№ 254
гр. Велико Търново, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20214110102711 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ.
Ищецът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, чрез пълномощника си адвокат
Е.М. твърди в исковата си молба, че на 09.09.2016г., в района на гр.В.Търново настъпило
ПТП между велосипед, л.а. Форд фокус, управляван от Анета Акиванова. За ПТП бил
съставен протокол за ПТП от 09.09.2016г. от органите на МВР, според който вина за ПТП
имал велосипедиста, който загубил контрол и реализилрал ПТП с л.а. Форд фокус, намиращ
се на паркинг. Към датата на ПТП автомобилът бил застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ в ищцовото дружество – застрахователна полица № 16-0300.302-
5001833 със срок на действие 25.05.2016г. – 28.05.2017г. Водачът образувал
зликвидациоонна преписка, извършен бил оглед, изготвена била оценка и опис на щетите ,
като ремонтът на автомобила бил за сумата 760.54 лв. Ищецът изпратил две покани,
неполучени от ответника от дата 05.08.2019г., за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение, което до настоящия момент било сторено. Ищецът моли съда
да да постановите решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 760.54 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за виновно
причинени имуществени вреди на лек автомобил "Форд фокус" с рег.№ СА 5856 ХН при
ПТП на 09.09.2016г., настъпило в гр.В.Търново, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск и до нейното
окончателно изплащане, като и направените в производството по делото разноски.
Ответникът Д. ЗЛ. ХР., чрез пълномощника си адвокат Ж. Д. е направил възражение
за недопустимост на предявения иск. Излага доводи, че към момента на причиняване на
1
ПТП ответникът е бил непълнолетен, поради което на осн. чл. 48 ал.1 от ЗЗД за причинените
вреди отговорност носят родителите му. Счита исковата претенция за погасена по давност.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено следното:
От представеният по делото протокол за ПТП съставен на 09.09.2016г. от органите на
МВР В.Търново се установява, че на дата 09.09.2016г., в района на гр.В.Търново настъпило
ПТП между велосипед и л.а. Форд фокус. Според констатациите в Протокола, вина за ПТП
има велосипедиста, който загубил контрол и реализилрал ПТП с л.а. Форд фокус, намиращ
се на паркинг. В протокола са описани и щетите по превозните средства – вреди по задна
лява броня и счупен заден ляв стоп.
По делото е представена застрахователна полица № 16-0300.302-5001833 със срок на
действие 25.05.2016г. – 28.05.2017г., която установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на пострадалия автомобил по
имуществена застраховка „Каско". Застрахователната полица е подписана от страните по
застрахователния договор.
По повод настъпилото събитие при ищеца е било постъпило уведомление за щета на
МПС. Извършен е също така и опис- заключение по щетата. След констатиране на
повредите, за ремонта на автомобила е заплатена сумата 760.55 лева на 14.11.2016г. на
сервиза, извършил ремонта – „Даскалови -57“ ООД. Видът и характерът на щетите се
установява от изготвения опис на претенция от 21.10.2019г.
Съдът отново намира, че доводите на ответника за липса на процесуална легитимация
на ищеца в насотящото производство, са неоснователни. Действително към датата на
причиняване на ПТП ответникът е бил непълнолетен. Родителите му отговарят солидарно с
него за обезщетяване на пострадалия на лично основание, лична вина, изразяваща се в
неупражнен достатъчно ефикасен контрол върху поведението на непълнолетния си син - чл.
48 и 53 ЗЗД. Гражданската отговорност по чл.48 от ЗЗД е лична отговорност на родителите
за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на децата, в резултат на което те са
причинили вреди другиму. Тази отговорност е отделна и независима от отговорността на
децата по чл.45 от ЗЗД, ако те са непълнолетни. Отговорността по чл.48 от ЗЗД се определя
към момента на извършване на деянието и затова същата не отпада, когато прекият
причинител на вредата навърши пълнолетие по време на процеса, когато вече е нанесъл
вредите като непълнолетен.
Няма пречка искът да бъде предявен срещу прекия извършител и в друг процес
срещу родителите му./ Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 900/2010 г., III г.
о., ГК, Решение № 407 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г., IV г. о., ГК/,
постановени по чл. 290 от ГПК, в което е постановено, че когато искът е бил предявен и е
уважен само срещу прекия причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да
установи, че солидарно отговорен с него е и някой друг, ако се докаже, че са налице
2
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Това означава, че при осъществяване на
този вид отговорност страните и съдът трябва да съблюдават правилата на солидарността, и
в частност разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, която определя правата на кредитора и начинът за
реализиране на правото.
Въз основа на горните доказателства по делото, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП при описаните в
исковата молба фактически обстоятелства и констатираните повреди на автомобила. Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че са налични
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение по валидна имуществена
застраховка „Каско ” в посочения размер. Освен това, ответникът в отговора си не оспорва
изложените н исковата молба обстоятелства заналичието на застрахователен договор,
настъпване на застрахователно събитие и плащане на застрахователното обезщетение. В
отговора си ответникът, представляван от упълномощения си процесуален представител и
адвокат, навежда единствено на недопустимост на исковата молба по причина липсата на
процесуална легитимация на страната, както и прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането, след изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, или възложителя на работата, или собственика на вещта, която е
нанесъл и има право на регресен иск.
По делото е установено по безспорен начин, че причина за увреждане на лекия
автомобил е загубата на контрол от страна на ответника върху управлявания от него
велиосипед, вследствие на което удря паркирания автомобил, застрахован при ищеца, като
му нанася щети, описани в протокола за ПТП, съставен от органите на МВР, които са
посетили на място произшествието.
От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП и опис и оценка на щетите,
се установява, че вредите по автомобила са на обща стойност 760.54 лв., включващи ремонт
на задна броня, както и блок комбинирани светлини – заден ляв стоп, който е подменен с
нов, тъй като при ПТП е бил счупен. Протоколът за ПТП е съставен от органите на МВР на
място и след извършен оглед на местопроизшествието, поради което и съдът кредитира
консатациите в него за причината за ПТП, участниците и описа на вредите по МПС. Данните
за уврежданията по автомобила, съдържащи се в Протокола за ПТП, напълно съвпадат с
описаните и оценени в описа на щетата от застрахователя, и с оглед правото на преценка по
чл.162 от ГПК, съдът намира, че стойността на вредите по автомобила възлиза на сумата
760.54 лв.
С факта на изплащане на застрахователното обезщетение от 760.55 лв. на
14.11.2016г., ищцовото застрахователно дружество е встъпило в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - ответникът. Според чл. 410, ал.1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, който
3
са направени за неговото определяне.
Възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност е
неоснователно. При регресните вземания по чл.410 от КЗ, посочената от ответника 5-
годишна погасителна давност започва да тече от изплащане на застрахователното
обезщетение. Тъй като обезщетението е заплатено на 14.11.2016г., а исковата молба е
подадена в съда на 17.09.2021г., не е изтекла предвидената в Закона 5-годищна погасителна
давност за това вземане.
Предвид изложените мотиви, застрахователното дружество има вземане против
ответника в размер на платеното – 760.55 лева, а предявеният иск като основателен следва
да бъде уважен. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва начислена от
датата на подаване на исковата молба - 17.09.2021г., до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 410 лв. разноски съобразно представения за това списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ЗЛ. ХР. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си ЗЛ. Д.
ХР. с ЕГН **********, от гр.В.Търново, ул. Мальовица № 25, да заплати на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, адрес за
връчване гр.София улул. Неофит Рилски №55, ет.1, сумата от 760.54 лева /седемстотин и
шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско" за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил "Форд фокус" с рег.№ СА 5856 ХН при ПТП на 09.09.2016г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 17.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 410 лева /четиристотин и десет лева/ направени
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4