Разпореждане по дело №92/2018 на Районен съд - Средец

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2018 г.
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20182170200092
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

гр. Средец, 23.05.2018 г.

 

КРАСИМИРА ДОНЕВА – съдия в Районен съд – Средец, след като се запознах с депозираната от Г.Ж.Д. жалба, по която е образувано НЧД № 92/2018 г. по описа на Районен съд – Средец,

 

 

У  С  Т  А  Н  О  В  И  Х  :

 

         Жалбата на Г.Ж.Д. е процесуално НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

         Предмет на обжалването е Постановление на Районна прокуратура – Средец от 03.05.2018 г., с изх. № 651/2016 г./04.05.2018 г., с което наказателното производство по ДП № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ – Средец, вх. № 651/2016 по описа на РП – Средец, водено срещу виновните лица, за престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,  вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С жалбата се иска отмяна на прекратителното постановление и връщане на делото на прокурора за правилно приложение на закона по оценката на доказателствената съвкупност и продължаване на производството за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК срещу съответните длъжностни лица, които да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Искането се аргументира с липса на обективност, всестранност и пълнота на разследването.

         Видно от материалите по ДП № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ„П“ – Средец, наказателното производство е било образувано на 25.07.2016 г. срещу виновните лица, за това, че на 22.07.2016 г. в района на разклон с. Малина, на територията на Община Средец, в съучастие като извършители употребили сила и заплашване спрямо П. Лапчев – гл. инспектор при РДГ – Бургас, Я. Лапов – горски надзирател в ТПДГС – Средец и М. Тодоров – н-к ГСУ в ТПДГС – Средец, с цел да ги принудят в качеството им на органи на власт да пропуснат нещо по служба, а именно да изпълнят служебните си задължения, произтичащи от ЗЛОД – престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В материалите по разследването се съдържа молба вх. 7797/26.07.2016 г., депозирана от Д. пред Районна прокуратура – Бургас и изпратена с постановление на БРП от 28.07.2016 г. на Районна прокуратура – Средец по компетентност съобразно правилата на местната подсъдност, по повод на която е била образувана прокурорска преписка № 679/2016 г. на СРП, обединена към прокурорска преписка № 678/2016 г. /образувана по жалба на Камелия Дараджанова за съдействие за установяване и връщане на МПС/. В тази молба Д. е интерпретирал същия случай, дал повод за образуване на ДП № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ„П“ – Средец, като е заявил, че при управление на МПС „Мицубиши Паджеро“ с рег. № А 1943 КМ е бил спрян за проверка от горски служители, които се държали грубо и използвали сила, без това да е необходимо, а също и че МПС е било иззето, че не знае къде се намира, като е пожелал съдействие за установяването и връщането му с намиращите се в него вещи. По молбата е постановено на 05.08.2016 г. от СРП, че липсват достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал. 1 от НПК за започване на наказателно производство, поради което е разпоредена проверка по преписката, която да се извърши от РУ – Средец. С последваща молба от 19.08.2016 г. пред СРП по преписка 678/2016 г. Д. е заявил данни, че при задържането му в нощта на инцидента върху него е било упражнено неоснователно физическо и психическо насилие, като е приложил съдебномедицинско удостоверение от 22.07.2016 г. и болничен лист. Молбата е била изпратена от СРП на РУ – Средец за прилагане към преписка 678/2016 г., образувана по постановление за възлагане на проверка от 05.08.2016 г.

С жалба от 19.01.2017 г. пред СРП /ведно с приложено СМУ/,  Д. е заявил пред СРП по техен вх. № 704/2016 г., че при разпита му в качеството на свидетел по Досъдебно производство № 908/2016 г. по описа на РУ „Полиция“– Средец не е било отразено обстоятелството, че на 22.07.2016 г. е бил насилствено изведен от управлявания от него автомобил с насочено към него оръжие, че бил проснат на земята и му били поставени белезници, без да е дал повод за това, като в следствие на извършените спрямо него неправомерни действия от страна на горските служители му били причинени телесни увреждания. Поискал е да бъде извършено разследване за извършено престъпление. Жалбата и СМУ са били изпратени от СРП на РУ – Средец за прилагане в кориците по ДП № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ – Средец с указание в хода на разследването по делото да бъдат обследвани изнесените от Д. факти и обстоятелства. В кориците на ДП № 269ЗМ-242/2016 г. липсва акт, с който по жалбата да е образувано друго досъдебно производство с друг предмет на разследване или акт за обединяване по реда на чл. 217 от НПК на друго дело за друго престъпление, различно от това по чл. 269, ал. 1 от НК. Единствено е налице присъединяване на жалбата към материалите по ДП.

С атакувания прокурорски акт е прекратено единственото водено по ДП № 269ЗМ-242/2016 г. наказателно производство за престъпление по чл. по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което жалбоподателят няма качеството на обвиняем или на пострадал, респективно право да обжалва постановлението на СРП за прекратяване. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. Законодателят изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи право да обжалват постановленията за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл жалбоподателят не е легитимиран да оспорва прекратяването на производството, водено срещу виновните лица за престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, доколкото чл. 243, ал. 4 от НК обезпечава интересите само на посочените лица.

От друга страна, въпреки че в мотивната част на обжалваното прекратително постановление са изложени възприети фактически положения и правни изводи и за „евентуално мислимо деяние по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК“, а след диспозитива на постановлението е посочено „…по производството предмет на разследване е била и евентуална деятелност против телесната неприкосновеност на Г. Д.…“, която позиция на прокурора е дала повод за процесното обжалване, в крайна сметка липсва прокурорски акт, съдържащ волеизявление, което да отговаря изцяло на изискванията на чл. 199, ал. 2 от НПК и следователно не е налице подлежащ на контрол акт в правомощията на съда по чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК.

         Предвид изложеното, считам, че жалбата следва да се остави  без разглеждане.

Мотивиран от горното,

 

Р  А  З  П  О  Р  Е   Ж  Д  А  М  :

 

         ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Ж.Д., с ЕГН **********, против Постановление на Районна прокуратура – Средец от 03.05.2018 г., с изх. № 651/2016 г./04.05.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ – Средец, вх. № 651/2016 по описа на РП – Средец, водено срещу виновните лица, за престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като недопустима.

Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя.

Разпореждането може да се обжалва пред Окръжен съд – Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: