Р Е
Ш Е Н
И Е
№260 090
гр. Варна, 18.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесети октомври,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№391 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано по въззивни жалби както следва: 1/ въззивна жалба от „ЕМАКС“
ООД, гр.Силистра, чрез адв.Н., срещу решение №21/08.04.2020г. по
т.д.№165/2018г. на ОС – Силистра в частта, с която въззивникът е осъден да
предаде на „САДИМЕКС“ ООД /в н./ владението върху „мазутно – парово стопанство“
с площ от 3 055кв.м., ведно с терена под него, представляващ ПИ с
идентификатор 66425.520.49, ведно с изградените в него сгради, на основание
чл.108 от ЗС и е осъден да му заплати сумата от 21 581,28лв., представляваща
36 месечни наемни вноски за ползване на недвижимия имот, за периода от
12.10.2015г. до 12.10.2018г., на основание чл.59 от ЗЗД. Решението е
постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника
„МЕКОМ – 2007“ ЕООД и „ЕСЕРДЖИ“ АД.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Твърди се, че въззивникът не е владелец на имота, а само
държател на една от намиращите се в него цистерни за гориво, на основание
сключени договори за наем с „МЕКОМ 2007“ ООД, гр.Силистра, за времето от
12.10.2015г. до 02.09.2018г. За периода от 03.09.2018г. до настоящия момент
държането на цистерната е на основание договор за наем сключен с „ЕСЕРДЖИ“ АД,
гр. Силистра. През целия посочен период наемната цена по всички сключени
договори винаги е била в размер на 600лв. месечно и е била надлежно заплащана
на наемодателите. Твърди, че исковите претенции следва да бъдат насочени срещу
наемодателите на дружеството, а не срещу него, в качеството му на държател.
При така установената
фактическа обстановка в тежест на въззивника е вменена безвиновна отговорност,
тъй като същият не е станал повод за завеждане на иска. Той е въвлечен в спор
между трети лица и без основание е натоварен с разноски по воденето на процеса.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„САДИМЕКС“ ООД /в н./, редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока
по чл.263 от ГПК.
2/ въззивна жалба от
„МЕКОМ - 2007“ ЕООД, гр. Силистра, чрез адв.С., срещу постановеното решение
№21/08.04.2020г. по т.д.№165/2018г. на ОС – Силистра в частта, с която „ЕМАКС“
ЕООД е осъдено да заплати на „САДИМЕКС“ ООД /в н./ сумата от
21 581,28лв.,представляваща 36 месечни наемни вноски за ползване на
недвижим имот, представляващ „“мазутно – парово стопанство“ с площ от 3055кв.м,
ведно с терена под него,представляващо ПИ с идентификатор 66425.520.49, ведно с
изградените в него “жилищна сграда“ със застроена площ от 21кв.м, с
идентификатор 66425.520.49.1 и „складова база“ със застроена площ от 104 кв.м с
идентификатор 66425.520.49.3, за периода от 12.10.2015г. до 12.10.2018г.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на
ответника „МЕКОМ – 2007“ ЕООД и „ЕСЕРДЖИ“ АД.
Твърди се, че решението
е постановено при допуснати от съда нарушения на правото на участие на
въззивника в производството и възможността да защити правата си. С определение
№331/20.11.2019г. съдът е отменил дадения ход по същество и е предоставил
възможност на жалбоподателя да изрази становище по предявените искове. Вместо
да предприеме последващи действия по насрочване на открито съдебно заседание, с
определение №85/25.03.2020г. съдът е отменил определението за отмяна на хода по
същество и е постановил оспореното решение.
Излага се, че към
датата на постановяване на второто определение не са били налице предвидените в
чл.253 от ГПК предпоставки, а именно допускане на грешка в изводите на съда.
Съдът не може да приеме за доказано онова обстоятелство, за което по делото не
са събирани доказателства. Обясненията на лицето Николай Жеков, дадени в хода
на предварителната проверка пред полицейските органи, не могат да се
квалифицират като годно доказателствено средство в настоящото производство.
Вследствие на това
неправилно определение съдът не е обсъдил въведените от дружеството възражения,
свързани с приложението на ТЗ и недопустимостта на производството. Не е
обсъдено и възражението за неправилно интерпретиране на разпоредбата на чл.59
от ЗЗД, на която се е позовал ищеца в исковата молба. Наред с това съдът не е
отчел установения в хода на процеса факт, че от представените договори за наем
се установява, че ответникът държи само и единствено цистерната, поставена на
повърхността на ПИ с идентификатор 66425.520.49. Така нареченото „мазутно
стопанство“ и постройките, които се намират в него не са предмет на договора за
наем. По какъв начин ответникът е завладял цялата площ, ако такова владение е
установено, е без значение за процесните отношения.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението в оспорената му част и вместо
него постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск. Претендира и
присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна
„САДИМЕКС“ ООД /в н./, редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока
по чл.263 от ГПК.
В съдебно заседание „ЕМАКС“ ООД, редовно призован, не се явява. С
писмена молба, члез адв.А, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде
уважена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание „МЕКОМ 2007“ ЕООД, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
В съдебно заседание „ЕСЕРДЖИ“ АД, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбите.
В съдебно заседание „САДИМЕКС“ ООД, редовно призован, чрез синдика И.М.
и с писмено становище чрез адв.Ж., оспорва подадените въззивни жалби. По
същество моли същите да бъдат отхвърлени, а решението потвърдено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството
пред ОС – Силистра е образувано по предявени искове от „САДИМЕКС“ ООД /в н./,
представлявано от синдика И.А.М. срещу „ЕМАКС“ ООД за осъждане на ответника да
предаде владението върху собствените на ищеца недвижими имоти, представляващи:
„мазутно – парово стопанство“ с площ от 3 055кв.м., ведно с терена под
него, представляващ ПИ с идентификатор 66425.520.49, ведно с изградените в
него: „жилищна сграда“ със застроена площ от 21 кв.м с идентификатор
66425.520.49.1 и „складова база“ със застроена площ от 104 кв.м с идентификатор
66425.520.49.3, на основание чл.108 от ЗС, както и за заплащане на сумата от
21 600лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на
описания недвижим имот в размер на средния пазарен наем за периода от
12.10.2015г. до 12.10.2018г., на основание чл.59 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че с решение №27/24.03.2017г. по т.д.№24/2016г. на
СОС е открито производство по несъстоятелност на „САДИМЕКС“ ООД. Със същото
решение дружеството е обявено в несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността – 30.06.2011г. В хода на производството по
несъстоятелност е установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба обективиран в
нот.акт №ХХ, т.Х, рег.№11527, н.д№ХХХХ/ХХлХХлХХХХ. Установено е още, че владение върху имота упражнява
ответното дружество, за което не е налице правно основание.
С уведомление от
12.02.2018г. ответникът е уведомен, че следва да заплаща наем на ищеца в размер
на 600лв. месечно, но последният е оспорил правото на собственост на ищеца с
твърдения, че имотът е собственост на трето лице – „Меком 2007“ ЕООД. Въпреки
получените покани, ответникът отказва заплащане на обезщетение за ползване на
собствения на ищеца имот, както и да предаде владението му.
В допълнителната
искова молба се твърди, че представения по делото договор за наем е
непротивопоставим на ищеца, тъй като същият е сключен с дружество, което не е
собственик на имота.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове. По същество моли съда да постанови решение, с което да ги
уважи и му присъди направените по делото разноски.
Ответникът
„ЕМАКС“ ООД с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че същият
не е владелец, а държател на един брой цистерна, находяща се в процесния имот.
Твърди, че държи имота въз основа на договори за наем, както следва: 1/ с
„Меком 2007“ ООД - от 12.10.2015г. за периода от 12.10.2015г. до 12.10.2016г.;
- от 12.10.2016.г. за периода от 12.10.2016г. до 02.09.2018г., изменен с анекс
и прекратен със споразумение.; 2/ с „Есерджи“ АД от 03.09.2018г., за периода от
03.09.2018г. до настоящия момент. За целия период и по всички договори наемната
цена е била в размер на 600лв., която е била надлежно заплатена на
наемодателите.
С
оглед на изложеното, претенцията за предаване на владението на имота следва да
се насочи към владелеца на вещта. Още повече, че ответникът не ползва целия
имот, а само една от намиращите се в него цистерни.
По
същество моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
С
определение №137/18.04.2019г. като трети лица – помагачи на страната на
ответника са конституирани „МЕКОМ 2007“ ЕООД и „ЕСЕРДЖИ“ АД.
Третото
лице – помагач „ЕСЕРДЖИ“ АД, редовно призовано, не се явява, не се представлява
и не изразява становище по предявените искове.
Третото
лице – помагач „МЕКОМ 2007“ ЕООД с писмен отговор депозиран след определение за
отмяна хода по същество, оспорва предявените искове. Излага, че предявеният иск
с правно основание чл.108 от ЗС е недопустим. Искът за предаване владението
върху недвижим имот е несъвместим с производството по несъстоятелност, тъй като
не може да се подведе под характеристиката на парично притезание, поради което
предявяването му от синдика е недопустимо. Последният може да осребри
собственото на несъстоятелния търговец имущество независимо в чие държане се
намира същото, за което е без значение дали искът по чл.108 от ЗС ще бъде
уважен или не. Не е налице интерес от търсената защита.
Изложени
са твърдения за недопустимост и на предявената претенция с правно основание
чл.59 от ЗЗД. Същата е субсидиарна и правото на иск по отношение на нея
възниква само, когато ищецът не е разполагал с друг иск, чрез който да попълни
имуществото си до размера на обедняването. В конкретния случай ответникът не се
е обогатил, тъй като е заплащал наем за ползване на имота. В условие на
евентуалност твърди, че ползваната от ответника цистерна е движима вещ, която
третото лице е закупило от ищцовото дружество.
По
същество моли съда да прекрати производството по делото, а в условие на
евентуалност да отхвърли исковете като неоснователни.
Решение
№21/08.04.2020г. по т.д.№165/2018г. на СОС в частта, с която е отхвърлен
предявения от „САДИМЕКС“ ООД /в н./, представлявано от синдика И.А.М. срещу
„ЕМАКС“ ООД иск за осъждане на ответника да заплати разликата над 21 581.28лв.
до претендираните 21 600лв., представляваща обезщетение за неоснователното
ползване на описания недвижим имот в размер на средния пазарен наем за периода
от 12.10.2015г. до 12.10.2018г., на основание чл.59 от ЗЗД, е влязло в законна
сила.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани
страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
В
конкретния случай съдът намира, че при разглеждане на делото пред
първостепенния съд е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в следното:
с определение №331/20.11.2019г. е отменено протоколно определение от 18.09.2019г.
за даване ход на делото по същество и е пристъпено към размяна на книжа по
отношение на конституираното трето лице – помагач. Определение
№331/20.11.2019г. е отменено с определение №85/25.03.2020г. и по делото е
постановено решение без повторно разглеждане на производството в открито
съдебно заседание.
Посоченото нарушение
не води до недопустимост на решението, а до процесуални нарушения при
разглеждане на делото, които могат да обосноват искания по чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция. Основанията за недопустимост на съдебното решение са
изброени в т.9 на ППВС №1/85г.: когато
съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който
не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората
инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да
разгледа предявения иск, каквито нарушения, в случая, не са налице.
Повдигнатите
пред настоящия състав въпроси с депозираните две въззивни жалби са за: 1/
недопустимост на предявените искове, по наведените в първата инстанция
възражения и 2/ неоснователност на същите, тъй като: ищецът не е собственик на
имота; ответникът владее само намиращата се в него цистерна, собственост на
третото лице “Меком 2007“ ЕООД; липсват основания за заплащане на обезщетение
по чл.59 от ЗЗД, предвид факта на редовно заплащане на наемната цена на
наемодателите на ответника.
По
въведените твърдения за недопустимост на производството:
Съгласно установената
съдебна практика /определение т.д.№ 305/2008г., на ВКС, ІІ т.о., постановено по
реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, синдикът е легитимиран да предяви от свое име
само отменителните искове по чл. 646 и 647 ТЗ, а по всички други спорове страна
е самият длъжник, като синдикът осъществява само представителството му в
процеса, съгласно правомощията, които са му дадени в чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ.
В процесния случай,
видно от титулната част на исковата молба, че ревандикационният иск е предявен
от самото дружество-длъжник „САДИМЕКС“
ООД /в н./, а не от синдика И.А.М., като последният е посочен само като негов
представител, съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ и упражнява дадените му от закона
правомощия да завежда дела от името на дружеството. При изричната формулировка
в исковата молба, че искът е предявен от дружеството, представлявано от синдика,
не може да бъде направен извод, че синдикът действа от свое име в противоречие
с предвидените в ТЗ правомощия.
От друга страна,
искът с правно основание чл.108 от ЗС е предоставен за защита на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик, без значение дали последният е владелец
и упражнява фактическата власт върху имота за себе си или държател на имота.
Във всички случаи, когато имотът не се намира в патримониума на неговия
собственик, за последния е налице интерес от водене на иск за възстановяване на
владението, като един от елементите на правото му на собственост.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим.
Допустим е и
съединеният с него иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като това е
единствения ред, по който собственикът може да получи обезщетение за
невъзможността да ползва имота си. Изложените твърдения за липса на имуществено
разместване са такива по същество на спора и ще бъдат разгледани при
постановяване на решението по иска.
По
основателността на претенциите:
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, на осн. чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: че е
собственик на имота на твърдяното придобивно основание – договор за
покупко-продажба, както и че вещта се намира във владение на ответника.
В тежест на ответника е да установи, че владее имота на правно основание, което предполага
договор за наем на имота с лице притежаващо противопоставими по отношение на
ищеца/собственик права.
В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот: „мазутно – парово стопанство“ с площ от
3 055кв.м., ведно с терена под него, представляващ ПИ с идентификатор
66425.520.49 / част от стар имот пл.№267, за който е отреден УПИ ХIII от км.7
по ПУП на гр.Силистра/, ведно с изградените в него: „жилищна сграда“ със
застроена площ от 21 кв.м с идентификатор 66425.520.49.1 и „складова база“ със
застроена площ от 104 кв.м с идентификатор 66425.520.49.3, въз основа на
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №ХХ, т.Х, рег.№11527, н.д.№ХХХХ/ХХХХг.,
вписан в Служба по вписванията под №ХХ, т.ХVI, рег.№5678, д.№ХХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг.
С протоколно определение от 18.09.2019г. е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното
дружество „ЕМАКС“ ООД, гр. Силистра упражнява фактическа власт върху цялата
площ на имота, така както е описан в исковата молба.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото е установено по наличието на
предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС,
поради което следва да разгледа въведените от ответника възражения за наличие
на правно основание за осъществяваната от него фактическа власт върху имота.
За
установяване на основанието за държане на имота по делото са представени
заверени копия от договори за наем на един брой стационарна цистерна с размер
1000 куб.м за съхранение на мазут, както следва: 1/ сключени между ответника
„ЕМАКС“ ООД И „МЕКОМ 2007“ ЕООД от 12.10.2015г. за една година, считано от
датата на договора и от 12.10.2016г. за една година, считано от датата на
договора. С Анекс №1/12.10.2016г. срокът на договора за наем от 12.10.2016г. е
продължен „считано от 12.10.2017г. до 12.10.2018г.“. Наемната цена по договорите
е била в размер на 600 лв. месечно без ДДС. Със споразумение към договора за
наем от 12.10.2016т. страните по него са се споразумели, на основание чл.11,
ал.1, позиция 2-ра, да прекратят действието на договора считано от 02.09.2018г.
2/
сключен между „ЕМАКС“ ООД и „ЕСЕРДЖИ“ АД от 03.09.2018г. за срок от една
година, считано от 03.09.2018г., при наемна цена от 600лв. месечно без ДДС.
Между
страните не се спори, че цистерната, предмет на описаните договори за наем, се
намира в процесния недвижим имот.
Съдът
намира, че от приложените по делото договори се установява наличие на наемни
правоотношения между ответника и третите лица – помагачи за временно възмездно
ползване на една от намиращите се в процесния недвижим имот цистерни за мазут
за периода от 12.10.2015г. до 02.09.2019г. Посочените правоотношения, обаче, не
могат да бъдат противопоставени на ищцовото дружество, в качеството му на
собственик на недвижимия имот, доколкото по делото не са събрани доказателства
наемодателите да са придобили валидно права върху обекта на договорите за наем,
находящ се в процесния имот, които изключват
или ограничават тези на собственика му. Представените такива пред
първостепенния съд не са приети, а пред настоящата инстанция липсва сезиране на
съда с искане за събирането им във въззивната жалба, респ. чрез прилагането им
към нея.
Дори
такива права да бъдат установени в полза на „МЕКОМ 2007“ ЕООД и/или „ЕСЕРДЖИ“
АД, върху отдадената под наем цистерна, то посоченото обстоятелство също не е
достатъчно да обоснове извод за неоснователност на иска за предаване владението
на останалата част от имота. Ответникът „ЕМАКС“ ООД е признал за
осъществяваната от него фактическа власт върху целия имот с площ от
3 055кв.м, ведно с намиращите се в него постройки, без да е навел твърдения, нито да е представил
доказателства, че имотът е прилежаща част и необходим за обслужване на
стопанисваната от него цистерна.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен
и като такъв следва да бъде уважен.
За
да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване че имотът е владян от
ответника в процесния период, собственото си обедняване, обогатяването на ответника,
както и размера на претендираното вземане.
В тежест на ответника
е да установи наличие на основание за осъществяване на фактическа власт върху
имота, което предполага договор за наем на имота с лице притежаващо
противопоставими по отношение на ищеца права, съответно правопогасяващи възражения относно претендираната сума по чл.59 ЗЗД /плащане, давност и др./.
Съгласно постоянната
съдебна практика – решения по гр.д. № 119/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., по т.д. №
32/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., по гр.д. № 1411/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., по
т.д. № 1087/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., по гр.д. № 1933/2013г. на ВКС, ГК, IV
г.о. и др., всяко владение /държане/ без основание води до обогатяване за
владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи
обезщетение по силата на чл.59, ал.1 ЗЗД. Така даденото разрешение следва да се
приложи и в настоящия спор, доколкото по делото липсват доказателства
наемодателите на ответника да са имали противопоставими на собственика права за
ползване на имота или част от него, респ. за отдаването му под наем.
Факта
на осъществявана от ответника фактическа власт върху имота в процесния период,
както и към настоящия момент не е спорен между страните по делото. Не е спорно
и обстоятелството, че с писма от 12.02.2018г. и от 11.05.2018г. /л.6-8/
ответникът е бил поканен да заплаща обезщетение/наем за ползването на процесния
имот.
Предвид
изложеното и с оглед на обстоятелството, че по делото не е установено наличие
на противопоставимо на ищеца, в качеството му на собственик, основание за
осъществяваната от ответника фактическата власт върху процесния имот, то
ползването му от последния е без правно основание.
Размерът
на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.59
от ЗЗД, като обогатилият следва да върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването на ищеца. Същественото за основателността на иска е, че
вещ на ищеца се е намирала в държане на ответника, без той да има основание за
това. По този начин собственикът е бил лишен от възможността да я ползва,
поради което за него е налице обедняване.
При
предявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
собственика на вещта се присъжда такава сума, каквато той би получил от
ползващото без основание тази вещ лице, ако помежду им беше сключен договор за
отдаването й под наем, респ. собственикът би могъл да получи ако беше отдал
вещта под наем на трето лице. Тази сума собственикът безусловно би получил, а
ползващото вещта лице безусловно дължи при ползването и в този смисъл е налице
обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на обедняването на нейния
собственик. /решение по
т.дело№1158/2010г на ВКС, ІІ т.о/.
С оглед на горното,
съдът намира, че в настоящия случай обедняването на ищеца е със стойността на
средната наемна цена, която същият би получил от ползването на имота.
За
определянето ѝ по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза. От
заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните се установява, че размерът на месечната наемна цена за процесния
недвижим имот е 599,48лв., а за целия исков период от 12.10.2015г. до
12.10.2018г. е в размер на 21 581, 28лв.
Обстоятелството, че за целия период на договора ответникът е заплащал
наем за ползването му на третите лица – помагачи не може да обоснове извод за
неоснователност на претенцията по изложените съображения за
непротивопоставимост на договорите по отношение на ищеца – собственик.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен в посочения размер и
следва да бъде уважен.
Предвид
съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ОС - Силистра в обжалваната
му част следва да бъде потвърдено.
Доколкото
по делото не са представени доказателства за направени разноски от въззиваемата
страна „САДИМЕКС“ ООД /в н./, такива не следва да се присъждат в настоящото
производство.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№21/08.04.2020г. по т.д.№165/2018г. на ОС – Силистра в частта, с която „ЕМАКС“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.“Петър
Бояджиев“ №39Б, е осъдено да предаде на „САДИМЕКС” ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. Силистра,
представлявано от синдика И.А.М., владението върху собствения му недвижим имот,
придобит въз основа на договор за покупко – продажба по нот.акт №ХХ, т.Х,
рег.№11527, н.д№ХХХХ/ХХлХХлХХХХ., вписан в Служба по вписванията под №ХХ, т.ХVI,
рег.№5678, д.№ХХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг., представляващ: „мазутно – парово стопанство“ с
площ от 3 055кв.м., ведно с терена под него, представляващ ПИ с
идентификатор 66425.520.49, ведно с изградените в него: „жилищна сграда“ със
застроена площ от 21 кв.м с идентификатор 66425.520.49.1 и „складова база“ със
застроена площ от 104 кв.м с идентификатор 66425.520.49.3, на основание чл.108
от ЗС както и да му заплати сумата от 21 581,28лв., представляваща
обезщетение за неоснователното ползване на недвижим имот, представляващ
“мазутно – парово стопанство“ с площ от 3055кв.м, ведно с терена под него, представляващо
ПИ с идентификатор 66425.520.49, ведно с изградените в него “жилищна сграда“
със застроена площ от 21кв.м, с идентификатор 66425.520.49.1 и „складова база“
със застроена площ от 104 кв.м с идентификатор 66425.520.49.3, за периода от
12.10.2015г. до 12.10.2018г., на основание чл.59 от ЗЗД.
Решението е
постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника
„МЕКОМ – 2007“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Силистра, ул.“Капитан Мамарчев“ №10 и „ЕСЕРДЖИ“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Гено Чолаков“ №10.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №21/08.04.2020г.
по т.д.№165/2018г. на ОС - Силистра в частта, с която е отхвърлен предявения
иск от „САДИМЕКС“ ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, гр. Силистра, представлявано от синдика И.А.М. срещу „ЕМАКС“ ООД,
ЕИК *********, гр. Силистра, при участието на третите лица – помагачи на
страната на ответника „МЕКОМ – 2007“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Силистра и
„ЕСЕРДЖИ“ АД, ЕИК ********* гр.Силистра, за заплащане на разликата над 21 581.28лв. до претендираните
21 600лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на
недвижим имот, представляващ: “мазутно – парово стопанство“ с площ от 3055кв.м,
ведно с терена под него, представляващо ПИ с идентификатор 66425.520.49, ведно
с изградените в него “жилищна сграда“ със застроена площ от 21кв.м, с
идентификатор 66425.520.49.1 и „складова база“ със застроена площ от 104 кв.м с
идентификатор 66425.520.49.3, за периода от 12.10.2015г. до 12.10.2018г., на
основание чл.59 от ЗЗД, е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: