№ 75
гр. София , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502460 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 2053 от 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 10827/2018
г. на СГС, ответното застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД е осъдено да заплати на ищеца К. А. Г. на основание чл.432,
ал.1 от КЗ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди от ПТП, реализирано на 15.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2018 г. до окончателното
плащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 60 000
лв.е отхвърлен като неоснователен. На ищеца е присъдена и сумата от
3 940,19 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в направените разходи за лечение, ведно със законната
лихва от 04.10.2017 г. до окончателното им изплащане.
1
Против решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна
жалба от ищеца Г., в която поддържа, че определеното от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди е твърде занижено и несъответно на
характера, степента и интензитета на претърпените болки и страдания. Моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено и обезщетението за
неимуществени вреди – присъдено изцяло.
Въззиваемата страна „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва жалбата по
съображения, изложени в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София
намира следното:
Предявените от К. А. Г. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ искове са с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за неимуществените вреди
от ПТП, реализирано на 15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 25.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и на обезщетение от
3 940,19 лева за имуществените вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва от 04.10.2017 г.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени
за сумата от 30`000 лв. за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава,
считано от 25.01.2018 г. до окончателното плащане, както и за сумата от
3940,19 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 04.10.2017 г. до
окончателното плащане, настъпили при поцесното ПТП, е влязло в сила.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от
ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение
формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при
квалификацията по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, че на 15.09.2017 г., около
08:40 ч., на кръстовището, образувано от ул.“Васил Левски“ и бул.“Ломско
шосе“, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Опел Вектра“, с рег.№
2
***, управляван от Р. К. Т., с валидна застрахователна полица по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите при ответната застрохавателна
компания към датата на произшествието, движейки се със скорост от около
20 км./ч. към момента на удара в посока с.Мрамор, при маневра „ляв завой“
като не пропуснал движещия се в същото време мотоциклет „Кавазаки“ с рег.
№ ***, управляван от К. А. Г. с около 50 км./ч. в посока към
бул.“Околовръстен път“, между двете превозни средства настъпил удар, като
с предна лява част автомобилът ударил предната дясна част на мотоциклета. В
следствие на удара мотоциклетът се отклонил наляво в насрещната лента за
движение и се ударил в предната лява част на лек автомобил „Ланчия“ с рег.
№ ***, който се движел с около 30 км./ч., вследствие на което мотоциклета
паднал на дясната си страна от ляво на пътното платно до мантинелата.
Причината за настъпване на произшествието са действия на водача на лек
автомобил „Опел Вектра“, като е навлязъл върху платното на бул. „Ломско
шосе“ в момент, когато не е било безопасно за него и за другите участници в
движението. Установено е в производството пред първата инстанция, че
водачът на мотоциклета не е допринесъл с нищо за настъпване на
произшествието.
От удара е пострадал мотоциклетиста, който получил следните травми:
счупване на носните кости, закрито счупване на дясната лопатка, счупване на
дясната ключица, фрактура на 2-ра, 3-та, и 4-та метатарзални кости на
дясното стъпало, контузно-разкъсна рана на носа. Спешна медицинска
помощ е оказана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където били извършени
хематологични, рентгенови и ехографски изследвания и консултации. На
21.09.2017 г. било проведено открито наместване на счупената ключица и
стабилизиране на костните фрагменти с LSP плака и винтове. След проведена
инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща
терапия, на ищеца под локална анестезия е било извършено наместване на
трите счупени кости на ходилото и бил оставен гипс, който в последствие бил
заменен със закупена от ищеца ортеза. Счупването на носните кости довело
до разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се във временно
затруднение на дишането през носа. Полученото счупване на дясната лопатка,
фрактурата на дясната ключица и фрактурата на 2-ра, 3-та, и 4-та
метатарзални кости на дясното стъпало, са причинили затруднение на
3
движенията на десен горен крайник и на десен долен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни /в случая до 2 месеца/. Претърпените мекотъканни
увреждания на носа и на устата са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. След зарастването на дясната лопатка и
ключица, била проведена рехабилитация. Общо оздравителният период
протекъл за срок от три месеца. По интензитет болките и страданията при
ищеца били по-силни през първите 2-3 седмици и 1 месец по време на
рехабилитацията. През останалото време болките били с по-нисък интензитет,
като се засилвали при натоварване на крайниците и при промяна на времето.
При тези данни пред въззивната инстанция спорен е единствено
въпросът за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият състав намира възражението на въззивника-ищец за
занижен размер на обезщетение за неимуществени вреди от произшествието,
за неоснователно. Категорично е установено в производството, че болките и
страданията при ищеца били с висок интензитет през първите 30 дни след
произшествието. Освен това от събраните гласни доказателства е установено,
че ищецът не е можел да си служи пълноценно с левия горен крайник и да
натоварва левия си крак, което е довело до дискомфорт при придвижване и
при обслужване в ежедневието. Към момента няма данни за настъпил екцес,
допълнителни усложнения или неудобства, както и за наличие на фрактури,
които не са зарастнали.
Меродавно за съда за установяване на справедливия размер на
обезщетение на претърпените неимуществени вреди от ищеца, който в пълен
размер ще възмездят болките и страданията, в случая са възрастта на
пострадалия в момента на ПТП – 40 години; преживяната остра стресова
реакция и настъпилата промяна от преживяното стресогенно събитие, с което
е нарушен досегашния стил на живот. От събраните гласни доказателства е
установено, че ищецът не е можел да си служи пълноценно с левия горен
крайник и да натоварва левия си крак, което е довело до дискомфорт при
придвижване и при обслужване в ежедневието. Всичко това и според
въззивната инстанция променило в негативен аспект живота на ищеца за
определен период от време. От друга страна, категорично е установено, че
болките и страданията при ищеца са били с висок интензитет само през
първите 30 дни след произшествието. Към момента няма данни за настъпил
4
ексцес, допълнителни усложнения или неудобства, както и за наличие на
фрактури, които не са зараснали. Не на последно място съдът съобрази при
преценка размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени
вреди и икономическата конюнктура към момента на произшествието, както
и практиката на съдилищата в подобни случаи. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е именно сумата от 30 000 лв.,
така както е определен този размер и от първата съдебна инстанция.
Преценката на съда на конкретните обективно съществуващи обстоятелства,
специфични за делото, взети предвид от съда при определяне размера на
обезщетението, са довели до правилен извод относно дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди.В този смисъл напълно съвпадат
изводите на двете инстанции и обжалваното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за
защитата срещу подадената въззивна жалба на ответната застрахователна
компания следва да бъдат заплатени разноските, които се следват за
въззивната съдебна инстанция, в размер на 300 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2053 от 13.03.2020 г., постановено по
гр.д.№10827/2018 г. на СГС, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. А. Г. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет.1, чрез адв. Д., да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК-
********* със съдебен адрес: гр. ***, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за
защитата пред въззивната съдебна инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6