Присъда по дело №656/2023 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

към присъда № 5 от 23.02.2024г. постановена по НОХД № 656 / 2023 г. по
описа на Районен съд - Харманли

Районна прокуратура –Хасково, ТО – Харманли е повдигнала и
предявила обвинение против подсъдимия Д. А. Ч., роден на 22.04.1975г. в
град Харманли, с ЕГН: ********** за това, че периода от 09.12.2021г. до
неустановен ден на месец февруари 2022г, в гр. Симеоновград, от частен дом,
находящ се на ул. „....., отнел чрез използване на техническо средство (ключ),
чужди движими вещи - сумата от 1000 лева и 11 000 евро или всичко на обща
стойност 22 514,13 лева от владението на Т. Г. И. от гр. Симеоновград, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Частният обвинител Т. Г. И. от гр. Симеоновград поддържа казаното
от представителя на държавното обвинение и моли същият да бъде наказан.
Преди започване на съдебното следствие подсъдимият и защитникът
му правят искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ при
условията на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият заявява, че разбира
обвинението признава се за виновен, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за проверка на същите, а те да се ползват при постановяване на
присъдата.
Предвид искането и заявлението на подсъдимия, делото бе
разгледано по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК. След
като се установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по
реда на чл.372 ал.4 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата
ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт.
Районна прокуратура – Хасково, ТО – Харманли изпраща
представител който поддържа повдигнатото обвинение. Предвид проведеното
по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК съкратено
съдебно следствие, прокурорът предлага съдът да признае подсъдимия за
виновен и му наложи наказание при условията на чл.55 от НК, под
предвидения за деянието минимум, чието изпълнение бъде отложено по реда
на чл. 66 от НК и подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от около 1 година.
Защитникът на подсъдимия предвид направеното самопризнание и
проведеното по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК
съдебно следствие, иска да му бъде наложено наказание,като се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК и съдът да намали с 1/3 размера на наложеното
1

наказание „ лишаване от свобода”.
Подсъдимия в личната си защита се придържа към изложеното от
защитникът си , а в последната си дума изразява становище съдът да му даде
шанс.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимият в съвкупност
със събраните доказателства при условията на глава ХХVІІ чл.371 т.2 ,чл.373
ал.2 и ал.3 от НПК приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. А. Ч. е роден на 22.04.1975г. в град Харманли,
българин, български гражданин, с адрес в гр. Симеоновград, ул. „ .....,
неосъждан, женен, с основно образование, безработен с ЕГН: **********
Видно от приложената Справка за съдимост с рег. № 1082 от
14.07.2022г., издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Харманлиа,
подсъдимият е неосъждан.
Подсъдимият Д. А. Ч. живеел постоянно в град Симеоновград.
Същият е българин, български гражданин, неосъждан, с основно образование,
безработен. Подсъдимият Д. А. Ч. е женен за свид. Р. А. К.- Ч., която била
дъщеря на пострадалата Т. Г. И..
Свид. И. работела в Република Гърция от 2001 година. През месец
март през 2021 година свид. И. преустановила работата си в Република
Гърция и се прибрала в родния си град- град Симеоновград, където имала
собствена двуетажна къща на улица „ ...... По време на престоя си в Гърция,
свид. И. успяла да спести парична сума в размер на 11 000 евро и 1000 лева,
нейна собственост, които държала и съхранявала в дома си на посочения
адрес- град Симеоновград, ул.“ ....., на втория жилищен етаж, в прозрачен
найлонов плик.
В периода до момента на прибирането на свид. И. от Република
Гърция, подс. Д. А. Ч. и свид. Р. А. К.- Ч. живеели в къщата на пострадалата
И.. След като последната се прибрала от Република Гърция, подс. Д. А. Ч. и
съпругата му се изнесли от къщата намираща се в град Симеоновград, на ул.“
„ ..... и заживели на друг адрес в град Симеоновград, на ул. ......По време на
престоя си в дома на пострадалата И., подс. Д. А. Ч. имал ключ за входната
врата на същата. След като се изнесъл от къщата на свид. И., подс. Д. А. не
върнал ключа на тъща си, като по този начин имал достъп до същата.
В периода от месец юни 2021 година до началото на месец септември
през 2021 година, подс. Д. А. Ч. бил трайно безработен и не получавал доходи
от които да издържа себе си и семейството си. Подс. Д. А. Ч. знаел че тъща
му- свид. И. има спестявания, които държи в дома си.Поради тази причина,
подс. Д. А. Ч. решил да открадни паричните спестявания на тъща си.
На неустановен по делото ден в периода от 09.12.2021г. до
неустановен ден на месец февруари 2022 година, подс. Д. А. Ч. отишъл до
дома на свидетелката И. намиращ се в град Симеоновград, на ул.“ ......
Същият отключил входната врата на къщата с техническо средство- секретен
2

ключ за входната врата, който притежавал и който не бил върнал на тъща си и
влезнал във вътрушността на къщата. Подс. Д. А. Ч. започнал да търси, къде
са спестяванията на тъща му. След като не намерил спестяванията на първия
жилищен етаж, подс. Д. А. Ч. се качил на втория. Там, на втория етаж в
помещение, обособено като спалня, подс. Д. А. Ч. намерил спестяванията на
свидетелката, пострадала И., които били сложени в прозрачен найлонов плик.
Обвиняемият взел найлоновия плик, в който имало сума от 11 000 евро и 1000
лева и ги поставил в джоб на връхната си дреха, с която бил облечен, след
което по обратния път по който бил влезнал в къщата на свид. И., излезнал от
същата и напуснал района на местопроизшествието.
След като откраднал паричната сума на свид.И., подс. Д. А. Ч.
потребил същата по неустановен по делото начин.
В края на месец февруали 2022 година, свид.И. установила че
спестяванията и в размер на 11 000 евро и 1000 лева липсват. Същата
споделила това със дъщеря си- свид. Р. А. К.- Ч.. Свид. К.- Ч. попитала
съпруга си- подс. Д. А. Ч. дали той е откраднал парите на свид. И., като подс.
Д. А. Ч. си признал че ги е откраднал.
До приключване на разследването по Досъдебно производство №
302/2022 година по описа на Районно управление „Полиция“- гр.Харманли,
подс. Д. А. Ч. възстановил доброволно част от откраднатата от него парична
сума на свид. И., като невъзстановената част била в размер на 7 000 евро.
Левовата равностойност на 1 евро към инкриминирания с настоящия
обвинителен акт период бил в размер на 1,95583 лева и бил определен
съгласно разпоредбата на чл. 29 от Закона за Българската народна банка.
Левовата равностойност на отнетата от подс. Д. А. Ч. парична сума в размер
на 11 000 евро се равнявала на 21514, 13 лева.
Общата левова равностойност на открадната парична сума от подс.
Д. А. Ч. била в размер на 22514,13 лева.
Описаната и приета от съда фактическа обстановка се установява от
събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на
свидетелите, като свид. Т. И. установила че спестяванията и в размер на 11
000 евро и 1000 лева липсват. Същата споделила това със дъщеря си- свид. Р.
А. К.- Ч.. Свид. Р. К.- Ч. попитала съпруга си, подс. Д. А. Ч. дали той е
откраднал парите на свид. И., като подс. Д. А. Ч. си признал, че ги е
откраднал. Показанията на посочените свидетели подкрепят изложеното от
свидетеля П. П., видно от протокола за разпитът му
от досъдебното производство. Същото се отнася и за показанията на свид. Т.
И. и свид. Р. А. К., които са майка на подсъдимия и съпруга на подсъдимия,
на които са им разяснени правата по чл.119 от НПК и чл.121 от
НПК. Посочените доказателства се подкрепят от приобщени по реда на
чл.283 ал.1 от НПК писмени доказателства. Всички те в своята съвкупност
безспорно установяват приетата фактическа обстановка и подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, направено на практика още
3

на досъдебното производство в дадените обяснения, поради което се
кредитират от съда.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият
състав изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха
направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия,
подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл.
283, вр. чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания.
Писмените доказателствени източници, ценени от съда, включват:
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
Справка за съдимост и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща
показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Т. Г. И.;
А. А. Я.;Р. А. К.- Ч.;П. И. П. всички те материализирани в съответни
протоколи за разпит на свидетели. Същите настоящият състав кредитира
изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните,
съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед
начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно
времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както и
тяхното авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, справка
за съдимост.
В хода на досъдебното производство подсъдимия дава обяснения и
се признава за виновен по предявеното му обвинение.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което настоящият състава ги кредитира изцяло. Липсват
противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече
изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и
настоящият състав прие, че направеното от страна на подсъдимия признание
относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези
самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на присъдата.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, настоящият състав достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
4

Д. А. Ч. с ЕГН: ********** е осъществил със тава на престъплението чл.195,
ал.1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Д. А. Ч. с ЕГН: ********** е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния
състав по чл.195, ал.1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д. А. Ч. е осъществил състава на
престъплението, предвидено и наказуемо по чл. 195 ал. 1 т. 4 предл.II-ро, вр.
чл. 194 ал. 1 от НК, в периода от 09.12.2021г. до неустановен ден на месец
февруари 2022г, в гр. Симеоновград, от частен дом, находящ се на ул. .....,
отнел чрез използване на техническо средство (ключ), чужди движими вещи -
сумата от 1000 лева и 1 1 000 евро или всичко на обща стойност 22514, 13
лева от владението на Т. Г. И. от гр. Симеоновград, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4
предл. Н-ро, вр. чл. 194 ал. 1 от НК
От събраните доказателства е безспорно установена обективната
страна на деянието, механизма на осъществяването им, неговия предмет както
авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил
същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от него, с оглед
направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което се
потвърждава от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса.
Безспорно се доказа и квалифициращият признак на чл.195, ал.1 т.4
от НК, тъй като подсъдимият Д. А. Ч. е отнел инкриминираните вещи, чрез
използване на техническо средство (ключ), а именно: сумата от 1000 лева и 11
000 евро или всичко на обща стойност 22 514,13 лева от владението на Т. Г.
И. от гр. Симеоновград, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Извършеното от подсъдимия Д. А. Ч. с ЕГН: **********
престъпление е правилно квалифицирано от представителя на държавното
обвинение.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тези вещи
не му принадлежат и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е
целял именно това. Осъществил е хладнокръвно отнемането на движимите
вещи.
5

При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия,
съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на
деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът
прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с чисто
съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на
извършване на деянието, като за същия са събрани добри характеристични
данни за личността му, както вече бе изтъкнато. Изложеното обосновава
извода за ниска степента на обществена опасност на дееца и следва да бъде
отчетено от съда като смекчаващо отговорността, с оглед личността на дееца,
обстоятелства. От друга страна, като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете макар и високата стойност на предмета на
престъпление, че голямата част от инкриминираните вещи са възстановени
доброволно от подсъдимия, съдействието, което деецът е оказал на
разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото
разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение в
това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за
изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и
разкаяние за извършеното. Наред с това, не могат да бъдат пренебрегнати
подбудите за извършване на деянието. Преценявайки изложеното в контекста
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
"Лишаване от свобода", съдът счете, че наказанието за подсъдимия Д. А. Ч. с
ЕГН: ********** следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК, с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК. По този
начин предвиденото в закона наказание "лишаване от свобода" съдът прие да
бъде наложено за срок от 7 месеца – значително под предвидения в
приложимата правна норма от особената част на НК минимум и разкриващ по
– благоприятно разрешение за него, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание „ Лишаване от свобода“ следва да се
отложи с изпитателен срок от 3/ три/ години при наличие на предпоставките
за това.
Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован,
като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Разноски по делото в досъдебното и съдебното производство не са
направени.
По делото няма приобщени веществените доказателства, поради
което съдът не дължи произнасяне за такива.
6

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия :

7

Номер на акта:	5
Дата:	23 февруари 2024 г. (в сила от 11 март 2024 г.)
Съдия:	Минка Иванова Китова

Дело:	20235630200656
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 ноември 2023 г.

Присъда по дело №656/2023 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите