№ 217
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Гергана П. Цветкова
в присъствието на прокурора Любомир Тодоров Мирчев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 19.04.2021 г., постановена по НОХД № 8380/2020 г. по описа на СРС,
НО, 95-ти състав съдът е признал подсъдимия А.А. Й. за невиновен в това на 12.10.2019 г.,
около 16:00 ч., в с. Негован, местност „Чепински път“, ул. „Васил Левски“, да се е заканил
на Т.И.П. с убийство, като му изкрещял: „Ще те заколя!... Ще те убия!... Ще ти избия
зъбите!... ****, боклук!... На баща ти му стигна, ще стигне и на тебе!..“, и това заканване да
е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304
от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
С присъдата, съдът е признал подсъдимия А.А. Й. за невиновен и в това на
12.10.2019 г., около 16:00 ч., в с. Негован, местност „Чепински път“, ул. „Васил Левски“,
чрез нанасяне на удар с глава в лицето на Т.И.П., да му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в оток, охлузване и кръвонасядане на лявата половина на челото, оток и
кръвонасядане на носната пирамида, с травматичен кръвоизлив от носа, реализираща
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
като леката телесна повреда да е причинена по хулигански подбуди /в присъствието на
други лица, включително и жандармеристи, без основателна причина, при пълно
пренебрежение към установения законов ред, телесната неприкосновеност и достойнството
на пострадалия Т.И.П./, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК.
Със същата присъда, подсъдимият Д.А. Й. е признат за невиновен в това на
12.10.2019 г., около 16:00ч., в с. Негован, местност „Чепински път“, ул. „Васил Левски“, да
1
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото /крещял на Т.И.П.: „Ти на отворен ли ще ми се правиш,
бе!...Какво правиш тука!...Ще ти избия зъбите!...****, боклук!...“, бутал го с ръце, хванал и
скъсал ръкав на ризата на П.; държал П. за дясната ръка и брат му А.А. Й. ударил с глава в
лицето Т.И.П. и му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток, охлузване и
кръвонасядане на лявата половина на челото, оток и кръвонасядане на носната пирамида, с
травматичен кръвоизлив от носа, реализираща медико-биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“/ - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. Й. е оправдан изцяло по така
повдигнатото му обвинение.
С присъдата, подсъдимият Д.А. Й. е признат за невиновен в това на 12.10.2019 г.,
около 16:00ч., в с. Негован, местност „Чепински път“, ул. „Васил Левски“, да се е заканил
на Т.И.П. с убийство, като му крещял: „Ще те заколя!.... Ще те убия!...“, и това заканване да
е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. Й. е оправдан изцяло по така
повдигнатото му обвинение.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпил протест и
допълнение към него от прокурор при СРП, в който се излагат аргументи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. Критикува се избрания подход да бъдат кредитирани
обясненията на подс. А.Й., които са в противоречие с показанията на свидетелите Т. П. и
Р.И., както и със заключенията на изготвените по делото СПЕ и ВТЕ, които очертават
различна фактическа обстановка от възприетата от контролирания съд. Излагат се
съображения за изопачено тълкуване на събрания по делото доказателствен материал,
довело до погрешно възприета фактическа обстановка. Предлага се въззивният съд да
отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите А.Й.
и Д.Й. за виновни по повдигнатите им обвинения и да им наложи наказания в размер на по
три години лишаване от свобода, чието изтърпяване да не бъде отлагано по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК.
В протеста и допълнението към него не се сочи необходимост от събиране на
доказателства.
В разпоредително заседание на 12.07.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимите и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Софийска
градска прокуратура не поддържа протеста, като не прави изявления за неговото оттегляне.
Счита, че в хода на производството не са събрани доказателства, обосноваващи вината на
двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения. Изразява становище, че показанията на
пострадалия, освен противоречиви и изменчиви във времето, не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства, поради което не могат да бъдат поставени в основата на
осъдителен съдебен акт. В заключение пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда, като правилна и законосъобразна.
Процесуалният представител на подсъдимите А.Й. и Д.Й. – адв. М., споделя изцяло
съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му
дали основание да приеме, че обвиненията срещу подзащитните й не са доказани по
категоричен и несъмнен начин. Пледира за потвърждаване на присъдата на първостепенния
съд.
Процесуалният представител на подсъдимите А.Й. и Д.Й. – адв. В. споделя
изложените от адв. М., доводи, като също пледира за потвърждаване на присъдата на
2
първоинстанционния съд.
Подсъдимият А.Й., в правото си на лична защита и последна дума се придържа към
казаното от защитниците си и моли въззивния съд да потвърди присъдата на СРС.
Подсъдимият Д.Й., в правото си на лична защита и последна дума се придържа към
казаното от защитниците си и моли въззивния съд да потвърди присъдата на СРС.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод
относно невиновността на двамата подсъдими. При самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият А.А. Й., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Пловдив. Същият е
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с
адрес с. Негован, ул. „****. Ползва се с добро име сред приятелите и колегите си.
Подсъдимият Д.А. Й., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София. Същият е
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, с адрес
с. Негован, ул. „****. С добри характеристични данни.
Между семейството на подсъдимите Й.и, и по-конкретно между баща им и сестра
им, и свидетеля Т. И., съществували дългогодишни спорове във връзка със собствените им
съседни недвижими имоти, находящи се в с. Негован, ул. „Васил Левски“. Предвид
установеното към 12.10.2019 г. фактическо и правно положение, за да достигне до
собствения си имот, свид. П. следвало да премине или през имота обитаван от подсъдимите,
находящ се на адрес с. Негован, ул. „**** или през други два съседни имота /мебелен цех и
имот, собственост на свид. Р.И., представляващ гумаджийница/. С оглед това между Й.и и
П. била постигната уговорка да ги предупреждава, когато желае да посещава имота си,
преминавайки през техния, за да му осигурят достъп.
На 12.10.2019 г. около 16:00ч. свид. П. отишъл с трактора си в с. Негован, ул. Васил
Левски“, за да посети имота си. Приближавайки се до оградата, представляваща телена
мрежа, скрепена с колове, забелязал, че един метален кол и две платна от телена мрежа са
паднали на земята. При това П. навлязъл в имота на сем. Й.и и се отправил към намиращия
се на двора Д.Й., питайки го на висок тон защо са бутнали металния кол от оградата на
земята. Подс. Д.Й. му отговорил, че вероятно някое от животните им го е бутнало, но свид.
П. продължил да се приближава към него, говорейки на висок тон обидни реплики.
Помежду им възникнал словесен конфликт, в хода на който П. хванал подс. Д.Й. за лявата
ръка, в областта на средната и долната трета на лявата мишница. В същия момент от къщата
излязъл братът на подс. Д.Й. – подсъдимият А.Й., и се отправил към брат си и свид. П..
Опитал да ги разтърве, издърпвайки брат си, когото П. все още стискал за ръката, при което
последвала размяна на удари между свид. П. и подс. А.Й., в резултат на която подс. А.Й.
получил травматично увреждане – подкожен хематом в областта на външния край на
дясната вежда, а свид. Т. П. – оток, охлузване и кръвонасядане на лявата половина на
челото, оток и кръвонасядане в областта на носната пирамида, и от носа му потекла струя
кръв. Двамата братя започнали да избутват П. от вътрешността на имота им назад към
улицата, като по време на разигралата се ситуация тримата си разменили взаимни закани и
обидни реплики на висок тон. В резултат от физическото им съприкосновение, единият от
3
ръкавите на ризата на свид. П. се скъсал.
Скандалът бил забелязан от жандармерийски моторизиран патрул в състав
свидетелите А.Д.Т. и С.Д.К., които преминавали по улицата в момента, в който подсъдимите
Й.и изблъсквали П. от имота си. Свидетелите Т. и К. спрели служебния автомобил и се
намесили, с цел преустановяване на конфликта. Братята Й.и и Т. П. им обяснили, че имали
имотни спорове, при което полицейските служители им указали да търсят правата си по
надлежния ред и им съставили предупредителни протоколи на основание чл. 65 ЗМВР.
След преустановяване на конфликта, свид. П. посетил спешния кабинет на
УМБАЛСМ „Пирогов“, където бил прегледан. На 14.10.2019 г. от Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД му било издадено СМУ №
791/2019 г., в което били описани констатираните въз основа на извършения преглед и
представената медицинска документация травматични увреждания. На 15.10.2019 г. свид. П.
депозирал в СРП жалба срещу подсъдимите относно случая.
На 12.10.2019 г. подсъдимите Д. и А.Й.и също посетили УМБАЛСМ „Пирогов“ във
връзка с получените в резултат от конфликта със вид. П. травматични увреждания. На
14.10.2019 г. посетили съдебномедицински кабинет „Съд мед експерт“ ЕООД, откъдето на
подс. А.Й. било издадено СМУ № V-405/2019 г., а на подс. Д.Й. - СМУ № V-406/2019 г., в
които били описани констатираните при прегледите на всеки от тях травматични
увреждания.
Във връзка със случилото се на 12.10.2019 г., подсъдимите Й.и също депозирали
сигнал до СРП, по повод на който бил постановен отказ да се образува наказателно
производство по пр. пр. № 50527/2019 г. по описа на СРП, съгласно постановление от
07.11.2019 г. за отказ от образуване на наказателно производство изх. № 50527/2019
г./08.11.2019 г.
След 12.10.2019 г. подсъдимите и свид. П. се засичали неколкократно в с. Негован,
без да осъществяват комуникация помежду си. Нови конфликтни ситуации помежду им не
възникнали.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както и способите за доказване, а именно: гласни
– обясненията на подсъдимите Д.Й. и А.Й., и показанията на свидетелите Т. П., Р.И., А. Т. и
С. К., депозирани в хода на съдебното следствие, и показанията на свид. П. и свид. Т. от
досъдебната фаза на процеса, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им съответно на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 НПК /показанията на свид. П./ и чл.
281, ал. 5, вр. с чл. 1, т. 2, предл. 2 НПК /показанията на свид. Т./; писмени – справки за
съдимост за двамата подсъдими; СМУ № 791/2019 г., СМУ № V-405/2019 г. и СМУ № V-
406/2019 г.; протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР; характеристични справки за
подсъдимите; копие от постановление от 07.11.2019 г. за отказ от образуване на наказателно
производство, изх. № 50527/2019г./08.11.2019 г.; нотариален акт; скица на поземлен имот;
справка от регистратура на СРС; копия от постановление на СРП изх. № 34684/12.04.2018 г.,
решение и мотиви по НАХД № 6116/2018 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав;веществени
– флаш –памет, находяща се на л. 52 от ДП, и способи на доказване – заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, изготвени по делото за Т. П., подс. Д.Й. и подс. А.Й.,
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на свид. П., и видео-
техническа експертиза.
Прегледът на доказателствената съвкупност не дава повод да се стигне до извод за
незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на съдебната воля. В
дейността на първостепенния съд по оценка на доказателствата и доказателствените
средства не се набелязват нарушения. Районният съд не е надценил едни доказателства за
4
сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните
доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем
е според действителното му съдържание. Налице е коректност, правилност и
последователност в разсъжденията. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите
на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато
избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода.
Независимо от изложеното, и за да бъде отговорено на възраженията, наведени от
държавното обвинение в протеста, който не се поддържа в съдебното заседание, изразяващи
се най-вече в отправен упрек по отношение получения без основание, кредит на доверие на
обясненията на подсъдимите лица, въззивният съд намира, че следва да бъде извършен
повторен анализ на доказателствената съвкупност по делото, макар и този съдебен състав
напълно да споделя изложеното от първостепенния съд във връзка с направената от него
преценка на доказателствата.
Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост на
доказателствената съвкупност относно част от съществените за правилния изход на делото
обстоятелства, се основава на правилна съпоставка на информацията, съдържаща се в
събраните по делото доказателствени средства относно част от попадащите в предмета на
доказване факти – времето, мястото и участниците в процесния инцидент. За посочените
обстоятелства по делото не съществува спор и те се установяват несъмнено от обясненията
на подсъдимите, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което
подробен анализ във връзка с тези обстоятелства, не е необходимо да бъде правен.
Както правилно е отбелязал районният съд, противоречия в доказателствения
материал са констатирани по отношение на фактите, касаещи хронологията на
конфликтната ситуация и конкретните реплики и действия, които са предприети от всеки от
участниците във физическата разправа. По отношение на тези обстоятелства, първата
инстанция е подходила изключително внимателно, като е извършила анализ на показанията
на св. Т. П., доколкото те, заедно с обясненията на подсъдимите А. и Д.Й.и, са единствените
първични гласни доказателствени средства относно процесния ден, а в същото време са
противоречиви помежду си. При обсъждане на изложените в хода на съдебното следствие
две версии от гласните доказателства, всяка от които с противоположно информационно
съдържание, първостепенният съд е изложил обосновани съображения, които въззивният
съд не намира необходимост да коригира.
Пълното доказване на включените в предмета на делото ( чл. 102, ал. 1, т.т. 1-3 от
НПК) обстоятелства ( чл. 103, ал. 2 и, ал. 3 и чл. 303, ал. 2 от НПК), е такова, при което не
възникват съмнения, че е налице инкриминираното престъпление и че подсъдимите са го
извършили по време, място и начина, описани в обвинителния акт. Тези принципни
положения, пренесени в настоящия случай и с оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност, означават, че на показанията на св. П., явяващи се единствените преки
доказателствени средства, в които се съдържат фактически данни за горепосочените
обстоятелства, следва да бъде извършена преценка за тяхната достоверност. Именно
извършената оценка от страна на въззивния съд на свидетелстването на П., води до извод, че
същите не са в състояние да обосноват обвинителната теза по изискуемия от НПК начин
(несъмнено, категорично), а оттам - следва извод, че обвинението е недоказано, до който е
достигнал и съставът на контролираната инстанция. Т.е. не е налице твърдяното от
държавното обвинение превратно и/или тенденциозно формиране на фактическите изводи
на СРС, послужили за обосноваване на доказателствения такъв за недоказаност на
обвинението.
Преценявайки показанията на св. П., наред с останалите доказателствени материали,
въззивният съд на свой ред прие, че изложението от последния е недостоверно в частта, в
5
която той заявява, че не е удрял двамата подсъдими. Подобно твърдение е невярно,
доколкото характерът и видът на причинените телесни увреждания на подсъдимите са
несъмнено установени - касае се за дъговидна конфигурация от три кръгловати
кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявата подмишница на подс. Д.Й. в средната
и долната й трета, и подкожен хематом в областта на външния край на дясната вежда на
подс. А.Й.. Фактът на нараняванията се извежда и от обективни доказателствени данни -
съдебно медицинско удостоверение № V-405/2019 г., издадено на името на подс. А.Й. и
съдебно медицинско удостоверение № V-406/2019 г., издадено на името на подс. Д.Й.. За
посещението на съдебномедицински кабинет и за издаването на медицинските документи,
отразяващи обективно установените при прегледа на всеки от двамата подсъдими
наранявания, по делото са събрани достатъчно доказателства, чийто обективен характер
изключва възможността уврежданията, получени от подсъдимите лица, да не са били
реализирани. Позитивен извод в посока на това, че те са получени по начина, съобщен от
подсъдимите А. и Д.Й.и, следва и от друг, използван правилно от първия съд способ за
събиране и проверка на доказателствата - медицинска експертиза, вещото лице по която
посочва не само характера на уврежданията, но и дава позитивен извод, че те са получени по
начин и време, твърдени от привлечените към наказателна отговорност лица. В тази насока
не следва да бъде възприета версията на пострадалия П., който в разказа си „спестява“
своето участие в инкриминирания инцидент.
Правилно, първоинстанционният съд е приел, че не следва да кредитира показанията
на св. П. и в частта, в която същият твърди, че при възникването на инкриминирания
инцидент, той не се е намирал в имота на подсъдимите лица. Както правилно е приел и
контролираният съд подобно твърдение противоречи на показанията на незаинтересованите
свидетели -Т. и К., които безпротиворечиво установяват местонахождението на св. П. в
двора на подсъдимите и действията на последните по изблъскването му на улицата, като
показанията на полицейските служители намират убедителна подкрепа в заключението на
видео-техническата експертиза, която по обективен път въз основа на записа от
охранителните камери, разположени в имота на св. И., установява, че св. П. се е намирал
именно в имота на подсъдимите Й.и, а не е бил на общински път така, както се твърди в
неговите показания. Косвено, показанията на св. Т. и св. К. се потвърждават и от
показанията на св. И., който също е изложил съхранен спомен за възприето бутане на св. П.
от подсъдимите лица „към улицата“, както правилно е приел и първия съд. В този смисъл
обясненията на двамата подсъдими в смисъл, че св. П. е навлязъл в собствения им имот
добре синхронизират с показанията на св. Т. и св. К., в чиято достоверност, съдът няма
основания да се съмнява. Ето защо въззивният съд също както първоинстанционния
отхвърли показанията на св. П., че не е влизал в двора на подсъдимите, като опровергани от
обясненията на Й.и, както и от показанията на свидетелите Т. и К..
Правилно СРС е отбелязал в мотивите към постановената присъда, че разказа на св.
П. крие и противоречия досежно отправените от подсъдимите реплики, възпроизведени от
него в рамките на различните фази на наказателното производство, които не могат да бъдат
пренебрегнати при доказателствения анализ. Същият е разпитван двукратно в хода на
досъдебното производство, както и пред първоинстанционния съд, като в трите му разпита,
същият не е последователен при възпроизвеждане на конкретните инкриминирани изрази и
съотнасянето им към всеки един от подсъдимите лица. Така видно от първите показания на
свидетеля пред разследващия орган /л.23 ДП/ от 13.12.2019 г., когато впечатленията и
спомените му за случилото се би следвало да са добре запазени е, че липсват твърдения за
това подс. А.Й. да е отправил към него реплики със съдържание, посочено в обвинителния
акт, а именно : „Ще те убия“, „Ще ти избия зъбите“, „На баща ти му стигна, ще стигне и на
тебе!, каквито обаче свидетеля е възпроизвел в последващите си показания пред
разследващия орган от 28.04.2020 г. /л.62 ДП/ или шест месеца след инкриминираните
събития, в които обаче от друга страна не се съдържа твърдение за това подсъдимият да го е
6
заплашил с инкриминираната репликата „Ще те заколя“. Същата непоследователност при
разпитите на пострадалия е налице и досежно сочените за изречени от подс. Д.Й., изрази.
Колкото до депозираните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
показания на св. П., въззивният съд намира същите за лишени от конкретика, тъй като се
говори общо, в множествено число („започнаха да ми говорят: „Какво правиш тук?“,
започнаха да ме обиждат и псуват, заплашваха ме..), без да се приписват конкретни реплики
на единия или другия подсъдим. Въззивният съд намира, че така констатираните различия в
разказаното от св. П. не могат да се обяснят с уталожване на емоционалните преживявания
на свидетеля и липсата на спомен за детайлите. Въззивният съд не изключва възможността
св. П. да е бил под въздействието на емоционален стрес при депозирането на показанията си
пред органите на досъдебното производство. Същият обаче не може да оправдае изцяло
констатираното противоречие, тъй като показанията, дадени от свидетеля в двете фази на
процеса, в останалата част са подробни, последователни и непротиворечиви. В заключение
на изложеното дотук, анализът на горепосочените обстоятелства, касаещи достоверността
на възпроизведената в процеса от св. П. информация, мотивира настоящият съдебен състав
да приеме показанията му в частта, в която описва отправените към него от подсъдимите
реплики за недостоверни, израз на влошените им личностни взаимоотношения с
подсъдимите и средство за защита на накърнените му с поведението на последните
интереси, поради което и в тази им част не ги кредитира. Житейската логика в случаи,
сходни с настоящия, сочи, че мотивацията на свидетел в подобно положение, излагащ
уличаващи показания, може да бъде най - различна - от желание да се разкрие обективната
истина до желание да се навреди на подсъдимия по една или друга лична причина. Пряко
следствие от нецененето на показанията на св. П. в тази им част е изводът за недоказаност
на обвинението, тъй като липсват други преки доказателства за наличието на престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК.
Правилно СРС е отбелязал, че обвинението не следва да стъпва на заключението от
съдебно - психиатричната и психологичната експертиза във връзка с изпитания страх от
пострадалото лице. Както правилно е приел и проверявания съд, заключението на вещите
лица почива изцяло на твърденията на освидетелстваното лице, които както се отбеляза по-
горе, не могат да бъдат възприети като обективни и като изпълняващи целта на
експертизата - да изведе неизвестни от известни факти. Ето защо и обсъжданите експертни
заключения не водят до различен извод относно достоверността на показанията на св. П. от
този, направен от първоинстанционният съдебен състав.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че показанията на
свидетеля П. са непоследователни, неубедителни, а противоречията им с обективните данни
по делото показват, че разказът му не се отличава нито с надеждност, нито с категоричност
за обстоятелствата от главния факт, поради което правилно първоинстанционният съд е
отказал да ги кредитира и да ги постави в основата на фактическите си изводи.
Въззивният съд прецени с особено внимание показанията на св. И., тъй като той се
намира в приятелски отношения с пострадалия, а в същото време отношенията му с
подсъдимите са влошени. Въпреки това, се довери на показанията му, тъй като не установи
противоречие в изнесеното от тази свидетел и останалите гласни доказателствени средства.
Изводимо от собствените му думи, същият не е възприел конфликта в основната му част
/нанасяне на удари/, тъй като не е имал пряка видимост към случващото се. Показанията на
св. И. обаче потвърждават възникването на шумен скандал между св. П. и подсъдимите,
както и факта на избутването на последния на улицата, като за тези обстоятелства,
показанията на свидетеля кореспондират с обясненията на подсъдимите лица и останалите
гласни доказателствени средства, поради което и са кредитирани от този съд и от първата
инстанция. Показанията на този свидетел в частта досежно нанесен удар от страна на подс.
А.Й. спрямо св. П., както правилно е посочил контролирания съд, действително не отразяват
личните му възприятия от хронологията на инцидента, а пресъздават съдържанието на
7
непосредствено споделеното му от П. за случилото се. Макар и като производни
доказателства да пресъздават разказа на друго лице, то тези данни не се опровергават от
събраната доказателствена съвкупност, а кореспондират с нея - с показанията на свидетеля
П., съдебно-медицинската експертиза, СМУ № 791/2019 г., поради правилно
контролираният съд е кредитирал неговите показания.
Свидетелите К. и Т., също не са възприели случилото се преди и при възникване на
физическото и вербално стълкновение между подсъдимите Й.и и св. П., тъй като са се
озовали на мястото на произшествието към момента на изблъскването на П. от имота на
подсъдимите. Показанията на тези свидетели също бяха ценени с доверие в цялост,
включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 НПК,
защото са еднопосочни с изложеното от св. И., заключението на видео-техническата
експертиза, както и от дадените от подсъдимите обяснения досежно събитията, произтекли
след идването на полицейските служители. Подобно на първата инстанция, настоящият
съдебен състав кредитира изцяло показанията на полицейските служители К. и Т., които
макар и да не са преки очевидци на случилото се, дават сведения за факти, относими към
предмета на доказване.
Обясненията на подсъдимия имат двуяка природа - от една страна могат да бъдат
източник на доказателства, от друга могат да са израз на защитната позиция, застъпена от
подсъдимия. В настоящия случай, обясненията на подсъдимите А.Й. и Д.Й., депозирани
пред първостепенния съд, бяха ценени като доказателствено средство в по-голямата им част,
тъй като намират опора в гласните и писмени доказателства, както и в заключението на
СМЕ кредитирани с доверие от въззивния съд. Като външна изява на защитната теза на
подсъдимите, правилно първоинстанционният съд е приел изявленията на последните в
смисъл, че подс. А.Й. не е нанасял удар в лицевата част на св. П., както и че не са
отговорили на отправените от П., реплики. По отношение на последното обстоятелство,
уместно районният съд е съобразил информацията, съдържаща се в показанията на св. И. за
наличие на „жесток скандал“, който на фона на конфликтните отношения между страните,
правилно СРС е преценил, че предполага взаимна размяна на реплики, макар и по делото да
не се доказа тяхното съдържание. По отношение на получените от св. П. телесни
увреждания и начина на получаването им, резонно СРС е съпоставил обясненията на
подсъдимите лица със заключението на изпълнената СМЕ, съгласно което се констатира
оток, охлузване и кръвонасядане на лявата половина на челото, оток и кръвонасядане в
областта на носната пирамида, и травматичен кръвоизлив от носа на св. П.. Последното
опровергава твърденията на подсъдимите, в които се отрича св. П. да е бил удрян при
процесния инцидент. Вещото лице посочва, че механизмът на травматичните увреждания
отговаря да са получени по съобщения от П. начин, а именно нанасяне на удар/ удари с
твърди тъпи предмети, какъвто се явява и удара с глава. Основателно, контролираният съд е
приел, че констатираните при П. травматични увреждания са резултат от повече от един
удар, с оглед на което е заключил, че в хода на конфликтната ситуация между подс. А.Й. и
св. П., двамата са си разменили повече от един удар.
При това правилно и в съответствие с доказателствената съвкупност първият съд е
приел, че макар по делото да е безспорно установено прерастването на словесния конфликт
във физически такъв, в който взели участие подс. А.Й. и св. П., съпроводен с взаимна
размяна на удари, не е установена по нужния несъмнен и категоричен начин
последователността на нанасянето на удари, предвид липсата на други преки или косвени
доказателства в подкрепа на изложените от страните противостоящи версии за случилото се.
По делото въз основа на заключенията на назначените и изготвени съдебно-медицинските
експертизи, се установява единствено механизма на получените от св. П. и от подс. А.Й.
телесни увреждания, който обаче, е показателен единствено за недостоверността на
показанията на св. П. и подсъдимите Й.и в съответната им част, но не и за начина, по който
св. П. и подс. А.Й. са разменили удари помежду си.
8
Въззивният съд, подобно на първия, даде вяра на писмените доказателства, както и
назначените и приети съдебни експертизи, с изключение на заключението на КСППЕ в
посочената по-горе част, като съобрази относимостта им към предмета на делото и факта, че
са неоспорени от страните.
На базата на така установените фактически положения, които се споделят и от
настоящата инстанция, първоинстанционният съд правилно е заключил, че двамата
подсъдими не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК - по отношение на св. П., за което е ангажирана наказателната
им отговорност в производството.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, предвид систематичното му място - раздел V
„Принуда“ в глава II на НК „Престъпления против личността“ - закриля от противоправни
посегателства личната свобода на гражданите. За осъществяването му се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство, която е достигнала адресата,
приета е именно от него и е била от такова естество, че е могла да възбуди у него
основателен страх от осъществяването . В този смисъл е и ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС,
в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 НК законът не
изисква при отправянето на заканата с убийство у дееца да има оформено решение за
неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.
В процесния случай обаче от доказателствата по делото не се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин, подс. А.Й. и подс. Д.Й. да са се заканили с убийство на св.
П.. Недоказано, следователно, се явява извършването на изпълнителното деяние на
горепосоченото престъпление. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и
обсъждането на това дали с деянието си подс. А.Й. и подс. Д.Й. са осъществили от
субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация.
От обективна страна действително е установено, че взаимоотношенията между
подсъдимите Й.и и св. П. са били в силно влошени, както и че в деня на процесния
инцидент между тях е възникнал освен физически, още и вербален конфликт. Както беше
посочено обаче, това не е достатъчно, за да докаже конкретното обвинение. Не без правно
значение е обстоятелството, че доказването на съдържанието на изразите, с които е изразена
заканата, е от първостепенно значение за преценка на съставомерността, защото поначало
заканата с престъпление, когато то не е убийство, се преследва по тъжба на пострадалия, а
не с участието на прокуратурата.
На тази основа единственият законосъобразен правен извод е, че за районния съд са
били налице предпоставките на чл. 304 НПК, поради което подсъдимите обосновано и
законосъобразно са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение по
чл. 144, ал. 3 НК.
Настоящата инстанция изцяло се солидаризира и с изводите на СРС за недоказаност
на обвинението срещу подс. А.Й. в това, че на 12.10.2019 г., около 16:00 часа, в с. Негован,
местност „Чеписки път“, ул. „Васил Левски“ чрез нанасяне на удар с глава в лицето на
Т.И.П., да му е му причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди и с което да е
реализирал признаците на престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е
необходимо да се установи, че наказателно-отговорното лице е причинило другиму лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128, ал. 2 и
на чл. 129, ал. 2 НК.
Безспорен факт е, че в хода на процесния инцидент на св. П. са причинени телесни
увреждания, а именно: оток, охлузване и кръвонасядане на лявата половина на челото, оток
и кръвонасядане на носната пирамида, с травматичен кръвоизлив от носа. Реализирана
9
следователно е била медикобиологичната характеристика на телесната повреда по чл. 130,
ал. 1 от НК, като травматичните увреждания са причинили на св. П. временно разстройство
на здравето, неопасно за живота
Факт е, че в хода на същия инцидент на подсъдимия А.Й. е причинен подкожен
хематом в областта на външния край на дясната вежда. Съгласно заключението на СМЕ,
посоченото телесно увреждане реализира медикобиологичния признак болка и страдание по
смисъла на чл.130, ал. 1 НК.
Не е установена, обаче, поредността на ударите между св. П., от една страна, и
подсъдимия от друга, нито взаимното разположение на телата им при нанасяне на телесните
увреждания.
При констатираната липса на надеждни доказателствени източници досежно
развитието на конфликта и механогенезата на нараняванията, установени и при подсъдимия
А.Й., и при св. П., не е възможно формиране на еднозначен правен извод досежно това
общественоопасно ли е било причиняването на телесните увреждания на свидетеля от
подсъдимия, или последния е действал при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на
чл. 12, ал. 1 от НК. Невъзможността да се формира еднозначен правен извод в тази насока,
изключва възможността да се заключи виновно ли е действал подсъдимия и с каква форма
на вина.
При това, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя крайния извод на СРС, че
по делото не е доказано подс. А.Й. да е причинил виновно и противоправно телесните
увреждания на св. П., респ. - да е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му престъпно посегателство.
Изложените изводи за недоказана обективна съставомерност в поведението на
подсъдимия А.Й. обезпредметяват обсъждането на наличието или липсата на
квалифициращия признак „хулигански подбуди“.
Ето защо, съдебният акт, с който подсъдимият А.Й. е бил оправдан за извършването
на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, следва да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира и с правния извод на
първоинстанционния, че подсъдимият Д. Й. следва да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Подсъдимият е бил оправдан от
първостепенния съд, който е приел, че на база събрания по делото доказателствен материал
не може да се направи категоричен и несъмнен извод за извършване на инкриминираното
деяние от обективна страна от подс. Д.Й.- т.е. той да е осъществил самото изпълнително
деяние на това престъпление, тъй като не се доказва да е изрекъл инкриминираните
реплики. В допълнение е приел, че инкриминираните действия и изричането на такива
реплики не може да покрие от обективна страна състава на престъплението хулиганство,
както и че не се установява да е налице и субективната страна на деянието, доколкото не се
установява извършването на целенасочени действия от негова страна, който да са целели
нарушаване на обществения ред по брутален и груб начин, така че да се приеме, че покриват
признаците на престъплението хулиганство. Въззивният съд е съгласен с тези доводи. За да
бъде съставомерно поведението на подсъдимия на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, на
първо място следва да бъде доказано, че подсъдимият е извършил непристойните действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - в
конкретния случай да е употребил изразите „Ти на отворен ли ще ми се правиш, бе!... Какво
правиш тука!...Ще ти избия зъбите!... ****, боклук!..“, да е бутал с ръце П., да е хванал и
скъсал ръкава на ризата му. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че
сочените от държавното обвинение съставомерни елементи на непристойно поведение на
подсъдимия Д.Й. не се доказват по безспорен и категоричен начин. Както бе обсъдено по-
горе от събрания доказателствен материал не може да се изведе един категоричен и
10
непротиворечив извод, че подсъдимия е изрекъл инкриминираните думи към св. П.. Това е
така, защото единственият доказателствен източник за изречени от подсъдимия Д.Й. думи са
противоречивите показания на св. П. от досъдебното производство, които не бяха
кредитирани от настоящия състав, а така също и от СРС. От друга страна, по делото се
доказа, че несъмнено е възникнал конфликт между горните лица, по повод на бутнатия кол
на оградата на св. П., поради който последния е навлязъл в имота на подсъдимите и е
предизвикал конфликта с единия от тях - подс. Д.Й.. Не са опровергани твърденията на
подсъдимите, че при този конфликт св. П. е хванал подс. Д.Й. за ръката, причинявайки му
дъговидна конфигурация от три кръгловати кръвонасядания по вътрешната повърхност на
лявата мишница. Не само не е опровергано посоченото от тях, но то намира подкрепа и в
заключението на СМЕ, както и в показанията на св. К. и Т., които установяват, че св. П. се е
намирал именно в имота на двамата подсъдими към момента на инкриминираното деяние.
В този смисъл, следва да се приеме, че действията на подсъдимия са били мотивирани от
създалия се конфликт между него и пострадалия, като причината за тази ситуация е
поведението на самия П.. Цялата деятелност на подс. Д.Й., следователно е била движена
единствено и само от личен мотив, била е насочена единствено спрямо св. П., който се явява
инициатор на възникналата конфликтна ситуация, поради което и действията на подсъдимия
/бутане, скъсване на ръкава/ не могат да бъдат квалифицирани като брутална демонстрация
срещу установения обществен ред, нито изразят явно неуважение към обществото.
Поради това този съдебен състав намира, че законосъобразно първият съд е приел, че
по делото не е доказано подсъдимият Д.Й. да е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което в съответствие със
закона го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК
направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.
Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то
съдът счете, че същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 19.04.2021 г. по НОХД № 8380/2020 г. по описа на
СРС , НО, 95-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11