Решение по дело №739/2024 на Административен съд - Враца

 

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията задържането под стража/, вр. чл. 203 и сл.  от АПК /Административно-процесуалния кодекс/.

Образувано е след Решение № 2163/19.12.2024г. по КАД № 494/2024г. по описа на АдмС Враца, троен състав, с което е отменено  Решение № 1050/ 31.05.2024г., постановено по  адм. дело № 659/2023 г. по описа на АдмС – Враца, в частта, с която е осъдена ГДИН - София да заплати на Д.Р.Д., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в общ размер на 5 272 лв., произтичащи от неблагоприятни битови условия, при които е бил настанен в *** за посочените периоди, както и в частта на разноските 10 лв.  държавна такса, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АдмС - Враца  при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на съдебен акт.

Адм. дело № 659/2023 г. на АдмС Враца е образувано по предявен иск от Д.Р.Д.,***, чрез пълномощник - * В.С. ***, против ГД “Изпълнение на наказанията“ - гр.София за заплащане на обезщетение за причинени не-имуществени вреди, претърпени по време на престоя му в Затвора *** и ЗОЗТ ***, в периода от 14.06.2013г. до 17.06.2014г., от 21.12.2018г. до 26.06.2020г., от 06.08.2021г. до 02.12.2021г., от 14.01.2022г. до 19.06.2023г. и от 05.08.2023г. до датата на подаване на исковата молба, като е бил в килия под 3 кв.м., в която е имало дървеници, хлебарки и гризачи и без течаща топла вода, както и наличие на мухъл и влага във всички килии, в размер на 8 000 лв. за всеки период или общо за периода в размер на 40 000 лв.

В мотивите на  Решение № 2163/19.12.2024г. по КАД № 494/2024г. изрично е отбелязано, че Решението /Решение № 1050/ 31.05.2024г., по  адм. дело № 659/2023 г. по описа на АдмС – Враца/, е оспорено в частта на присъденото обезщетение и разноските /от ГДИН/, поради което е предмет на делото само в тази му част. В частта, в която твърденията на ищеца са приети за недоказани решението не е оспорено и в тази част съдът не дължи произнасяне, т.е. същото е влязло в сила, при което фактически и настоящия съд не дължи произнасяне.

При първото разглеждане на делото с Решение № 1050/31.05.2024г. по  адм. дело № 659/2023 г. по описа на АдмС – Враца е прието, че не са доказани следните обстоятелства за исковия периода на пребиваване в *** не се доказа ищецът да е пребивавал в спално помещение, с площ за ползване от него под 3 кв.м., както се твърди в исковата му молба, както и по отношение на твърдението за лоша храна и липса на течаща топла вода. В тази част решението на съда при първото разглеждане на делото е влязло в сила, тъй като няма обжалване. За периода 14.06.2013г. - 17.06.2014г. е прието, че е погасен по давност, в тази част няма обжалване и решението също е влязло в сила.

В частта в която е отхвърлен предявения иск от Д. Д.,  срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за периода от 14.06.2013г. до 17.06.2014г. и за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. Решение № 1050/ 31.05.2024г. по  адм. дело № 659/2023 г. по описа на АдмС – Враца не е обжалвано и е влязло в сила, и настоящия съд не дължи ново произнасяне.

Фактически предмет на настоящето ново разглеждане на делото е исковата молба в частта - за заплащане на обезщетение на ищеца Д.Д. за причинени неимуществени вреди, претърпени по време на престоя в ***  в периода от 21.12.2018г. до 26.06.2020г. - в размер на 2 216 лв., от 06.08.2021г. до 02.12.2021г. в размер на 476 лв., от 14.01.2022г. до 19.06.2023г. - в размер на 2 088 лв. и от 05.08.2023г. до 05.12.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ - в размер на 492 лв., като е бил в килии  в които е имало дървеници, хлебарки и гризачи, както и наличие на мухъл и влага, или общ размер за всички периоди сумата от  5 272 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 лв. разноски за внесена д.т.

В съдебното заседание онлайн – чрез видеоконферентна връзка  със Затвора ***, ищецът Д.Р.Д. лично поддържа предявената искова претенция и иска уважаване на иска за обезщетение, както е предявен.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуалния си представител – ** Г. Х. оспорва исковата претенция в представен писмен отговор. Счита, че не са пред-ставени доказателства, установяващи елементите от състава на обективната отговорност по чл. 284, ал. 1 във вр. чл. 3 от ЗИНЗС. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващия по делото прокурор при Окръжна прокуратура Враца е на становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, и моли за отхвърлянето й. Излага съображения, че с оглед събраните нови доказател-ства се установява, че администрацията на Затвора е предприела системни и целенасочени мерки за борба със сочените вредители.

Съдът, след като обсъди по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, в контекста на становището на страните, прие за установено от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че в посочения исков период, ищецът Д.Р.Д. *** и ЗОЗТ /**/ *** към Затвора ***, изтърпявайки ** , както и че е бил в ***  с МНО **.  

В приложените справки от Затвора *** и ЗОЗТ ***, относно правното положение на ищеца (л.19-22, л.24-25 и л.86-87 от адм. дело № 659/2023г. на АдмС Враца), се съдържа информация за настаняването му в Затвора *** и ЗОЗТ *** по периоди, съвпадащи с исковия период.

Следва да се отбележи, че съгласно справка /на л.25 от адм.дело № 659/2023г./ ищеца ** Д.Д. поради ** е настаняван в различни спални помещения за различни периоди от време. Съгласно справка /на л.86 от адм.дело № 659/2023г./ ищеца  за времето от 30.12.2019г. до 19.06.2023 е пребивавал в общо 15 /петнадесет/ спални помещения /*/, за  различни периоди от време, които периоди са посочени, както и в спалното помещение на  *   /на л.87 от адм.дело № 659/2023г./, т.е. пребивавал е общо в 16 спални помещения.

Съгласно допълнителна справка от Затвора *** /на л.14 от настоя-щето дело/, от 08.11.2016г. до 12.11.2020г. има сключен договор с фирма „ДДД-1“ООД *** за извършване на дезинсекция и дератизация. Дерати-зацията се извършва два пъти годишно, а дезинсекция шест пъти годишно. До сключването на нов договор Затвора *** изготвя график за третиране на общи, жилищни, складови помещения и закупуване на препарати против дървеници, хлебарки, бълхи и др. От 20.01.2021г. има сключен договор с фирма ДЗЗД „Ф. М.“ ***  за извършване на  дезинсекция /хлебарки, дървеници, бълхи/ и дератизация. Дератизацията се извършва два пъти годишно, а дезинсекция осем пъти годишно. Работи се по график. На 12.05.2023г. е извършена планова дезинсекция – химична, мориторинг, биоцидна на общи части, килии, столове, складове, кухненски блок. При възникнала необходимост се извършват допълнителни услуги, а именно извършване на извънредни дейности по дезинсекция и дератизация. На 08.06.2023г. действието на договора от 20.01.2021г. е прекратен. Съгласно Наредба № 1/15.01.2018г. ГДИН е предприела действия по регистриране, като фирма, която извършва ДДД услуги. През м. август 2023г. е организиран курс на извършители и ръководител по ДДД услуги. Обучени са служители. През м.ноември 2023г. ГДИН получава регистрация за извършване на ДДД услуги. Към допълнителната справка са приложени договори с фирмите /л.16-22 и л.23-29/, график /л.30/ и 35 бр. протоколи за извършени услуги  и извършена ДДД обработка с двете фирми /л.31-65/. Протоколите са с дати обхващащи периода от 01.11.2018г. до 23.11.2023г.

Съгласно медицинска справка /л.66/ от медицинско лице при Затвора *** от 15.01.2025г., ищеца ** Д.Д. за времето на престоя си в ЗОЗТ- *** от 04.09.2019г. до 26.06.2020г. и от 21.03.2020г. до 19.06.2023г. **.

Съгласно втора медицинска справка /л.67/ от медицинско лице при Затвора ***, от 16.01.2025г., ищеца ** Д.Д. е с ** . Относно пребиваването му за посочените периоди: от 21.12.2018г. до 26.06.2020г. лицето /ищеца/ е било в ЗОЗТ *** ,от 06.08.2021г. до 02.12.2021г. също в  ЗОЗТ *** , от 14.01.2022г. до 10.02.2022г. в ПО /**/ Затвора –***, от 10.02.2022г. до 21.03.2022г. в Затвора ***, след това е преместен в ЗОЗТ *** и от 05.08.2023г. до 05.12.2023г. – СА /**/ към Затвора *** . По време на престоя в Затвора *** за дадения период лицето Д. е посещавал МЦ /**/ към Затвора за прегледи по установен график. Оплакванията от здравословно естество са били от ** , за което са предписвани съответните медикаменти. При прегледите нито един път не е съобщил за ухапване от дървеници, хлебарки или гризачи. Към момента на изготвяне на медицинската справка е **.

За условията в помещенията на Затвора ***  и ЗОЗТ *** са разпитани по адм.дело № 659/2023г. трима свидетели по искане на ищеца.

Свидетеля М.С. е бил в една килия с ищеца около 6-7 месеца - от м. *  20** г. в  *** . Същият е бил и в Затвора *** , като твърди, че и на двете места условията са много лоши. Има хлебарки, дървеници, паяци и гризачи, както и падаща мазилка в спалното помещение и в тоалетната, която се получава от влагата. От известно време се третирало с препарати и дървениците и хлебарките и др. подобни намаляли, но все още ги има.

За условията в Затвора и ЗОЗТ свидетелства и Ц. Е., който е от 20** г. в Затвора *** с МНО **  като от **.**.****. до **** г.  е търпял ** в Затвора, а след това - в ЗОЗТ *** , от **.**.20** г. отново е преместен в Затвора *** . В този период е бил в една килия с ищеца два пъти. Твърди, че условията в килията са неблагоприятни за човек изтърпяващ наказание, тъй като имало мухъл по стените, влага, от прозорците се стича вода, има хлебарки, дървеници. Според него третирането за вредители е много зле организирано, на два месеца се пръска срещу тях, докато инкубационния им период е от 7 до 10 дни. Навсякъде имало изпражнения от хлебарки, на много от лишените от свобода са изгорели телевизорите и видеоигрите, включително и на Е. от вредителите. Според него, повече от 6-8 месеца не се е третирало срещу вредители, тъй като нямало сключен договор с фирма - изпълнител. Тези условия в затвора и затворническото общежитие, според Е.  действали много подтискащо на ищеца, който е свръх емоционален. В определени случаи ставал много изнервен, излизал извън равновесие, в други става асоциален.

За условията в Затвора *** свидетелства и свидетеля Б.П., който заяви, че през ****  година е бил в една килия с ищеца в *** , и през **** г. също е бил в една килия с него в *** . Свидетелства, че докато е бил с ищеца  в една килия са съжителствали общо 4 човека в нея. В килиите е имало хлебарки, дървеници и гризачи.

Следва да се отбележи, че процесните периоди по настоящето дело съгласно исковата молба и с оглед решението по адм.дело № 659/2023г. на АдмС-Враца са: от 21.12.2018г. до 26.06.2020г., от 06.08.2021г. до 02.12.2021г., от 14.01.2022г. до 19.06.2023г. и от 05.08.2023г. до 05.12.2023г. /датата на подаване на исковата молба/.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът е ДОПУСТИМ, но разгледан по същество е изцяло НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Претендират се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с битови и санитарно-хигиенните условия, при които ищецът е търпял наказание **  в Затвора **** и в ЗОЗТ ***  при Затвора ***  и мярка **  в *** .

Разпоредбата на  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът *** , са нейни териториални служби (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, към министъра на правосъдието, има както процесуална, така и материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За основателността на иска за вреди с правно основание  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от закона; настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с  чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция; причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.

По смисъла на закона отговорността на държавата се ангажира, както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Ищецът Д.Р.Д. твърди бездействия на затворническата администрация по отношение на задължението да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия, описани от ищеца като поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието ** , в помещения в които е имало дървеници, хлебарки и гризачи, както и наличие на мухъл и влага. Твърди, че поради бездействието на ответника да му осигури адекватни условия, в които да бъде изтърпявано наказанието, за него са настъпили неимуществени вреди – **  и т.н.

Разпоредбата на  чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл. 3, ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието ** или **, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, не са изчерпателно изброени.

Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от свобода / задържания под стража, при отчитане на основните му човешки права.

При извършения анализ на доказателствата и приложимия материален закон съдът намира предявения иск за неоснователен.

Съгласно показанията на тримата свидетели М.С., Ц.Е. и Б.П., ищеца Д.Д. в исковия период е пребивавал в помещения с хлебарки, дървеници, паяци и гризачи. Показанията на тези трима свидетели в тази им част обаче са неконкре-тизирани по отношение в кое точно спално помещение  /килия/ и къде е било това, в кой конкретен период  – в ЗОЗТ *** в Затвора ***  или в * при Затвора ***, поради което съдът не ги кредитира. Няма и писмени доказателства, че свидетелите са били в една килия с ищеца през точно определен процесен период – от една страна.

Св.С. твърди, че  е бил в една килия с ищеца 6-7 месеца през м. * на **** г. От справката /на л.86 от адм.д.№ 653/2023г./ обаче се установява, че през м. * на **** г. ищеца е пребивавал в две различни спални помещения, а именно за времето от 24.08.20**г. до 21.09.20**г. за 28 дни в зона **  и за времето от 21.09.20**г. до 21.12.20**г. за 91 дни в зона **.

Св.Е. твърди, че е бил на два пъти в килия с ищеца за времето когато е търпял наказание от **** г. до **** г., но не посочва точния период. Св. П. също твърди, че е бил на два пъти в една килия с ищеца, през 20** г. и през 20** г., но също не посочва точния период.

От друга страна от ответника са представени писмени доказателства – 2 бр. договори, график и 35 бр. протоколи от извършена в процесните периоди дезинсекция на помещенията в Затвора ***  срещу вредители. Разпитани по делото свидетели С. и Е. потвърждават, че администрацията на затвора е предприела действия за пръскане срещу тези вредители. Св. С.  сочи, че в резултат на това дървениците, хлебарките и др. намалели, но все още ги има. Св. Е.  твърди, че третирането с вредители е зле организирано и имало 6-8 месеца, когато не се третирало, тъй като нямало сключен договор с фирма – изпълнител.

Освен това от справките от Затвора *** се установява, че ищеца  ** Д. за времето на престоя си в ЗОЗТ- ***  не е имал сериозни здравословни проблеми, в това число кожни заболявания причи-нени от инсектициди или гризачи. ** често е посещавал мед. кабинет в ЗОЗТ с искания за ** . В архива на мед.документация няма регистрирани оплаквания за кожни проблеми от какъвто и да е произход. По време на престоя в Затвора *** ищеца е посещавал МЦ към Затвора за прегледи по установен график. Оплакванията от здравословно естество са били от **, за което са предписвани съответните медикаменти. При прегледите нито един път не е съобщил за ухапване от дървеници, хлебарки или гризачи.

По отношение на оплакванията за наличие на мухъл и влага сочат св. С. и св. Е., но не и св. П.. Св. С. твърди, че имало падаща мазилка в спалното помещение и в тоалетната, която се получава от влагата, а св. Е., че имало мухъл по стените, влага, от прозорците се стичало вода. Показанията на тези двама свидетели в тази им част обаче също са неконкретизирани по отношение в кое точно спално помещение  /килия/ и къде е било това – в ЗОЗТ *** , в Затвора ***  или в * при Затвора ***, поради което съдът не ги кредитира. Няма и писмени доказателства, че св. С. и св.Е. са били в една килия с ищеца през процесен период.

Както се посочи и по-горе, съгласно справка /на л.25 от адм.дело № 659/2023г./ ищеца ** Д.Д. поради **  е настаняван в различни спални помещения за различни периоди от време. Съгласно справка /на л.86 от адм.дело № 659/2023г./ ищеца  за времето от 30.12.20** г. до 19.06.20** е пребивавал в общо 15 /петнадесет/ спални помещения /килии/, за  различни периоди от време, които периоди са посочени, както и в спалното помещение на * /на л.87 от адм.дело № 659/2023г./, т.е. пребивавал е общо в 16 спални помещения.

Следва да се приеме с оглед на гореизложеното и предприети действия по ДДД /дезинфекция, дератизация и дезинсекция/, че не е налице укоримо незаконосъобразно бездействие на ответника ГДИН, в лицето на Затворническата администрация при Затвора ***, както и е очевидно, че предприетите действия не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, но затвора не е хотел.

В случая не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и мярката „Задържане под стража“, са положили усилия да изпълнят задължението си да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. В тази връзка са били ангажирани специализирани фирми - „ДДД-1“ООД-София и ДЗЗД „Ф. М.“-***  за дезинфекция, дератизация и дезин-секция извършили мероприятия срещу инсекти, като в приемо-предавателни протоколи е отразено, че е осъществявана цялостна дезинсекция на общи части и всички помещения и обзавеждане в обекта – спални помещения /килии/, вишки, под, дюшеци, коридори, кухня, столова, администрация.

Съгласно разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение.

В конкретния случай следва да се приеме, че ответникът ГДИН с предприетите от него действия по дезинфекция, дератизация и дезинсекция срещу вредители е изпълнил свое законово задължение по упражняване ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.

С оглед на това не е налице противоправно деяние /в случая се претендира бездействие/, представляващо нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което отсъства първата предпоставка за уважаването на предявения иск. Предпоставките за основателността на иска следва да бъдат доказани в тяхната кумулативна даденост, поради което отсъствието само на една е достатъчна за отхвърлянето му.

При това положение, искът за обезщетение следва да бъде отхвърлен изцяло. Не се доказаха по един безспорен и категоричен начин твърденията в исковата молба за причинени неимуществени вреди в резултат на проявено бездействие на ответника, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието ** и ** в спални помещения /килии/ в които е имало дървеници, хлебарки и гризачи, както и наличие на мухъл и влага.

Предмет на настоящето ново разглеждане на делото, по настоящето дело /адм.дело № 739/2024г. на АдмС Враца/ е исковата молба в частта - за заплащане на обезщетение на ищеца ** Д.Д. за причинени неимуществени вреди, претърпени по време на престоя в ***, в периода от 21.12.2018г. до 26.06.2020г. - в размер на 2 216 лв., от 06.08.2021г. до 02.12.2021г. в размер на 476 лв., от 14.01.2022г. до 19.06.2023г. - в размер на 2 088 лв. и от 05.08.2023г. до 05.12.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ - в размер на 492 лв., като е бил в килии  в които е имало дървеници, хлебарки и гризачи, както и наличие на мухъл и влага, или общ размер за всички периоди сумата от 5 272 лв. /пет хиляди, двеста седемдесет и два лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане, и в тази именно част иска следва да се ОТХВЪРЛИ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

При първото разглеждане на делото с Решение № 1050/31.05.2024г. по  адм. дело № 659/2023 г. по описа на АдмС – Враца е прието, че не са доказани следните обстоятелства - не се доказа ищецът да е пребивавал в спално помещение, с площ за ползване от него под 3 кв.м., както и по отношение на твърдението за лоша храна и липса на течаща топла вода. В тази част решението на съда при първото разглеждане на делото е влязло в сила, тъй като няма обжалване и настоящия съд не дължи произнасяне.

За периода 14.06.2013г. - 17.06.2014г. е прието, при първото разглеж-дане на делото, че искът е погасен по давност, в тази също част няма обжалване и решението по  адм. дело № 659/2023 г.  също е влязло в сила, и настоящия съд също не дължи произнасяне.

В частта в която е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. Решение № 1050/31.05.2024г. по  адм. дело № 659/2023 г. по описа на АдмС – Враца също не е обжалвано и е влязло в сила, и настоящия съд също не дължи ново произнасяне.

Следва иска, в частта в който е бил уважен при първото разглеждане на делото, се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

С оглед отхвърлянето изцяло на иска, разноски на ищеца не следва да се присъждат. От страна на ответника не са поискани разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, Административен съд -  гр. Враца, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.Д.,***, иск против Главна Дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ - гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди претърпени по време на престоя в *** , в резултат на проявено бездействие, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия за ** в спални помещения /*/ в които е имало дървеници, хлебарки и гризачи, както и наличие на мухъл и влага - в периода от 21.12.2018г. до 26.06.2020г. - в размер на 2 216 лв., от 06.08.2021г. до 02.12.2021г. в размер на 476 лв., от 14.01.2022г. до 19.06.2023г. - в размер на 2 088 лв. и от 05.08.2023г. до 05.12.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ - в размер на 492 лв., или общ размер за всички периоди сумата от 5 272 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез настоящия състав на АдмС Враца,  пред тричленен състав на Административен съд – Враца, в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Да се уведомят – ищеца и пълномощника, ответника и ОП-Враца.