Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 156/4.9.2019г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №804/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание по чл.127, ал.2, вр. чл.123,
ал.2, изр.2, вр. чл.143, ал.2, вр. чл.142 СК, вр.149 СК. Ищецът Ш.Е.И., ЕГН **********,
твърди, че от съвместното съжителство с ответницата Д.Н.С., ЕГН **********, е
родено детето М.Ш.Е., р. 24.02.2017 г. Сочи, че поради неразбирателство и
вмешателство от страна на роднините на ответницата в личния им живот през м. април
2018 г. се разделили, като ответницата и дъщеря им М. останали да живеят в дома
им в с. Чернево, а той се преместил при родителите си в гр. П.. Сочи още, че с
ответницата продължили да контактуват рядко, за да запази спокойствието й
предвид бременността й с второто им дете. Сочи също, че решението му да напусне
общият им дом, оставайки там своята дъщеря било продиктувано именно от
увереността му, че интересите и добруването на детето и спокойствието на
ответницата са приоритет за него. Независимо от тъгата и болката от раздялата,
от желанието си да бъде непрекъснато със своята дъщеря, решил, че за нея ще
бъде по-добре да продължи да живее в дома, който познава като свой роден, а и малката
й възраст, определяла изключителната важност на майчините грижи в този етап от
израстването на детето. Твърди, че въпреки раздялата, нито за ден не преставал
да се грижи и да се интересува от живота на детето М., както и в последствие от
новороденото им дете Б. Д.С., ЕГН **********, по отношение на което към момента
инициирал съдебно производство - гр. дело №2476/2018 г в ОС Варна, за да
установи своето бащинство, като усилията му в тази насока срещнали необяснима
съпротива от страна на ответницата. Твърди още, че ответницата категорично
отказала да му даде възможност да се среща с детето си, а за новороденият им
син, който по нейно желание със заповед на директора на ДСП гр. Варна е било
временно настанено в ДМСГ казала, че е мъртвороден. Поведението й го принудило
да търси нееднократно съдействие от ДСП, отдел „Закрила на детето”, но всичко
се оказало безрезултатно. Всеки негов опит да види дъщеря си и да общува с нея
бил съпроводен със скандали и обиди от роднините на ответницата. При поредния
си опит да посети дъщеря си узнал, че Д.Н.С. е напуснала Българи и е заминала в
Германия, оставяйки детето на своята майка. Последната била в невъзможност да
осъществява адекватни грижи за дъщеря им предвид собствената си инвалидност,
използвала инвалидна количка и самата тя имала нужда от помощ. Дори и след
заминаването на ответницата, която към момента била с неизвестно за ищеца
местонахождение, нейната майка отказвала да му позволи да се среща с детето,
като след продължително настояване му позволила да го види, но само докато тя е
там. Категорично отказвала да приеме и всичко, което носел като вещи, пари,
подаръци и др. за детето. Ищецът твърди, че поради занемарената хигиена на
детето, продължителното отсъствие, на майката, нежеланието и да се грижи за
детето, препятстването на контактите му с М. и не на последно място заявеното й
желание да настани новороденият им син в социална институция, лъжейки я, че е
починал, пораждали у него основателно съмнение относно родителския капацитет на
ответницата в настоящия момент. Едновременно с това с оглед грижите, които
лично и самостоятелно полагал за детето от раждането му до фактическата им
раздяла с неговата майка, изградил по между им силна емоционална връзка,
резултат на пълната му всеотдайност и искреност в отношенията. Дъщеря му, макар
и твърде малка се чувствала спокойна когато била с него, въпреки
продължителното му изолиране от живота и. Макар и редки контактите им били
изключително пълноценни и за двамата, като детето му с по детски откровено
нежелание се разделяло с него. Това според него било безспорно и убедително
доказателство, че притежава необходимите родителски качества, достатъчен
родителски капацитет и умения за възпитание на дете. Получавал пълната подкрепа
от страна на неговата майка, която била готова да му помага в грижите за
детето. Жилището, в което живеел се намирало в гр. П., ул. „Синчец“ № 7, същото
било просторно, обзаведено с необходимите, за да осигурят спокойствие и уют на
дъщеря му условия - мебели и уреди и пр. Работел по трудово правоотношение в
Технокар ЕООД и получава трудово възнаграждение в размер на минималната,
установена за страната работна заплата. Моли съда, да постанови решение, с
което да определи местоживеенето на детето М. при бащата на адрес гр. П., ул. ***,
упражняването на родителските права по отношение на М.Ш.Е., ЕГН ********** да
бъдат предоставени на бащата Ш.Е.И., ЕГН **********, като на майката Д.Н.С.,
ЕГН **********, бъде определен режим на лични контакти с детето както следва:
всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 часа,
първата половина от официалните празници през всяка четна година и втората
половина от същите през нечетна година, всяка четна година на 24.02.- рождения
ден на детето от 10.00 ч. до 14.00 ч., а през нечетна година от 14.00 ч. до
19.00 ч., както и 20 дни през лятната ваканция, когато не ползва годишен
отпуск; да осъди ответницата да заплаща на М.Ш.Е., ЕГН **********, чрез бащата,
в качеството му на неин баща и законен представител издръжка в размер 160.00 лв
месечно, считано от датата на депозиране на ИМ – 16.01.2019 г., платима до пето
число на съответния месец, ведно със законна лихва за всеки ден от просрочието,
както и да допуснете предварително изпълнение на задължението за издръжка.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба. Ответницата оспорва изцяло иска за предоставяне на
родителските права на бащата, местоживеене на детето при бащата и изплащане на
издръжка в размер на 160 лв. Твърди, че детето е силно привързано към нея. За
него се грижела и нейната баба. Заедно с детето живеели в жилището на нейната
баба в ***. Сочи, че детето имало самостоятелна стая която била обзаведена, в
жилището имали баня и тоалетна. Вуйчо й работел в Англия и й изпращал всеки
месец по 800 лв. За детето купувала ежедневно памперси, мляко, храна. Твърди,
че откакто се разделили, бащата е идвал четири пъти да види детето. Никога не му
била отказвала срещи с детето. Детето не искало да отива при баща си, плачело и
се дърпало. Сочи, че била в Германия на гости при брат си за кратко време.
Когато отишла, баба й и се обадила и казала, че трябва да се връща веднага,
защото бащата на детето е дошъл в с. Чернево и е вдигнал скандал. Тя отишла в
Германия на 26.11.2018 г. и се върнала веднага. Твърди, че детето било
обгрижвано добре от нея. Било чисто и нахранено. Развивало се добре. Говорело и
се хранело само. Имало изградени навици. Поради малката възраст и привързаност
към нея и нейната прабаба моли, родителските права да бъдат предоставени на
нея, като негова майка и да се постанови детето да живее при нея в с. Чернево
обл. Варна. Моли съда, да осъди ответника да изплаща издръжка в размер 160.00
лв от датата на завеждане на исковата молба.
За контролиращата
страна Дирекция “СП” гр. П.,
редовно призовани, в с. з. представител не се явява.
Съдът, след преценка на
представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от Удостоверение за раждане от *** г. издадено въз основа на Акт №0349 от 28.02.2017
г., детето М.Ш.Е. е родено на ***
г., като негови
родители са ищецът Ш. И. и ответницата Д. С..
Видно от трудов договор №370
от 31.03.2017 г., ищецът Ш. И. е трудово ангажиран по безсрочен трудов договор,
с основно месечно трудово възнаграждение 460.00 лв, на пълно работно време – 8
часа.
Видно от Удостоверение
изх.№337 от 20.11.2018 г. издадено от „Технокар” ЕООД, за периода м. май 2018
г. – м. октомври 2018 г. включително ищецът Ш. И. е получил доходи в размер
3063.96 лв.
Видно от Удостоверение за
раждане от *** г. издадено въз основа на Акт №1327 от 27.07.2018 г., ответницата
Д. С. е майка и на детето Б. Д.С., р. 24.07.2018 г.
Видно от Решение №633 от
23.05.2019 г. по гр. дело №2476/2018 г., ОС Варна е приел за установено, че
ищецът Ш. И. е баща на детето Б. С., като е допуснал промяна в бащиното и
фамилно имена на детето Б. от Д.С. на Шабанов Ешрефов като в полза на ответника
е предоставено упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Б.,
определен е режим на лични отношения на майката с детето и е присъдено заплащането
на издръжка за детето от майката.
Видно от НА за покупко-продажба
на недвижим имот №64, том Х, рег.№6867, дело №970 от 13.12.2013 г. на нотариус
В. Майсторов, рег.№465, на 13.12.2013 г. Ю.И.А. е закупила недвижим имот от
Исмет С.А., представляващ УПИ VІ-554 на с. Чернево, обл. Варна, с площ 880
кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ съгласно
удостоверение за данъчна оценка и разрешение за строеж 71 кв.м., при граници на
имота: улица, УПИ V-554, УПИ ХІІІ-557, УПИ ХІІ-553 и УПИ VІІІ-556, за сумата
5000.00 лв.
По делото са представени 14
бр. получаване на пари-формуляр за клиент за парични преводи чрез Уестърн Юнион
до Д. С. и Ю. А..
Представени са 2 бр.
покана-потвърдително за паричен превод-издръжка до Д. С. от Ш. И..
Видно от представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане”
гр. П., от съвместното съжителство на Ш. И. и Д. С. се родило детето М.. Сочи
се, че през м. април 2018 г. Д. С. заедно с детето напуснала семейното жилище и
се установила при своите близки в ***. Сочи се още, че при раздялата Д. С. била
бременна с второто им дете, но не го уведомила за това, а когато той разбрал,
му заявила, че детето е мълтво родено, а Ш. И. разбрал в последствие, че детето
е било изоставено от майката непосредствено след раждането му. В доклада се
сочи, че според Ш. И. майката е изоставила и дъщеря им М. на грижите на своята
майка и заминала извън страната. Сочи се също, че през периода, в който детето М.
е отглеждано на територията на гр. П. за него са полагани адекватни и
навременни грижи. Основните му жизнени потребности от храна, подслон, дрехи,
здравеопазване и други са били задоволени. Сочи се, че бащата многократно е правил
опити да се види с дъщеря си, но роднините на детето по майчина линия не са го
допускали до детето, и финансовите средства и подаръци които еносил за детето
са били връщани от близките на майката. В доклада се излага, че Ш. И. е силно
привъзран към дъщеря си М., същият е силно притеснен затова, че не е допускан до
детето, както и от факта, че детето не се отлежда от родител. Същият е заявил
желание да полага непосредствените грижи за детето, за което е подкрепян от
своите родители.
От представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Вълчи дол се установява, че детето М. заедно със своята майка Д. С. *** в
жилището на г-жа Ю. А. - баба на Д. С. по майчина линия. Сочи се, че в жилището,
в което се отглежда детето са установени много добри социално-битови и хигиенни
условия за детето и са задоволени потребностите му в много добра степен. Сочи
се още, че детето има изградена силна емоционална връзка с майка си, разширения
семеен кръг и близки на семейството по майчина линия. Детето е силно привързано
към майка си и близките по майчина линия, чувства се сигурно и спокойно в тяхно
присъствие. В доклада се излага, че майката е отговорна и заинтересована за
своето дете, за неговото бъдещо отглеждане и развитие. Осигурява нормален и
безгрижен живот, нейните близки й оказват морална и финансова подкрепа.
По делото са допуснати гласни
доказателства – показания на свид. Мийрем А., В.Р., Ю.А. и Н.С.. От
показанията на свид. М. А. и В. Р. се установява, че докато родителите са
живяли заедно и двамата са полагали грижи за детето М., като след раздялата
бащата е продължил да се интересува за детето и да контактува с него. От
показанията на Ю. А. и Н. С. се установява, че непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на детето М. при осигурени много добри
материално-битови уловия, полагат майката и прабабата по майчина линия, както и
че между тях и детето има изградена пълноценна емоционална връзка. Свидетелите
не оспорват обстоятелството, че бащата е осъществявал контакти с детето.
Съдът, въз основа на установеното от
фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предвид обстоятелството,
че детето М. трайно живее при ответницата, където получава необходимите грижи, както и съобразно твърде ниската възраст
на детето и данните от социалния доклад за добри материално-битови условия в
дома на майката, пълноценна емоционална връзка с майката и с разширения семеен кръг
по майчина линия, които полагат непосредствени грижи за детето, както и поради
факта, че с бащата детето има по-редки контакти, които са прекъснати поради
влошаване на взаимоотношенията на родителите, съдът намира, че е изцяло в
интерес на детето, упражняването на родителските права да бъде предоставено на
неговата майка, която е осигурила нужните материално-битови условия за
правилното му отглеждане и възпитание. По този начин детето расте в пълноценна
и сигурна семейна среда и евентуална промяна на тези благоприятни за развитието
му условия би поставило детето в риск при констатираната несъпричастност към
неговото отглеждане от страна на бащата. При определяне на режима на лични
отношения на бащата с детето, предвид ниската възраст на детето, съдът намира,
че следва да бъде определен следния режим: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00
часа.
Нормата на чл.143, ал.2 СК е императивна и вменява в
задължение на родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали
са работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат, т. е. при
всички случай родителите дължат издръжка по силата на закона. Установява се, че ищецът реализира доходи в
размер около минималния за страната, трудовоангажиран на безсрочен трудов
договор. Установи се, че
ищецът има задължения и към детето Б., спрямо което са му предоставени
родителските права. Майката, която
самостоятелно полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
детето М., не е трудово ангажирана предвид ниската възраст на детето.
При така направените
констатации, за да определи размера на месечната издръжка за детето М. Е.,
съдът прецени нуждите на детето, съобразно възрастта му, от средства за
прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така
преценените потребности на детето, както и поради факта, че майката сама
отлежда и обгрижва детето, и съобразно крайно ниската покупателна стойност на
регламентирания с чл.142, ал.2 СК минимален размер на издръжка за ненавършили
полнолетие деца – 140.00 лв (1/4 от актуалната
минимална работна заплата в страната, възлизаща на
560.00 лв), съдът определи обща месечна издръжка в
размер 260.00 лв, от която бащата следва да заплаща 160.00 лв, а разликата да
се поеме от неговата майка.
На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди ищеца да
заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер 230.40
лв.
Предвид
отправеното искане по чл.78, ал.3 ГПК с доказателства за платено възнаграждение
500.00 за адвокат, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
съответното обезщетение в пълен размер.
Водим от гореизложеното, съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ш.Е.И.,
ЕГН **********, срещу Д.Н.С., ЕГН **********,
с правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.123, ал.2, изр.2, вр. чл.143, ал.2, вр.
чл.142 СК, вр.149 СК, за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо детето М.Ш.Е., ЕГН **********, на
бащата, определяне постоянното местоживеене на детето при бащата, определяне
режим на лични отношения на майката с детето : всяка втора и четвърта събота от
месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 часа, първата половина от официалните
празници през всяка четна година и втората половина от същите през нечетна
година, всяка четна година на 24.02.- рождения ден на детето от 10.00 ч. до
14.00 ч., а през нечетна година от 14.00 ч. до 19.00 ч., както и 20 дни през
лятната ваканция, когато не ползва годишен отпуск, за осъждане на майката Д.Н.С.
да заплаща месечна издръжка за детето М.Ш.Е. в размер 160.00 лв с падеж до пето
число на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от падежа до окончателното плащане, считано от датата на депозиране на
ИМ – 16.01.2019 г.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
спрямо детето М.Ш.Е., ЕГН **********, на майката Д.Н.С.,
ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата Ш.Е.И., ЕГН **********, с детето М.Ш.Е., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 часа, на
основание чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М.Ш.Е., ЕГН **********, при майката Д.Н.С., ЕГН **********, с адрес:
***.
ОСЪЖДА Ш.Е.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в
полза на детето М.Ш.Е., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.Н.С., ЕГН **********, издръжка в размер
160.00 лв. (сто и шестдесет лева) месечно, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, считано от предявяване на иска – 16.01.2019 г., до
настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от съответния
падеж до окончателното плащане, , на
основание чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.
ОСЪЖДА Ш.Е.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата 235.40 лв (двеста тридесет и пет лева,
40 ст.), от която 230.40 лв д. т. върху размера на присъдената издръжка и 5.00
лв такса за изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ш.Е.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ Д.Н.С., ЕГН **********, сумата 500.00 лв (петстотин лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на Ш.Е.И.,
ЕГН **********, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане
на дължимите суми за държавни такси в седемдневен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към изпълнение на вземанията чрез
издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за
служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания
срок, изпълнителни листи няма да бъдат издавани и допълнителни държавни такси
няма да бъдат присъждани.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка,
подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: