Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми август през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2650 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с
цена на иска 5000 лв. и чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска
400 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от А.Г.Х., ЕГН**********,*** против П.н.Р.Б.
***, в която се твърди, че на 09.12.2016 год. в Районна прокуратура - Плевен е
започнало разследване по досъдебно производство (ДП) - бързо № 488/2016 год. по
номерацията на прокуратурата, срещу ищеца А.Х. и М.Ж. ***, за това, че на
същата дата, в съучастие като извършители, с цел да набавят за себе си имотна
облага, спомогнали да бъде отчужден мобилен телефон, ***, собственост на Н.А.К.от
гр. ***, за който знаят, че е придобит от другиго чрез престъпление -
престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Твърди, че
на същата дата следобед А.Х., придружен от майка си Д.Х., направил покупки във
връзка с предстоящ помен - 3 месеца от смъртта на баща си, който щял да се
състои на следващия ден - 10.12.2016 год., в присъствието на близки и роднини.
При пристигане пред дома му, отново в присъствието на майка му Д.Х., А.Х. е
задържан на място и отведен с полицейски автомобил във Второ районно управление
***. В управлението бил завързан с белезниците за парното. Твърди, че след
около час и половина при идентични условия е отведен до Първо районно
управление на полицията. Там е заключен в самостоятелно арестантско помещение,
в което престоял до следобеда на следващия ден, 10.12.2016 год., когато е
освободен. Твърди, че през периода на задържането спрямо ищеца не са извъртани
процесуални действия. На 20.12.2016 год. на А.Х. е повдигнато обвинение за
престъплението по чл. 215, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му била взета мярка
за неотклонение „подписка”. На 21.12.2016 год. бързото досъдебно производство е
преобразувано с нов номер Д 2489/2016 год. по описа на Районна прокуратура -
Плевен. На 29.05.2017 год. в Районен съд - Плевен е внесен обвинителен акт
срещу ищеца по повдигнатото му на досъдебното производство обвинение и било
образувано НОХД 1438/2017 год. Твърди, че съдът е разгледал делото в 3 съдебни
заседания и го е решил на 20.09.2017 год. С присъда от същата дата ищецът е
признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е оправдан. Присъдата е влязла
в сила на 05.10. 2017 год. Счита, че от изложеното е видно, че спрямо ищеца е
водено наказателно производство по несправедливо обвинение, по което той е бил
и задържан. Твърди, че А.Х. не е извършил престъпление, което се установява от
постановения съдебен акт. Твърди, че в резултат на воденото предварително
разследване, задържането под стража, и от последвалото съдебно производство, на
А.Х. са причинени значителни неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че е
несправедливо обвинен в извършване на престъпление, като е бил задържан, а
после принудително е придобил процесуалното качество на обвиняем или подсъдим
(в зависимост от съответната фаза) през продължителен период от време - от
09.12.2016 год. до 05.10.2017 год. Твърди, че през целия период Х., въпреки
невинността си, принудително и активно е участвал в наказателно производство,
спрямо него и с негово участие са извършвани множество процесуални действия,
насочени към собственото му осъждане. Твърди, че неоснователно Х. е бил
задържан на 09. и 10.12.2016 год. - лишен от основни човешки права - право на
свобода, на свободно придвижване в пространството, на самостоятелно и по
собствена воля определяне и реализиране на двигателен и личен режим и
поведение. Твърди, че задържането е извършено без необходимост и причина. Ако с
това по някакъв (незаконен) начин се е целяло връщане на телефона ***, то
телефонът се е намирал не в А.Х., а в трето лице - Б.Я., който го е предал във
Второ РУП - Плевен преди задържането на Х.. Твърди, че незаконността на
задържането му и единствено репресивния му характер се установяват и от непровеждането
на процесуални действия с ищеца през периода на ареста. Твърди, че задържането
е препятствало присъствието на А.Х. на помена на баща му, а отсъствието му и
причината за това е обсъждана от присъстващите роднини, близки и съседи.
Твърди, че в хода на цялото наказателно производство няма събрани никакви данни
или доказателства за извършено вещно укривателство от А.Х.. Липсва какъвто и да
е мотив, интерес и цел А.Х. да извърши деянието по повдигнатото му обвинение.
Твърди, че това е било известно на ищеца и по този начин осъзнаването от самия
него на абсурдността на ситуацията е предизвикала силно усещане за
несправедливост. Твърди, че престъплението, в което несправедливо е бил
обвинен, е тежко по смисъла на чл. 93 от НК, и за него се предвижда само
наказание лишаване от свобода, от 1 до 6 години. След насрочване на НОХД
1438/2017 год., ищецът е потърсил защита, като адвокат от гр. Плевен му е
казал, че ще бъде осъден и задължително ще лежи в затвора 6 месеца. Твърди, че
вреди са претърпени и от взетата мярка за неотклонение „подписка”, която не е
задължителна, а се взема само при наличие на основание по чл. 57 от НПК,
каквото липсва. Излага съображения, че мярката за неотклонение е свързана с
процесуално задължение за ненапускане на местоживеенето без разрешение, което
съществено нарушава безусловната възможност и правото на свободно придвижване.
Твърди, че ограничителният режим е търпян от ищеца през цялото време на
действието й. Твърди,че в хода на досъдебното производство, въз основа на
повдигнатото обвинение, на А.Х. е извършена полицейска регистрация, която не е
отменена и до момента. Отново третиран като криминален елемент, ищецът е сниман
и са му взети му отпечатъци. И понастоящем, при спиране на автомобила му за проверка
от органите на МВР, той е разпитван за какво престъпление е криминално
регистриран. Регистрацията неизбежно променя отношението на проверяващите, и Х.
в унизително и позорно положение е принуден да се обяснява. Твърди, че
действията по наказателното производство, по съществен начин, негативно,
неблагоприятно и за значителен период от време, са засегнали и са се отразили
на цялостния живот на ищеца - личен, семеен, професионален и обществен
(социален). Твърди, че са налице значителни вреди от нематериален характер.
Твърди, че ищецът като чист човек,
добросъвестен и морален гражданин, който никога не е изпадал в подобна
ситуация, е понесъл тежко наказателното преследване. В резултат на
несправедливото обвинение за извършено престъпление, задържане, и на
съпътстващите процесуалното качество на обвиняем (подсъдим) ограничения на
правата на му, е настъпила съществена и трайна промяна в цялостното му
поведение. Твърди, че са накърнени в основна степен емоционалното и психическо състояние и здраве
на А.Х.. Твърди, че незаконният процес, задържането и страха от осъждане са
причинили значителен стрес, депресивни състояния, психическа потиснатост,
нестабилност, несигурност, обърканост и разстройство, състояние на постоянна
вътрешна тревожност, чувство на безпокойство и напрежение, които не са
преодолени напълно и до момента. Твърди, че не е могъл да се концентрира,
липсвало му е желание и мотивация за извършване на обичайна и трудова дейност.
Твърди, че всички тези преживявания са с висока степен и интензитет и са
нахлули и обхванали целия му живот. Твърди, че негативните изживявания за
опозореност са нарушили нормалния му живот и контакти. Статутът на обвиняем и
подсъдим съществено е променил начина на живот на А.Х., той се е изолирал, затворил
се е в себе си и е странял от семейство, близки, приятели и колеги. Твърди, че
това се е отразило на отношението към ищеца, семейството и близките му.
Задържането, обвинението и делото е станало известно и е обсъждано в служебната
му дейност - собственик и управител на ***”, ЕИК ***и назначените работници.
Твърди, че А.Х. е ограничил и личните си и социални контакти. Твърди, че
неблагоприятните последици се изразяват и във влошаване по време на процеса на
отношенията и взаимните упреци с партньора в семейството -М. Ж., въпреки
дълготрайното им хармонично изграждане и осъществяване по рано. Твърди, че
наказателното производство е оказало негативно въздействие на възприятията на
ищеца ми за добро и справедливост. Преживял чувство на унижение и съществено
засягане на честта и човешкото му достойнство. Накърнен е авторитета му в
обществото. Твърди, че в резултат на наказателния процес е злепоставено името
му на почтен гражданин и той публично е дискредитиран. Твърди, че осъзнаването
на засегнатите отношения, което не е зависело от поведението на него, а от това
на държавен орган на съдебната власт, е рефлектирало и вторично спрямо ищеца.
Твърди, че не е
могъл да се познае дали това е той - в сравнение с предишния му живот и
състояние. Твърди, че същото мнение е изразявано и от негови близки и познати.
Твърди, че е налице влошаване и на физическото здравословно състояние на ищеца,
дължащо се на постоянните притеснения и безпокойства във връзка с
неоснователното обвинение, задържане и страха от осъждане. Твърди, че в
резултат на описаните отрицателни преживявания ищецът отново е започнал да
заеква, с който проблем вече се е справил преди около 8 години. Твърди, че е
възникнала необходимост многократно да посещава психолог. Твърди, че въпреки
това, здравословното състояние от преди процеса на А.Х. не е възстановено, като
се налага продължаване на лечението. Оценява изложените претърпени
неимуществени вреди, съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост, на
5 000 Претендираните имуществени вреди, макар и да са от комплексен характер и
в значително по-голям размер, твърди, че ограничава до 400 лева, съставляващи заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение по защита в развилия се наказателен процес. Счита, че
всички посочени вреди (имуществени и неимуществени) са в причинно - следствена
връзка от действията на ответника, те се явяват пряка и непосредствена
последица от тези действия.
Моли Прокуратурата на Република България да бъде
осъдена да заплати на ищеца А.Г.Х. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 400 лв. от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ведно със законната
лихва върху посочените суми за неимуществени и за имуществени вреди, считано от
05.10.2017 год. - влизането в сила на оправдателната присъда по НОХД 1348/2017
год. на Районен съд - Плевен, до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е
подаден писмен отговор от ответника, в който взема становище за неоснователност
и недоказаност на предявения иск по основание и размер, тъй като ищецът не е
представил доказателства, които да установяват действително претърпени
неимуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото
обвинение спрямо него. Излага съображения, че в тежест на доказване за ищеца е
да представи доказателства, с които да подкрепи фактическите си твърдения в
исковата молба и такива за наличието на причинно-следствена връзка между
претендираните морални вреди и незаконното обвинение, включително и относно
твърденията за накърнен авторитет и уронване на доброто му име в обществото.
Счита, че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на
ищеца за влошеното му здравословно състояние, за възникнали семейни проблеми и
промяна в начина му на живот, които да са по причина на обвинението. Твърди, че
голословно и неподкрепено е доказателства е и твърдението на ищеца, че
вследствие на проведеното срещу него наказателно производство той е бил злепоставен
пред близки и „назначените работници“ в ***“, тъй като „Задържането,
обвинението и делото е станало известно и е обсъждано в служебната му
дейност-собственик и управител на ***“, ЕИК ***и назначените работници“.
Твърди, че Прокуратурата не е разпространявала данни за разследването.Твърди,
че Прокуратурата не следва да отговоря
за твърдяните от ищеца вреди в резултат на задържането му, тъй като това са
действия на длъжностни лица от друг държавен орган/МВР/ и не са разпоредени от
нея. Счита, че за вредите от криминалистическата регистрация на ищеца
Прокуратурата също не следва да отговаря, както и за заличаването на
криминалистическата регистрация, тъй като тези действия не са извършени от
длъжностни лица на Прокуратурата. Твърди, че
ищецът не е представил и доказателства за реално претърпени вреди от
изпълняваната най-лека мярка за неотклонение „подписка“. Счита, че така
предявеният иск е неоснователен и по размер, същия е завишен и в несъответствие
с принципа заложен и в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Размера на
обезщетението се определя след преценка на негативните последици върху
личността и психиката на лицето, отражението, което използваната наказателна
репресия е дало в семейния кръг и обществото, продължителността на увреждане,
взетите мерки за неотклонение и др. Твърди, че спрямо ищецът е била взета
най-леката мярка за неотклонение, не е било ограничено правото му да напуска
пределите на страната, досъдебното производство е приключило в разумен срок/досъдебното
производство е започнало на 09.12.2016г. и е приключило с внасяне на
обвинителен акт на 26.05.2017г./ - обстоятелства, които сочат по-ниска степен
на увреждане и не обосновават обезщетение в претендирания размер. Излага
съображения, че съгласно чл.4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането. За да се реализира отговорността на
държавата, следва да са налице доказателства за всички елементи от състава - от
деянието да са причинени вреди и те да са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение. В конкретния случай счита, че не са налице данни за
реално претърпени неимуществени вреди извън обичайните такива, свързани с
положението на обвиняем. Счита претенцията за имуществени вреди в размер на 400
лева, изразходвана за адвокатско възнаграждение в наказателното производство
също за недоказана, тъй като липсват доказателства за действително заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от Писмено
уведомление за започване на бързо производство № Б-488/16, че е образувано
досъдебно производство срещу А.Г.Х. и М.Ж. Ж. за престъпление по чл.215, ал.1,
вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1 НК с пръвото действие по разследването- разпит на
свидетел очевидец на 09.12.2016г. С постановление № В-6727/2016г. от
22.12.2016г. производството е преобразувано в такова по общия ред, на което е
даден № Д-2489/2016г. по описа на РП-Плевен.
Видно от постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство № Д-2489/16 на РП-Плевен/,
на 20.12.2016г. А.Г.Х. е привлечен в качеството си на обвиняем за това, че на
09.12.2016г., в гр.Плевен, в съучастие като извършители с М.Ж. ***-извършител,
с цел да набавят за себе си имотна облага спомогнали да бъде отчуждена чужда
движима вещ- мобилен телефон, марка „***“, ***“, на стойност 410 лева,
собственост на Н.А.К.от гр.***, за която знаят, че е придобит от другиго чрез
престъпление по чл.194, ал.1 НК/кражба/.Със същото Постановление спрямо
обвиняемия е взета мярка за неотклонение "Подписка".
Безспорно е също така и се установява от приложеното НОХД № 1348/2017 г.
на РС-Плевен, че с влязла в сила на 05.10.2017 г. Присъда ищецът е оправдан по
обвинението в престъпление по чл.215,ал.1, вр. с чл.20,ал.2, вр.ал.1 от НК.
Не се спори между страните и се установява от Заповед
за задържане № 3391зз-392/09.12.2016г., издадена от мл.инспектор Хр.С., че на
основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР А.Г.Х. е задържан за срок до 24 часа. Той е
задържан в 18,00 часа на 09.12.2016г. и освободен на 10.12.2016г. в 13,10 часа.
Видно от Писмо № 316000-2688/02.08.2018г. от ОД на
МВР-Плевен, А.Г.Х. има полицейска регистрация, въведена от Второ РУП-Плевен,
рег.№ 57047/20.12.2016г., на основание на привличането му като обвиняем за
извършено престъпление по чл.215, ал.1 НК.
Съдът дава вяра на показанията на св.М. Ж. и Д.Х.,
въпреки че те са заинтересовани от изхода на делото като живеща на съпружески
начала с ищеца и негова майка. Показанията им са преки, житейски логични,
еднопосочни и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От
тях се установява, че вечерта на 09.12.2016г. А.Х. е задържан пред дома си в присъствието
на неговата майка, с която се връщали, след като били пазарували за помен на
бащата на А.Х., който трябвало да се състои на следващия ден 10.12.2016г. На
помена, А. на успял да присъства, а останалите близки, които участвали разбрали
причината, поради която той не е на помена. По време на задържането му, той е
бил транспортиран от едното РПУ до другото с поставени белезници. След като е
разбрал, че за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност
се предвиждат от 1 до 6 години затвор и това, което може да се направи е да
получи не по-малко от 6 месеца, той започнал да се обвинява, че ще пропусне да
види как расте дъщеря му. Изпаднал в депресия, ограничил контактите си. Имал
притеснения и от това, че му е направена криминалистическа регистрация и като е
спиран от полицията, трябвало да обяснява по какъв повод е направена
регистрацията. Чувствал се притеснен, че тъй като той е реализирал доходите за
семейството, ако влезе в затвора, няма да може да осигурява тези доходи. През
2016г. съжителката му М. не е реализирала трудови доходи, но започнала работа
през 2017г. А. се променил. Дори когато гледал криминалната хроника, той не сечувствал
добре, не му достигал въздух. Наложило се да посещава психолог, като в началото
го посещавал около 2 пъти в месеца, след това разредил посещенията. Променило
се поведението на А., което било забелязано и от неговите колеги. Той считал,
че те му се присмиват. Не искал да излиза, да се вижда с приятели, тъй като и
те били разбрали за ситуацията. Често пъти си държал зле със св.Ж., след което ѝ
се извинявал. Развалили си отношенията включително и в сексуален план. След
постановяването на оправдателната присъда, той вече се чувства по-добре.
Притеснението му е отминало. А. след случилото се, започнал да заеква. Св.Ж.,
въпреки че са заедно от 5 години, чак тогава разбрала, че той е имал такъв
проблем в миналото, който е бил преодолял през 2008 г. след лечение в ***.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, какъвто е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №
3/2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на Държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т.2
/сега т.3/, изр.1 ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава,
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.
Както се установи в
настоящия случай, ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото
му и поддържано обвинение по досъдебно производство Д-2489/2016г. по описа на
РП-Плевен по чл.215,ал.1, вр. с чл.20,ал.2, вр.ал.1 от НК. Поради това са
налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответника П.н.Р.Б.
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетението за претърпени неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост. Съдебната практика е в насока, че
понятието "справедливост" не е абстрактно, а предполага във всеки
конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта
на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и
психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху
взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на
съпричиняване на вредите и др./. Наказателното производство срещу ищеца А.Х. е
започнало на 20.12.2016 година и е приключило на 05.10.2017 г., когато е влязла
в законна сила присъдата, с която той е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. По време на производството спрямо ищеца е била взета
мярка за неотклонение "Подписка". В хода на съдебното дирене са
събрани гласни доказателства, от които е установено, че ищеца е понесъл тежко
обвинението. Наложило се да ползва психологическа
помощ, ограничил социалните си контакти, променил отношенията си с близките си
хора. Изпитвал постоянен страх, че ще влезе в затвора за най-малко 6 месеца, а
може и повече, като няма да може да участва в отглеждането на детето си, както
и да осигурява доходи за семейството си. Възобновил му се проблем с говора,
който бил преодолял- отново започнал да заеква. Наказателно производство
продължило около 10 месеца и във връзка с повдигнатото му обвинение била
извършена полицейска регистрация на 20.12.2016г. за престъпление по чл.215,
ал.1 НК. Той изпитвал притеснения, когато бил спиран от полицейските органи и
се налагало да обяснява за регистрацията. Съдът намира, че това е довело до
определени негативни психични преживявания за него и неговото семейство. С
повдигнатото обвинение и извършената регистрация са били засегнати
достойнството и доброто име на ищеца в обществото, същият е бил злепоставен
пред своите близки, съседи и колеги. Съдът намира, че за вреди, произтекли от
полицейската регистрация е компетентна да отговаря Прокуратура на РБ, въпреки
възраженията на ответника. Съгласно чл. 68, ал.1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските
органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като
обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на
регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни,
дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на
лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване
на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се
снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е
прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, както и когато лицето е починало – чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Тази уредба
на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка
на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата на РБ
наказателно преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като
обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие, което се
извършва под ръководството и надзора на Прокуратурата на РБ – чл. 219 НПК.
Прокуратурата предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа
обвинението пред съда – чл. 247, ал.1, т.1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. І-во НПК;
чл. 318, ал.1, пр. І-во НПК или от извършването на полицейската регистрация до
снемането и, повдигането и поддържането на наказателното преследване е в
рамките на правомощията на Прокуратурата на РБ.Регистрацията е част от мерките,
които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено
умишлено престъпление от общ характер, поради което, когато наказателното
преследване е приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на
производството поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано, Прокуратурата на Република България носи
отговорност по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от
полицейска регистрация. Обстоятелството, че събираните при регистрацията данни
нямат публичен характер не освобождава Прокуратурата на РБ от отговорността и
за неимуществени вреди, когато по делото е установено, че самите действия по
извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт на пострадалия от
незаконно обвинение. Без правно значение е и че регистрацията сама по себе си
няма за цел унижението на лицето – такава цел при наказателното производство
няма нито едно от съдопроизводствените действия, но всяко от тях причинява
унижение, когато преследването е незаконно./
Решение №201/22.07.2016 по дело №1190/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че може да се презюмира и
без доказателства по отношение на всеки нормален човек, срещу който се води
наказателен процес, че същия е претърпял неимуществени вреди. Доказателствата
са, за да се установи спецификата и интензитета на психическите преживявания на
конкретния човек, поставен в неблагоприятната ситуация. Житейски логично е като
свидетели да бъдат разпитани лица от близкото обкръжение на ищеца, тъй като
именно те знаят какво е било нервно-психичното му състояние и как е преживявал
водения срещу него наказателен процес. Съгласно решение № 239-2009-ІІ гр.отд.
на ВКС, вида и интензитета на психическите страдания на едно лице могат да
бъдат установени само чрез разпита на негови близки хора, такива с които тези
дълбоко лични преживявания могат да бъдат споделени. Съдът приема, че
преживените от А.Х. негативни емоции са около обичайните за ситуацията, тъй
като той е неосъждан и до този случай не се установи по делото да е бил
разследван за извършено престъпление. Същия има работа и установено място в
обществото и сред приятелите и близките си. Съдът отчита и това, че се е
възобновило заекването на А.Х., за което е възможно да има отношение преживяния
стрес във връзка с наказателното производство. От друга страна, видно от
свидетелските показания след постановяване на оправдателната присъда той се е
успокоил в известна степен и вече не е така напрегнат. Разредил е посещението
при психолог. Има подобрение и в отношенията с близките.
Същевременно с
гореизложеното следва да бъде съобразен и факта, че продължителността на
наказателното производство по обвинението, по което ищецът е оправдан, е в
размер на около 10 месеца, т.е. делото е разгледано и е приключило в разумен
срок. Отделно от това следва да бъде взето под внимание, че ищеца твърди, че
част от неимуществените вреди, които е понесъл са в резултат на задържането му
за 24 часа и случилото се по време на задържането. Задържането по ЗМВР, обаче не касае
дейност на правозащитни органи и правосъдна дейност, а се касае за
административна дейност, каквато по характера си представлява задържането на
лице от полицейските органи в хипотезите на чл. 72 от ЗМВР. В случая безспорно
не се касае за взета спрямо ищеца мярка за неотклонение, наложена по реда на
НПК, а до издаване на административен акт по налагане на принудителна
административна мярка, какъвто представлява представената по делото
заповед за задържане на лице № 3391зз-392/09.12.2016г
., в която изрично е посочено, че се взема на осн. чл. 72,ал.1 т.1 от ЗМВР и че
се касае за временно задържане на лицето
за срок от 24 часа в РУП-Плевен. То не е част от наказателното производство и
не се и твърди в исковата молба да е извършено
по указанията или със санкцията на Прокуратурата. С оглед на това правната
квалификация на тази част от претенцията на ищеца, обоснована със задържането
му за срок от 24 часа, може да бъде предявена срещу ОД на МВР-Плевен, която да
отговаря на изложените в исковата молба обстоятелства по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а
не по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, какъвто иск, обаче от ищеца не е предявен срещу
надлежен ответник, а за извършеното задържане се твърди, че следва да отговаря
ПРБ. В т.см. е и съдебната практика ,в
т.ч. по чл. 290 от ГПК – Решение № 79/ 31.03.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 4867/2015
г. ІV г.о. ГК. Това води до извод, че степента на увреждане на ищеца и интензитетът
на неимуществените вреди, които са в пряка връзка с обвинението, предмет на
настоящата претенция е по-малък, тъй като вредите са в резултат и на полицейско
задържане, за което прокуратурата не отговаря, а в тази си част, се твърди
ищеца да е претърпял съществени неимуществени вреди поради публичното му
задържане и невъзможността да участва в помена, организиран по повод на 3 месеца от смъртта на баща му, а за
причините са узнали и присъствалите на помена близки.
При съобразяване на
горните обстоятелства съдът намира, че обезщетение в размер на 2400 лв. би
обезщетило претърпените морални вреди от ищеца. С оглед на това предявената
искова претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
уважи в размер на сумата от 2400 лв., като върху нея се присъди и законната
лихва, считано от 05.10.2017 г., датата, когато е влязло в законна сила
оправдателната присъда / т. 4 от ТР № 3 от 22. 04. 2005 г. по т. гр. д. №
3/2004 год на ОСГК на ВКС на РБ/. Исковата претенция в останалата й част до
пълния й предявен размер от 5000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
С исковата си молба
предявена и претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди. От Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от 13.06.2017г./л.19
от НОХД 1348/17 на РС-Плевен/ се установява, че ищеца е заплатил за защита по НОХД
1348/17 на РС-Плевен сумата от 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Така
извършените деловодни разноски са намират в пряка причинна връзка с
неправомерните действия на прокуратурата
и следва да бъдат репарирани от последната. Тук следва да се отбележи, че
новата задължителна практика на ВКС на РБ /срв. решение № 55- 2009- ІV г. о.,
решение № 433- 2010- ІV г. о., решение № 457- 2010- ІV г. о. и др./ е
категорична, че непредвидената в раздел ІІІ от глава ХV на сега действащия НПК
процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от
подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защита в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, да се упражни в това
производство, обуславя извод, че тези разноски представляват имуществена вреда
по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл предявеният
осъдителен иск за имуществени вреди се явява процесуално допустим, а по
същество и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, вр.чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 264,44 лв. съобразно уважената част от исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД Прокуратурата на РБ да заплати на А.Г.Х., ЕГН**********,***
сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.215,ал.1, вр.
с чл.20,ал.2, вр.ал.1 от НК, за което е оправдан по НОХД 1348/17 на РС-Плевен,
ведно със законната лихва върху главницата от 2400 лева, считано от 05.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв.,
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на А.Г.Х., ЕГН**********,***
сумата от 400 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.215,ал.1, вр. с чл.20,ал.2, вр.ал.1 от НК, за
което е оправдан по НОХД 1348/17 на РС-Плевен, ведно със законната лихва върху
главницата от 400 лева, считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да
заплати на А.Г.Х., ЕГН**********,*** разноски по делото в размер на 264,44 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: