. – договорна неустойка,
изчислена върху общия размер на дължимата главница за периода от 16.04.2018 г.
(денят, следващ падежа на първата погасителна вноска) до 30.11.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, че „З.“ ООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „С.П.Е.“ № 52, има вземания по заповед № 501/07.12.2018г., по ч.гр.д. №
759/2018 г. на РС Л., издадена срещу „А.С.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: с. Д., Община Л., ул. „Х.Б.“ № 3, Д.П.С., с
ЕГН **********,*** и С.П.С., ЕГН **********,***, по договор за лизинг №
L-3620/29.09.2017 г., за солидарно заплащане на следните суми: 11814,14 лв. – главница и 984,19 лв.
- договорна лихва, дължими за периода до 02.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за: горницата над 11814,14 до пълния претендиран размер на
главницата от 30 379,20 лв.; за
горницата над 984,19 лв. до пълния претендиран размер на договорната лихва от 1 651,86 лв. и за 1 154,41 лв. - договорна
неустойка, изчислена върху общия размер на дължимата главница за периода от
16.09.2018 г. (денят, следващ падежа на първата погасителна вноска) до 30.11.2018
г.
ОСЪЖДА
„А.С.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. Д., Община Л.,
ул. „Х.Б.“ № 3, Д.П.С., с ЕГН **********,*** и С.П.С., ЕГН **********,*** да
заплатят на „З.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С.З., бул. „С.П.Е.“ № 52 сумата 5766,31 лв., представляваща общ размер разноските сторени в
заповедното производство (по ч.гр.д. 758/2018 и ч.гр.д. 759/2018 на РС Л.) и в
исковото производство (по т.д. 16/2020 и т.д. 137/2019 на ОС Ловеч), присъдени
съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА
„З.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., бул. „С.П.Е.“ № 52 да заплати на „А.С.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: с. Д., Община Л., ул. „Х.Б.“ № 3 сумата 326,13 лв., представляваща разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: