РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 17.01.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1114 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Б.И.С. и П.И.С.,***, срещу Заповед № А-605 от 25.03.2022г. издадена
от кмета на община Асеновград, с която
на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е
НАРЕДЕНО да се премахне незаконен строеж : “Жилищна сграда“, пета категория,
находяща се в УПИ II-1566 с КИ
00702.514.377 по КК на гр.Асеновград, ул.“***“ № 32.
Жалбоподателите считат оспорения
административен акт за незаконосъобразен и молят за неговата отмяна. Твърдят,
че не е ясно посочена хипотезата, при която се приема наличието на незаконен
строеж. Възразяват, че по отношение на строежа е налице одобрен проект и влязло
в сила разрешение за строеж, както и е издаден акт образец 2 – протокол за от***не
на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво от
22.09.2014г., като строежът е извършен в периода от 22.09.2014г. до 01.12.2017г.
Правят възражение и за това,че оспорваната заповед е немотивирана и неясна.
Оспорват разрешението за строеж да е загубило правното си действие, тъй като
същото било презаверено на 18.10.2016г. Позовават се и на наличието на заповед
за спиране на строителството без да е изяснено от органа какви са и дали са
налице съществени отклонения от одобрените проекти. Представят писмени и гласни
доказателствени средства. Претендират разноски.
Ответникът, Кмета на Община Асеновград, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт М.,оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Излага доводи за
това,че е спазена изцяло процедурата по издаване на оспорения административен
акт, че предмета на заповедта е ясен, че наредения да се премахне незаконен
строеж е недопустим и са налице съществени отклонения спрямо одобрените
проекти. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
разноски.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата
е депозирана до съда чрез общинската администрация на 14.04.2022г. Оспорената
заповедта е връчена на 31.03.2022г. Следователно, обжалването е направено в
рамките на 14-дневния срок.
Жалбоподателите,
в качеството си на възложители на строежа, са заинтересовани по смисъла на чл.225а,ал.2
от ЗУТ лица и разполагат с право на жалба.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
По същество:
От
приложената административна преписка се установява,че спорният строеж се намира
в УПИ ІІ-1566, кв.132 по плана на гр.Асеновград, с КИ 00702.514.377
по КК на гр.Асеновград, ул.“***“ № 32 и
е съсобствен между жалбоподателите.
За
извършване на строителство в същия имот е било издадено Разрешение за строеж №
399/11.11.2011г. и одобрен инвестиционен проект въз основа на скица виза №
193/17.11.2010г.
Разрешението
за строеж е презаверено на 18.10.2016г.
Не
се спори, доколкото и двете страни твърдят, че в имота е извършвано
строителство в периода от септември 2014г. до м.декември 2017г., когато е
издадена заповед за спиране на строителството с № А-1578 от 09.10.2017г. на
основание чл.224а от ЗУТ.
Самото
производство по издаване на оспорваната заповед е започнало със съставянето на
Констативен акт по чл.225а,ал.2 от ЗУТ с № 1 от 06.01.2022г., в който е
констатирано,че разрешението за строеж е загубило правното си действие, тъй
като в пет годишен срок от издаването му не е завършен грубия строеж, а
изпълнените строителни работи са със съществени архитектурни и конструктивни
отклонения. Посочено е още,че работните проекти по изграждането на жилищната
сграда не са съгласувани с Министерство на културата при реда и условията на
Закона за културното наследство.
Въз
основа на тези констатации е издадена и оспорваната заповед, като в нея са
преповторени мотивите по констативния акт. От една страна се приема, че не са
налице строителни книжа,тъй като разрешението за строеж е загубило правното си
действие, а от друга, че са налице конструктивни и архитектурни отклонения без
те да се описват конкретно в какво се изразяват.
При
тези мотиви на административния орган, действително се получава противоречие в
издадения административен акт, тъй като липсата на строителни книжа или
отпадането на действието на разрешението за строеж е нещо съвсем различно от
отклоненията на извършваното строителство от одобрените проекти. Няма пречка
обаче и в двете хипотези да се постанови премахването на незаконен строеж, тъй
като според разпоредбата на чл.225,ал.2 и в двата случая е налице незаконно
строителство. Друг е въпросът дали целият строеж следва да се третира като
незаконен или само части от него.
Независимо
от горното, установява се от събраните по делото доказателства, че единствения
възможен правилен резултат е именно постановеният, като противоречието на
фактически извършеното строителство с правния ред е в такава степен значително,
че непълнотата в мотивите на оспорвания акт не се явява достатъчно основание за
отмяната му.
Действително,
първият аргумент на администрацията за издаване на оспорваната заповед е
неправилен, тъй като според хронологията на събитията разрешението за строеж не
е загубило правното си действие към момента на издаване на заповедта. Защото
видно е, че преди издаването на оспорваната заповед е била издадена заповед №
А-1578 от 09.10.2017г. за спиране на изпълнението на СМП по строежа, като към
момента на спирането на строителството, действието на разрешението за строеж не
е било отпаднало, след като същото е презаверено с дата18.10.2016г. Няма как да
се приеме, че при действието на заповед за спиране по чл.224а от ЗУТ продължават
да текат сроковете по чл.153 от ЗУТ.
Констатира
се обаче съществено отклонение на изпълненото строителство от одобрените
проекти във вид такъв, че частичното му премахване не би могло да доведе до
отпадане на несъответствието с одобрените строителни книжа. Така, видно от
заключението на вещото лице инж. Р. по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, при изпълнение на
строителството е увеличена застроената площ на сградата с площ извън
допуснатото в одобрения проект в югозападния ъгъл, изпълнена е тераса извън
проекта, друга е разширена, зидовете в последния етаж са изнесени по линиите на
застрояване от долните етажи, без отдръпване в последния етаж,с което е
увеличена височината на сградата по тази фасадна стена, направени са вътрешни
промени- изместена е стълбата в последните етажи, като на третия етаж изобщо не
е оставен отвор за нея на мястото по проект, а е направен отвор на друго място.
На място е завишена кота +0,00 с 50 см., завишени са етажните височини на
първия и втория етаж, съответно от 2,80м. на 2,88 и 2,85м. Завишена е
височината на сградата при кота на корниза от 10м. по одобрени проекти на
12,47м. Налице са и конструктивни несъответствия. Част от стоманобетоновите
шайби не са изпълнени, като вместо това са изпълнени други извън предвидените
по проект, които се намират в разширената част, непредвидена по проект. Не са
изпълнени част от колоните, а вместо това са изпълнени други колони. Всички
конструктивни елементи по проект са изместени спрямо предвижданията, като на
места изместването е неколко сантиметра, но на други е значително с няколко
метра. Множеството разминавания ясно са изобразени в приложенията към
експертното заключение на лист 169, 170 и 171 от делото. Изводите на вещото
лице по конструктивната част са,че извършените промени водят до промяна в
натоварванията, като предвидената армировка при така увеличения обем на
строителство може да се окаже недостатъчна, а конструкцията е нарушена като
цяло.
Нещо
повече, сградата не съответства като местоположение, дадено по проект. Налице е
транслиране на север на цялата сграда, като пет от върховете на застрояването
излизат извън границите на поземления имот – видно от скицата към заключението
на лист 167 от делото. Видно от скицата на ситуиране на строежа по приложение №
1 към заключението е, че излизането извън границите на ПИ не се дължи на
несъответствията между кадастрална основа и действащ ПУП.
Всички
тези несъответствия се констатират наред с обстоятелството, че се касае за
имот, който се намира в охранителна зона на НКЦ, определена от НИНКН с около 3
параклиса, в съседство с единия параклис.
Наред
с това, от приложеното адм.д.№ 2576/2017г. на Административен съд Пловдив се
установява, че с влязло в сила решение е отменена скицата-виза за проектиране №
193 от 17.11.2010г. на главния архитект на община Асеновград, която е основа и
предпоставка за издаване на разрешението за строеж на процесната сграда.
Изводът
от изложените обстоятелства е, че констатираното от административния орган
несъответствие с одобрените строителни книжа е толкова съществено, че строежът
подлежи на премахване изцяло. Липсата на конкретика в мотивите на оспорвания
административен акт- без да се посочват точно нарушените коти, разположение на
етажите,завишение и разместване на строежа, изместване на същия и т.н., в
случая е незаконосъобразност, която при така изяснената фактическа обстановка
не би следвало да налага отмяна на акта. Това е така от една страна, доколкото
правото на защита на адресатите на заповедта все пак е упражнено в пълнота, макар
и едва в хода на развилото се съдебно производство. От друга страна, да се
приеме обратното би било в противоречие с целта на закона при упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност да се предпочете формалното несъответствие
с изискванията на нормата пред същинското, фактическо съответствие на
контролирания административен акт с преследваната от закона цел на нетърпимост
към незаконното строителство. Защото, действително от формална страна
оспорваната заповед страда от съществен порок- липса на мотиви. Но
същевременно, нареденият за премахване строеж е в състояние на нетърпимост
спрямо установения правов ред, установяващ строителните правила и норми. Така,
при съпоставка на едното с другото, следва да се предпочете по-силното
несъответствие.
Ето
защо и като намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, в съответствие с разпоредбата на
чл.225а ал.1 от ЗУТ , въз
основа на надлежно извършена проверка на място, след обсъждане на установените
от длъжностните лица факти, при липса на съществени процесуални нарушения и
след дадена в хода на административното
производство възможност за възражения,които са разгледани от административния
орган, съдът приема, че оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли. Осъщественият
строеж е ясно и недвусмислено индивидуализиран в Констативения акт, като
предвид кардиналните разминавания с одобрения проект и изместването на целия
строеж, както и засягането на конструктивни елементи още от кота +0,00,
частично премахване посредством привеждане на строежа в съответствие с
одобрения проект е невъзможно. Затова и правилно е било наредено цялостното му
премахване.
Поради
изложеното, съдът приема оспорваната заповед за законосъобразна.
За разноските:
С
оглед констатираната неоснователност на жалбата, на администрацията се дължат
разноски за осъществената юрисконсултска защита и за заплатения депозит за вещо
лице. Юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 150лв. с оглед
разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.143 ал.3 от АПК, а
депозитът за вещо лице е 660лв. или общо 810лв.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.И.С. и П.И.С.,***, срещу Заповед № А-605 от
25.03.2022г. издадена от кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен
строеж : “Жилищна сграда“, пета категория, находяща се в УПИ II-1566 с КИ 00702.514.377 по КК на гр.Асеновград, ул.“***“
№ 32.
ОСЪЖДА Б.И.С., ЕГН ********** и П.И.С., ЕГН **********,***, да
заплатят общо на Община Асеновград сумата
от 810лв./осемстотин и десет лева/ разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :