МОТИВИ: Срещу подсъдимия К.К.К. - роден на ***г. в гр. *******, ********, ******** и ****** гражданин,
с ЕГН**********, с ******** образование,
******, осъждан, работещ в ********, като ******* ******* към дружеството
„*** ***" (** ***** *****)
в гр. *********, с постоянен и настоящ адрес *** е предявено
обвинение за това, че на 13.04.2019 г. в гр. *******, е дал дар
- парична сума в размер на 100 евро с равностойността на 195.58 лева, на длъжностни лица имащи
качеството на полицейски
орган, а именно: на ***** *****-***** ***** в група "***** ** **** **" на
сектор "****** *****" към
РУ -******* при ОД на МВР - ******* - Р.Б.Т.и на **** *******-*****
***** в група " ********** **
*** *****" на сектор "******* ******" към РУ - ******* при ОД на МВР - *******
- И.Р.М., за да не
извършат действия по служба - за да не довършат полицейска проверка за
установяване на извършено от него административно нарушение по Закон за движението по пътищата или престъпление,
изразяващи се в управление на моторно
превозно средство, след употреба на алкохол -престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал.1 НК , както и за това, че на 13.04.2019 г., в гр. *******, е управлявал
моторно превозно средство -лек автомобил
марка и модел „******* ***** ******" с рег. № * ****** , с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,83 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство
„Дрегер 7410" с № АК5М 0010-
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен и по двете обвинения, като не оспорва
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не
желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на
тези факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на
направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза,
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Подсъдимият К.К.К. с ЕГН********** е ******** и ****** гражданин,
роден на ***г. в ********. Към м. април 2019г. работел в ********, като *********
************ към дружеството „*** **** *****" (** ***** *****) , в гр. *********,
когато решил да се върне в България и използвал възможността да се види със свои
приятели. Вечерта на 12.04.2019г. К.отишъл в с. Спахиево, общ. Минерални бани, обл.*******, където се видял със свои
познати и където изпил значително количество алкохол - ракия, а след
това пил и бира. Малко след полунощ, вече
на 13.04.2019г., въпреки че бил употребил алкохол, се качил да управлява лек автомобил марка и модел „******* ***** ******"
с рег. № *****, който обаче не бил
негова собственост. Така с управлявания
от него автомобил, в ранните часове
на 13.04.2019г., подс. К. ***.
Същевременно съгласно утвърден график (л.58ДП) Х0441КА и И.Р.М. били на
работа от 19 часа на 12.04.2019г. до 07 часа на 13.09.2019г.Младши инспектор Р.Т.бил назначен със Заповед 272з-701/22.04.2015г.
(л.64ДП) на длъжност ***** ***** в група
"***** ** ****** ***" на сектор "****** *****" към
РУ - ******* при ОД на МВР - *******. ***** ***** И.Р.М. бил назначен
със Заповед 272з-701/22.04.2015г. (л.63ДП) като **** ***** в група "******* ** ****
****" на сектор "******* ******" към РУ - ******* при ОД на МВР - *******.
Около
02:50 часа на 13.04.2019г. полицейските служители Р.Б.Т. и И.Р.М. извършвали
контрол за спазване правилата за движение по пътищата в гр. *******, на бул.
„Никола Радев", срещу Четвърти стопански двор, на осветено място. Били
облечени с полицейски униформи с надписи „Охранителна полиция". Били със
служебен полицейски автомобил „Грейт Уол" с ДК№******. За старши на
автопатрулния разчет бил определен И.Р.М., а Р. Б. Т.-за водач
на автомобила. На
13.04.2019г., в 02:50 часа св. И.М.забелязал
приближаващия се към тях лек автомобил „******* ***** ******" с рег. № *
****** ,
управляван от подсъдимия.
Подал му ясен сигнал за спиране със „стоп палка",
но К. не спрял на разпореждането за спиране. Двамата
полицейски служители веднага се качили на служебния автомобил и последвали този, управляван от
подсъдимия, без да изгубват пряка видимост към него. Последният свил вляво
по посока на движението си от бул. „Никола Радев" и навлезнал
между блоковете на жк. „Бадема" в гр. *******. Полицаите, преследвайки
нарушителя, пуснали звуков и светлинен сигнал и пред
блок №10 на „жк. „Бадема" го застигнали, когато
подс. К. спрял. Бил сам в автомобила. Св.Т.спрял
полицейския автомобил зад автомобила на К., след
което слезнал и отишъл до него, къдеуто установил , че К.стоял на
мястото на водача. Т.му се легитимирал и поискал да представи
документите си за правоуправление.
Св. Т.изчаквал прав до
шофьорската врата и когато К.К. слезнал от автомобила, полицаят усетил
мирис на алкохол, идващ от подсъдимия.Т.поканил К.К.
да донесе документите
си за правоуправление до служебния автомобил, където да му бъде извършена проверка. След това Р.Т.се върнал и
седнал на мястото на водача на
служебен полицейски автомобил „Грейт Уол" с ДК№******, а И.М.като
старши на разчета, седял на
предната дясна седалка, като прозорците били свалени.
Подсъдимият отишъл до
полицейския автомобил, от страната на полицай Р.Т.. През отворения прозорец подал документите си за правоуправление на Т.,
а той от своя страна ги предал на И.М., който започнал да вписва личните
данни на К. в доклад за извършваната проверка.
Предвид мириса на алкохол, полицаите попитали подсъдимия дали е употребил алкохол, а той отговорил утвърдително и посочил, че е изпил двеста мл ракия и две бири. Полицаите казали на К.К. да остане на място и че ще извикат екип на
пътна полиция, за да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол.
Подс.К. съзнавал, че е изпил значително
количество за алкохол и ако бъде установена
концентрацията на алкохол в кръвта му, при всички случаи ще бъде лишен от право да управлява моторно превозно
средство, а и два пъти бил осъждан за управление
на моторно превозно средство след употреба на алкохол (л.30-31ДП), поради което решил да даде дар (подкуп) на полицейските
служители, за да не довършат започнатата проверка, която щяла да доведе
до установяване на извършено от него административно нарушение по Закон за
движението по пътищата или престъпление, изразяващи се в управление
на моторно превозно средство, след употреба на алкохол. В себе си имал 6
банкноти с номинал от по 100 евро, 1 банкнота с номинал 100лв., една банкнота с
номинал 10лв. и монети.(л.73ДП). В изпълнение на
така взетото решение, подс.К.К. отделил една
банкнота с номинал от 100 евро с
номер *******и я сгънал на две. Прикривайки я с дланта си, пресегнал
през отворения преден ляв прозорец на служебния полицейски автомобил и
пуснал, а банкнотата паднала до скоростния лост. Виждайки банкнотата, Р.Т.попитал
К.: „Какви са тези пари?" К.К. заявил, че парите са за почерпка и за да не викат КАТ, че щели да му вземат
книжката, защото бил пил. Полицай Р.Т.уведомил подсъдимия, че
заради това, което е направил, щял да бъде задържан.
След това
полицейските служители уведомили оперативния дежурен за необходимостта от
съдействие на екип на Пътна полиция, както и
за действията на К., налагащи започване на процесуални
действия. Тъй като излезнал
вятър, вдигнали прозорците на служебния автомобил, излезли от него и осигурявайки неотклонението на К., изчакали идването на компетентните служители.
От сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР *******, на местопроизшествието били изпратени К.М.М.и
А.К.А.-двамата заемащи длъжността „младши
автоконтрольор". Били уведомени
от Р.Б.Т. и от И.Р.М. за установеното управление от подс.
К. на лек автомобил „******* ***** ******" с рег. №*****,
както и за последващото му поведение. С
техническо средство „Дрегер 7410" с № АК8М 0010, калибриран на
18.03.2019г. (л.51ДП), К.М.М.установил, че
концентрацията на алкохол в кръвта на К. е 1,83 на
хиляда. Против К.К. бил съставен АУАН №66536/13.04.2019г., с който на същата
дата е било отнето свидетелството за управление на
МПС №*********, издадено от ОДМВР ******* и който акт подсъдимият подписал
без възражения (л.47ДП). Бил му
връчен талон изследване №0027107, но К.К.
се съгласил с показанията техническото средство за установената концентрация на алкохол в
кръвта и
не е изследвал кръвта си.
Бил
извършен оглед на местопроизшествието, с който банкнотата с номинал от 100 евро с номер *******била
иззета.
Със Заповед 1970зз 138/13.04.2019г. /л.72ДП/ подсъдимият бил задържан за 24 часа.
К.К.К. с
ЕГН********** е правоспособен водач на МПС категории „В"
и"Ам" , и се води на отчет в ОД на МВР сектор „Пътна полиция"
*******. От близо 10 години не е наказван за нарушения по ЗДвП (л.44-46ДП).
Съгласно
фиксинга на БНБ 1евро е 1.95583 лева (л.69) , а 100 евро са с левова равностойност 195, 58 лева.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава
от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по делото
писмени доказателствени средства, и приложения. Тези доказателства напълно
кореспондират с направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от
обвинението фактически положения. Заради това, направеното от подсъдимия
признание на изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за
изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло
консолидирано от този материал с изводимата от него информация. Показанията на
свидетелите М., Т.,М. са конкретни и
ясни относно времето, мястото и начина, при които са предприели проверката на
подсъдимия досежно употребен алкохол. Първите двама са категорични и
последователни в показанията и за механизма, по който подсъдимият се е опитал
да предотврати извършване на проверката за употреба на алкохол с техническо
устройство „ дрегер”, като са категорични, че действията на подсъдимия са се
изразявали в даване на парична сума – банкнота от 100 евро. Със сигурност
свидетелите посочват, че даването на парите е станало в момента, когато са му
разпоредили да остане на място, за да повикат помощ от колегите си от „Пътна
полиция“ за установяване на употребеното от подсъдимия количество алкохол, и
тогава подсъдимият е извадил
банкнотата, като я пуснал в автомобила на полицаите, за да не викат служителите
от „Пътна полиция“. Така представените от свидетелите факти не само, че не
разкриват каквито и да било вътрешни противоречия или колебливост, но и изцяло
синхронизират с писмените доказателствени средства за възложената им съгласно
длъжностното разписание полицейска работа.
При така установените фактически положения следва да
се приеме, че подсъдимият К.К.К. е осъществил състава на чл. 304а вр. чл.
304,ал.1 НК, тъй като е дал дар, а именно банкнота с номинал 100 евро с левова равностойност 195, 58 лева на
полицейските служители Р.Б.Т. и И.Р.М.-
длъжностни лица - служители на РУ ******* при ОДМВР - *******, имащи качество
на полицейски органи, осъществяващи контрол по охрана на обществения ред, за да
не извършат действия по служба, конкретно да не довършат полицейска проверка за
установяване на извършено от подсъдимия административно нарушение по ЗДВП или
престъпление, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол.
Престъплението е довършено, тъй като даването / като действие / е било
извършено от страна на подсъдимия, имущественият дар е излязъл от неговата
фактическа власт, въпреки, че не е бил приет от полицейските служители.
Даването на парите пряко е кореспондирало с преследваната от подсъдимия цел –
полицейските служители да не сигнализират колегите си за извършване на проверка
с дрегер и цел съставяне на АУАН или установяване на престъпление, изразяващи
се в управление на МПС след употреба на алкохол.
Безспорно лицата, на които въпросната сума е била „дадена“/
подхвърлена/, са длъжностни такива по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК, защото
са е изпълнявали служба в държавно учреждение, а именно Дирекция към Министерството на вътрешните работи,
Сектор „Охранителна полиция ” към РУ- *******. В този смисъл обективните
признаци на престъплението по чл.304, ал.1 от НК следва да се приемат за
установени.
Това се отнася и за по-тежко квалифициращия деянието
признак по чл.304а от НК – подкупът е предложен на полицейски орган по смисъла на ЗМВР – „младши инспектор” – старши полицай в група „Охранителна
полиция” към посочената дирекция. Установено е също, че към момента на
извършване на деянието полицейските служители Т.и М. са изпълнявали възложената им
по силата на заеманата длъжност работа.
В допълнение към това следва да се посочи, че съгласно чл. 31, т. 1
от ЗМВР - Административнонаказателна дейност се осъществява от
органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.
Според 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители
- полицейски органи. Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на областните
дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1. Съгласно чл. 57 ЗМВР полицейски органи са органите на областните
дирекции. Последните пък са
основните структури на МВР за осъществяване на оперативно-издирвателна;
охранителна дейност; разследване на престъпления; контролна; административнонаказателна и
предоставяне на административни услуги.(чл.42
ал.2, вр. чл.6 ЗВМР.) Сред правомощията на двамата свидетели били дейности по опазване на обществения ред и
осигуряване безопасността на движението (чл. 14. ал. 1 ЗМВР). Съгласно чл.67 полицейските органи
предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Съгласно Закон за движението по пътищата, (чл.165
ал.1 т.1ДП) определени
от министъра на
вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението...като за
целта служебните лица са длъжни да
извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата
видимост; При изпълнение на функциите си по този закон (чл.165 ал.2 ЗДвп) определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да спират
пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на
водача, както и всички документи,
свързани с управляваното превозно средство... .не допускат управлението на моторно превозно средство от
водач, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишалия въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
за употребата на наркотични вещества или техни аналози; Съгласно чл.170 ЗДвП контролът по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените
въз основа на него нормативни актове, се осъществява от
съответните служби по
тази глава. Същите налагат и предвидените в този закон наказания. Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон (ЗДвП), се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. (чл. 189ДП).
Като
краен извод и видно от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства (Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи (л.52-54ДП), заповеди за
назначаване (л.63,64ДП), длъжностна
характеристика -л,65-66ДП)
може да се заключи, че към 13.04.2019г. И.Р.М. и Р.Б.Т. са назначени на държавна служба в ОДМВР ******* и имайки властнически
правомощия за осъществяване дейности на това основно структурно звено, имат
качеството на длъжностно лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а" НК.
Наред с това са и полицейски органи по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата на
чл.304а НК.
От субективна страна престъплението е извършено при
условията на пряк умисъл. Обективните характеристики на дейността не поставят
съмнение в това, че подсъдимият е имал представи за деянието – той е съзнавал,
че дава дар на длъжностни лица, както и че те са полицейски служители.
Съпътстващите предложението жестове и думи обективират осъзнатата от дееца връзка между даваната
сума от 100 евро и преследваното неизпълнение на задълженията от изпълняващите
полицейската работа служители.
Причината за престъплението е незачитането на
установения правопорядък в държавата и стремежът за неговото преодоляване.
При така установената
фактическа обстановка от обективна и субективна страна подсъдимият К.К.К. с ЕГН**********
*** е
осъществил и състава на престъплението по чл.343б ал.1 НК, като на 13.04.2019 г., в
гр. *******, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и
модел „******* ***** ******" с рег. № * ****** , с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,83 на хиляда, установено
по надлежен ред с техническо средство „Дрегер 7410" с № АК.8М 0010.
Тези фактически изводи се установяват на
база самопризнанията на подсъдимия К., съпоставени с показанията на разпитаните
свидетели. АУАН е подписан от подсъдимия без взъражения, не е била оспорена и годността на
използвания тест за наличие на алкохол в кръвта. Показанията на цитираните свидетели са ясни и конкретни, установената
при преценката им фактология е еднозначна, а съпоставката й в отделните изложения
сочи такава хронологична и логическа последователност, която не поставя съмнения за
преднамереност или необективност. Заявеното от подсъдимия, че е изпил 200мл
ракия и 2 бири, обстоятелството, че е подписал АУАН пред свидетели без възражения,
както и че се е възползвал от правото си да не даде кръвна проба при издадения
му талон за медицинско изследване за нея, подкрепят направените фактически
изводи въз основа на гласните доказателствени средства и самопризнанието на
подсъдимия. Изложените дотук свидетелски показания на служителите на РУП, преки по
своя характер и достоверни поради липсата на основания за необективност, в достатъчна
степен обосновават извода, че подсъдимият е управлявал превозното средство
именно след употреба на алкохол, над 1,2, а
именно 1,83 на хиляда, както и че
това е установено по надлежния ред с техническо средство анализатор на
алкохол в дъха „ Дрегер 7410 с фабричен
№ ARSM 0010, който не е бил оспорен в момента на
вземане на пробата.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл, тъй като подс. К. е съзнавал,
че е употребил
алкохол, искал е и е управлявал МПС въпреки употребата му и въпреки съзнанието
,че това е противоправно.
При определянето на наказанието съдът
отчете обществената опасност на извършените престъпления, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият К. е ****** и ********
гражданин, роден на ***год. в гр. *******, ********. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишни прояви на управление
на МПС след употреба на алкохол.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са младата му възраст, трудовата му
заетост, пълно и изначално съдействие за разкриване на обективната истина,
изразеното съжаление, дългият период, през който се е въздържал от престъпления
и противообществен прояви и като цяло
добрата му дисциплина като водач на МПС през последните години.
К.К.К. е
осъждан на наказание „лишаване от свобода" и не е реабилитиран.
Като непълнолетен, със споразумение по НОХД №497/2008г. по описа на РС- ******* за престъпление по чл.195, вр. чл.63 НК, извършено на 04
срещу 05.02.2008г., му е наложено наказание
„обществено порицание", като споразумението е влязло в сила на
14.07.2008г. Наказанието е изпълнено от Районна
прокуратура -******* на
05.08.2008г. по изпълнителна преписка № Р 215/2008г.
Отново като
непълнолетен, със споразумение по НОХД №739/2008г. по описа на РС- ******* е осъден за престъпление по
чл.343б, ал.1 вр. чл.63 НК, извършено на 19.05.2008г.,като му е наложено наказание "пробация", включващо
следните пробационни мерки: "Задължителна
регистрация по настоящ адрес"- за срок от 6 (шест) месеца и
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
(шест) месеца, като споразумението е влязло в сила на
18.09.2008г. Наказанието, контролирано от Районна прокуратура- *******
по изпълнителна преписка № Р 244/2008г., е изтърпяно на 06.04. 2009г.
С
Определение № 748/21.10.2009 г., по НОХД № 1001/2009г. на РС- ******* е осъден за престъпление по чл. 316 от НК, извършено на 24.04.2009г., като му е наложено
наказание "пробация", включващо следните пробационни
мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6
(шест) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично; "Задължителни периодични
среши с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца. Споразумението е влязло в сила на
21.10.2009г., а наказанието „пробация" е изтърпяно
на 16.08.2010г.
Със
споразумение по НОХД №257/2010г. по описа на РС- ******* е осъден за престъпление по чл.343б ал.2 НК, извършено на
28.12.2009г. и му е наложено наказание "пробация", включващо
следните пробационни мерки: "Задължителна регистрация по
настоящ адрес"- за срок от 1 година и 4 месеца и "Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 4 месеца; Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 4 месеца и
глоба в размер на 100лв, като споразумението е влязло в сила на 03.05.2010г. Наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС" е изтърпяно на 28.04.2011г., а наказанието
„пробация"-на 16.12.2011г.
Със
споразумение по НОХД №732/2011 г. по описа на РС- *******,подс. К. е бил осъден за престъпление по чл.195 т.7 НК,
извършено на 12 срещу 13.12.2010г, като му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от 6 месеца, чието изпълнение, на основание чл.66 НК е отложено
за срок от 3 години. Споразумението е
влязло в сила на 16.06.2011г.
Съдът застъпва изцяло становището на държавното обвинение, относно
послездиците от осъжданията на подс. К..
Към настоящия момент дадените с ТР № 54 от
1.VI. 1961 г. по н. д. № 34/61 г., ОСНК правни разрешения
не са загубили актуалността си, въпреки че е постановено
при действието на отменения НК, и следователно реабилитация
по право по чл. 60 НК (сега 86 НК) може да настъпи както за
лицата, които са осъдени с една присъда, така и за тези, които са осъдени с
няколко присъди, но са налице условията за определяне на едно общо
наказание съгласно отменения чл. 39 (сега чл.23 НК) и отм. чл.40 (сега чл.25 НК) Според посоченото ТР, в „ закона не е указано
изрично може ли да настъпи реабилитация по право за лицето, което е извършило престъпление,
след като вече е осъдено с влязла в законна сила присъда за друго престъпление,
в който случай ... двете наказания следва да се изтърпяват поотделно.
На този въпрос следва да се отговори отрицателно. Щом като извършването
на друго престъпление в течение на три години от изтичане срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание съставлява пречка за
настъпване на реабилитацията по право (чл. 60, т. 2 НК ), с още
по-малко основание може да се счита, че настъпва такава реабилитация, когато
осъденото лице е извършило друго престъпление непосредствено след влизане на
присъдата в сила или по време на изтърпяване на наложеното му наказание.
Очевидно е, че няма оправдание такова лице да се ползва от облекчения
режим за реабилитация по чл. 60 НК(сега 86) и същото може да бъде реабилитирано
само от съда при условията на чл. 61 НК. (сега 87 НК).
Невъзможността
осъденият да е реабилитиран по право за първото си осъждане е пречка за
настъпването на реабилитация по право за второто му осъждане. Това е така,
защото хипотезите на чл. 86, ал. 1 НК са предвидени за лица, осъдени за
престъпления с по-ниска степен на обществена опасност и които нямат трайни престъпни
наклонности. (Решение № 116 от 29.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 621/2000 г, I
Н.О.)
Невъзможността
за реабилитация по право по чл.86 НК за престъпления, извършени помежду си в
съотношение на рецидив, оставя възможността за реабилитация или по реда на
чл.87 или на 88а НК. Последната също е вид реабилитация по право
и настъпването и за някое от осъжданията, отключва забраната по чл.86
ал.2 НК за повторна реабилитация по право на
пълнолетно лице. Няма пречка обаче за
настъпването на повторна пълна реабилитация по право на основание
чл.88а НК.
Но ако
условията по чл. 88а НК не са налице само за някое от миналите осъждания,
а по отношение на други са налице, то всички
те остават незаличени
и продължават да произвеждат ефекта от „вторичните" последици на осъждането. Тоест осъденият се явява
нереабилитиран. По този начин се дава израз
на схващането, че реабилитацията определя юридически статус на личността, а не се съсредоточава само върху отделни
елементи от неговото съдебно минало. Това схващане е застъпвано в
практиката на ВКС, включително и с тезата, че
чл. 88а, ал.4 НК не допуска реабилитацията да настъпи само за едно
предходно престъпление (осъждане), а за други - не.
Началото
на реабилитационните срокове по чл.88а НК следва да се счита изтърпяването
на наказанието. Пречки за настъпването на този вид реабилитация са обстоятелствата, посочени в чл.88а ал.1 НК-извършването на умишлено престъпление
от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Съгласно чл.88а ал.1, вр. чл.80 ал.1 т.5 НК всички наказания, налагани на К.К.К. с ЕГН********** до осъждането му по НОХД
№732/2011г. по описа на РС- *******, са изисквали изтичането на 2
години от изтърпяването им, за да настъпи реабилитация за осъжданията,
по които са наложени. Но тъй като подс. К.
е осъществявал
отрицателните условия-извършвал е нови
умишлени престъпления от общ характер, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“, той не е могъл да бъде
реабилитиран за предходните си осъждания.
С
изтърпяването на наказанието „пробация", наложено му по НОХД №257/2010г. по описа на РС *******-16.12.2011 г. са започнали да текат реабилитационните
срокове за осъждането по НОХД №257/2010г. по
описа на РС *******, както и за всички предходни осъждания. Така е
започнато осъществяването на предпоставките по чл.88а ал.4
НК като осъждането и последиците му следва да се считат заличени след изтичане на предвидените
срокове за всички осъждания.
Извършването
на престъплението, за което К. е осъден по НОХД
№732/2011 г. по описа на РС ******* не представлява пречка за
реабилитирането му по предходните осъждания по 88а, ал. 1 НК, тъй
като деянието, за което е осъден по последното дело,
е извършено на 13.12.2010г., когато все още е
изтърпявал наказанията, наложени му по НОХД №257/2010г. по описа на РС *******.
На
16.12.2013г., е изтекъл срока по чл.88а ал.1, вр. чл.82 ал.1 т.5 НК, и на
17.12.2013г. К.К.К. с ЕГН********** е бил реабилитиран за
осъжданията си по НОХД №257/2010г., НОХД № 1001/2009г., НОХД
№739/2008г.и по НОХД №497/2008г.- всички
на РС *******.
Именно
защото от 17.12.2013г. е бил реабилитиран за тях и в чл.343б ал.2 НК не е
предвидено „извършено повторно", а описателно е предвидена особен вид повторност,
която не се подчинява на правилата на чл.28 и 30 от НК, правилно
и прокурорът е предложил квалификация по основния
състав на чл.343б ал.1 НК.
Тъй като срокът за реабилитация на К.К.К.
за осъждането му по НОХД №732/2011г. е 5 години съгласно чл.82 ал.1 т.4
НК, а началото на реабилитационния срок съгласно 88а ал.3 НК започва с изтичането на установения от съда изпитателен
срок-17.06.2014г. а след като към 13.04.2019г.
срокът не е бил изтекъл, юридическият статус на поодсъдимия
К. следва да се отчете като осъждан на наказание „лишаване от свобода", поради което според
настоящия състав се явява неприложима разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК.
При определяне на наказанието, като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът взе предвид и високата степен на обществена опасност на престъплението „
подкуп“.
Същевременно процесуалното поведение на
К. още в началото на предприетото наказателно преследване илюстрира критичност
към стореното и оказване на съдействие за разкриване на обективната истина, в
млада възраст, от близо 10 години не е извършвал противообществени прояви и е
трудово ангажиран в ********. Вземайки предвид високата степен на опасност на
деянието „активен подкуп“, съвкупната преценка на двете категории обстоятелства
– смекчаващи и отегчаващи, в контекста и на степента, в която е бил засегнат
защитения обект, налага извод за наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и обосновава приложение на разпоредбите на чл.58а
ал.4 НК и чл. 55,ал.1, т.2,б. „ б“ НК за престъплението по чл. 304а
вр.чл.304ал. НК и на осн. чл. 42а ал.1 и
ал.2, т.1 и т.2 НК съдът замени наказанието „ лишаване от свобода“ с наказание
„пробация“ със следните пробационни мерки:„ задължителна регистрация по настоящ
адрес„ 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 1 година и 6 месеца.
Съдът наложи кумулативното наказание „глоба” в размер
на 1000 лева, като съобрази размерът
на глобата с обстоятелствата, че подсъдимият е трудово ангажиран, семейството
му се състои само от него, т.е. той полага грижи единствено за себе си и
съобразно данните от декларацията за семейно и материално положене и имотно състояние.
За престъплението по чл. 343б, ал.1 НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода „ за
срок от 1 до 3 години и глоба от 200лв. до 1000лв. Съдът намери като отегчаващо
отговорността обстоятелство високата обществена опасност на деянието, както и
съдебното минало на подсъдимия. Налице са обаче многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства - оказване
на пълно съдействие за разкриване на обективната истина, изразено съжаление и
критичност, млада възраст, трудова ангажираност, липса на противообществени
прояви в последните близо 10 години, което оправдава налагане на наказание под
предвидения законов минимум на осн. чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1,т. НК, а именно
„ лишаване от свобода „ за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален
„ общ „ режим. Съдът счете, че с оглед материалното му състояние и трудовата му
заетост, следва да наложи и кумулативно предвиденото наказание „ глоба“ , а
именно в размер на 150лв.
На осн. чл. 343г НК подсъдимият К.К.К., роден на ***г. със снета по делото самоличност
съдът реши да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.
На
осн.чл.23ал.1 НК съдът определи едно общо наказание измежду
двете наложени такива на подс. К.К. със
снета по делото самоличност, а именно най- тежкото от тях „ лишаване от свобода
„ за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален
„общ“ режим, тъй като са извълршени две ппрестъпления ,преди да
е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
На
осн. чл.23,ал.2 НК съдът присъедини към така наложеното общо наказание
„лишаване от свобода„ за срок от 4/четири/ месеца наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 9 /девет / месеца.
На осн. чл.23, ал.3 НК съдът присъедини към така
определеното общо наказание „лишаване от свобода„ за срок от 4/четири/ месеца
наказанието „глоба„ в размер на 1000/
хиляда/ лв.
На
осн.чл.59,ал.1 НК съдът приспъдна времето, през което подсъдимият К.К.К.
със снета по делото самоличност е бил задържан със Заповед № 19770зз
138/13.04.2019год. за срок от 24 часа.
На осн.чл. 59, ал.4 НК съдът приспадна
времето, през което К.К.К. със снета по делото самоличност е
бил лишен от право да управлява МПС, считано от 13.04.2019год.
На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно една банкнота с номинал от 100 евро със сериен номер *******.
Настоящият състав е на мнение, че така наложените наказания
ще бъдат в състояние да изпълнят преследваните от закона цели, като респектират
подсъдимия към възможностите на държавата да санкционира този род прояви и в
същото време окажат необходимия генерален превъзпитателен и възпиращ ефект по отношение
на останалите граждани.
Съдът счете, че така наложените наказания ще бъдат
постигнати визираните в чл.36 от НК цели и най-вече деецът ще бъде поправен.
На
основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението – един брой банкнота с номинал от 100 евро и номер ******* Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия: